Решение № 59 от 27.2.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 60/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на жалба рег.№ 49749/01.12.2023 год., подадена от длъжника Д. М. А., ЕГН ••••••••••, от гр.Б. срещу отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 на КЧСИ и район на действие: Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 2013737041768 на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в съобщение рег.№40257/09.11.2023. Посочено, че изпълнителното дело е образувано на дата 17.09.2013 год. за събиране на публични задължения по молба на Община Балчик, овластила съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. След проучване на имущественото състояние на длъжника, ЧСИ изпратил запорно съобщение до работодателя му към този момент, плащания по което не постъпили. С разпореждане от 13.05. 2014 год. бил насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника за дата 27.06.2014 год., който не бил проведен. Едва на дата 17.06.2020 год., взискателят молба за присъединяване по делото и на други негови вземания към длъжника, с посочени конкретни способи на изпълнение, а на дата 19.01.2023 год. и молба за реализиране на конкретни изпълнителни способи. Налични по изпълнителното дело били два периода на продължително бездействие на взискателя, съответно за времето от 13.05.2014 год. до 17.06.2020 год. (повече от шест години) и за времето от 17.06.2020 год. до 19.01.2023 год. (2 години и шест месеца), обусловили прекратяване на изпълнителното производство ex lege още на дата 14.07.2016 год. Съдебният изпълнител е бил длъжен да констатира този факт, като постанови прекратяване на обезпечителното производство и вдигне всички ограничителни мерки, наложени върху имуществото на длъжника.Настоява да бъде съобразено даденото от ВКС тълкуване в т.10 от т.р.№ 2/2013 год. от 26.06.2015 год. по т.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК, респ. да не бъде съобразявано противоречащото му р.№ 37/24.01.2021 год. по гр.д.№ 1747/2020 год. на ВКС, ІV г.о., което не съставлява задължителна за съдилищата практика. Отправено е искане да бъде отменен отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 на КЧСИ и район на действие: Окръжен съд Добрич да прекрати изпълнително дело № 2013737041768 на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в съобщение рег.№40257/09.11.2023 год. и съдът да реши въпроса като същество, като сам прекрати производството по посоченото изпълнително дело. При данни, че съобщението за отказ е било връчено на дата 17.11.2023 год., жалба рег.№ 49749/01.12.2023 год. е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Община Балчик счита жалбата на длъжника за неоснователна и настоява да не бъде уважавана, което свое становище е изложила в отговор рег.№ 51033/11.12.2023 год. В изложени по реда на чл.436 ал.3 от ГПК мотиви, съдебният изпълнител е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Единствено за времето от 17.06.2020 год. до 17.06.2022 год., по делото не бил прилаган изпълнителен способ, нито пък имало искане за прилагане на такъв. Перемция не била настъпила за времето преди това, тъй като приведен в изпълнение способ- запор върху вземания на длъжника не бил приключен и изрично отменен. Способът не бил с еднократно действие, а валидността на изпълнителното действие не била предпоставена от резултата от това действие-постъпили преводи, още повече в случай на наложени повече от един запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.И след настъпила перемция, съдебният изпълнител не можел да откаже изпълнение на взискател с две преки изпълнителни основания-АУЗ, а въпрос на правна техника и прецизност било, дали действията ще бъдат извършени по дело, по което е настъпила перемция или по новообразувано дело. Настоява да бъде съобразено р.№ 37/24.01.2021 год. по гр.д.№ 1747/2020 год. на ВКС, ІV г.о., което не противоречи на тълкуването в т.10 от т.р.№ 2/2013 год. от 26.06.2015 год. по т.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК, тъй като разглежда друга хипотеза, вън от горното в смисъла на даденото в него разрешение е трайната съдебна практика, както на ВКС, така и на ДОС. Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва: Изпълнително дело № 2013737041768 е образувано въз основа на подадена от Община Балчик молба рег.№ 17446/ 17.09.2013 год. и представен Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № АУ000508/03.07.2013 год., както следва: ДНИ в размер на 120.44 лв., от които главница 101.09 лв. и лихва 19.35 лв., начислена за периода 01.05.2010 год.- 03.07.2013 год.; ТБО в размер на 168.61 лв., от които главница 141.52 лв. и лихва 27.09 лв., начислена за периода 01.05.2010 год.-03.07.2013 год.; ДПС в размер на 22.10 лв., от които главница 18.33 лв. и лихва 3.77 лв., начислена за периода от 01.07.2011 год. -03.07.2013 год. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ. Съдебният изпълнител е проучил цялостно имущественото състояние на длъжника и на дата 10.10. 2013 год. му е връчил покана за доброволно изпълнение изх.№ 31385/27.09.2013 год. С поканата длъжникът е бил уведомен за размера на задължението, че е насрочен за дата 22.10.2013 год. опис на движими вещи в дома му, както и че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от Захарни изделия-Варна ООД. Описа в дома на длъжника не е бил проведен. Запорното съобщение изх.№ 31382/27.09.2013 год. до “Захарни изделия- Варна“ ООД е било връчено на дата 09.10.2013 год. С писмо изх.№ 559/11.10.2018 год., дружеството е уведомило длъжника, че длъжникът е бил освободен от работа, считано от 08.10.2018 год. С разпореждане от дата 13.05. 2014 год., ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника и на дата 27.06.2014 год. Описа в дома на длъжника не е бил проведен. Взискателят Община Балчик е депозирала молба рег.№ 17033/17.06.2020 год. с искане за присъединяване към изпълнителното дело на Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № АУ000027/28.03.2019 год., както следва: ДПС в размер на 1 764.60 лв., от които главница 1 230.00 лв. и лихва 534.60 лв., начислена за периода от 24.03.2013 год. до 12.06.2020 год. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ.Взискателят е отправил молба рег. № 02825/19.01.2023 год. с искане да бъде проучено имущественото състояние на длъжника, както и ЧСИ да определи начина на принудително изпълнение и събиране на вземането чрез запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение, дружествени дялове, превозни средства и движими вещи, както и възбрана върху недвижим имоти. Подал е и молба рег.№ 38123/ 13.09.2023 год., ЧСИ да наложи запор, насрочи опис и изложи на публична продан, собствения на длъжника лек автомобил марка Фонд Мондео с рег.№ ••• разпореждане от 13.09.2023 год., вземането АУЗ № АУ000027/28.03.2019 год. е било присъединено по изпълнителното дело, наложен е бил запор на притежавания от длъжника лек автомобил марка Фонд Мондео с рег.№ •••, насрочен е бил опис на движими вещи и запорирано МПС в дома на длъжника по постоянния му адрес за дата 04.12.2023 год.С писмо рег.№ 41193/06.10.2023 год., ОД на МВР, Сектор Пътна полиция гр.Добрич е уведомила ЧСИ, че запорът е бил наложен на дата 27.09.2023 год. Взискателят е отправил молба рег.№ 45316/03.11.2023 год. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ЕООД.С разпореждане от дата 03.11.2023 год., ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от “Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ЕООД, след като е направил справка, че трудовия договор е бил сключен на дата 12.03.2021 год. Запорното съобщение е било връчено на дата 17.11.2023 год. и с писмо рег.№ 48443/24.11.2023 год. дружеството е уведомило ЧСИ, че считано от месец декември 2023 год. ще удържа и привежда съответните суми от трудовото възнаграждение, а при прекратяване на трудовия договор ще уведоми съдебния изпълнител. Длъжникът Д. М. А. е отправила молба рег.№ 46076/ 08.11.2023 год. с искане, ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. В т. 10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемцията. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: "Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемция на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК и отговорът е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника. Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да зачете), а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела-така решение № 37 /24.02.2021 год. по гр. д. № 1747/2020 год. на ВКС, на IV г. о., решение № 60282 /19.01.2022 год. по гр. д. № 903/2021 год. на ВКС, III г. о., ГК, решение № 50041 / 10.05.2023 год. по т. д. № 20/2022 год. на ВКС, I т. о., ТК. Установява се по делото, че за времето от 09.10.2013 год. до 08.10.2018 год., върху трудовото възнаграждение на длъжника е бил наложен запор. Изпращането на запорно съобщение до третото лице – работодател представлява действие по налагането на запор, което е успешно извършено, като самият изпълнителен способ не е завършен и е висящ, дори и когато е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК от работодателя, че запорът не може да бъде изпълнен, защото чака ред предвид наличието на други запори за вземания, които са предходни. Предвид успешното налагане на изпълнителното действие – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, не е необходимо взискателя да иска повторното му извършване. Веднъж наложен, запорът поражда своето действие, което трае до завършването на изпълнителния способ чрез погасяване на вземането на взискателя или чрез прекратяване на трудовото му правоотношение при липса на последващ работодател (арг. от чл. 512 ал. 3 ГПК). Налице е редовно извършено и незавършено изпълнително действие, за времето от 09.10.2013 год. до 08.10.2018 год., което не обуславя двугодишно бездействие от страна на взискателя, което да послужи като годно основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Независимо, че след този момент за продължителен период от време не са поискани и предприети изпълнителни действия, срокът по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е завършен.Необходимото за настъпване прекратяването на изпълнителното производство на обсъжданото основание правно валидно бездействие на взискателя по настоящото дело не е налице за времето от две години преди подаване молбата на длъжника за прекратяването му на дата 08.11.2023 год., т.е. от 08.11.2021 год. до 08.11.2023 год. С оглед разпоредбата на чл. 19 ал.3 от ЗЧСИ, съгласно която съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия и по съображенията, изложени по-горе, без значение е дали е имало период на бездействие от взискателя в по-ранен момент от 08.11.2021 год. и с продължителност на времевия отрязък от две години, ако от последната дата до подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело на 08.11.2023 год., взискателят е поискал извършване на изпълнително действие. В случая е поискано на дата 13.09.2023 год. и на дата 03.11.2023 год. извършване на изпълнителните действия: налагане на запор, опис и изнасяне на публична продан, собствения на длъжника лек автомобил марка Фонд Мондео с рег.№ •••, запор на трудово възнаграждение и на същите дата ЧСИ е наложил запора на автомобила (изпълнен от ОД МВР на дата 27.09.2023 год.), насрочен е бил описа на автомобила и на движимите вещи в дома на длъжника, както и запорирано трудовото възнаграждение на длъжника. Въз основа на изложеното съдът намира, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното дело. Следователно липсват основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение По изложените съображения, съдът