Решение № 5116 от 22.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от ПП „Движение на непартийните кандидати“, БУЛСТАТ 177475007, представлявана заедно и поотделно от О.Б.Б., Б.А.М., М.Х.К. и Б.Г.Н. – членове на Националния съвет срещу наказателно постановление № 15/29.12.2022 г., издадено от Венцислав Кирилов Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД, обн. в ДВ бр. 1 от 04.01.2002 г., в сила от 01.01.2002 г./ на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 800, 00 /две хиляди и осемстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за липсата на обективна съставомерност, както и за отсъствието на корелативно необходимата субективна страна на твърдяното административно нарушение. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от Бойко Младенов, Огнян Боюклиев и Минчо Куминев, които поддържат жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са релевирани доводи за обективната невъзможност представляващите ПП да изискат представянето на документи за самоличност от избирателите, подкрепили регистрацията за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.12.2022 г. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Деница Ганева, с пълномощно по делото, която пледира за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение от администратора на лични данни и за цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С акт за установяване на административно нарушение № 15/02.12.2022 г., съставен от А. С. П. – държавен инспектор в отдел „Контрол и административнонаказателни производства“ към дирекция „Правни производства и надзор“ при КЗЛД и в присъствието на Р.М.К. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение и Г.Д.С. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че в периода от 02.08.2022 г. /датата на влизане в сила на Указа № 213/01.08.2022 г. на Президента на Република България, обн. в ДВ бр. 61 от 02.08.2022 г./ до 15.08.2022 г. /датата на внасяне на списъците на избирателите, подкрепящи ПП за участие в изборите на народни представители на 02.10.2022 г. в ЦИК/ ПП „Движение на непартийните кандидати“, в качеството си на администратор на лични данни съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е обработила без правно основание и в нарушение на обществения интерес лични данни /три имена и ЕГН/ на 96 /деветдесет и шест/ броя починали преди влизане в сила на Указа № 213/02.08.2022 г. на Президента на РБългария физически лица, които са вписани в списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.12.2022 г., представен в ЦИК на 15.08.2022 г. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД, като препис от същия е връчен на представляващия Минчо Куминев. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 15/29.12.2022 г. от Венцислав Кирилов Караджов – председател на КЗЛД, с което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на ПП „Движение на непартийните кандидати“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 800, 00 /две хиляди и осемстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД. Препис от наказателното постановление е връчен на 22.02.2024 г. на представляващия Минчо Куминев, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 06.03.2024 г., видно от поставения печат върху същата. При проведения непосредствен разпит на свидетеля А. П. детерминираната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на актосъставителя са подробни, логични и вътрешно балансирани, като същите кореспондират изцяло и с приобщените множество писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното аналитично обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените писмените доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически положения и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административни органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на юридическото лице е гарантирано в пълна степен. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Имуществената отговорност на въззивника ПП „Движение на непартийните кандидати“ е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД, за което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 800, 00 /две хиляди и осемстотин/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че в периода от 02.08.2022 г. до 15.08.2022 г. ПП „Движение на непартийните кандидати“, в качеството си на администратор на лични данни съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е обработила без правно основание и в нарушение на обществения интерес лични данни /три имена и ЕГН/ на 96 /деветдесет и шест/ броя починали, които са вписани в списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.12.2022 г., с което юридическото лице е дерогирало правното си задължение по чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД - администраторът може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД „администратор“, с изключение на администратора по глава осма /надзорните органи за защита на личните данни в държавите членки/, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЛД) – „физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка“, като видно от т. 4 на визираната разпоредба „обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 – „всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване“. В тази връзка, несъмнено ПП „Движение на непартийните кандидати“, като юридическо лице по смисъла на чл. 18, ал. 4 от Закона за политическите партии, притежава качеството администратор, доколкото е определила средствата и целите на обработването на личните данни на други физически лица във връзка с регистрацията си за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.12.2022 г., като наред с това е налице и обработване на личните данни на физически лица, подкрепящи регистрацията на самата партия в ЦИК, посредством събирането и записването им. От съображение 27 на ОРЛД е видно, че поначало този акт от вторичното право на ЕС не следва да се прилага за личните данни на починали лица, но въпреки това европейският законодател е предоставил възможност на държавите членки да предвидят правила във връзка с обработването на техните данни. В изпълнение на тази дискреция, българската държава е регламентирала в разпоредбата на чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД, че администраторът може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. Такова правно основание обаче не фигурира в Изборния кодекс, чийто основен предмет обхваща условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Република България, въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, осигурявайки свободно изразяване на волята на избирателите, поради което не е било необходимо административните органи да изследват обстоятелството дали политическата партия е предприела подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес в процеса на събиране и записване на лични данни /три имена и ЕГН/ на 96 /деветдесет и шест/ броя починали физически лица. Този съдебен състав не споделя застъпената в жалбата позиция и изразеното на етапа на съдебните прения становище от представляващите партията-жалбоподател за обективна несъставомерност, имайки предвид изложените подробни съображения за неспазване на предвиденото в чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД изискване, досежно обработването на лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това, каквото в процесния случай отсъства. Неоснователно е и оплакването, че е налице невъзможност представляващите ПП да изискат представянето на документи за самоличност от избирателите, подкрепили регистрацията за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.12.2022 г. Както уместно отбелязва юрк. Ганева в своята пледоария, съгласно изричната разпоредба на чл. 133, ал. 3, т. 5 ИК при полагане на подписа си в списъка избирателят е длъжен да удостовери своята самоличност, като задължение на администратора на личните данни или на лицата, обработващи данните от негово име е да следят за стриктното изпълнение на това императивно правило. В аспекта на изложеното, дори ако обработването е делегирано на обработващ лични данни, администраторът трябва да може да упражнява в подходяща степен контрол върху решенията на обработващия лични данни по отношение на средствата на обработването. Цялостната отговорност се носи от администратора, който трябва да упражнява надзор над обработващите лични данни, за да гарантира, че техните решения съответстват на законодателството за защита на данните и на собствените му указания. От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил общата санкционна разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД, която предвижда отговорност за нарушения на ЗЗЛД, извън предвидените такива в чл. 84 и 85 от посочения нормативен акт и имплицитно препраща към чл. 25е, ал. 1 ЗЗЛД. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. Това от своя страна опровергава възражението в жалбата за отсъствието на субективна страна на нарушението. Както беше отбелязано, съгласно чл. 18, ал. 4 ЗПП партията е персонифицирана и представлява самостоятелно юридическо лице, носител на отделни права и задължения, поради което некоректно представляващите я физически лица се отъждествяват с нея, игнорирайки напълно неоправдано факта, че се касае за различен правен субект. По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 2 800, 00 /две хиляда и осемстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗЛД е относително определена в размер до 5 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е посочил в оспореното НП, че същата е индивидуализирана към минимума, тъй като „извършеното нарушение е първо поред“, което обстоятелство е очевидно невярно, имайки предвид, че санкцията е била фиксирана над средния размер. Действително, като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се третира липсата на предходни нарушения на ЗЗЛД, установени с влязло в законна сила НП, в т.ч. и на отправени предупреждения по чл. 28 ЗАНН. Като отегчаващ факт съдът съобрази незаконосъобразното обработване на личните данни на десетки физически лица, което неминуемо завишава обществената опасност на нарушението, отчитайки и категоричната обществена нетърпимост спрямо установената в страната системна злоупотреба от политически субекти с данните на починали лица и породените съмнения у българските граждани за манипулиране на изборния процес, както и за погазване на основополагащата демократична ценност – народовластието, предвидено в чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България. При това положение, санкцията следва да бъде определена при баланс на обуславящите отговорността обстоятелства, а именно в законоустановения среден размер от 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева, като по този начин същата се явява справедлива, пропорционална е на завишената обществена опасност на нарушението и е от естество да допринесе за постигане на легитимните цели по чл. 12 ЗАНН. Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на юридическото лице е ангажирана в съответствие с материалния закон. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в насока редуциране на наложената „имуществена санкция“ в размер на 2 500, 00 лв. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки осъщественото процесуално представителство на наказващия орган, фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. обема на доказателствения материал, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, политическата партия-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 120, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/, поради което разноски се дължат единствено на наказващия орган, доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае само неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж. решение № 1891/22.03.2022 г. по КНАХД № 8511/2021 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Людмила Коева, определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав