Решение № 239 от 30.5.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 105/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, БУЛСТАТ 000386751 срещу Решение № 260163 от 07.01.2022г., постановено по гр. дело № 05875/2020г. по описа на Районен съд – Перник, с което първоинстанционният съд е уважил предявения осъдителен иск и е осъдил Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, БУЛСТАТ 000386751 да заплати на Н. С. Г., с адрес: ••• и М. С. Ш., с адрес: ••• сумата от 11 625, 00 лева, или съобразно правото на собственост на по ½ идеална част, а именно: по 5 812, 50 лева на всяка от двете ищци, представляваща наемоподобен доход за периода от 03.11.2018г. до 03.11.2020г. включително по отношение на процесните недвижими имоти. Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразно и необосновано и постановяване на решение, с което предявените по делото искове бъдат отхвърлени. Основните оплаквания, релевирани в жалбата, се свеждат до това, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че процесния имот се ползва от Община Перник. Сочи се, че от събраните по делото доказателства от фактическа страна е изяснено, че в процесния недвижим имот има сграда, на която съгласно представените по делото кадастрална скица, издадена от СКК Перник и нотариален акт е собственост на „Естир“ ЕООД. Обръща се внимание на това, че щом имотът не е ограден и че в него може да се влезе от трети лица, не може да се изведе извод, че Община Перник ползва този имот. Претендират се и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, като е изложила подробни съображения за неоснователността й. Обръща се внимание на това, че в хода на първоинстанционното производство по делото е изслушана повторна комплексна съдебно-оценителна експертиза и са разпитани свидетели, които установяват, че всички сгради, с изключение на трафопоста, който не е предмет на исковата претенция, се ползват от Община Перник и/или чрез трети лица, на които тя ги е отдала под наем. Обръща се внимание и на това, че ответната Община без завършено отчуждение е завзела имота на ищците и е изградил без основание тези сгради. Претендира и разноски. В съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явява. Въззиваемите Н. Г. и М. Ш. се представляват чрез пълномощника им адв. Б. Б., който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното: Районен съд – Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 93 ЗС, с който се иска постановяване на съдебно решение, с което Община Перник да бъде осъдена да заплати на ищците, в качеството им на притежатели на ½ от правото на собственост, сумата от 9 556, 28 лева, или по 4 778, 14 лева на всяка от ищцата, представляваща наемоподобен доход за периода от 03.11.2018г. до 03.11.2020г. включително, за процесните недвижими имоти, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. С протоколно определение от 15.07.2021 г. съдът е допуснал увеличение на иска със сумата от 2068.72 лв., при което иска се счита предявен за сумата от 11625.00 лв. В исковата си молба ищците са посочили, че са съсобственици на основание наследство, делба и придобивна давност на ½ идеална част от следните недвижими имоти: поземлен имот, находящ се в гр. •••, с идентификатор 55871.504.976 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: •••, с площ 1134 кв. м.. с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно с построените в него сгради, както следва: 55871.504.940.2, със застроена площ от 62 кв. м, брой етажи 1, предназначение - за търговия; 55981.504.976.1, със застроена площ 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение - за търговия; 55871.504.976.2, със застроена площ 102 кв. м„ брой етажи 1, предназначение- за търговия; 55871.504.976.3, със застроена площ 5 кв. м., брой етажи I, предназначение - селскостопанска; 55871.504.976.4, със застроена площ 8 кв. м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска; 55871.504.976.5, със застроена площ 149 кв. м.. брой етажи 2, предназначение - за търговия. Твърдят, че процесните имоти се ползват от ответната Община, като последната, въпреки отправените покани, отказва да им заплати обезщетение за ползвания имот за процесния период от време. Поради това считат, че ответника се е обогатил за тяхна сметка, поради което следва да заплати на ищците това, с което се е обогатил, а именно: наемни вноски, които ищците биха могли да получат за имотите си. Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обедН.я чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно установената съдебна практика ако ответникът ползва имота без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/. По делото, от страна на ищците са ангажирани писмени доказателства, целящи да ги легитимират като собственик на ½ идеална част от прецесния недвижим имот, от които се установява следното: От приетото Удостоверение за наследници № •••, издадено от Община - Перник, се установява, че Ц.Г.Т. и С.Г.С. са законни наследници на Г.С.Ж., бивш жител на •••, починал през •••. Като такива по силата на чл.15, ал.1 във връзка с чл. 14 от ЗН (отм.), те се явяват наследници по право на заместване на Л.С.Ж., бивша жителка на •••, починала на ••• година. Същата е майка на починалия преди нея неин син Г.С.Ж... В последствие, видно от протокол от 25.06.1959 година по гр. д. № 422/1959 година е извършена делба на наследството на Л.С.Ж., при която в дял на Ц.Г.Т. и С.Г.С. са поставени три имота, един от които е имотът, предмет па настоящото производство. След това осъществяваното от тях владение е продължило от тях, като през 1976 година, двамата са се снабдили с нотариален акт № •••, том •••, дело № 1673/1976 година на Нотариуса при Пернишкия районен съд за право на собственост върху имота, придобито на основание давностно владение. От писма № 2362/31.07.1997 година и № 4305/08.12.1997 година и двете на Община Перник с видно, че със заповед № 467/11.05.1966 година на ГНС, е открито производство по отчуждение на процесния имот, като с протокол от 15.03.1967 година е определен размера на обезщетенията, които да бъдат изплатени на засегнатите лица. Сумите за обезщетение са били депозирани в ДСК- гp. Перник с платежно нареждане № ••• година, но липсват разписки за уведомяване на собствениците, както и че обезщетението е получено. С молби № 55-01-28/23.08.1988 година, № ТСУ- 801/l1.05.1992 година, № 47/16.03.1993 година и ТСУ-2180/23.08.1993 година Ц.Г.Т. и С.Г.С., са поискали да им бъде заплащан наем за имота или да бъде извършено надлежно отчуждаване на същия. Вследствие на тези молби със заповед № 405/17.02.1993 година па Кмета на Община Перник, е открито производство по отчуждаването на имота. Липсват доказателства това производство да е приключило към настоящия момент. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че изградените в имота сгради с изключение на трафопоста, се ползват от Община Перник, лично или чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под наем. С оглед на гореизложеното и доколкото не е опровергана презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС, настоящия съдебен състав приема за установено, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, в каквато насока са и правните изводи на първоинстанционния съд. Това право на собственост не е отречено и от Община Перник, която първоначално извършва отчуждаване на имота, но без да изплати дължимото се на собствениците обезщетение, а впоследствие по повод молба на С.Г.С. е започнала ново производство за отчуждаването му по отношение на тях. Община Перник е завзела имота, позовавайки се на извършено със заповед № 467/11.05.1966 година на Градски народен съвет и протокол от 15.03.1967 година отчуждение на имота. Съгласно разпоредбата па чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) в редакцията и към посочения момент, за да се счита за отчужден определен имот, то собственика му трябва да е бил реално обезщетен. Доколкото по делото няма доказателства дължимото се на С.Г.С. обезщетение за отчуждаването на имота да е било заплатено, то същото не е породило действие и правото на собственост на имота не е било придобито от държавата. При това положение за Община Перник не е съществувало законово основание, въз основа на което тя да завземе имота предмет на делото. С оглед гореизложеното е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и имотът подлежи на възстановяване, ако са налице предпоставките на чл.2, ал.3 от същия закон. Върху така завзетия имот Община Перник е осъществила строителство, като е изградила посочените по-горе сгради. Доколкото, обаче, имотът не е бил държавна или общинска собственост, то Общината е могла да извършва строителство в него само ако притежава съответно учредено право на строеж. Съществуването на такова не е установено, поради което Община Перник е реализирала строителството, без да има законово основание за това, така както същото е дефинирано с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ. С оглед на това приложение намира разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, съгласно която, ако върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 година, собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия-промените, се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС, като добивите и обезщетенията по първата от разпоредбите се дължат от 25.02.1992 година. Това означава, че собствеността върху имота се възстановява, като собственика придобива собствеността и на извършените строежи, които заплаща на строителя, както на недобросъвестен владелец. Само заплащане обаче не е предпоставка да бъде придобито правото на собственост върху строежите, тъй като това става по силата на законовата разпоредба и именно с оглед на това възникна и задължението по чл. 74 от ЗС. От заключението на изслушната пред районния съд повторна комплексна съдебна технико-оценителна експертиза се установява, че процесният недвижим имот представлява имот пл. № ••• по КРП на гр. •••- ••• с площ по скица 1130 кв.м., изчислена графично и с площ 1142 км.м. по скица от цифров модел. Установява се, че имота не е ограден и трасиран. Представлява терен с денивелация в посока север (североизток) - юг (югозапад). В имота са построени едноетажна масивна постройка с две пристройки към нея и трафопост. В имота попадат и част от изградена масивна двуетажна сграда и част от масивна едноетажна сграда. Незастроената част от имота е частично асфалтирана. Установява се, че едноетажната масивна постройка с две пристройки към нея (сгради с идентификатор 55871.504.976.2 и 55871.504.976.3) е предназначена в момента на огледа за заведение. Общата застроена площ е 107 кв.м., от които 66 кв.м. търговска площ - зала, 31 кв.м. кухня, 5 кв.м. склад и 5 кв.м. тоалетна. Към момента на огледа не се използва. Трафопостът (сграда с идентификатор 55871.504.976.6) е масивен, стандартен, със ЗП от 31 кв.м. Собственост е на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Частта от двуетажната масивна сграда попадаща в процесния имот по регулационния план е 105 кв.м., а по КК и КР (част от сграда с идентификатор 55871.504.976.5) в имота попадат 67 кв.м. Първият етаж представлява магазин със складови помещения. Търговската площ която попада в процесния имот по регулационния план е 18 кв.м., а складовите помещения попадащи в процесния имот са с площ от 87 кв.м. По КК и КР в имота попадат 67 кв.м. складови помещения. Магазинът се ползва от „Естир" ЕООД. Вторият етаж се състои от четири помещения, коридор и тоалетна. Едно от помещенията се използва за кафе от ЕТ „С.А.". Частта, попадаща в процесния имот на втория етаж е част от кафе, част от коридор и тоалетна. Частта от едноетажната постройка, попадаща в процесния имот по регулационния план е с площ от 12 кв.м., от които 3 кв.м. са търговска площ, 9 кв.м. са складово помещение. По КК и КР частта от сграда с идентификатор 55871.940.2 попадаща в процесния имот е с площ от 32 кв.м., от които 16 кв.м. са търговска площ и 16 кв.м. са складово помещение. Към момента на огледа е неизползваемо. Установява се още, че общата застроена площ по регулационния план в процесния имот е 255 кв. м., а незастроената част от имота е 887 кв.м., а по КК и КР общата застроена площ в процесния имот е 237 кв. м., а незастроената част от имота е 897 кв. м. От разпитаните по делото свидетели – Б.М.Б. и С.В.М., се установява, че строежа на сградите, намиращи се в процесния недвижим имот е започнал и е протекъл през 60-те и 70-те години на миналия век, като по думите на св. Б., същите са били построени за задоволяване на културните нужди на хората, живеещи в квартала. Свидетеля М. е посочил, че намиращото се над магазина читалище се ползва за провеждане на избори. С оглед на горното съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от имота и на изградените в него постройки. Също така е доказано, че имотът с постройките в него, с изключение на трафопоста, се ползват от Община Перник. Няма доказателства това ползване да се осъществява на правно основание. Ако ползването на имота, се осъществяваше на правно основание, собствениците би трябвало да получат стойността на същото. След като няма такова основание ползващия си спестява разхода за стойността на ползването, като по този начин се обогатява за сметка па собствениците. Предвид на изложеното е налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, и така предявеният иск срещу Община Перник се явява доказан по основание, каквито са и правните изводи на районния съд. Доколкото оплакванията във въззивната жалба не касаят правилността на съдебното решение в частта, касаеща размера на предявения иск, за настоящата инстанция не възниква задължение да се произнася досежно правилността на решението в тази му част. След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените в хода на въззивното производства разноски. Същата претендира и е доказала такива в размер на 1 446 лева – за адвокатско възнаграждение, поради и което следва да й бъдат присъдени. Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд