Решение № 497 от 18.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 8297/2022 г.

Производството е образувано по предявен от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните срещу П. Г. Д., ЕГН •••••••••• с адрес •••• обективно съединени искове:

• с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 30497.502.90 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 827кв.м., находящ се в ••••, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: 30497.502.149, 30497.502.362, 30497.502.150, 30497.502.360 и 30497.502.148, по силата на закона на основание чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ, евентуално въз основа на реституционно решение № 864/06.03.2002г. на ПК Варна и осъждане ответника да й предаде владението върху имота, като се отправя и искане по чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА вписан в Служба по вписванията Варна под № 35602/18.11.2021г., том ХLVI, дело № 21506/2021г., дв.вх.рег. № 35245, акт № 149;

• с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2876 лева, след извършено увеличение на размера по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищеца ПИ с идентификатор № 30497.502.90 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 827кв.м., находящ се в •••• дължимо за периода 28.06.2017г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 28.06.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Собственик е на процесния имот по силата на закона /чл. 24, ал.1 от ЗСПЗЗ/, в евентуалност на надлежно проведена реституционна процедура. Твърди, че имотът е бил държавна собственост още преди колективизацията и до влизане в сила на ЗСПЗЗ, тъй като е нямал друг собственик. Позовава се на нормите на Конституцията от 1947г. и 1971г., и чл. 6 ЗС /отм./.

Посочва, че правото на собственост му е било признато и с решение № 864/06.03.2002г. на ПК Варна в съществуващи стари възстановими граници, която реституционна процедура сочи да е приключила с издаване на заповед по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че въз основа на реституционното решение е признато право на собственост върху имот с площ от 165дка, в границите на който попада и процесния. Със заповед № 1038/21.09.2001г., обн. ДВ № 93/30.10.2001г. на Областния управител на област Варна е бил одобрен ПНИ за местност Орехчето, землището на Звездица. Със заповедта по пар. 4к, , ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването е извършено при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на процесния новообразуван имот.

Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на КНА от 18.11.2021г. и по повод отпочната процедура по изменение на КР и вписването му като собственик, ищецът е узнал, че правото му на собственост се оспорва. Твърди, че на 06.01.2022г. е извършена проверка в имота, при която е установено, че в западната му част има бетонови блокчета, почистена е от храсти и дървета, а източната част е заградена с лека ограда от мрежа закрепена на бетонови колове забити в земята. Строителство в имота не е установено. Оспорват легитимиращия ефект на КНА на ответника. Оспорва ответникът да притежава права върху имота, доколкото в негова полза не е текла придобивна давност, нито имотът е бил владян от него. Твърди, че доколкото имотът попада в ДПФ и е частна държавна собственост, то съгласно чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ е изключено придобиването му давност. В тази връзка се позовава и на разпоредбите на чл. 86 ЗС, пар. 1 на ЗИД на ЗС. Оспорва и ответникът да е заявявал собственически права спрямо държавата. Твърди, че доколкото ответникът не притежава права върху имота, то в процесния период го е ползвал без основание, по който начин се е обогатил за сметка на ищеца. От своя страна ищецът е пропуснал да реализира следващите му се доходи, по който начин същият е обеднял. Ето защо счита, че му се следва обезщетение съизмеримо със средния пазарен наем на имота. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че през 1986г. му е било предоставено право на ползване върху имот с площ от 600кв.м. съгласно удостоверение № 60/05.11.1986г. на АПК Димитър Кондов с. Аврен. Площта на имота още тогава е била в повече. От 1986г. и до сега владее имота в тези му граници, вкл. собствения му имот 502.149 и процесния. Посочва, че имотът му е ограден с ограда и през годините никой не е имал претенции за него. Твърди, че е трансформирал предоставеното му правото на ползване в такова за собственост, след като земята е била оценена и цената платена съгласно удостоверение № ОП263/11.01.1994г. на кметски наместник на кметство Звездица. Впоследствие през 1998г. се е снабдил и с НА № 20/04.12.1998г., поправен с НА № 9/01.02.1999г. за собственост на имота придобит на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Така посочените документи твърди, че го легитимират като собственик на само 600кв.м., но въпреки това владее имота в поголям обем и съобразно поставените на място огради. Тъй като не разполагал с титул за собственост на владяната от него от 1986г. и понастоящем разлика се снабдил с КНА. По изложените съображения оспорва ответникът да се легитимира като собственик на имота. Искът за парично обезщетение се оспорва като неоснователен, доколкото счита себе си за собственик. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото Удостоверение №60/05.11.1986г., на основание с чл.23, ал.З от допълненията към устав на Асоциация НАПС и решение на управителния съвет на АПК решение №5-19 от 20.10.1986г. е предоставено за постоянно място на личното ползване, с цел създаване на трайни насаждения на лицето П. Г. Д. от 0, 600 дка в м. "Орехчето", район с.Звездица, при граници както следва: път, път. П. Й. С.., С нот.акт №20/04.12.1998г. за придобиване по §4, вписан в СВ като акт №72/04.12.1998г., поправен с нот.акт №9/01.02.1999г за поправка, П. Г. Д. е признат за собственик на ид.част „600/750" ид.части от имот целия с площ 750м2 от поземлен имот, находящ се в з-ще Звездица, м."Орехче", област Варна, който попада върху държавна земя, при граници/съседи: на запад - гора: на север - път, на изток-П. Й. С.; и на юг-път.

Със заповед на №0365/25.11.2003г. на зам.кмета на Община Варна, а основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено П. Г. Д. да придобие правото на со6ственост(при условията на §4а, ад.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ) върху следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот, находящ се а м."Орехчето“ селично образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ), с пл.№149 с площ 0, 600 дка, начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници/съседи: имоти 90, 150 и 9512.

Видно от Нот.акт №114/17.11.2021г. за придобиване на недвижим имот по давност, П. Г. Д. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в село Звездица, Община Варна, Област Варна, м."Орехчето", а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №30497.502.90 с площ 827м2 по КККР, одобрена със заповед №РД-18- 17/06.03.2015г на изп.директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по предходен план 502090, при граници/съседи: имоти №№ 149. 362, 150, 360 и 148, С Решение №8647/06.03.2002г на ПК-Варна, по заявление вх.

№60241/04.08.1998г на Държавен поземлен фонд е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху следния недвижим имот, а именно: върху НИВА с площ 165, 000 дка, находящ се в терен по §4 на с.Звездица, м."Орехчето", при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят с влезлия в сила ПНИ.

По силата на Заповед №1420/14.06.2002г, на кмета на Община Варна на Държавен поземлен фонд-МЗГ, гр.София е възстановено правото на собственост при условията на чл.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот №30497.502.90 с площ 827м2 с начин на трайно ползване - ниви/орна земя, по влязъл в сила ПНИ на м."Орехчето", з-ще Звездица, при граници/съседи: имоти 9512(път), 148, 9510(път), 150 и 149.

Видно от АДС №10454/01.12.2022г., издаден на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ ПИ-30497.502.90 с площ 827м2 по КККР одобрена със заповед №РД-18-17/06.03.2002г на изп.дир на АГКК при съседи: имоти 149, 362, 150, 360 и 148е признат за частна държавна собственост.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. С. и П. Д.. От показанията на свидетеля С. се установява, че е закупил имот в района около процесния, като П. бил в последния десет години преди покупката – през осемдесетте години на миналия век. Ищецът имал едно място от 600-700 кв.м., в което има овошки. П. притежавал още едно място в съседство, което било постоянно поддържано от него. Свидетелят не е чувал някой да е имал претенции по отношение на визирания втори имот. Същият бил ограден само в едната си част, а в другата, която била на скат и с купчина пръст – нямало ограждения. Свидетелят е дал показания и при извършената обстоятелствена проверка, че П. живее в този имот повече от десет години. Заградената част от него била единствено около неговата къща, която той обитавал.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че той притежава имот в района на процесния от 2007 г., но считано от 1993 г. познава района, тъй като го е посещавал. Знае, че П. има място там, което е около един декар. Част от него било оградено с метална ограда, а друга с храсталаци. В оградената част има овощни дръвчета и насаждения.Не знае от кога живее там, но заявява, че същият е придобит от него по силата на констативен нотариален акт и извършена обстоятелствена проверка.

По делото е изготвена СТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните. От него се установява, че действалите кадастрални планове, касаещи процесния имот са ПСИГ(пкп)/2000г, КВС/2000г, КП/неодобрен, КП(пкп)/1999г, ПНИ/2001г и КККР/2015г. и ПСИГ(пкп)/2000г. От изготвената въз основа на тях скица № 6, представляваща неразделна част от заключението се установява, че поземлени имоти 148, 149 и 90 по КККР/2015г/начален черен цвят) и съответните им новообразуваните имоти 148, 149 и 90 по ПНИ/2001г(черен цвят) е налице пълна идентичност по отношение на граници/площ/собственост. В КР на КК/2015г/начален вид е била извършена промяна/23, 12.2021г, касаеща единствено собствеността върху процесния ПИ-30497.502.90(827м2), който е записан в съсобственост на МЗГХ/Държавата(на основание заповед №1420/14.06.2002г., издадена от Община Варна) и на П. Г. Д.(на основание НА-149/18, 11.2021г. След 29.03.2001г земята в границите на с.о."Орехче" е придобила за пръв път статут - урбанизирана, по смисъла на чл.7 от ЗУТ, като преди тази дата е имала статут на земеделска.От цитираната скица №6 към експертизата се установява, как процесния имот №30497.502.90. целия с площ 827 м2 по КККР/ се образува от част 467м2 имот №148 и от част З60м2 на имот №149.

От справка в Държавен архив-Варна експертът констатирал, че там не се съхраняват графични данни за да се установи къде и как се ситуира имота, обработван от ТКЗС и впоследствие от ДЗС, както и че, там няма данни за това някой от обследваните имоти да е бил внасян в ТКЗС или ДЗС. В материалите по делото също няма данни за това земята в границите на процесния имот(90) да е била внасяна в ТКЗС или ДЗС. От гореописаното дава заключение, че не може да се установи имотът в границите на процесния (90) - да е била внасяна/включена в ТКЗС или ДЗС. Последният е включен в ДПФ, на основание ПМС №1080/1958г. Със заповед №1420/14.06.2002г на кмета на община Варна е наредено на Държавен поземлен фонд-МЗГ, гр.София да бъде възстановено правото на собственост върху новообразуван имот №30497.502.90 с площ 827м2 с начин на трайно ползване - ниви/орна земя, по влязъл в сила ПНИ на м."Орехчето", з-ще Звездица, при граници/съседи: имоти 9512(път), 148, 9510(път), 150 и 149. Така описания новообразуван имот(90) е напълно идентичен по граници/площ на процесния имот №30497.502.90 с площ 827м2 по КККР. част 823м2 от процесния имот №30497.502.90 целия с площ 827м2 по КККР/попада в границите на стар имот №320 целия с площ 27898м2 по ПСИГ(пкп)/2000г., и че останалата му част 4м2 - попада в границите на стар имот №318 целия с площ 12463м2 по същия ПСИГ 2000г., който също е с принадлежност към имота по реституционното решение №864/06.03.2002г на ПК-Варна. Процесния имот попада изцяло върху имота по реституционното решение №864/06.03.2002г на ПК-Варна, целият с площ 165 дка, като тези два имота се застъпват/препокриват за площ 823м2, т.е те са частично идентични за тази площ - 823м2. Между имота с площ 827м2 и имота по заповед №1420/14.06.2002г целия с площ 827м2 е налице пълна идентичност по граници и площ. Между процесния имот и този, описан в нот.акт №114/18.11.2021г е налице пълна идентичност по отношение на идентификатор, площ и граници.

Стопанисваният понастоящем от ответника П. Г., съществува на терен в границите на имот №502.149 с площ 960м2 по КП(пкп)/1999г, както е показано в комбинирана скица №4 и е ограден откъм всичките си четири страни. В северната по-ниска част на имота има засадени множество овощни дървета с ниска/средна/голяма височина и няколко нискостъблени декоративни дървесни видове. В южната по-висока част на имота има засадени няколко овощни дървета с ниска/средна височина и няколко асми закрепени на метална конструкция.

Проведена е още първоначална съдебно-оценителна експертиза от вещото лице инж. М. А., от заключението на която се установява, че размерът на средния пазарен месечен наем на процесния недвижим имот за периода 28.06.2017г.-28.06.2022, вкл.посоченото по месеци, се определя в размер на 494 лева.

Предвид извършването оспорване от ищеца е допуснато извършването на повторна СОЕ с вещо лице Н. А., която обективира заключение, че срещния пазарен наем за имота в исковия период възлиза на 2 876 лева.

С оглед образуваното производство по реда на чл. 193 от ГПК, по делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, положен за „Зам.Кмет на Община Варна" в Заповед №365/25.11.2003 год., е изпълнен от Б. И. К.. Този, изписан за „Председател" в Удостоверение №60/05, 11, 1986год., е изпълнен от В. Х. В.

Подписът, положен за „Кметски наместник" в Удостоверение изх. № 263/11.02.1994год., не е изпълнен от Н. М. Н.. След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в исковото производство са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

Уважаването на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС е предпоставено от установяване в условията на главно и пълно доказване, че ищецът е собственик на вещта или на части от нея, че същата се намира във владение или държане в ответника, който неоснователно лишава ищецът от владението и́. В настоящия случай ищецът навежда като главно придобивно основание на спорното материално право нормите на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 1 от ЗДС, а в условията на евентуалност завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен характер. Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, обаче, такава процедура не се провежда. По правилото на чл. 31, ал. 2 от ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява пред съдилищата от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато обаче правото на държавна собственост има за предмет земи от държавния поземлен фонд, то, съгласно специалната разпоредба на чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, представител на държавата пред съда е министърът на земеделието и храните.

В настоящия случай, от заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през релевантния период до 29.03.2001г. процесният имот е имал статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Същият няма данни да е бил внасян в ТКЗС или ДЗС, или да е подлежал на реституция на друго основание. Той е включен в държавния поземлен фонд на основание МПС № 1080/1958 г., като по делото не са ангажирани и доказателства някога имотът да е бил собственост на физическо лице, преди съставянето на КНА в полза на ответника П. Д. по силата на осъществявано давностно владение. Видно от плана на старите имотни граници (ПСИГ от 2000г.), приет с цел установяване на имотните граници в периода около 1950-1956 г. и техните бивши собствени, преди образуване на ТКЗС/ДЗС, относимият стар имот с № 320, целият с площ от 827 м2 по ККР от 2015 г. се образува от 823 м2 на стар имот също с № 320 и 4м2 на стар имот № 318, като и двата имота са включени в ДПФ.

С Конституцията от 1947 г. е установено единството на фонда на държавната собственост. Режимът на държавната социалистическата собственост - кооперативна и държавна, след това е доразвит в Закона за собствеността (Изв., бр. 92/1951 г. в сила от 17.12.1951 г.). В Конституцията от 1971 г. не е извършена промяна в предишния режим на държавната собственост, но е налице систематизация и детайлизиране; изрично е записано и, че държавната собственост съставлява единен фонд. Държавните земи трайното са предназначени за обслужване на обществения и държавния интерес, което изключва възможността върху тях да се установят собственически права в полза на частни лица, кооперации или на обществени организации. Липсват данни, а още по-малко на доказателства в релевантния период преди издаване на констативен нотариален акт в полза на ответника въз основа на обстоятелствена проверка, друго физическо лице не се е легитимирало като собственик на имота. Последният е имал статут на земеделска земя, не е подлежал на възстановяване и е бил включен в държавния поземлен фонд. Всичко това обосновава извода на съда, че същият е бил държавна собственост по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, доколкото са изпълнение всички визирани в разпоредбата основания за неговото придобиване по силата на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ Земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Само за пълнота на обосновката, дори и да се приеме, че, че уреденият с § 1 ДР на ЗД на ЗС мораториум е спирал и не допускал теченето на давностния срок за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост през целия наведен от ответника период, дори и да се приеме за целите на доказване, че имотът не е включен във визирания фонд. Действително след влизане в сила на 08.04.2022 г. на Решение № 3/24.02.2022 г. по конст. дело № 16/2021 г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), е отпаднал занапред мораториума за придобиване на имоти, притежавани в режим на частна общинска и държавна собственост. Изтеклият след това срок се явява очевидно недостатъчен за да направи ответникът собственик на имота по силата на твърдяното от него оригинерно придобивно основание. Предвид всичко гореизложено относно невъзможността процесния имот, предвид неговия характер на имот държавна собственост, включен в ДПФ, същият не е годен обект на давностно владение, поради което ответникът не е станал негов собственик на соченото основание, а осъществяваната от него фактическа власт е лишена от годно такова.

Действително ответната страна не е навела като придобивно основание извършена реституционна процедура, а единствено е сочила оригинерния придобивен способ по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Въпреки това, единствено с цел изчерпателност на обосновката, следва да се посочи, че с представената от нея Заповед №0365/25.11.2003г. на зам.кмета на Община Варна на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ същият е станал собственик на новообразуван имот, находящ се а м."Орехчето“, с пл.№149 с площ 0, 600 дка, начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, който видно от описаните на съседните имот, от заключението на вещото лице по СТЕ и от изготвената към него скица е съседен на процесния имот с идентификатор № 30497.502.90. Поради изложеното, макар и да не е наведена като изрично придобивно основание, извършената реституционна процедура не е пряко относима към процесния недвижим имот, а изцяло касае съседния такъв, като изложеното относно осъществяването на фактическа власт върху два самостоятелни поземлени имота, граничещи помежду си се потвърждава и от ангажираните гласни доказателствени средства, и в частност от показанията на свидетеля С.. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответникът държи имота без годно правно основание, с оглед на което предявения ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде уважен.

При този решаващ извод по силата на чл. 537, ал. 2 от ГПК констативния нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик следва да бъде отменен.

По отношение на иска за обезщетение за лишаване от ползването на имота:

Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД (извън иска за граждански плодове, други добиви от вещта или обезщетение за причинени вреди). За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. За уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД има значение не дали ответникът е извлякъл реално ползи /доходи/ от имота, а дали го е владял, лишавайки неоснователно ищеца /собственик/ от ползването му.

Както вече беше обосновано, са налице правовопораждащите основания за ангажиране на извъндоговорната имуществена отговорност на ответника, а именно: собственикът на имота в лицето на българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните, е лишен от ползването на собствения си недвижим имот, чрез неоснователно поддържаното от ответника негово ползване, поради което последният дължи обезщетение в размер на обедняването на ищеца, което в случая е в размер на средния пазар наем на имота. При определяне на същият съдът кредитира изцяло заключението на проведената повторна СОЕ от вещото лице Н. А., тъй като при изготвяне на същата е са приложени относимите методи по СБО от 2018 г., като са взети предвид, съобразени са инфлационните процеси съобразно данни от НСИ, като е определена справедливата стойност за целия процесен период от 28.06.2017 г. до 28.06.2022 г., възлизаща на 2876 лева. Предвид изложеното искът се явява основателен за посочената сума и следва да бъде уважен за целия предявен след изменението размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника следва да бъда присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2875.48 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за извършване на посочените разходи.

Мотивиран от изложеното, съдът