Решение № 4678 от 5.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4121/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Ищецът Я. Г. Я. твърди в исковата молба, че на 04.12.2008 г. „Е.“АД, ЕИК •••••••, представлявано от председателя на Съвета на директорите му Е.К., е издал в негова полза запис на заповед от същата дата, по силата на който дружеството се е задължило неотменимо и безусловно, без протест и разноски, да плати на поемателя – ищеца сумата от 200 000 лв. на посочения падеж – 04.12.2015 г. Поддържа, че след като дружеството не изпълнило задълженията си по ценната книга, със заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК от 19.04.2018 г. до РС – Стара Загора е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Е.“ АД за сумата по записа, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението. Образувано е ч.гр.д. № 1955/2018 г. на РС – Стара Загора в полза на ищеца се издадена заповед за незабавно за незабавно изпълнение № 1106/20.04.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата. Впоследствие, с определение № 1345 от 13.12.2018 г. постановено по ч.т.д. № 1389/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора, съдът е приел подаденото от длъжника възражение, поради което Я. Я. е депозирал иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с искова молба с вх. № 6633/01.07.2019 г. С определение от 02.07.2019 г., по ч.гр.д. № 1955/2018 г. на РС – Стара Загора, заповедният съд е обезсилил издадените в полза на ищеца заповед и изпълнителен лист, приемайки че не е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска. Поради това с молба от 14.10.2019 г. по образуваното т.д. № 211/2019 г. на ОС – Стара Загора Я. Я. е изменил петитума на иска в осъдителен. С определение № 1251/04.02.2020 г. по образуваното исково производство, съдът го е прекратил, отново поради неспазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, но Апелативен съд – Пловдив с определение № 162 от 09.06.2020 г. по ч.т.д. № 221/2020 г. е отменил прекратителното определение и е върнал делото за разглеждане по същество на осъдителния иск. С решение от 15.10.2020 г. по т.д. № 211/2019 г. на ОС – Стара Загора е отхвърлил предявения от Я. Я. иск за осъждане на „Е.“ АД за му плати сумата от 200 000 лв., представляваща неизплатена главница по записа на заповед от 04.12.2008 г., с падеж 04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018 г. до окончателното плащане. С решение № 260062/22.03.2021 г. постановено по в.т.д. № 721/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдил решението от 15.10.2020 т. на Окръжен съд – Стара Загора, като е осъдил Я. Я. да плати на „Е.“ АД сторените разноски за въззивното производство в размер на 3 000 лв. Решението на Апелативен съд – Пловдив е влязло в сила на 08.04.2022 г., тъй като с определение № 203 от същата дата по т.д. № 1100/2021 г. на ВКС, ТК, II Т.О. В исковата молба се поддържа, че в мотивите си апелативният съд е основал извода си за неоснователност на претенцията изцяло на обстоятелството, че на 19.05.2008 г. Съветът на директорите на „Е.“ АД е приел решение дружеството да се представлява от изпълнителния директор Стивън Кол и от председателя на Съвета на директорите само заедно, като решението е вписано в търговския регистър на 21.07.2008 г. (вписване № 20080721172032), с което колективната форма на представителство на дружеството била станала известна на трети лица и имала действие спрямо тях. Ето защо, съдът е приел, че извършеното от името на дружеството волеизявление, изразяващо се в издаването на процесния заповед на заповед само от единия представител Е.К. при вписано съвместно представителство не обвързва валидно дружеството. Приел е също така, че колективната форма на представителство, произтичаща от решението на Съвета на директорите е противопоставима на трети лица, като ищеца Я. Я., тъй като е оповестена. Ищецът поддържа, че този извод на АС – Пловдив е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 9, пар. от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, съгласно която „Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени.“ Сочи, че тази общностна норма е с директен ефект, относима е към спора, като обстоятелството дали ограничението е вписано в съответния регистър, или не, е без правно значение. Ето защо, счита че ако Апелативен съд – Пловдив е приложил тази норма, щеше да констатира, че съобразно правото на ЕС съвместната форма на представителство на „Е.“ АД, произтичаща от вписаното в търговския регистър решение на Съвета на директорите, не може да се противопостави на третото лице, каквото е поемателя по записа на заповед Я. Я.. Като в нарушение на чл. 9, пар. от Директива (ЕС) 2017/1132 АС - Пловдив е приел, че оповестеното ограничение на представителната власт на дружеството има действие по отношение на ищеца, съдът го е лишил от възможността да събере вземането си по записа на заповед, което е производно на правото му на собственост, прогласено в чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните свободи на ЕС. Доколкото записът на заповед е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, пр. 2 ТЗ, невъзможността на ищеца да реализира правата си по ценната книга накърнява и правото му на свободна стопанска инициатива, прогласено в чл. 16 от Хартата. Така в решение от 24.09.2020 г. по дело С-223/19 - YS NK – AG, съдът на ЕС приема, че лишаването от вземане нарушава именно правото на собственост по чл. 17, пар. 1 от Хартата, като съдът посочва че „всяко ограничаване на правото на собственост трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното съдържание на това право и при спазване на принципа на пропорционалност – да е необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес“, като в случая според ищеца в чл. 235, ал. 4 от ТЗ е предвидено обратното, с което решение на СЕС ответникът АС – Пловдив е следвало да се съобрази. В исковата молба се поддържа, че ищецът не цели пререшаване на спора, приключил с влязлото в сила решение на АС – Пловдив, но посоченото по-горе неприлагане на общностното право е основание да бъде ангажирана отговорността на националния съд за вреди нарушение на правото на ЕС, установена в чл. 4, пар. 3 от ДЕС. Сочи решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01 – Köbler, в което съдът приема, че претендираните за нарушение на общностното право вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, разгледала спора по същество, в случая това е Апелативен съд - Пловдив. Ищецът твърди, че като не е приложил посочените норми на правото на ЕС, ответникът е възпрепятствал реализиране на правата му по записа на заповед и е обезсмислил иницираните от него съдебни производства, като му този начин му е нанесъл имуществени вреди в общ размер на 207 000 лв., от които сумата от 200 000 лв. – неудовлетворено вземане по записа на заповед от 04.12.2008 г., сума в размер на 4000 лв. - заплатена държавна такса и сума от 3000 лв. – разноски за въззивното производство. Ето защо, Я. Я. моли съда да бъде осъден ответникът Апелативен съд – Пловдив да му заплати на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ сума в размер на 207 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на влязло в сила решение № 260062/22.03.2021 г. постановено по в.т.д. № 721/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, заедно със законна лихва от 747, 56 лв. - за периода от 08.04.2022 г. (датата на влизане в сила на решение на АС - Пловдив) до 20.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. Ответникът Апелативен съд – Пловдив оспорва исковата молба по основание и размер в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК. Сочи, че исковете са недопустими, а по същество неоснователни. Не оспорва описаната фактическа обстановка, развила се във връзка със съдебното производство, касателно записа на заповед. В случая ищецът посочва, че е налице нарушение на правото на ЕС в областта на дружественото право, което е довело до нарушение на правото на собственост и на правото на стопанска инициатива, уредени в Хартата на основните права на ЕС. Счита, че нарушение на тези права не е уредено от законодателя като хипотеза за обосноваване на отговорността на държавата за дейността на съдилищата. На следващо място, счита, че с изложените от ищеца аргументи се цели преразглеждане на влязло в сила съдебно решение, което е преминало през инстанционен контрол. Следва да се има предвид, че решението на АС – Пловдив е обжалвано пред ВКС, който не е допуснал до разглеждане касационната жалба, тъй като поставения за разглеждане въпрос не е решен от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че не е налице нарушение на общностното право, като сочи в тази връзка чл. 7 и 11 от ЗТРРЮЛНЦ, като с оглед гарантиране сигурността на гражданския оборот, извършвайки справка по партидата на дружеството, всяко лице при полагане на дължимата грижа би могло да се информира за начина, по който юридическото лице се представлява. Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове, като неоснователни. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното: Настоящият състав приема, че доколкото АС - Пловдив е постановил решението по същество на спора, което е влязло в сила и от което се претендират вреди в исковата молба, в качеството на процесуален субституент на държавата в производството за вреди, е пасивно процесуално легитимиран като ответник в настоящето производство, като в този смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ. (в този смисъл решение № 72 по гр.д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV Г.О.) Видно от решение № 260069 от 15.10.2020 г., постановено по търг. дело № 211/2019 г. на ОС - Стара Загора, ТО е отхвърлен предявения от Я. Г. Я. иск по чл. 535 от ТЗ за осъждане на „Е.“ АД, представлявано от С.Д.К., да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж 04.12.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С решение № 260062 от 22.03.2021 г., постановено по т.д. № 721/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, е потвърдено решението от 15.10.2020 г. на ОС - Стара Загора, като Я. Г. Я. е осъден да заплати разноски за въззивното производство в размер на 3 000 лв. С определение № 203 от 08.04.2022 г., постановено по т.д. № 1100/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, не е допуснато до касационно обжалване № 260069 от 15.10.2020 г., постановено по търг. дело № 211/2019 г. на ОС - Стара Загора, ТО. В чл. 9, пар. 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, е предвидено, че ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени. В чл. 9, пар. 3 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, обаче е допълнено, че ако националното законодателство предвижда, че в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това законодателство може да предвиди, че подобна разпоредба на устава може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт и противопоставимостта на такава разпоредба на устава на трети лица се урежда от разпоредбите на член 16. В чл. 16 пар. 1 от директивата е предвидено, че във всяка държава членка се образува дело в централен, търговски или дружествен регистър („регистърът“) за всяко дружество, регистрирано там. Дружеството може да противопостави актовете и данните на трети лица само след оповестяването им по реда на параграф 5, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица. (чл. 16, пар. 16) Следователно, горецитираната директива допуска устава, респ. дружествения договор на дружество да предоставя правомоция на едно или няколко лица (както е предвидено в ТЗ), да го представляват заедно или поотделно, каквато между друго е практиката и в останалите държави – членки. В чл. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел В търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. В чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ е разписано, че търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. В тази насока е и нормата на чл. 32 от закона, съгласно която всеки може да иска и извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е посочено, че търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел; търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 235, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ е предвидено, че имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. При вписването те представят нотариално заверени подписи. Ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър. Следователно, разпоредбата на чл. 235, ал. 4 ТЗ касае ограничаване на отделни правомощия на представляващите дружеството, т.е. вътрешнокорпоративни ограничения на представителната власт, които не се отразяват в публичния регистър, а не начина, по който дружеството се представлява пред трети лица. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, съгласно чл.4, §3, ал. 2 от ДЕ и принципите, установени в практиката на СЕС (решение по съединени дела С- 6/90 и С-9/90; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.), предполага установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в резултат на което ищецът търпи вреди. Нормата на чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) предвижда, че държавите – членки взимат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза. Сред тях е и задължението да се отстранят неправомерните последици от нарушението на общностното право. Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да бъде налице нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и причинените вреди. От систематичното тълкуване на разпоредбите на европейското и национално законодателство се установява, че в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество ограниченията на общата представителна власт, свързани с начина на представляване на дружеството са противопоставими на трети лица, доколкото същите подлежат на вписване в търговския регистър. В исковата молба, ищецът цитира чл. 9 от Директива 2017/1132, като акцентира единствено на пар. 2 от тази разпоредба, а от значение в случая обаче е следващия параграф на тази разпоредба – пар. 3 във вр. с чл. 16, съгласно който държава – членка може да предвиди в законодателството противопоставимост на трети лица на разпоредба в устава, свързана с общата представителна власт (заедно или поотделно), ако това е оповестено в публичния регистър. (търговски регистър). Следователно, в случая, не се установява твърдяното в исковата молба нарушение на общностното право. Доколкото не е налице нарушение на чл. 9, пар. 2 от Директива 2017/1132, то не е налице и нарушение на правото на собственост и на правото на стопанска инициатива на ищеца, още повече че същият е разполагал с предвидената в чл. 462 от ТЗ възможност, да реализира вземането си срещу физическото лице, издател на ценната книга. По изложените съображения, предявената претенция за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди за нарушаване право на ЕС (чл. 9, пар. от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017 г. относно някои аспекти на дружественото право) в общ размер на 207 000 лв., настъпили в резултат на влязло в сила решение № 260062/22.03.2021 г. постановено по в.т.д. № 721/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, ведно с акцесорната претенция за законна лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Предвид изложените съображения, съдът