Решение № 976 от 9.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с 226, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е второ по ред първоинстанционно производство след като с Решение № 5922/15.05.2024 г. по адм. д. № 1372/2024 г. на ВАС е обезсилено Решение № 7590 от 05.12.2023 г., постановено по административно дело № 5475/2023 г. по описа на Административен съд – [област]- град /АССГ/ и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни за съда указания. Производството е образувано по подаден протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу Решение № И-26/21.01.2014 г. на Държавна комисия по хазарта (ДКХ закрита), с което се утвърждават Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД. В протеста се твърди, че оспореното решение е нищожно, като издадено при липса на компетентност и при явно и тежко противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че ДКХ (закрита) не разполага с компетентност да се произнася относно дължимата такса и елементите, които трябва да се вземат предвид за да се определи нейната основа. С молба-уточнение от 09.08.2023 г. се твърди, че в оспореното решение е допусната явна фактическа грешка като в диспозитива е записано, че се утвърждават „Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД“ вместо утвърждаване на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с конe и кучета, организирана от „Еврофутбол“ ООД. Посочва се, че това е видно от самото искане на организатора на хазартни игри до ДКХ(закрита), с вх. И-26/09.01.2014 г., с което същият е поискал извършване на промени в игралните условия и правила за провеждане на играта със залагания върху резултати спортни състезания и надбягвания със коне и коне. С оглед горното се претендира нищожност на решение № И-26/21.01.2014 г., с което са утвърдени представените от „Еврофутбол“ ООД с искане вх. № И-26/09.01.2014 г. игрални условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Сочи, че в чл. 2, ал. 1 от утвърдените от ДКХ Задължителни игрални условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета се предвижда играта да се провежда със залагания върху резултатите от спортните състезания и надбягвания, като съгласно чл. 2, ал. 2 от същите правила „Еврофутбол“ ООД събира комисионни за участие, които са в размер на разликата между постъпилите залози и изплатените печалби за участие. Посочва се, че предвиденото в чл. 2, ал. 3 от същите правила върху събраните комисионни да се дължи такса, представлява разписване на начина на формиране на основата за заплащане на такса по ЗХ, което е в грубо нарушение на закона. Предвид горното прокурорът счита, че ДКХ като колективен орган е излязла извън обхвата на предоставените й правомощия от ЗХ или по-конкретно комисията е упражнила не предоставени й правомощия да определя размер на дължими държавни такси при организиране на конкретната хазартна игра. Излагат се доводи за явно противоречие на задължителните игралните условия и правила с разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ЗХ, което е толкова съществено, че опорочава до степен на нищожност на самият индивидуален административен акт. Поддържа, че тези пороци водят до нищожност на атакувания акт, като подава протеста в защита на особено важен държавен и обществен интерес, тъй като се касае за административен акт на регулаторен орган в областта на хазарта, който е предизвикал негативни последици, довели до неотчитане и несъбрани държавни вземания в особено големи размери. В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор К., която моли същият да бъде уважен. Ответникът – изпълнителният директор на Национална агенция по приходите /НАП/, представляван от юриск. Д. моли да бъде уважен протеста. Заинтересованата страна „Еврофутбол“ ООД, се представлява от адв. Б., който оспорва протеста като неоснователен. В писмени бележки по делото се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение на ДКХ(закрита). Административен съд – [област] – град, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.168 ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано въз основа на постъпило на 09.01.2014 г. искане от „Еврофутбол“ ООД в ДКХ(закрита) за утвърждаване на Игрални условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Към искането са представени изискуемите документи по ЗХ и Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта. Въз основа на Предложение № И-26/20.01.2014 г. от председателя на ДКХ до членовете на комисията заявлението е разгледано на заседание на ДКХ, проведено на 21.01.2014 г., с което се утвърждават Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Правото на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК във вр. с чл. 127, ал. 5 от Конституцията на РБ. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Т. действие представлява и подаването на протест пред съответния административен съд за отмяна, съответно - за обявяване нищожността на даден административен акт. В този случай не се изисква обосноваване на важен държавен или обществен интерес. Съществуването в правния мир на незаконосъобразен, а в още по-голяма степен - на нищожен административен акт, каквото е и заявеното в настоящото дело, не е в интерес нито на държавата, нито на обществото. В този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 16. 07. 2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВАС. Протестът е подаден срещу подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, какъвто е решението на ДКХ(закрита), с което са утвърдени Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД. Поради това подаденият протест е процесуално допустим за разглеждане. Разгледан по същество протестът е основателен по следните съображения: С протеста се претендира нищожност на Решение № И-26/21.04.2014 г. ДКХ(закрита), с което са утвърждават Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т. е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; "пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган" /решение № 925/23.01.2014 г. по дело № 12602/2013 г. на ВАС, Второ отделение/; 5. при превратно упражняване на власт. Предмет на настоящото производство е искане за обявяване на нищожност на Решение № И-26/21.04.2014 г., с което ДКХ(закрита) е утвърдила Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД, поради което съдът ще изследва единствено обстоятелствата, свързани с нищожността на процесния акт, като провери дали посочените в протеста пороци на оспорения акт са толкова тежки, че да обусловят неговата нищожност. Съдът намира за неоснователно възражението в протеста, че след като в Решение № И-26/21.01.2014 г. на ДКХ (закрита) е допусната очевидна фактическа грешка, следва се приеме, че с решението се утвърждават Игрални условия и правила със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, доколкото съгласно чл. 62, ал. 2 АПК очевидна фактическа грешка може да бъде поправена единствено от органа, който е издал акта, което в случая не е сторено. Видно от диспозитива на Решение № И-26/21.04.2014 г. на ДКХ(закрита) е, че са утвърдени Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД, поради което същите следва да са предмет на настоящото производство. Действително в мотивната част на решението е посочено, че е постъпило искане в ДКХ с вх. № И926/09.01.2014 г. от „Еврофутбол“ ООД за утвърждаване на в ДКХ на Игрални условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, но това не променя горния извод относно това кои правила са утвърдени с оспореното решение на ДКХ(закрита). В този смисъл процесното Решение № И-26/21.04.2014 г. може да се разглежда и като немотивирано до степен на неразбираемост и липса на предмет. Доколкото фактическите основания, послужили за утвърждаване на Решение № И-26/21.04.2014 г. не съответстват на разпореденото в диспозитива на решението от една страна, а от друга, утвърдените с решението Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД не се съдържат по административната преписка, респ. по делото, тъй като такива реално не са представени с искането до ДКХ(закрита), за съда е налице невъзможност да направи какъвто и да е контрол за законосъобразност на решението. Това е така, тъй като на практика липсва предмет, по който съдът да се произнесе, защото утвърдените от ДКХ(закрита) Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати на „Еврофутбол“ ООД не съществуват в правния мир, предвид безспорно установеното по делото, че такива не са представени от организатора „Еврофутбол“ ООД. Настоящият съдебен състав намира, че порокът е толкова съществен, че като последица води до нищожност на акта именно поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗХ в относимата редакция към 2014 г.) ДКХ утвърждава Общите задължителни условия, правила и изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4 – 7, като съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗХ тези Общи условия имат характер на подзаконов нормативен акт. Т. О. задължителни условия установяват минимално задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по чл. 22, ал. 1, т. 11 на чл. 22 ЗХ. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 11 ДКХ(закрита) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по чл. 22, ал. 1, т. 4 – 7, които макар и да имат характер на общи условия по ЗЗД, подлежат на утвърждаване от ДКХ, тъй като хазартната дейност подлежи на регулация от страна на комисията. Следователно организаторът на хазартни игри трябва да представи Задължителни правила и условия относно провеждане на играта „Еврофутбол“ ООД със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, които да съответстват на Общите игрални условия и правила за организиране на игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, издадени от ДКХ от една страна, а от друга страна ДКХ(закрита) следва да утвърди правилата, като съобрази дали същите отговорят на ЗХ. В случая ДКХ(закрита) е утвърдила правила и условия, относно провеждане на хазартна играта, които не са представени с искане с вх. № И-26 от 09.01.2014 г., което представлява грубо и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Нарушението е толкова съществено, че обуславя нищожност на акта, тъй като с него са утвърдени правила, които не съществуват в действителността и в правния мир, същите не са породили правно действие и не могат да породят никакви правни последици. Естеството на акта на ДКХ(закрита), с което тя утвърждават игралните условия и правила за определен вид хазартна игра налага извода, че същите следва да съществуват като приложение и отделен документ, какъвто в случая не съществува. По делото са приети като доказателство Задължителни игрални условия и правила за провеждане на играта „Еврофутбол“ със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, които обаче не са утвърдени с решението на ДКХ (закрита) и следователно не са част от оспореното Решение № И-26/21-01-2014 г. Горното обосновава извод, че Решение № И-26/21.01.2014 г. на Държавна комисия по хазарта(закрита) е издадено при ненадлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ и в несъответствие с целта на закона. Предвид установеното по-горе пълно разминаване между поисканите от „Еврофутбол“ ООД за утвърждаване игрални условия и правила за определен вид хазартна игра с тези, които са утвърдени с Решение № И-26/21-01-2014 г. и доколкото такива правила не съществуват, протестът на прокурора се явява основателен и следва да се уважи. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област]-град, 33-ти състав,