Решение № 813 от 4.7.2018 г. на Районен съд - Сливен по дело № 2712/2018 г.

Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 16в от Закона за социалното подпомагане. Предявено е искане с правно основание чл. 16б, ал. 1, пр. 2 от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б."а" от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. В молбата на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен се иска настаняването в специализираната институция на пълнолетното лице поставено под пълно запрещение. Касае се за лице временно настанено в специализирана институция по административен ред със Заповед от 21.05.2018 година на директора на ДСП-гр. Сливен, което не е било настанявано до този момент по съдебен ред в специализирана институция. Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен е депозирал настоящото искане за дългосрочно настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетния, поставен под пълно запрещение М.Г.М. с ЕГН •••••••••• въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище с такова съдържание на настойника. Излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2001 г., като за негов настойник била определен Ж.Г.С. - Директор на специализираната институция. Поставеният под пълно запрещение депозирал молба за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, придружена със становище на настойника му и доклад-предложение от социален работник. Представляващият Дирекция "Социално подпомагане", моли съда да постанови решение, по силата на което М.Г.М. да бъде настанен в специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, за срок от една година. В първото по делото заседание молителят, чрез законния си представител, поддържа искането. Заместник настойникът счита, че искането е основателно. Лицето, чието настаняване в социална услуга е предмета на настоящото производство изрази съгласие да остане в дома и предостави на съда да определи срока. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Видно от приложеното Решение № 23 от 02.02.2001 година на Окръжен съд - Сливен, влязло в сила е, че М.Г.М. с ЕГН •••••••••• бил поставен под пълно запрещение. Видно от ЕР на ТЕЛК № 3951/27.08.2015 г. гр. Сливен, определя 80 % ТНР, за срок от 3 години с водеща диагноза: параноидна шизофрения. Параноидна шозофрения - ЕВПЛ със значителни затруднения в социалната адаптация. Съдът констатира от със Заповед № 894 от 19.12.2014 година издадена от Орган за настойничество и попечителство при Община Твърдица, за негов настойник е назначен директора на ДПЛУИ - Твърдица Ж.Г.С.. От представената заповед № СУ/Д-СН/304-1 от 21.05.2018 г. на директора на ДСП - гр. Сливен се установява, че М.Г.М. е бил настанен по административен ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Искането се явява основателно. В разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в от ЗСП се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 16, ал. 2 и чл. 16в, ал. 6 от ЗСП). В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на М.Г.М. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСП. Същият е пълнолетно лице с трайно увреждане на 45 години, неженен, няма деца. Има живи родители, които не са го посещавали и не са се интересували от него. Постъпва в дом за пълнолетни лица с психични разстройства - Твърдица на 11.05.1997 година. Лицето е заболяло психично през 1990 година с неврозоподна симптоматика, която в рамките на няколко месеца преминава в параноидно - халюцинаторна. Започнал да се оплаква от силно главоболие, световъртеж, треперене и изкривяване на ръцете. Насочен към Психиатрична болница - Раднево. Състоянието му е преценено като неврастенна невроза. Два месеца по-късно отново е хоспитализиран по повод параноидно - халюцинаторна симптоматика. Изписан с диагноза шизофрения. До 1997 година следват ежегодни хоспитализации - 13 в ДПБ - Раднево и 2 в ПО - Сливен по повод параноидно - халюцинаторна симптоматика. На преден плен е тежко изразена ЕВПЛ със значителни затруднения. Има майка Иванка Петрова Йорданова и баща Ганчо М. Йорданов. Постъпва в дома от гр. Сливен, ул. Бачо Киро № 3. След постъпване в институцията близките му не са се интересували от него, не са го вземали в домашен отпуск, не са изпращали колеги. В институционната среда има създадени приятелски отношения. Лицето е ориентиран за време и пространство, може да чете и пише, има овладени социални умения. Контактен, но с определен кръг от хора, които чувства по-близки. Лесно се ангажира вниманието му. Умее да следва инструкции и указания. Слаби умения, самостоятелно да взема решения. Поддържа личната си хигиена самостоятелно. Сам избира дрехите си. Има запазени умения. Посещава трудотерапевтичен кабинет, адаптиран е, обича да разговаря с персонал, тих, кротък, сам организира свободното си време. Участва в екскурзии и други културно - масови мероприятия. В институционална среда М. има създаден приятелски кръг от потребители. Има потребност от непосредствен контрол върху поведението, специализирани грижи, каквито не може да получи в семейна среда, тъй като близките му и роднините му не са се интересували от него и не желаят да поемат такъв ангажимент. Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана социална услуга в общността, но на територията на община Твърдица не се предоставят такива услуги. Единствената социална услуга в общността от резидентен тип на територията на област Сливен е Защитено жилище за лица с умствена изостаналост с капацитет 10 лица, като към настоящият момент няма свободни места. Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН през 2006 година, прокламира принципа на равнопоставеност пред закона, съгласно чл.12 - държавите страни по настоящата конвенция дават гаранции, че мерките, които се отнасят до самостоятелни интереси, прилагат се за възможно най-кратък срок; подлежат на надзор от страна на конкретен компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция. По тази причина и с оглед общото здравословно и психическо състояние на лицето, както и наличието на негови близки- двама родители, съдът счита, че следва лицето да се настани в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост гр. Твърдица за срок от една година. Ето защо, съдът намира, че по отношение на М.Г.М. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост гр. Твърдица. На основание чл. 16в, ал. 7 от ЗСП, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото, съдът приема за подходящ такъв – една година, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 16в, ал. 5 от ЗСП, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Водим от горното, съдът