Решение № 1817 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 60/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.68, ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Н. Г. Н. от [населено място], общ.С., [улица], подадена чрез пълномощника му адвокат А. Г. Г., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед №3286з-4631/19.12.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната й по чл.146, т.т.1, 2, 3, 4 и 5 от АПК. Сочи се, че заповедта била издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при издаването й било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, бил нарушен материалния закон и допуснато несъответствие с целта на закона. В депозирана по делото молба-становище вх.№2059/16.03.2023 г. (л.58-61) от жалбоподателя се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че било налице основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската му регистрация, тъй като същата била извършена в нарушение на закона – при извършване в РУ Свиленград на полицейската регистрация с №5475 от 12.11.2010 г. бил нарушен редът, регламентиран с приложимата Наредба №Iз-1187 от 26.06.2007 г. за извършване на полицейска регистрация, издадена от Министъра на вътрешните работи. Нарушени били нормите на чл.6, ал.1 от същата Наредба, тъй като не била изготвена карта за полицейска регистрация и направени фото снимки на лицето. Твърди се също, че оспорената заповед била издадена от компетентен орган, но при липса на надлежното му сезиране. Липсвало Разпореждане по смисъла на чл.19, ал.1 от сега действащата Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация – от Началника на РУ Свиленград, за извършване на проверка по административната преписка. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4, т.1 от Наредбата, компетентността и задължението за изготвяне на мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на полицейската регистрация било на ръководителя на структурата на МВР, която е извършила регистрацията, а именно Началника на РУ Свиленград, и Директорът на ОДМВР Хасково не бил компетентният административен орган, който да отправя предложение до Директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейската регистрация. Липсата на надлежно сезиране на издателя на обжалваната заповед в случая съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при недопускането му можело да се стигне до издаване на административен акт с друго съдържание. При липсата на изрично разпореждане за извършване на проверка по преписката, не можело за протече законосъобразно административно производство по издаване на оспорената заповед. Навеждат се и доводи, че полицейската регистрация била извършена в противоречие с правото на ЕС, като се цитира Решение от 26.01.2023 г. по дело С-205/21 на СЕС. Сочи се, че регистрацията била извършена без органът, който я е извършил, да провери и докаже от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигане на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице, поради което регистрацията противоречала на разпоредбите на Директива 2016/680 на ЕС. В молба-становище вх.№2218/25.03.2024 г. (л.126-130) жалбоподателят излага подробни съображения за немотивираност на оспорения акт, които аргументира с норми от правото на ЕС и с изводи от Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118 на Съда на Европейския съюз относно защита на личните данни на лицата, обработвани във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното им преследване. Претендира се отмяна на обжалваната заповед и определяне на срок на административния орган за произнасяне по преписката. Ответникът, Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) – МВР, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Г. Р., изразява писмено становище (л.65-67) за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й. Излагат се съображения за законосъобразност на оспорения акт, като се обосновава становището, че хипотезите за снемане на полицейската регистрация били разписани лимитативно в чл.68, ал.6 от ЗМВР, а настъпилата реабилитация не била предвидена като основание за снемане на полицейската регистрация. Сочи се, че данните от последната се използвали само за защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, съгласно чл.27 от ЗМВР, те не били общодостъпни и в този смисъл не се засягали пряко правата на жалбоподателя. В писмена защита (л.131-133) пълномощникът на ответника излага съображения и във връзка с Решение на съда (голям състав) от 30.01.2024 г. по дело №С-118/22 г., като изтъква, че съгласно съображение 67 от решението на Съда на ЕС, настъпилата реабилитация не водела задължително до снемане на полицейската регистрация, а била единствено индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Сочи, че съгласно съображение 68, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябвало да е подходящ, а в конкретния случай данните от полицейската регистрация на Н. се съхранявали в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват. Заявителят бил извършил престъпление, за което се предвиждало до осем години лишаване от свобода, съставът на престъплението бил квалифициран, предвид че било извършено при предварителен сговор, използвани били моторно превозно и техническо средство и не представлявало маловажен случай, а престъпленията по раздел I на глава Пета от НК били едни от най-често извършваните, и тежки не само по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а и като последици на въздействието им по отношение на обществото. Прилага Справка с рег.№3286р-15716/22.03.2024 г. (л.135-136) от Отдел „Информационни технологии, анализ, планиране, координация и административно обслужване“ в ГДНП, и твърди, че от същата било видно, че оспорващият имал множество нарушения на правилата за движение по пътищата, което допълнително манифестирало отношението му към установения обществен ред. Отчитайки и личността на заявителя, не можело да се стигне до заключение, че данните вече не били необходими за целта, за която се обработват. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Определение №87 от публично съдебно заседание на 07.03.2011 г., постановено по НОХ дело №169 по описа на Районен съд – Свиленград за 2011 г. (л.27), на основание чл.382, ал.7 от НПК съдът е одобрил споразумение, по силата на което жалбоподателят Н. Г. Н. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 27.09.2010 година в [населено място], общ.С., в немаловажен случай и след като предварително се е сговорил с три лица, и чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи от владението на други две лица, всичко на обща стойност 204, 30 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати и заместени, с което извършил престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), поради което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Няма данни съдебният акт да е бил обжалван и не спорно, че същият е влязъл в сила. С молба вх.№351000-5874 от 05.10.2022 г. (л.18), адресирана чрез Началника на РУ Свиленград до Директора на ОДМВР Хасково, Н. Г. Н. е поискал да бъде направена проверка в системата на МВР за налични криминалистични регистрации на негово име и да бъде проведена процедура по заличаване на същите, и във връзка с това, и на основание чл.21, т.6, вр. чл.22 от Инструкция №8121з-1280/07.10.2021 г. на МВР и чл.29 от ЗМВР, да се издаде решение с разпореждане в него за изтриване на личните му данни от информационните фондове на МВР. Молбата е резолирана „до Н-к ГО АПС – ОД“ на 11.10.2022 г. и „за изпълнение“ на 12.10.2022 г. От К.М.-Е. – инспектор в група „ОАПС“ ОКП – ОДМВР Хасково, е изготвена Докладна записка рег.№272р-2447/09.11.2022 г. (л.17) във връзка с молбата на Н. Г. за снемане на полицейска регистрация по чл.195, ал.1, т.4 от НК. В Докладната записка се съдържат данни за извършената от служителя проверка и установеното в хода на същата: че Н. Г. Н. има ДП №883/2010 г. на РУ – Свиленград по чл.195, ал.1, т.3 от НК, по което му е била извършена полицейска регистрация №5475/12.11.2010 г. от РУ Свиленград; с писмо вх.№ 272000-22614/19.10.2022 г. Окръжен следствен отдел – Хасково уведомява, че срещу Н. Г. Н. няма неприключени досъдебни производства и повдигнати обвинения; с писмо вх.№272000-22619/19.10.2022 г. PC – Свиленград изпраща Справка за съдимост рег.№ 221017005000031503/17.10.2022 г. и уведомява, че същото лице било осъждано, като по НОХД №169/2011 г. на PC – Свиленград било одобрено Споразумение №87/07.03.2011 г. по чл.197, т.3 от НК за наказание условно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца с 3 години изпитателен срок. Лицето било реабилитирано по право от 08.03.2014 г.; с писмо вх.№272000-19310/29.08.2022 г. РП – Хасково, ТО – Свиленград, уведомява, че пр.пр. №ТОС-1513/2010 г. по ДП №883/2010 г. на РУ – Свиленград е приключила с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №169/2011 г. на PC – Свиленград и лицето е било осъдено условно. Въз основа на изложеното, съставилият Докладната записка служител уведомява Директора на ОДМВР Хасково, че полицейската регистрация на Н. Г. Н. не следва да бъде снета и предлага комплектованата преписка от извършените проверки за лицето да бъде изпратена към ГДНП по компетентност и във връзка с чл.19, ал.7 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация. С Предложение рег.№272р-24569 от 10.11.2022 г. (л.16) Директорът на ОДМВР Хасково предлага на Директора на ГДНП да бъде издадена писмена заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на Н. Г. Н., предвид резултата от извършената проверка на лицето. С оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-4631/19.12.2022 г. (л.42), издадена от Директора на ГДНП, на основание чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС №336/24.10.2014 г., се отказва снемането на полицейска регистрация №5475 от 12.11.2010 г., извършена в РУ Свиленград – ОДМВР Хасково на Н. Г. Н.. В заповедта е посочено, че се издава по искане вх.рег.№351000-5874/05.10.2022 г. по описа на РУ Свиленград – ОДМВР Хасково, след разглеждането му по реда, предвиден в раздел III „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредбата, въз основа на постъпилото мотивирано предложение на Директора на ОДМВР Хасково за отказ за снемане на полицейската регистрация и предвид това, че не са налице предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на извършената полицейска регистрация на Н. Г. Н.. Посочено е, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Посочено е също, че във връзка с искането за заличаване на данни, след депозиране на ново конкретно заявление в ОДМВР Хасково, компетентен да се произнесе е Директорът на ОДМВР Хасково. Заповедна е връчена на адресата си срещу подпис на 03.01.2023 г., видно от направеното в нея саморъчно отбелязване. Жалбата срещу заповедта е депозирана на 16.01.2023 г. По делото като част от административната преписка са представени и приети като доказателства заверени копия на писмо вх.№272000-22614/19.10.2022 г. на Окръжен следствен отдел – Хасково (л.20); писмо вх.№272000-22619/19.10.2022 г. на Pайонен съд – Свиленград с приложение Справка за съдимост рег.№221017005000031503/17.10.2022 г. (л.22, 23); писмо вх.№272000-22607/19.10.2022 г. РП – Хасково, ТО – Свиленград (л.25), както и заверени копия на Дактилоскопна карта от извършена полицейска регистрация №5475/12.11.2010 г. в РУ – Свиленград (л.83) и фотоснимки в три пози по правилата на сигналистическата фотография (л.84). От Началника на РУ Свиленград писмено е удостоверено (л.82), че карта за полицейска регистрация не се съхранява и не е налична в РУ Свиленград. Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и изхожда от адресат на акта, за който последният е неблагоприятен, и е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Полицейската регистрация е регламентирана в чл.68 от ЗМВР, като съгласно ал.1, изр.първо на нормата, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Според ал.2, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на този закон, а в ал.3 е предвидено, че за целите на полицейската регистрация полицейските органи събират за лицата личните им данни, посочени в чл.18 от ЗБЛД, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата. В чл.68, ал.6 от ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, а в чл.29, ал.1 от ЗМВР – че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед №8121з-267/10.03.2015 г. (л.44) на Министъра на вътрешните работи, с която на основание цитираните разпоредби същият е оправомощил директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Предвид това е удостоверено, че обжалваната заповед е издадена от Директора на ГДНП при наличие на надлежно делегирана материална компетентност. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР, редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, и на основание на тази разпоредба с ПМС №336 от 24.10.2014 г. е приета Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, обн.ДВ бр.90 от 2014 г., в сила от 17.11.2014 г. Снемането на полицейската регистрация е регламентирано в Раздел III от Наредбата, като в чл.21, ал.1 е предвидено снемането да се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица, а в чл.18 и сл. е установена процедурата за снемане на полицейската регистрация, включително след писмено мотивирано искане на регистрирания. Съобразно посочените разпоредби, обжалваната заповед е постановена при спазване на изискуемата писмена форма и на регламентираните в Наредбата административнопроизводствени правила за издаването й. В чл.19, ал.1, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от Наредбата е предвидено, че писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се подава в структурите и звената по чл.5, ал.1 от регистрирания или наследниците му, че същото, заедно с документите, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР задължително се изпращат в структурата на МВР, която е извършила регистрацията, и ръководителят на структурата на МВР, която е извършила регистрацията, разпорежда извършване на проверка по административната преписка, след което изготвя мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на регистрацията съобразно установеното основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР, с приложен към него комплект документи от проверката по преписката. Предвидено е, че при проверката се изискват допълнително по служебен ред документи от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР, както и справка за съдимост на регистрирания, и че мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП съобразно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по АПК. Доколкото според чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата, полицейска регистрация се извършва в следните структури и звена на МВР: областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и районните управления към тях, нормативно регламентираната процедура в случая е спазена. Подаденото от жалбоподателя Н. Г. Н., като регистрирано лице, искане в частта му за снемане на полицейска регистрация е адресирано до Директора на ОДМВР Хасково, с резолюция е била разпоредена проверка по същото, при която по служебен ред допълнително са били изискани документи от компетентните органи, включително справка за съдимост на регистрирания, изготвена е била Докладна записка за резултата от проверката и мотивирано предложение от Директора на ОДМВР Хасково до Директора на ГДНП с мнение за отказ за снемане на регистрацията, поради което не са налице сочените от жалбоподателя процедурни нарушения. Неоснователно е твърдението за липса на надлежно сезиране на компетентния да издаде заповедта орган, както и твърдението, че с изготвянето на мотивираното предложение от Директора на ОДМВР Хасково, вместо от Началника на РУ Свиленград, е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което може да доведе до различен краен резултат, респективно да се квалифицира като съществено. В процесния случай административният орган е извършил проверката по писменото искане на регистрирания, с което очевидно го е възприел за мотивирано, и е постановил акт по същество, като е отказал снемането на полицейската регистрация поради липса на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. В чл.68, ал.6 от ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация се снема, когато: т.1 – регистрацията е извършена в нарушение на закона; т.2 – наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс; т.3 – наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; т.4 – лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; т.5 – лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. В случая регистрираното лице при подаване на искането си не твърди и не представя доказателства да е налице някоя от предпоставките, изброени в т.т.2 до 5 на чл.68, ал.6 от ЗМВР. Такива обстоятелства не са установени и при извършената проверка. Изложените в процесната жалба съображения са за извършване на полицейска регистрация №5475 от 12.11.2010 г. в нарушение на закона, съответно за наличие на предпоставката по чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР за снемането й. Сочените твърдения не се установяват от събраните по делото доказателства и са неоснователни. Към датата на извършване на полицейската регистрация на жалбоподателя (12.11.2010 г.) е действал ЗМВР, обн.ДВ бр.17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм.ДВ бр.53 от 2014 г. и издадената от Министъра на вътрешните работи на основание чл.59, ал.6 от ЗМВР (отм.) Наредба №Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация (обн.ДВ бр.56 от 2007 г., в сила от 11.10.2007 г., отм.ДВ бр.27 от 2011 г.). Съгласно нормата на чл.59, ал.1 от ЗМВР (отм.), полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. В чл.6 от Наредба №Iз-1187 от 26.06.2007 г. (отм.) са посочени дейностите, които включва полицейската регистрации, а именно: 1. запис на лични данни на лице по чл.2 в полицейски регистър (приложение №1); 2. запис на данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение №2), наречена за краткост „карта за регистрация“; 3. изготвяне на фотоснимки в три пози по правилата на сигналистическата фотография; 4. снемане на дактилоскопни отпечатъци върху дактилоскопна карта (приложение №3). Без съмнение престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е осъден Н. Г. Н., е умишлено, от общ характер, поради което са били налице предпоставките на чл.59, ал.1 от ЗМВР (отм.) и същият е подлежал на регистрация. Спазени са били и изискванията на действащите към 2010 г. нормативни актове за извършване на полицейската му регистрация, като представените по делото изготвени фотоснимки в три пози по правилата на сигналистическата фотография и дактилоскопна карта със снети дактилоскопни отпечатъци са достатъчни доказателства за извършването на полицейската регистрация на лицето. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №Iз-1187 от 26.06.2007 г. (отм.), картата за регистрация се съхранява в Картотека полицейска регистрация в Информационно-изчислителния център (ИИЦ) при ГДППООРП и според настоящия състав непредставянето на такава по делото след изискването й от РУ Свиленград не може да обоснове извод за извършване на регистрацията в нарушение на закона. Поради това не е налице заявената от жалбоподателя хипотеза по чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР. Не е спорно по делото, посочено е в Справката за съдимост и е възприето от административния орган, че за осъждането по НОХД №169/2011 г. на Районен съд – Свиленград жалбоподателят Н. Г. Н. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 08.03.2014 г., както и че към датата на издаване на обжалваната заповед срещу същия няма неприключени досъдебни производства и повдигнати обвинения. Основателно се възразява от страна на ответника, че реабилитацията не е предвидена в разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР като основание за снемане на полицейска регистрация. Съгласно чл.85, ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, но целите на реабилитацията, като институт на наказателното право, и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са различни, тъй като полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязъл в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието, явяващо се умишлено престъпление от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняем. Ето защо настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР. Въпреки това съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед се явява немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена. По своята същност полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, което се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Тя помага на полицейските органи да извършват дейностите по чл.67 от ЗМВР – по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, като данните от полицейската регистрация на лицата, съобразно чл.27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, касаещи противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства (съображение 20), както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления (съображение 27). Съображение 26 на Директива (ЕС) 2016/680 обаче изисква гаранции, че събраните лични данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и предвижда, че „с цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед“. Член 4, параграф 1, буква „в“ от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са „подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват“. По силата на член 4, параграф 1, буква „д“ от Директива (ЕС) 2016/680, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните „за период, не по-дълъг от необходимите за целта, за която се обработват“. Във връзка с това член 5 от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Макар директивата да оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове, то съобразно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на европейския съюз, във всички случаи изисква държавите членки да позволяват, според случая, изтриването на съответните данни, когато тяхното съхранение вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за обработването им. Наред с това член 10 от Директива (ЕС) 2016/680, уреждащ обработването на специални видове данни, в частност биометрични и генетични данни, установява изискване обработването на чувствителни данни да бъде разрешено само когато това е абсолютно необходимо. Съответно член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 установява право на изтриване на личните данни, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, 8 и 10 от тази директива, или когато тези данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на това задължение, което се прилага спрямо администратора. От член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 следва, че това право на изтриване може да се упражни по-конкретно, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на член 4, параграф 1, букви „в“ и „д“ от директивата, както и евентуално на член 10 от нея, или когато изтриването се налага за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право, на основание член 5 от същата директива (Така е възприето в Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., постановено по преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС). С Решението на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г. прието, че член 4, параграф 1, буква „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква „б“ и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението Съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението „престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това, съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква „в“ от Директива (ЕС) 2016/680 и е за период по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква „д“ от тази директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Цитираната уредба в правото на ЕС, с приоритет пред националното законодателство, и даденото разрешение с посоченото решение на Съда на ЕС, съотнесени към настоящия казус, водят на извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само, ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, т.е. дали продължава да съществува връзката между съхраняваните данни и преследваната цел. Същият следва във всеки конкретен случаи, по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е то и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението, до настъпилата реабилитация, лицето е извършило друго престъпление и дали същото е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана, или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена. Текстът на чл.68 от ЗМВР не провижда разграничение между това за каква цел по чл.27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. Наред с това, в обжалваната заповед не е посочено, нито в останалите документи по преписката е визирано, че обработването на личните данни на жалбоподателя касае само защита на националната сигурност, а и престъплението, за което същият е осъден, също не предполага към този извод. Ето защо разрешенията, дадени с цитираното Решение на Съда на ЕС, са напълно приложими в настоящата хипотеза. Освен това, в ЗМВР са предвидени общи и бланкетни срокове за съхранение на личните данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда (до смъртта на лицето), а част от обработваните за целите на полицейската регистрация данни са биометрични и генетични. В оспорваната заповед не е извършен необходимият, съгласно Решението по дело С-118/22 на Съда на ЕС, анализ по отношение личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните, или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, от какъв вид е настъпилата реабилитация, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация. При неизвършване на сочения анализ, предвид общия и бланкетен характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация, както и липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани, или то понастоящем се осъществява в нарушение на член 4, параграф 1, буква „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680. По изложените съображение съдът намира, че оспорения акт се явява немотивиран и не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. С част от изложените от пълномощника на ответника в писмената защита по делото аргументи, се прави опит за последващо мотивиране на заповедта, след нейното издаване, което е недопустимо. В този смисъл и съдържащите се в Справка с рег.№3286р-15716/22.03.2023 г. данни не могат да се разглеждат като мотиви на процесната заповед, тъй като не са били изложени в нея от административния орган, нито преценявани в административното производство по издаването й. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е спазил изискването на чл.35 от АПК за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства. Заповедта следва да бъде отменена, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба вх.№351000-5874 от 05.10.2022 г. за снемане на полицейската му регистрация №5475 от 12.11.2010 г. по описа на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково. Съгласно изложените по-горе съображения, новото произнасяне следва да се извърши след събиране на всички относими към случая доказателства, при всестранен анализ и преценка на същите, въз основа на които следва да се издаде надлежно обоснован акт. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски – 10 лв. внесена държавна така и 1000 лв. реално заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2023 г., което по направеното от ответника възражение съдът не намира за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът