Решение № 81 от 18.4.2023 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 9/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Предметът на делото: Наказателно постановление /НП/ № ••• г. на Заместник-директор РДГ - София, с което на В. П. Н., с ЕГН: ••••••••••, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите/ЗГ/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 от с.з., заповед № •••г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД •••г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.1 от ЗГ и глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като вещ послужила за извършване на нарушението - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ••• и бензиномоторен трион, марка Щил, модел МДС 46, и двете вещи собственост на жалбоподателя. Становищата на страните: Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП. Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си представител – адв. В. от САК, който заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Довереникът се позовава и на разпитите на свидетелите К. П. и П. Й., които не са констатирали лично извършване на нарушение, и всичко, което им е станало ясно е било във връзка с това, че са били извикани от служители на РУ-Б.. Сочи, че от съдържанието на приетото в хода на съдебно следствие писмо вх. №••• г. на началника на РУ-Б., не се установява срещу жалбоподателя да са съставяни актове, фишове или каквото и да е по повод инкриминираните нарушения. Защитната му теза се гради върху различията в съдържанието на АУАН и НП относно предмета на нарушението като изтъква, че в акта е изписано текстово „разкроени дърва за огрев, с размери „0.30 см“, а в санкционния акт – „разкроени дърва за огрев, с размери 0.30 м“. Моли съда да отмени обжалваното НП и в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка „Мицубиши“ и моторен трион, тъй като стойността на лекия автомобил възлиза на 4102 лева, а бензиномоторния трион - на стойност 1858 лв, тоест общата им стойност надвишава приблизително 60 пъти стойността на дървата за огрев, която е 100 лева. Твърди, че санкционният акт е нищожен. В тази връзка сочи, че е издаден от Зам. директор на РДГ-София, а съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, НП по ЗГ и подзаконовите му актове по прилагането, се издавали от оправомощено от Министъра на земеделието длъжностно лице от Регионалните дирекции по горите. На тази база прави извод, че Зам. директора на РДГ след като има заповед, с която да замества директора то такова оправомощаване е в противоречие на законов акт и подзаконов акт от по-висока степен, тъй като в устройственият правилник на ИАГ, правомощията на Изпълнителния директор, изрично били описани и то изчерпателно в чл.5, ал.1, т.2, според който текст, той изпълнявал единствено общо ръководство и контрол на дейността на РДГ. Претендира направените разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита, излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На •••г. свидетелите К. П. и П. Й., и двамата служители при ТПДЛС – Витиня, след обаждане от служители на РУ-Б. извършили проверка за нарушения по ЗГ в РУ-Б., където полицейските служители транспортирали „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег. № •••, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката горските служители установили, че чрез автомобила се транспортирали 1, 0 пр.м. куб. дърва за огрев от бук, които не били маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Жалбоподателят не отрекъл, че няма превозен билет за дървата, казал им от къде са добити дървата - от района на Витиня, от изкъртено дърво, от бук. Дървата били прясно отрязани, с дължина по от по 30 см, а в камиона открили и бензиномоторен трион, за който обаче не са събрали доказателства, че е средство за извършване на описаните на АУАН и НП нарушения. За своите констатации служителите на ТПДЛС –Витиня съставили констативен протокол серия № СЗДП, бланков № •••г., връчен срещу подпис на жалбоподателя. На място свидетелят К. П., в присъствието на свидетеля П. Й., и жалбоподателя съставил АУАН № •••г. на последния за това, че на •••г., в с. В., м. ••• транспортира в моторно превозно средство автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ••• - 1, 0 пр.м. куб. дърва за огрев дърва за огрев от бук, които не били маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, което е квалицирано като две нарушения - по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.2 ЗГ, като били задържани дървата, резачката и ползваното МПС. Същите били откарани в база на ДЛС-Витиня, където са оставени за пазене. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя Н., който го подписал собственоръчно и без възражения. Видно от съдържанието на НП административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В. П. Н., с ЕГН: ••••••••••, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.1 от ЗГ и глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като вещ послужила за извършване на нарушението - лек автомобил „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ••• и бензиномоторен трион, марка Щил, модел МДС 462. От събраните по преписката доказателства за собствеността на автомобила и бензиномоторния трион се изяснява, че са собственост на жалбоподателя. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите К. П., П. Й., АУАН № № •••г.; констативен протокол серия № СЗДП, бланков № •••г.; заповед № •••г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД •••г. на Министъра на земеделието и храните; разписка за връчване на наказателно постановление; разписка за отговорно пазене на вещи от •••г.; протоколи; договор за покупко-продажба на МПС от 02.06.2021г.; писма и др. Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. П. и П. Й., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал. От възприятията им се прави обоснован извод, че на посоченото време и място жалбоподателят е засечен да транспортира дървесина, непридружена без превозен билет и немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка. Това е достатъчно за доказаност на нарушението предмет на НП или казано по друго начин - щом дървесината не е била придружавана с превозен билет и е била немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка, а е била транспортирана с МПС, това е напълно достатъчно за да се приемат за доказани нарушения по по. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ. С тях се нарушават установения ред и условия за контрол и опазване на горските територии. Съдът, е назначил и провеждането на съдебно-оценителна експертиза, с оглед установяване пазарната стойност на предмета и средството на деянията. В последствие, заключението на вещото лице по експертизата е прието, без да бъде и оспорвано някого, а то сочи стойности: 100, 00 лв. на дървата за огрев и 4102, 00 лв. – на автомобила „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № •••. При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи: Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Предмет на проверка от страна на въззивния съд е законосъобразността на процесното НП. Съгласно ЗАНН, приложим закон на основание чл. 277 от ЗГ, урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допусната незаконосъобразност, некомпетентност на АНО, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказващия орган по следните съображения: Н. е санкциониран за това, че на •••г., в с. В., м. ••• транспортира в моторно превозно средство автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ••• - 1, 0 пр.м. куб. дърва за огрев дърва за огрев от бук, които не били маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, което е квалифицирано като две нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ. Актът е съставен в негово присъствие и му връчен лично на •••г. При съставяне на АУАН, съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, е подписал акта, респ. получил е екземпляр от него и е било обезпечено правото му на защита от гледна точка възможността да подаде възражения. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля К. П. и с оглед заеманата от него длъжност - “лесничей” при ТПДЛС-Витиня, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. А видно от т. 2 на Заповед № РД-••• г. на Министъра на земеделието и храните, зам. директорите на регионалните дирекции по горите пък са натоварени да издават наказателни постановления по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открит и нарушителят, така и едногодишния от датата на извършване на деянието. Не се споделят и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за процесуални нарушения изразяващи се в това, че в акта е изписано текстово „разкроени дърва за огрев, с размери „0.30 см“, а в санкционния акт – „разкроени дърва за огрев, с размери 0.30 м“. В НП са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, датата и мястото, където са реализирани. Спазени са императивните изисквания на ЗАНН относно съставянето на АУАН и НП и същите съдържат всички задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и констатирани, нарушените законови и санкционни норми. Вярно е, констатираното от адв. В., но този пропуск не е от категорията на съществените процесуални нарушения влияещи на редовността на акта от формална външна страна, още по-малко ограничава правото на защита на жалбоподателя. Правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ - глоба от 50 до 3000 лв. и за двете нарушения. По определения от наказващия орган размер – от по 100 лева съдът съобрази, че същият съответства на обществената опасност на деянията, в т. ч. - количеството превозвана дървесина без превозен билет, която била немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка. Със сигурност, случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като неговата обществена опасност не се явява по никакъв начин по - ниска от тази на обичайния случай на нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 ЗГ и по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 ЗГ. На следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство на нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 и т. 2 ЗГ. В чл. 273, ал. 1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 1, 0 пр. куб. м. дърва за огрев, също е законосъобразно /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано извършването на нарушения на ЗГ, авторството му и вината на извършителя/. Относно обаче разпореденото отнемане на средството на извършване на админ. нарушение – МПС и бензиномоторен трион, съдът намира, че НП е неправилно и незаконосъобразно. В конкретния случай е налице доказателство – данни от договор за покупко-продажба на МПС от 02.06.2021г. за автомобил „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № •••, което установява, че тази вещ е собственост на жалбоподателя, вкл. и към момента на осъществяване на нарушението. В специалния приложим в казуса нормативен акт - чл. 273, ал. 1 от ЗГ е предвидено, че "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". Извън тези специални правила по Закона за горите, ЗАНН, в чл. 20 установява принципите, при които е допустимо или не, освен административните наказания по чл. 13 от закона, да се прилагат и други санкции, респ. да се отнемат в полза на държавата определени вещи, изиграли роля в незаконосъобразното поведение на един нарушител /роля на предмет или на средство на деянието/. Съгласно ал. 1 на чл. 20 от ЗАНН, се отнемат в полза на държавата, вещите принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено нарушение /т. е., ако са средство за осъществяването му/, но само ако това /отнемане/ е предвидено в съответния /т. е. специалния приложим/ закон или указ. Безспорно, предвид по- гореизложеното - ЗГ, като специален спрямо ЗАНН, в случая в чл. 273, ал. 1, предвижда подобно отнемане. Собственикът на л. а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", послужил да извършване на нарушението е самият нарушител, а деянието му е умишлено. Но в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е дефинирано изключение от общия принцип по ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно чл. 20, ал. 4 ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в случая е, че стойността на ползвания автомобил / 4102, 00 лв./ и бензиномоторния трион /1858 лв/ не съответства на характера и тежестта на нарушение, изразяващо се в транспорт на 1, 0 пр. куб. м. дърва за огрев, на стойност 100, 00 лв. Пазарната стойност на двете вещи не е издирвана и определена от административно наказващия орган въобще, и не е посочена в обжалваното наказателно постановление, но както установи съдът, стойността на дървата е многократно по-ниска в сравнение със стойността на отнетия автомобил и бензиномоторния трион. И въпреки, че съответният закон – ЗГ, "предвижда друго" – т. е. отнемане, то след като същият не предвижда критерий "стойност" на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, като чл. 273, ал. 1 от ЗГ не се явява специален спрямо чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Освен това, за преценката по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН не е определяща единствено стойността на дървесината, а следва да се преценят и всички други обстоятелства, от значение за характера и тежестта на нарушението - начина, времето и мястото на извършване, мотивите за извършване на деянието, наличието на други нарушения, отношението на извършителя към деянието и т. н. В конкретния случай по отношение на жалбоподателя липсват данни да е възпрепятствал проверката за установяване на нарушението, като това обстоятелство следва да се приеме за смекчаващо отговорността му, като цяло. Предвид горното съдът приема, че отнемането на ползваното МПС и бензиномоторния трион е твърде тежка последица за жалбоподателя, несъизмерима с тежестта и обществената опасност на конкретното поведение. НП е незаконосъобразно в обсъжданата част, като противоречащо на материалния закон. И накрая, що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанието, следва да се има в предвид и чл. 49, т. 3 от Хартата на основните права на ЕС, в който се казва "Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението", т. е. несъмнено размерът на отнетото в полза на държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерен на вида, тежестта и продължителността на нарушението. Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени и в практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба по отношение на отнетите вещите, послужили за извършване на нарушението е основателна като обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на основание член 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС л.а. „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ••• и бензиномоторен трион, марка Щил, модел МДС 462, като вещи послужили за извършване на нарушенията. По разноските: Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който не е участвал лично, а е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е разгледано в две съдебни заседания, а в хода на съдебното следствие са разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на присъдените разноски, вкл. и за направени в съдебното производство разноски в размер на 100 /сто/лева за възнаграждение на вещо лице, платими по сметка на РС-гр.Б., както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят В. П. Н.. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав