Решение № 872 от 20.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „С.Л.“ ООД срещу отказ №20240212164305-2/15.02.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление вх. №20240212164305/12.02.2024г., подадено за вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, произтичащи от договор, сключен на 07.02.2024г. за прехвърляне на дружествения дял на съдружника И.И.Б. на К.Л.. Отказът е постановен при мотиви, че към заявлението, включително след дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не са представени доказателства, от които да се установява учредена съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 37 ЗЗД представителна власт на пълномощника на К.Л., заявил от нейно име воля за сключване на представения към заявлението договор за прехвърляне на дружествен дял. Възраженията в жалбата не касаят фактическите констатации на длъжностното лице по регистрацията (които се и установяват от доказателствата по делото, но и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), а са мотивирани със съображения, че представеното със заявлението пълномощно от името на приобретателя на дружествения дял е издадено и нотариално заверено в държава, чиито нормативни правила не предвиждат ред за нотариално удостоверяване на съдържанието на документ, поради което и съгласно чл. 61 КМЧП следва да се приеме, че това пълномощно е достатъчно да установи учредяване на представителна власт на пълномощника, чрез когото е сключен договорът за прехвърляне на дружествен дял.. Възраженията са неоснователни. Приложението на общата разпоредба на чл. 61 КМЧП е изключено от специалните правила на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 КМЧП спрямо правоотношенията по възникване, съществуване и прекратяване на юридически лица (в това число и членствените правоотношения в юридическите лица – чл. 58, т. 6 КМЧП), които съгласно цитираните разпоредби се регламентират от правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лице, което в процесния случай включва императивната разпоредба на чл. 129, ал. 2 ТЗ, респективно и разпоредбата на чл. 37 ЗЗД, според които пълномощното за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял, за да произведе валидно действие, следва да бъде съставено именно във формата, предвидена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, тоест да обективира нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на документи, извършени едновременно (изрично в този смисъл виж например решение №316 от 27.07.2023г. по в.т.д. №398/2023г. на АС-Пловдив, а цитираната в жалбата съдебна практика не е релевантна към процесния случай, тъй като касае упълномощаване за сключване на договори с предмет, различен от предмета на договорите, регламентирани в чл. 129, ал. 2 ТЗ). Представеното към процесното заявление пълномощно от К.Л. не съдържа нотариално удостоверяване, което да изпълнява предвидената съгласно чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност на пълномощно за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, регистрирано в Република България, поради което и по изложените съображения обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Така мотивиран, Софийски градски съд