Решение № 2058 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на И. П. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 630620•••• от 22.03.2024 година, издадено от Директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]••••-I/ Протокол № 2113-13-1011#5 от 19.01.2024 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Перник, с което на основание чл. 99, ал. 3, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 2 от КСО е изменено разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че от мотивите не може да се направи пълен и точен анализ на данните, съдържащи се в пенсионната преписка. Твърди, че в оспореният административен акт не са обсъдени направените с жалбата възражения относно реда и начина на преизчисляване на осигурителния му стаж. Също така твърди, че в обжалваното решение не е обсъден и фактът, че в периода 29.08.1994 година до 25.09.1995 е бил шофьор на товарен автомобил „Камаз“ с прикачено към него ремарке от 20 това, а през останалото време е бил шофьор на товарен „Зил“ самосвал. На трето място са посочени твърдения за това че е било преградено правото му на защита, доколкото измененото разпореждане е било влязло в сила, а основанията водещи до изменение са изрично посочени в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от КСО, а в оспореното решение не е посочена конкретна хипотеза, която води до изменение на разпореждането. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. В проведеното на 28.10.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат К. С. от Адвокатска колегия Перник, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. В проведеното на 28.10.2024 година ответникът по жалбата – директорът на Териториално поделение /ТП/ на НОИ Перник, редовно призован не е явява, представлява се от юрисконсулт Е. С., която оспорва основателността на депозираната жалба и моли съд да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. С. З. вх. № 2113-13-871 от 05.09.2022 година И. П. С., с [ЕГН] е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени към него документи, които удостоверявали осигурителният му стаж, а именно: Удостоверение с изх. № 190 от 08.04.1985 година, Удостоверение обр. №3 с изх. № 58 от 24.04.2008 година, Трудова книжа № 127, Трудова книжка № 183 /лист 6-18 от делото/. Във връзка с това заявление и след предприети от страна на осигурителния орган процесуални действия, изразяващи се в събиране на доказателства относно зачитането на осигурителния стаж е постановено разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 5 от КСО е отказано право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че лицето не е събрало изискуемите 100 т., а има 98 точки. В мотивите на това разпореждане е прието, че към 05.09.2022 година е зачетен следният осигурителен стаж: осигурителен стаж за втора категория труд – 18 год. 09 месеца и 25 дни; осигурителен стаж трета категория труд -16 год. 01 месеца и 22 дни или всичко превърнато в осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО към трета категория труд – 39 години 08 месеца и 01 дни. Посочено е също, че периодите от 09.12.1982 година до 21.03.1983 година и от 08.04.1985 година до 02.01.1986 година при осигурителя „САС-4“ [населено място] не са зачетени за осигурителен стаж, тъй като трудовата книжка не е приключена по предвидения за това ред и лицето не е представило в определения за това срок удостоверение образец УП-3 /лист 31/. Издаденото разпореждане не е обжалвано в сроковете и предвидения ред, поради което е влязло в сила. На 21.09.2023 година жалбоподателят отново депозира заявление с вх. № 2113-13-1011 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с така депозираното заявление административният орган отново е предприел проверка, в следствие на която е установил, че е допусната грешка относно зачитането на определен период от осигурителния стаж на лицето. Тези изводи са направени въз основа на следните писмени доказателства, които са представени чрез административната преписка: С Писмо изх. № 1029-13-1273 от 16.09.2022 година от страна на осигурителния архив при ТП на НОИ [населено място] е посочено, че в разчетно – платежните ведомости, представени от страна на осигурителя „Мошино автотранспорт“ АД липсват данни относно вида и тонажа на управлявания от жалбоподателя автомобил /лист 21/. Във връзка с тази констатация жалбоподателят е представил Декларация с № 2113-13-1011#2 от 05.01.2024 година, в която декларира, че не може да представи заповеди във връзка с назначения, преназначения и прекъсвания досежно периода от 09.12.1982 година до 25.09.1995 година в „САС-4“, тъй като не разполага с такива, а относно периода 29.08.1994 година до 25.09.1995 година декларира, че е работил като шофьор на „Камаз“ с ремарке 20 тона, а за предходния период, че е шофьор на самосвал от 5 тона /лист 41/, без към декларацията да бъдат приложени доказателства. С Писмо изх. № 2113-13-1011#3 от 08.01.2024 година административният орган отново е поискал от страна на осигурителния архив в НОИ да представи доказателства за това, дали жалбоподателят е работил като „шофьор“ на Камаз с ремарке -20 тона за периода от 29.08.1994 година до 25.09.1995 година при осигурителя АС1 „Товарни превози“/ ДФ „Мошино автотранспорт“ [населено място] /лист 42/. В отговор на това е изготвено Писмо с изх. № 1029-13-133 от 16.01.2024 година, с което е потвърдена вече представената информация, а именно, че за периода от 29.08.1994 година до 25.09.1995 година И. П. С. фигурира в разчетно – платежните ведомости на „Мошино автотранспорт“ АД, но в тях не е посочен вида и тонажа на управлявания автомобил /лист 43/ При тези факти, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е издало разпореждане [номер]••••-I от 19.01.2024 година, с което на основание чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 2 от КСО е изменил разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година, в частта на мотивите и е потвърдил разпореждането в останалата му част. В мотивите на разпореждането е посочено, че е направена нова съвкупна оценка, съобразно която към датата на заявлението за пенсия от 05.09.2022 година лицето има навършена възраст от 59 години, 02 месеца и 15 дни и зачетен от 19.11.1980 година до 04.09.2000 година осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж за втора категория труд – 11 години 01 месеца и 05 дни; осигурителен стаж трета категория – 23 години, 10 месеца и 12 дин или осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО – 37 години, 08 месеца и 26 дни /лист 44/. По повод на подаденото второ заявление / вх. № 2113-13-1011 от 21.09.2023 година/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, административния орган е издал както оспореното разпореждане в настоящото съдебно производство, така и разпореждане [номер]••••-ІІ от същата дата – 19.01.2024 година, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на настоящия жалбоподател, тьй като няма 100 точки. Така издаденото повторно разпореждане е обжалвано пред Административен съд – Перник, по което е образувано административно дело № 237/2024 година, по което дело настоящия жалбоподател е оттеглил жалбата си и последното е влязло в сила на 27.05.2024 година. Недоволен от разпореждането на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО жалбоподателят е депозирал жалба с вх. № 1012-13-17 от 22.02.2024 година. С Решение № 630620•••• от 22.03.2024 година директорът на ТП на НОИ Перник е отхвърлил жалбата срещу разпореждането. Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Е. С. А., български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Твърди, че с жалбоподателя се познават, доколкото тя е работила в „Автобаза Трън“ от 1985 година до 1992 година, а от 1992 година до 2001 година е била началник на базата. Заявява, че първоначално И. П. е работел като шофьор на „Зил“, а след това изкарва курсове за категория „Д.“ и категория „Е“ и е бил преназначен като шофьор на „Камаз“ с ремарке за поне 4-5 години, но няма спомен относно тонажа на автомобила, твърди, че е около 20-22 тона. Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав ги кредитира, тъй като са базирана на лични наблюдения от една страна, а от друг се подкрепят от събраните писмени доказателства. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка, в настоящия случай Решение № 630620•••• от 22.03.2024 година е издадено именно от директора на Национален осигурителен институт Перник. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПОДНОИ/, НОИ се състои от централно управление и териториално поделение, като териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове в Република България, утвърден с указ на президента на Република България, т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателя е в [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на териториално поделение на НОИ Перник. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диапозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите, обективирани в него. Въз основа на това съдът прави извод за липса на основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Правното основание, въз основа на което е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство разпореждане [номер]••••I от 19.01.2024 година и потвърдено с Решение № 630620•••• от 22.03.2024 година на Директора на ТП на НОИ Перник е чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 3 от КСО и с него на практика се изменя разпореждане [номер]•••• ( Протокол № 2113-13-871#8) от 29.11.2022 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, но само в частта на мотивите доколкото в същите са включени и нови периоди, които не се признават за осигурителен стаж и които при първоначално постановеното разпореждане не са фигурирали, но крайният резултат, обективиран в диспозитивната част остава непроменен, а именно отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление с вх. № 2113-13-871 от 05.09.2022 година. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от длъжностно лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане не пенсии по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностно лица, определени от управителя на националния осигурителен институт. В тази именно връзка следва да се посочи, че правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. Това разпореждане признава или отрича претендираното със заявлението право на пенсия в определен размер. Затова то се определя като административен акт от категорията на декларативните, а не от категорията на конститутивните административни актове. По тази причина разпорежданията, издадени на основание чл. 98, ал. 1 от КСО могат да бъдат винаги изменени, когато се установи, че не са издадени съобразно правото и обуславящите го факти, а аргумент за това е разпоредбата на чл. 99 от КСО. По своята правна същност процедурата, предвидена в чл. 99 от КСО регламентира специален ред за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, като тя не допълва основанията по чл. 99 от АПК, а визира особен ред и различни основания за изменение на посочената категория актове. Нормата на чл. 99, ал. 1 от КСО посочва, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или по заявление на пенсионера когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/ или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или за гражданското си състояние, или по инициатива на органа, в случаите когато се установи някое от следните обстоятелства: 1) пенсията е била отпусната въз основа на неистински или подправен документи или на документ с невярно съдържание; 2) инвалидността, за която е отпусната пенсията е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 3) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; 5) пенсията е определена в неправилни размери. В разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от КСО се регламентира началният момент, от който разпореждането ще бъде изменено или отменено, а именно по т. 1 (т.е. когато е станало по инициатива на пенсионера) – от датата на представяне на доказателствата, а по т. 2 (т.е. когато е по инициатива на пенсионния орган) – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 94 от КСО. Отделно от това законодателят в чл. 99, ал. 3 от КСО посочва, че в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отмяна или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. От представените чрез административната преписка писмени доказателства се установява, че разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година, което е изменено с процесното разпореждане [номер]•••• - І от 19.01.2024 година е влязло в сила към 19.01.2024 година. От правното основание, на което е издадено разпореждане [номер]•••• -І от 19.01.2024 година се прави извод, че производството по чл. 99 от КСО е станало по инициатива на административния орган, което означава, че именно в негова тежест е доказването на основание по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, предполагащо развиване на производство по изменение на влязло в сила разпореждане по чл. 99 от КСО. С оглед на горното и с цел правилно решаване на възникналия правен спор от съда се очаква да направи извод по отношения на няколко ключови момента: на първо място следва да се прецени, дали с процесуалното действие, предприето от страна на пенсионният орган, а именно издаване на разпореждане [номер]•••• -І от 19.01.2024 година наистина се е стигнало до изменение на влязло в сила вече разпореждане по чл. 98 от КСО, което пък от своя страна предполага отговор на въпроса, дали е било налице някое от изчерпателно посочените основание за това в чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, а при отрицателен отговор на така поставените въпроси, следва да изясни какъв е характерът на извършеното процесуално действие от страна на административния орган и какъв евентуално би бил допустимия от закона път, за да бъде постигната целта, преследвана с това и в тази връзка разполагал ли е той с възможността да използва този правен инструмент. Настоящият съдебен състав счита, че за административният орган не е съществувала възможността, предвидена в чл. 99 от КСО, на първо място предвид факта, че същият не доказва, която и да е от хипотезите предвидени в чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, нещо повече нито в издаденото разпореждане, нито в потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Перник е посочено конкретно основание, което е довело до необходимостта да бъде изменено влязло в сила разпореждане. Това от своя страна означава неприложимост на посочената като правно основание разпоредба на чл. 99 от КСО. На второ място, следва да бъде отбелязано, че въпросното изменение се изразява в изменение само на мотивите на разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година, доколкото с него се добавят нови факт в описаната фактическа обстановка при първоначално издаденото разпореждане или по – конкретно, административният орган е мотивирал това свое процесуално действие с обстоятелството, че при първоначално издаденото разпореждане е допусната грешка при зачитане на осигурителния стаж на лицето на длъжност „шофьор“ за периодите от 04.02.1986 година до 07.05.1990 година, от 01.09.1990 година до 22.01.1993 година и от 29.08.1944 година до 25.09.1995 година при прекратения осигурител „Мошино автотранспортно“ АД [населено място]. Въпреки горното обаче, крайният резултата, постановен от пенсионният орган и при първоначално издаденото разпореждане остава непроменен, а именно на жалбоподателя се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 99 от КСО както се посочи вече, дава възможност на органа да отмени издаденото вече разпореждане, да го измени или да издаде разпореждане в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“, в случаите когато се установи, че отпускането на пенсията неправомерно е било отказано. Възможността обаче за допълване на разпореждането с посочване на мотиви, имащи същото разпоредително действие не е предвидено. С процесното разпореждане, потвърдено с оспореното решение на практика не е осъществена хипотезата на изменение по смисъла на чл. 99 от КСО, защото крайният резултат е същият. Доколкото административният орган твърди, че е допусната грешка относно зачитането на посочените горе периоди за осигурителен стаж, то следва да бъде посочен, че видовете грешки, при наличие на които е допустимо да бъде извършено изменение или поправка на издадено вече разпореждане по чл. 98 от КСО са посочени в разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и те са както следва: очевидна фактическа грешка, която ще бъде налице когато има разминаване между волята и фактическото изявление на органа, каквато не е настоящата хипотеза; техническа грешка, която ще бъде налице когато имаме неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията, като същата отново не е налице доколкото в настоящият случай се касае за включване на нови факти в мотивите на издаденото разпореждане, а не се касае за аритметична грешка при определяне на общия размер на осигурителния стаж; пропуски, които се изразяват в това, че от страна на административния орган не са взети предвид представени документи, които имат значение за определяне размера на пенсията и на четвърто място когато са налице основания по чл. 99 то КСО, за които вече стана въпрос, че не са налице. При това положение, за административният орган е съществувала възможността, предвидена по чл. 62, ал. 1 от АПК за допълване на издадения индивидуален административен акт – Разпореждане № 630620•••• от 29.11.2022 година. В случая административният орган не е издал акт за допълване на разпореждане [номер]•••• от 29.11.2022 година при спазване на изискванията по чл. 62, ал. 1 от АПК, независимо че се касае единствено за допълване на мотивите на същото решение. С постановяване на разпореждането, което е потвърдено с оспореното в настоящият случай решение на директора на ТП на НОИ Перник административният орган не е изменил предходния индивидуален административен акт, а е допълнил мотивите си, което се явява недопустимо на основание чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО. Предвид изложеното доводите на жалбоподателя, че не е доказана конкретна хипотеза по чл. 99, ал. 1 от КСО следва да бъдат споделени. Това предполага извод, че в хода на издаване на разпореждането по чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, потвърдено с оспореното в настоящото съдебно производство решение от страна на административният орган е допуснато съществено процесуално нарушение. За пълнота съдът отново ще посочи, че от представената административна преписка се констатира, че от страна на административният орган е издадено последващо Разпореждане № 630620•••• -ІІ от 19.01.2024 година, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с подадено второ заявление с вх. № 2113-13-1011 от 21.09.2023 година на жалбоподателя, в мотивите на което се вижда, че са инкорпорирани тези факти. От тази гледна точка може да се каже, че именно с това разпореждане административният орган е реализирал целта си, която се е опитал да направи с измененото разпореждане, а за жалбоподателя е била отворена възможността да упражни правото си на защита досежно фактическите и правни изводи на органа. Предвид изложеното съдът констатира, че при издаване на административния акт са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. При този извод на съда жалбата се явява основателна, в съответствие с което оспореното Решение № 630620•••• от 22.03.2024 година, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]••••-I (Протокол № 2113-13-1011#5 от 19.01.2024 година), с което на основание чл.99, ал.2, т.2 от КСО, във вр. с чл.69б, ал.2 от КСО е изменено Разпореждане № 630620•••• от 29.11.2022 година на длъжностно лице по чл. 98 от КСО е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съдът счита, че не следва да връща преписката на административния орган, тъй като изначално не са налице основания за изменение на влязлото в сила разпореждане. Относно разноските: Предвид изхода на делото на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат К. С. от АК Перник на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник