Решение № 260164 от 11.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13252/2020 г.

Предявени са искове от К омисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ •••••••• / КОНПИ / с правно основание чл. 153, ал. 1 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество / ЗОНПИ / против К.Х.П. ЕГН •••••••••• и Ц.А.П. ЕГН •••••••••• за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер 157 899.08 лв., както следва - от първия ответник имущество на стойност 118 749. 08 лв., от втория ответник на стойност -19 150 лв. и за 20 000 лв. от двамата ответници. В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника К.Х.П. е повдигнато обвинение по ДП №11938-3M-137/2015 г. по описа на ГД“НП“-МВР- София, пр.пр.№6846/2015 г. по описа на СГП, за това че з а времето от неустановена дата в началото на 2014 г. до 22.08.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага - парична сума от 100 000 евро и 1 485 000 лева възбудил у Б.А.Л.заблуждение, че ще впише „Иновейшън трейд“АД за съдружник и управител в представляваното от него ТД „И.Л.“ ЕООД с участие от 1 485 000 дружествени дяла с номинал от 1 лев за всеки дял, като ще преобразува последното в ООД „И.Л.“, на името на което Б.Л.и К.П. да закупят недвижим имот - сграда находяща се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бул. „•••••••••за което поискал от Б.А.Л.сумата от 100 000 евро, която получил в началото на м. февруари 2014 г. и сумата от 1 485 000 лв., като му е била преведена по сметка на представляваното от него дружество „И.Л.“ ЕООД на 22.08.2014 г., с което причинил на Б.А.Л.имотна вреда в размер на 1 680 583 лв., като измамата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 211 вр. чл.209 ал.1 от НК. Повдигнато е и обвинение по чл. 220 ал.1 от НК С Протокол вътр. №ТД 06-ВИ/УВ-13412/12.11.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето К.Х.П., ЕГН ••••••••••. С Решение №2776/13.11.2019 г. срокът за извършване на проверката е удължен до 12.05.2020 г. Комисията твърди, че е налице значително несъответствие между придобитото от ответниците имущество и нетния им доход - в размер на 293 630, 85 лв., който размер надвишава 150 000 лв. по смисъла на §1 т.З ДР на ЗОНПИ, от където може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и същото подлежи на отнемане в полза на държавата. Твръди, че ако се установи увеличаването на патримониума на ответниците с активи /вноски по собствени сметки, вноски по сметки от трети лица, както и паричната равностойност на изтеглени средства от банкови сметки каквито има установени по делото /, за които няма законен източник на средства /а такъв няма/, а същевременно няма доказателства тези активи да са напуснали патримониума на лицето или да са разходвани, но не могат да бъдат открити физически /като движими вещи и най - вече, тези които съставляват средство за разплащане, каквито са парите/, то логично би следвало да се приеме, че са налични и да се отнеме тяхната равностойност, както е предвидено в закона /чл.151 от ЗОНПИ/. Според ищеца от друга страна законодателят не предвижда да се съпоставя само наличното към края на периода имущество, а имуществото като съвкупност за целия проверяван период. Това е така, тъй като в противен случай нямаше да въвежда изискване за извършване на проверка за имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за придобиването му и за пазарната му стойност към момента на придобиването, ако същото по някаква причина не е налично към края на проверката, както и не би изключил обичайните и извънредни разходи за издръжка. Ето защо при определяне несъответствието и имуществото което следва да се отнеме, респективно да се присъди равностойността му, следва да се вземат предвид както наличното, така и преминалото през патримониума на ответниците имущество. Моли съда да постанови решение, с което да да уважи исковете като отнеме от ответниците имущество, както следва: На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от К.Х.П. с ЕГН •••••••••• и Ц.А.П. с ЕГН •••••••••• с цена на иска в размер на 20 000 лв.: 1/4 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №32216.2312.28, находящ се в с.Иваняне, общ. Столична, област София /столица/, район Банкя, в.з. Бели брег, целият с площ от 4049 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: 28, 003028, квартал 27, парцел XII, при съседи: имоти с идентификатори №32216.2312.36, 32216.2312.71, 32216.2312.29, 32216.2312.35, съставляващ съгласно доказателствения акт за собственост: нива, шеста категория, съставляваща имот №28; /003028/ по плана на земеразделяне на с.Иваняне, община Столична, район „Банкя“, ЕКАТТЕ 32216, местност „Делниците“, с площ 4049 кв.м., при граници и съседи: имот 003035 - полски път на Столична община, имот 003010- собственост на С.Т.М.и имот 003029 - собственост на В.С.А., който имот е част от стар имот №003009. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 във вр. с чл. 151 ЗОНПИ от К.Х.П. с ЕГН •••••••••• с цена на иска в размер на 118 749, 08 лв.: Сумата в общ размер на 331, 29 евро с левова равностойност 647, 95 лв., представляваща изходящи преводи през 2011 г. и 2012 г. от спестовен влог в евро с IB AN ••••••••••открит в „Банка Пиреос“АД с титуляр К.П.; Сумата в размер на 336 евро с левова равностойност 657, 16 лв., представляваща изтеглени средства през 2012 г. от спестовен влог в евро с IB AN ••••••••••открит в „Банка Пиреос“АД с титуляр К.П. и непреобразувана в друго имущество; Сумата в общ размер на 5 724 лв., представляваща изтеглени средства от разплащателна сметка в лева с IBAN ••• „ЦКБ“АД с титуляр К.П. и непреобразувана в друго имущество; Сумата в размер на 200 лв., представляваща изтеглени средства от картова сметка в лева с IB AN ••••••••••• открита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр К.П. и непреобразувана в друго имущество, Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща изходящ превод към трето лице от спестовен влог в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр К.П.; Сумата в общ размер на 20 434, 97 лв., представляваща изходящи преводи към трето лице от спестовен влог в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр К.П.; Сумата в размер на 6 200 лв., представляваща изходящ превод към трето лице от спестовен влог в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр К.П.; Сумата в размер на 28 000 лв., представляваща изходящ превод от спестовен влог в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр К.П. Сумата в общ размер на 24 985 лв., представляваща изтеглени средства от спестовен влог в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр К.П. и непреобразувана в друго имущество; Сумата в размер на 29 900 лв., представляваща парична вноска от К.Х. за обезпечаване дейността на дружеството, в което притежава половината от капитала му. На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗОНПИ от Ц.А.П. с ЕГН •••••••••• с цена на иска в размер на 19 150 лв.: Сумата в общ размер на 19 150 лв., представляваща изтеглени средства от сметка в лева с IBAN ••• „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Ц.П. и непреобразувана в друго имущество. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответниците К.Х.П. и Ц.А.П. чрез адв. Д.Ж. оспорват основателността исковете. Твърдят, че по делото не е установена отрицателна разлика между приходите и разходите на проверяваните лица. Това е така, тъй като е доказана наличност в началото от периода от 100 000 евро, приход от продажба на имот през 2017 год. Установените и други приходи, които съпоставени с разходите и придобитото имущество категорично сочат баланс, който дори да е отрицателен е далеч под нормативно изискуемия минимум от 150 000 лв. Молят съда да отхвърли като неоснователни предявените искове и да им присъди направените по делото разноски. Доказателствата по делото са гласни и писмени. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: От събраните в хода на производството доказателства се установ ява, че с Протокол № ТД 06-ВИ/УВ-13412/12.11.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето К.Х.П., ЕГН ••••••••••. Установено е, че последния е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №11938-ЗМ-137/2015 г. по описа на ГД „НП“- МВР- София, пр. пр. № 6846/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление посочено в чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗОНПИ и на първа инстанция по НОХД № 4246/2018 г. по описа на Софийски градски съд е признат за невинен и оправдан по обвиненията му по чл.211 вр. чл.209, ал. 1 от НК и чл. 220 ал.1 от НК. Няма данни присъдата да е влязла в сила. П роверка на КОНПИ срещу ответниците е започнала на 12.11.2018 год. и е за времето от 12.11.2008 г. до 12.11.2018 г. Видно от представените писма-покани преди приключване на проверката проверяваното лице са поканени да декларират обстоятелствата, като в законовия срок не са постъпили декларации. От заключението на СИЕ изготвено въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства, както и въз основа на приетите преди него заключения на две оценителни експертизи, което заключение съдът приема за професионално и безпристрастно, се установяват две различни величини на несъответствие между приходите на ответниците за процесния период от една страна и обичайни разходи и придобито имущество за същия период от друга. При първия вариант на заключението на СИЕ ответниците са реализирали общо 93 684. 48 лв приходи, направили са обичайни и извънредни разходи за същия период от общо 196 740. 23 лв. При установения отрицателен нетен доход / разлика между приходи и обичайни и извънредни разходи / от 103055. 75 лв. ищците са придобили през горния период имущество на стойност в общ размер на 192 330. 1 0 лв. В този вариант е налице несъответствие за периода 12.11.2008 – 12.11.2018 г. от 295 385. 85 лева недостиг с натрупване. Във вторая вариант к онстатацията на експертизата е, че размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество, за периода 12.11.2008 – 12.11.2018 г. като към парични средства в началото на проверката са прибавени 100 000 евро 195 583 лв. /твърдяна от ищците наличност в началото на периода/ във връзка с продажбата на недвижим имот са общо – 99 802. 85 лева недостиг с натрупване. Разликата между двата варианта е началната парична наличност на ответниците-в първия вариант тя е с 100 000 евро по-малко от втория вариант. При изчисляване на несъответствията и в двата варианта са взети предвид вноски за погасяване на задължения по кредитни карти в размер на 941, 02 лева, общо изтеглени от ответниците средства по банкови сметки с неустановен произход в размер – 88 696, 16 лева, а също преводи към трети лица в размер – 29 282, 92 лева. При горната фактическа обстгановка, от правна страна съдът приема следното: Правно основание на исковете: Тъй като решението на КОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 18.11.2020 г. след отмяната на ЗОПДНПИ с ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., според § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗОНПИ. Исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са допустими, тъй като е спазена процедурата за предявяването им – установено е повдигнато обвинение срещу първия ответник за престъпление визирано в чл.108, ал.1, т.10 от ЗОНПИ, както и проверка за значително несъответствие в имуществото на ответниците приключила със заключение за наличието на такова. Съгласно актуалното тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК п редмет на отнемане е имущество, за което не е установен законен източник на доходи, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, тъй като преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. "значително несъответствие" според тълкуването е превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Следва да се подчертае, че според цитираното решение на ВКС не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и също не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В конкретния случай това означава, че парични транзакции за и от ответниците със суми по кредитни карти в размер на 941, 02 лева, изтеглените средства по банкови сметки– 88 696, 16 лева и преводи към трети лица в размер – 29 282, 92 лева не могат дасе калкулират в разходната част на баланса и не може да участват при изчисляване на т.н. несъответствие, доколкото в край ня периода тези суми не са били налични при последните. Дори сам ищецът твърди в исковата си молба, към в края на проверявания период / 12.11.2018 год./ ответниците притежават общо / като съсобственост и поотделно / имущество на обща стойност под 150 000 лв., което очевидно не може изначално да обоснове несъответствие над 150 000 лв., т.е. такова няма. Виж. Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., ГК Липсата на несъответствие по-голямо от 150 000 лв. по правилата очертани в тълкувателното решение, както бе казано по-горе, прави безпредметно обсъждане произхода на паричните средства. Според настоящия състав на съда Тълкувателното решение не тълкува, а дописва законовата разпоредба на чл. 151 ЗОНПИ, като при ясната хипотеза, че ако имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност, е въведено допълнителното условие то да е налично в края на проверявания период. На практика с това тълкуване и то основно в частта за „несъответствието“ в голяма степен идеята на цитираната законова разпоредба и на самия Закон като цяло се обезсмисля. Игнорирането на значителни суми с неустановен произход доказано преминали през патримониума на ответниците и очевидния факт, че с установените приходи за периода последните на практика не биха могли да живеят – установен недостиг от 196 740. 23 лв. за целия период, ясно сочи, че възприетото по пътя на задължителното тълкуване понятие за „несъответствие“ е далеч от реалността и разума. Образно казано през периода ответника може да е получил милиони левове с неустановен произход, с тези пари да е придобил всякакво имущество, но щом е успял да изхарчи парите и навреме да отчужди имуществото без да внася продажната цена по банковите си сметки и тях ги реално няма в края на периода или не са се трансформирали в друго имущество в неговия патримониум, имущество няма, значи несъответствие няма, а оттук и няма какво да се отнема. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за настоящия съд при прилагането на Закона и съдът ще се съобрази с това, въпреки изразените резерви и несъгласие. С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед на горното съдът