Решение № 930 от 8.3.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 899/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

2. Образувано по Иск на Р. А. Б., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора, гр. Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати сумата от 60 000, 00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, неотоплени през зимата, в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без постоянен достъп до санитарен възел, в периода от 04.05.2016 г. до 06.03.2020 год. и от 08.09.2020 г. до 12.04.2021 г. в Затвора Пловдив, както и от 06.08.2013 г. до 04.05.2016 г. и от 12.04.2021г. до 15.09.2023 г. в Затвора Пазарджик (съобразно направената конкретизация в молба от 15.12.2023 г. – л. 135), заедно със законната лихва върху главницата от 01.01.2013 г. до окончателното й изплащане.

3. Поддържа се, че помещенията в които е обитавал Б. са пренаселени, с по-малко от 2, 00 кв.м. чиста жилищна площ на човек, без санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Хигиената е била много лоша, имало хлебарки, дървеници, гризачи. В килиите нямало санитарен възел с течаща топла вода. През зимата е било много студено, а през лятото много топло и задушно. В килиите и столовата и навсякъде имало гризачи. В спалните помещения имало и дървеници, поради което не можело да се спи от тях. Имало много мухъл и влага. Дрехите се сушели в килиите и от това се получавало много влага и задух. Нямало достъп на чист въздух; естествена светлина и условия за раздвижване.

Според ищеца, причинените му неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност.

4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Р., в депозирани писмен отговор и писмено становище счита, че исковата претенция на Б. е недоказана фактически и неоснователна.

Поддържа се, че ищеца е изтърпявал своето наказания в условия не по-различни от тези на останалите лишени от свобода в Затвора Пазарджик за периода от 06.08.2013г. до 04.05.2016г. и от 12.04.2021 г. до настоящия момент, както и в Затвора Пловдив за периода от 04.05.2016г. до 06.03.20г. и от 08.09.2020г. до 12.04.21 г. Твърди се, че лишените от свобода биват лишавани от правото на свободно придвижване, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода.

Сочи се, че спалните помещения в Затвора Пазарджик са обзаведени с маса, столове, легла, шкафче за дрехи, табуретка и заредени с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи, калъфка. Осигурен е постоянен достъп до течаща топла и студена вода, тоалетна, пряка светлина и проветривост. Помещенията в Затвора Пазарджик се почистват ежедневно от лишените от свобода, което изискване е съгласно ЗИНЗС. Според ответника, проблема с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните помещения, за което са отговорни самите лишени от свобода. Редовно се извършват мероприятия по дезинфекция, дератизация и дезинсекция.

Твърди се, че пренаселеността на помещенията в Затвора Пазарджик е бил временен и е бил свързан с множество пробиви на водопроводната инсталацията за питейната и мръсната вода, свързани с лошото отношение на лишените от свобода към затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на мръсните канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните казанчета, укриване на мобилни телефони в изкопани тайници Поддържа се, че за периода след март 2020г., корпуса на Затвора Пазарджик, вече е бил с напълно ремонтирани крила, с осигурени нови тоалетни и бани във всяка килия, нови дограми на прозорците, и вратите, нова ВиК и ел. инсталация, теракотен под, и съобразени не по-малко от 4 кв. метра жилищна площ съгласно изискванията на Европейския съд по правата на човека и основните свободи.

Сочи се, че лишения от свобода Р. не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията на Затвора Пазарджик, което според ответника означава, че той е бил съгласен с тези обстоятелства и това е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на затвора, за да бъде преместен в друга килия с по - голяма площ и отделение с по - добри битови условия.

Сочи си още, че за здравето на лишените от свобода в Затвора Пазарджик се грижат лекар, зъболекар и двама фелдшери с дългогодишен опит в лечението и профилактиката на заболявания при стриктно спазване на законовите и медицински норми за страната.

Поддържа се, че по отношение на Ищеца Р., при необходимост е била оказвана навременна и адекватна медицинска помощ.

Сочи се също така, че администрацията на затвора, няма безусловно задължение да осигурява трудова заетост на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковия период от 01.01.2013 год. до 15.09.2018г. (л. 68).

Иска се претенциите за парично обезщетение на Р. да бъдат отхвърлени.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.

II. Относно възражението за изтекла погасителна давност:

6. Според представената по делото Справки от Началник Затвора Пловдив и Началника на Затвора Пазарджик, ищеца Р. А. Б., [ЕГН] е бил приведен в Затвора Пазарджик на 18.09.2009 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок три години и осем месеца.

Следващото наложено на Б. наказание е седем години лишаване от свобода, като неговото изпълнение е започнало на 18.12.2013 г. и е приключило на 06.03.2020 г. Следващото по ред, наложено на Б. наказание е две години и шест месеца, като началото на неговото изпълнение е на 06.08.2020 г.. На 12.04.2021 г., ищеца е приведен в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.

В Затвора Пазарджик, Б. е пребивавал от 06.08.2013 г. до 15.09.2016 г., след което е приведен в Затвора Пловдив за доизтърпяване на наказанието, тоест в Затвора Пловдив, Б. е пребивавал в периода от 16.09.2016 г. до 06.03.2020 г. В Затвора Пловдив, Б. е пребивавал в периода от 06.08.2020 г.. до 11.04.2021 г. В Затвора Пазарджик ищеца пребивава от 12.04.2021 г. до 15.09.2023 г., тоест до момента на предявяване на исковите претенции.

7. В контекста на тези данни и поддържаното от ответната страна възражение за изтекъл погасителен давностен срок относно част от исковата претенция, следва да се посочи, че Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

8. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според на чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавена изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

9. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „… В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва ….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, „.. този момент …“ е тяхното преустановяване.

10. Доколкото въпроса с началния момент от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове ( курсивът мой), обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл.6…..“.

11. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000I, и L’Erablire A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства (вж. Banievi, цитирано по-горе, § 32).

12. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични, без санитарни възли и течаща вода. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от Р. във всеки един момент от наложеното му от администрацията на Главната дирекция, обитаване в помещения с лоши битови условия е неоказване на дължимата медицинска грижа.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените, като последица от него вреди. Това е момента в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване, тоест 06.08.2013 г. Както се посочи, Б. е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода 01.01.2013 г. до 15.09.2023 г. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда е медицинска помощ на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди(в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г., докладчик съдията Жанета Петрова).

13. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Мислима би била хипотеза, подобна на настоящата, при която едно лице изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ за период 20, 30 години или до живот и през целият този период да е било поставено в лоши условия на обитаване, тоест бездействието не е било преустановявано. Разбирането, че погасителния давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответника да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това очевидно е в противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което: „…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно е да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право(7).

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването…..“.

14. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето е да охрани интереса си, като своевременно предприеме действия за защита на правата си и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото не прекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените от закона фактически действия, не е в никаква релация нето с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от целият период през който администрацията не е изпълнявала своето задължение.

15. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителя на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата, релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно в момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест момента от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

16. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Н. и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Н., чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС(Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017г., Б. е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, в периода 01.01.2013 г. до 15.09.2018 г. В случая обаче, заявената на 15.09.2023 г. искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени в този именно период от време е погасена по давност и ще следва да бъде отхвърлена.

ІІІ. За фактите по исковата претенция за присъждане на обезщетение за периода от 15.09.2018 г. до 06.03.2020 год., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив:

17. Според Справка от 17.11.2023 г. ( л. 125), изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Пловдив, в периода от 12.01.2018 г. до 22.02.2019 г., ищеца Б. е бил настанен в трета група в стая № 39. Размерите на спално помещение № 39 са 47.80 кв.м. без санитарния възел с два отварящи се прозореца с размери 1.20х1.20м. и 0, 60х1.20м. Санитарният възел е 2, 50 кв.м. с един отварящ се прозорец 0.60x1.20м.

От 22.02.2019 г. до 04.06.2019 г., Б. е преместен в стая № 37. Площта на спално помещение № 37 е 46.55 кв.м. без санитарния възел с два отварящи се прозореца с размери 1.20х1.20м. и 0.40мх1.20м. Санитарният възел е с площ от 4.44 кв.м. с един отварящ се прозорец 0.50 м х1.20м..

От 04.06.2019г. до 06.03.2020 год., когато наказанието е било изтърпяно, Б. е преместен в стая № 22. Размерите на спално помещение № 22 е 26.50 кв.м. без санитарния възел с един отварящ се прозорец с размери 1.20х1.20м. Санитарният възел е 4.05 кв.м. с един отварящ се прозорец 0.60х0.72м..

В справката е пояснено още, че във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а лишените от свобода, които работят, имат достъп всеки работен ден след приключване на работния процес.

Към справката е приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода, от който е видно, че е осигурено време за престой на открито, за лекар, библиотека и лавка.

18. Според твърденията на разпитания по делото свидетел С. Г. Р., в затвора Пловдив, подовете на килиите били с дупки, като тогава били с паркет, а само някои от стаите бяха с цимент. Имало много влага, било много тъмно, някои от прозорците имали ламарина. Тоалетните по това време били общи, като в килиите за тези нужди се ползвали кофи. Някои килии имали тоалетни, някои нямали. Нямало топла вода.

19. С Определение № 1269 от 18.09.2023 г. за насрочване на делото, Началник Затвора Пловдив е бил задължен да представи данни за броя на лицата с които Б. е пребивавал в килиите, по периоди; имало ли е хлебарки, дървеници, гризачи, плесен, мухъл в помещенията, капело ли е от тавана в килиите и другите помещения, в които е пребивавал ищецът и същият подавал ли е оплаквания в тази връзка; какво е качеството, количеството и калорийността на храната, която се осигурява на ищеца. Каквато и да е информация в тази насока не бе представена по делото. Данни относно посочените обстоятелства не се съдържат и в показанията на разпитания по делото свидетел С. Р.. Съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган, на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение, да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за установено, че административния орган не изпълнил задължението си да осигури на Б., нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в наличието на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, включително минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м., по смисъла на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Тоест, с оглед правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода от 15.09.2018 г. до 06.03.2020 год., тоест за период от 539 дни, ищеца Б. е търпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на бездействие на администрацията на ответника, да му осигури, нормативно установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

ІV. За фактите по исковата претенция за присъждане на обезщетение за периода от 08.09.2020 г. до 12.04.2021 г., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив:

20. Според Справки от 09.11.2023 г.( л. 113), изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Пловдив:

• За периода 09.2020 г. до 11.09.2020 г., ищеца е бил настанен в приемно отделение, разпределителен център, като в помещението са били настанени общо 4 човека през първите два дни и 5 човека през третият ден.

Помещението е с площ от 27, 04 кв.м., без площта на санитарния възел и разполага с два прозореца с размери 0, 49м. х 1, 2 м. и 1.0м. х 1, 2м. Санитарният възел е с площ 2, 66 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0, 34м. х 1, 2м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. При постъпването в затвора, на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, включително и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение Б. не е подавал молби или жалби, свързани е лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

• За периода от 11.09.2020 г. до 12.10.2020 г., Б. е бил настанен в помещение № 61 на пост V, заедно с още четирима или петима лишени от свобода. Помещение № 61 е било с площ от 27.00кв.м., без санитарен възел с два отварящи се прозореца с размери 0.95х1.17м. и 0.44x1.17м. Санитарният възел е с площ от 2.50 кв.м. с един отварящ се прозорец с размери 0.34х1.17м.

Тоест при общо пет настанени в помещението, за всеки лишен от свобода е ба осигурена жилищна площ от 5.20кв.м., а при шестима настанени в помещението, за всеки един от тях е била осигурена жилищна площ от 4, 50кв.м. • За периода от 13.10.2020г. до 21.01.2021 г., Б. е бил настанен в помещение №60 на пост V, с площ от 27.86кв.м., както следва: на 13.10.2020г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.64кв.м. жилищна площ; от 14.10.2020г. до 05.11.2020г. са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5, 57кв.м. жилищна площ; от 06.11, 2020г. до 09.11, 2020г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.64кв.м. жилищна площ; от 10.11.2020г. до 10.12.2020г. са били настанени 7 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 3, 98кв.м. жилищна площ; от 11.12.2020г. до 17.12.2020г. са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5, 57кв.м. жилищна площ; от 18.12.2020г. до 16.01.2021 г. са били настанени 7 л. св., тоест за всеки от тях е била осигурена 3, 98кв.м. жилищна площ; от 17.01.2021 г. до 21.01.2021 г. са били настанени 6 л. св., тоест за всеки от тях е била осигурена 4.64кв.м. жилищна площ.

Помещението е било с два отварящи се прозореца с размери 0.98x1.15м. и 0.45x1.15м. Санитарният възел е бил с площ от 2.82 кв.м. с един отварящ се прозорец с размери от 0.30x1.15м.

• За периода от 22.01.2021 г. до 08.03.2021 г., Б. е бил настанен в помещение № 63 на пост V, с площ от 26.99кв.м., без санитарен възел с два отварящи се прозореца, с размери 0.90x1.17м. и 0.45x1.17м., както следва: от 22.01.2021 г. до 25.01.2021 г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.50кв.м. жилищна площ; от 26.01.2021 г. до 28.01.2021 г. са били настанени 7 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 3, 85кв.м. жилищна площ; от 29.01.2021 г. до 08.02.2021г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.50кв.м. жилищна площ; на 09.02.2021г. са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.40кв.м. жилищна площ; от 10.02.2021 г. до II.02.2021 г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.50кв.м. жилищна площ; от 12.02.2021 г. до 18.02.2021 г. са били настанени 7 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 3, 85кв.м. жилищна площ; от 19.02.2021 г. до 24.02.2021 г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.50кв.м. жилищна площ; от 25.02.2021г. до 01.03.2021г. са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.40кв.м. жилищна площ; от 02.03.2021 г. до 04.03.2021 г. са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.50кв.м. жилищна площ; от 05.03.2021г. до 08.03.2021г. са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.40кв.м. жилищна площ.

Санитарният възел в помещението е бил площ от 2.48 кв.м. с един отварящ се прозорец с размери 0.30х1.17м.

За всеки лишен от свобода е било осигурено легло с размери 0.90x1.80м. Шкафове с размери 45x50 см. На всички лишени от свобода е бил осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а лишените от свобода, които работят са имали достъп до банята всеки работен ден. Във всеки санитарен възел е имало течаща студена вода. Отоплението се е осъществявало чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Редовно са извършвани дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми. След ремонт в 5 група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са били оборудвани с нови легла, били са поставени маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко това е било увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

21. Според Справка от 13.11.2023 г.( л. 118), изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Пловдив:

• За периода от 09.03.2021г. до 19.03.21 г., Б. е бил настанен в помещение № 15 на пост VІ, с площ от 28, 18кв., което е имало два отварящи се прозореца с размери 0.99м.х1.15м. и 0.45м.х1.15м. Санитарния възел към стая № 15 на пост VI е бил с площ 2, 69кв.в. с един отварящ се прозорец с размери 0.33м.х1.15м.

От 09.03.21г. до 10.03.21г. в стая №15 са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.63кв.м. жилищна площ; от 11.03.21г. до 15.03.21г. в стая №15 са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.70кв.м. жилищна площ; от 16.03.21г. до 18.03.21 г. в стая №15 са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.63кв.м. жилищна площ.

• За периода от 19.03.21 г. до 15.04.2021 г., Б. е бил настанен в стая №11 на пост VI, с площ от 28.00кв.м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 1.00х1.10м. и 0.50х1.10м. Площта на санитарния възел към стая №11 е бил 2.60кв.м. с един отварящ се прозорец с размери 0.30x1.10м.

От 19.03.21 г. до 21.03.21г. в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.00кв.м. жилищна площ; от 22.03.21г. до 28.03.21г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.66кв.м. жилищна площ; от 29.03.21г. до 31.03.21г. в стая №11 са били настанени 7 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.00кв.м. жилищна площ; от 01.04.21 г. до 10.04.21г. в стая №11 са били настанени 6 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 4.66кв.м. жилищна площ; от 11.04.21г. до 15.04.21 г. в стая №11 са били настанени 5 лишени от свобода, тоест за всеки от тях е била осигурена 5.60в.м. жилищна площ. На 16.04.21 г. е преведен в затвор гр. Пазарджик.

В справката е посочено още, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода в затворническа баня. Пералнята и сушилнята се ползва по утвърден график. Тоалетните във всяка една стая са обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението в затвор Пловдив се осъществява чрез централно - локал но парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Във всяка група има обособена спортна зала, която се ползва по определен ред. Всеки лишен от свобода може да ползва библиотека по установен график. На територията на затвор Пловдив има действаща библиотека с достатъчно добре снабдена с книги и периодични издания, която всеки лишен от свобода може да посети по установен график и заеме книги.

Към справката е приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода, от който е видно, че е осигурено време за престой на открито, за лекар, библиотека и лавка; график на работа на библиотеката; работно време на магазина в затвора; график за ползване на пералнята.

22. Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че обсъждания период от време, чистата жилищна площ в помещенията в които е обитавал Б. е била равна или по-голяма от 4, 00 м(с незначителни изключения) за всеки един от настанените в помещението лишен от свобода. Осигурен е бил достъп до течаща вода, включително във всеки санитарен възел. Осигурено е било проветряване на помещенията и възможност за ежедневна разходка на открито. Видно от представените справки и приложените към тях документи е, че при възникнала необходимост, са предприемани своевременни мерки за отстраняване на всички възникнали повреди в спалните помещения. Предприети са всички действия от администрацията за осигуряване както на личната хигиена на лишените от свобода, така на необходимата хигиена в помещенията които те обитават.

Не са налице оплаквания относно липсата на своевременна и квалифицирана медицинска помощ.

V. За фактите по исковата претенция за присъждане на обезщетение за периода от 12.04.2021г. до 15.09.2023 г., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик:

23. Според представената по делото Справка вх. № 7696 от 26.09.2023 г., със заповед на Главния директор на ГДИН, на 12.04.2021 г. Б. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора Пазарджик. При изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в това пенитенциарно заведение, ищеца е бил настаняван както следва:

2021 година приемно отделение месец сп. помещение капацитет чиста жилищна площ актуален брой настанени лица 12.04.2021 212 4 19 2 2021 година приемно отделение месец сп. помещение капацитет чиста жилищна площ актуален брой настанени лица 12.04.2021 212 2021 година 09 отделение месец сп. помещение капацитет чиста жилищна площ актуален брой настанени лица 16.04.2021 903 5 20, 67 5 05.2021 903 5 20, 67 5 06.2021 903 5 20, 67 5 07.2021 903 5 20, 67 5 08.2021 903 5 20, 67 5 07 отделение 10.08.2021 706 5 20, 67 4 09.2021 706 5 20, 67 5 10.2021 706 5 20, 67 5 11.2021 706 5 20, 67 5 12.2021 706 5 20, 67 5 09 отделение 16.04.2021 903 20, 67 05.2021 06.2021 07.2021 08.2021 07 отделение 10.08.2021 706 09.2021 10.2021 11.2021 12.2021 2022 година 07 отделение месец сп. помещение капацитет чиста жилищна площ актуален брой настанени лица 01.2022 706 5 20, 67 5 2022 година 01.2022 09 отделение 27.01.2022 909 5 21, 92 4 02.2022 909 5 21, 92 3 03.2022 901 5 22, 12 5 04.2022 901 5 22, 12 5 05.2022 901 5 22, 12 5 06.2022 901 5 22, 12 5 07.2022 906 5 21, 15 5 08.2022 906 5 21, 15 3 09.2022 906 5 21, 15 3 27.01.2022 909 21, 92 02.2022 03.2022 901 22, 12 04.2022 05.2022 06.2022 07.2022 906 21, 15 08.2022 09.2022 06 отделение 13.09.2022 609 5 21, 55 5 10.2022 609 5 21, 55 4 11.2022 609 5 21, 55 4 12.2022 609 5 21, 55 4 30.12.2022 605 5 20, 38 5 06 отделение 13.09.2022 609 21, 55 10.2022 11.2022 12.2022 30.12.2022 605 20, 38 2023година 06 отделение месец сп. помещение капацитет чиста жилищна площ актуален брой настанени лица 01.2023 605 5 20, 38 5 27.01.2023 608 5 20, 94 3 02.2023 608 5 20, 94 3 03.2023 608 5 20, 94 3 2023година 01.2023 27.01.2023 608 20, 94 02.2023 03.2023 04.2023 608 5 20, 94 3 05.2023 608 5 20, 94 4 06.2023 608 5 20, 94 2 07.2023 608 5 20, 94 3 08.2023 608 5 20, 94 5 04.2023 05.2023 06.2023 07.2023 08.2023 09 отделение 14.09.2023 908 5 20, 67 3 14.09.2023 908 5 20, 67 От данните по справката е видно, че за целият период на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пазарджик, Б. е обитавал помещения в които нему и на останалите настанени в същите помещения е била осигурена жилищна площ, която далеч е надхвърляла 4., 00кв.м. 24. В същата справка подробно са посочени още данни, за това, че по време тази пенитенциарна изолация със заповед № Л-1282 от 20.09.2022 г., на Б. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, затова че е влязъл в словесна саморазправа с друг лишен от свобода. Наказанието е изтърпяно в периода от 29.09 до 01.10.2022 година в 107 карцер, чиято чиста жилищна площ е 4, 90 кв.м. Със заповед № Л-1163 от 19.08.2022 година, нему е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, затова че е употребил алкохол, доказано с техническо средство, като резултата от проверката е бил 1.80‰. Наказанието е изтърпяно в периода от 23.08.2022г. до 04.09.2022 година в 105 карцер, чиято чиста жилищна площ е 4, 81 кв.м. Посочено е още, че лишеният от свобода пребивава в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответните спални помещения, съответно и наказателна килия. Те са с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ, като се поддържа нужната за живеене в спалните помещения температура. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. С оглед осигуряване безопасността на изолираните лица и минимизиране на рисковете, мебелите са трайно монтирани и не могат да бъдат размествани. Корпусът на Затвор Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.

25. В Справка от 25.09.2023 г.(л.33), изготвена от Е. С., на длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик е заявено, че сградата на корпуса на затвора, е изцяло обновена, след продължилата през 2018 - 2020 година, мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд. Ремонтът приключил окончателно през м. януари 2020 година, т.е. лишеният от свобода Б., е обитавал изцяло ремонтирани спални помещения. Изцяло са били обновени санитарните възли във всички съществуващи спални помещения, извършена била подмяна на електрическите, ВиК и отоплителните инсталации, подменени били подовите настилки и облицовки, и дограмата. Така, всяко спално помещение разполага със санитарен възел, достъпът до който е перманентен. Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е постоянно течаща, а топлата вода е по график, съобразно осигуряване на достатъчно количества топла вода за лична хигиена на лишените от свобода, и всички битови дейности в затвора, като кухненски блок, столова, медицински център, перални помещения и др. Затвора. Пазарджик е газифициран през 2003 година, тоест далеч преди лишеният от свобода Б., да бъде настанен за изтърпяване на наказанието. Осигурено е отоплението и топлата вода за битови нужди на лишените от свобода, така през зимата е достатъчно топло, а през лятото, температурите в помещенията са нормални за сезона, предвид строителните характеристики на сградата.

Всички спални помещения, имат достатъчен брой отварящи се прозорци. Няма констатирано наличие на плесен, мухъл и течове в помещенията. Няма констатирано счупване на прозорци през процесния период.

Организацията на хигиенното осигуряване в Затвора Пазарджик, е регламентирана с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода, разработени и функциониращи в съответствие с изискванията на действащата нормативна база. На територията на затвора, се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи квалификация, съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение. Администрацията на затвора е предприела всички възможни средства за предотвратяване наличието и унищожаване на гризачите. Територията на района се почиства ежедневно неколкократно. Осигурени са закрити контейнери за смет, които се извозват четирикратно през седмицата, по установен график, от сметосъбиращата и сметоизвозваща фирма.

Обособено е перално помещение, за правилно изпиране, недопускащо кръстосване пътищата на чистото и замърсеното бельо. Същото е оборудвано с перални машини и сушилни, които работят при определен режим на работа. Ресурсно осигурено е обезпечаването на машините с перилни препарати. С оглед създадения регламент, не се налага лишените от свобода да перат и сушат дрехите си в спалните помещения.

Приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническа кухня има за цел, осигуряване на достатъчна по химичен и калориен състав храна. Приблизителната дневна калоричност на ястията варира между 2600-2900 калории за един лишен от свобода. Храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен.

Диетата на лишените от свобода се определя от медицинските специалисти в затвора. Владиков е поставен на Диета №1, при която храната се приготвя, чрез хидротермична топлинна обработка /варене/ или печене, т.е. не се запържва. На осъденият е определена и допълнителна добавка „Типов хляб“.

Приложен към справката е Договор № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ответника и ДЗЗД, относно извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главната дирекция Приложени към справката са Договор за възлагане на обществена поръчка № 650 от 20.01.2021 г., изпълнителят по който се е задължил да извършва дезинсекция и дератизация в сградите на ГД „Изпълнение на наказанията“; Утвърдено меню за обща храна в затвора; седмични менюта за хранене.

Представени по делото са също така извлечения от счетоводни сметки, от което са видни вложените материали при извършения ремонт на сградата на затвора.

26. В съдебно заседание бе разпитан Свидетеля С. Г. Р., който твърди да е бил заедно с Б. в Затвора Пазарджик от 2013 г. Сочи, че през 2013 г. в осмо отделение на затвора имало малки мишки, защото пода бил дървен, дюшеме и имало малки мишки, които ядели ядено в шкафовете. Имало дървеници и хлебарки, влага, мухъл преди да бъде извършен ремонта в сградата. Били настанени по 20 човека в стая. В килията на Б. били по 18-22 души, като било много сумрачно, прозорците били малки и не влизало достатъчно въздух.

Свидетеля сочи, че в момента има направен ремонт на сградата след 2019 г., но и след ремонта, пак имало дървеници, хлебарки. Нямало достатъчно светлина. Администрацията на затвора настанява в една килия пушачи и непушачи.

В столовата в която се хранят от тавана пада мазилка, масите миришат на мухъл и е неприветливо за хранене.

27. Описаните до тук данни, налагат да се формира еднозначен и несъмнен извод, че в процесния период от време, чистата жилищна площ в помещенията в които е обитавал Б. е била значително по-голяма от 4, 00 м за всеки един от настанените в помещението лишен от свобода. Осигурен е бил достъп до течаща топла вода, във всеки санитарен възел, лишените от свобода са имали достъп до течаща студена вода. Осигурено е било проветряване на помещенията и възможност за ежедневна разходка в каре. Видно от представените справки и приложените към тях документи е, че при възникнала необходимост, са предприемани своевременни мерки за отстраняване на всички възникнали повреди в спалните помещения. Предприети са всички действия от администрацията за осигуряване както на личната хигиена на лишените от свобода, така на необходимата хигиена в помещенията които те обитават.

Не са налице оплаквания относно липсата на своевременната и квалифицирана медицинска помощ Трябва да се отбележи, че показанията на свидетеля Р. в тази насока са неясни и противоречиви, като не съдържат никакви конкретни данни от които да е възможен някакъв извод са това, че заявените от Б. факти са били действително осъществени. Показанията на свидетеля на практика представляват общи оплаквания относно условията на обитаване в Затвора Пазарджик и то относно период от време, който е различен от процесния. Сочените от Р. данни са относими за период преди 2019 г., тоест преди да бъде извършен ремонт на сградата на затвора. Впрочем, този факт – ремонтът не се отрича от свидетеля.

VІ. За правото:

28. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Г. в затвора Пловдив през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

29. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4, 00м.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

30. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

31. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

32. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

Следва обаче да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

33. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно исковите периоди от 01.05.2020 г. до 27.01.2023 г. и от 08.09.2020 г. до 12.04.2021 г., Началника на Затвора Пловдив и Началника на Затвора Пазарджик бяха задължени да представят подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административните органи изпълниха, като се представиха съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Б. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходните части на настоящото решение и бяха формирани съответните изводи от фактическа страна. Според тях, в посочения исков период, Б. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пловдив и Пазарджик, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.

34. Относно жилищната площ в помещението, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Така при описаните в т. 16 от настоящото решение общи площи на спалните помещения в които е обитавал ищеца, като се изключи площта на санитарния възел, се получава „минималната жилищна площ“, която във всеки един от посочените в т.33 периоди от време е била не по-малко от 4, 00 м. 35. Действително, в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н. и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). 167. От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.

36. Явно е, че разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3, 00м за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесните помещения в Затвора Пазарджик и Затвора Враца, включително и като се изключи площта на санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали процесните помещения през въпросните два искови периода извън е бил над 3, 00м.

37. Обратно, описаните в раздел трети на настоящото решение данни са достатъчни за да се приеме, че в периода от 15.09.2018 г. до 06.03.2020 год. или общо за 539 дни, администрацията на Затвора Пловдив е поставила изтърпяващия наказание лишаване от свобода Б. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Б. минимално необходима жилищна площ, медицинска помощ и хранителен режим. Не осигуряването на съответната жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за социално подпомагане според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.

38. В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите (курсива мой), когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Б. в обстоятелствената част на исковата молба. Сиреч, физическото и психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на не осигурени основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани еднакво с гражданите, които също живеят в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, еднакъв на този по който се компенсират, гражданите които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

39. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет Доколкото в конкретния казус става реч за лице ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в семейство), като отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г.) според която, диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 80 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП( редакция ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.), според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.

40. За процесните 2018 г., 2019 г. и 2020 г., с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 60 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 150, 00 лв. Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5, 00лв. За общо 539 дни на обсъждания тук исков период, обезщетението възлиза на сумата от 2695, 00 лв.

41. Съответно, спрямо този размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, разбира се, считано не от 01.01.2013 г., както е заявено в исковата молба, а от 06.03.2020 год., когато е завършен деликта.

В останалата си част, исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди останаха недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.

V. За разноските:

42. При условията на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 10, 00лв.

Ето защо, Съдът