Решение № 174 от 18.12.2023 г. на Районен съд - Дулово по дело № 42/2023 г.

Производство по чл. 549 и следващите от ГПК във вр. с чл. 14 от ЗЛС - за обявяване на отсъствие и на смърт на едно лице, и въз основа на това за съставяне на акт за смърт. В молбата си до съда молителите Д. А. О. с ЕГН ••••••••••, от с. ••••, обл.Силистра, Ф. Б. М. с ЕГН ••••••••••, от с. •••••, обл. Силистра и А. В. К. с ЕГН ••••••••••, от с.••••• обл.Силистра, сочат, че наследодателят им М. ••••• с ЕГН ••••••••••, от с.••• е починал някъде около 1990 година в Република Турция, като за смъртта му нямало съставен акт за смърт от компетентните органи на Република Турция и съответно пресъставен такъв акт в Република България. Той заедно със семейството си се изселил през 1989г. в Република Турция, където малко след това починал. След 1990 година неговото семейство решило да се завърне отново в България. Твърдят още, че по тяхна информация М. ••••• имал възстановена собственост върху 40.000 дка земеделски земи, но за да пристъпят неговите наследници към извършване на съдебна делба трябва да имат акт за смърт на наследодателят си и удостоверение за наследници на същия. Посоченото обосновавало правният им интерес от завеждане на настоящото дело. Искат от съда да постанови решение, с което на основание чл. 14 от ЗЛС да обяви смъртта М. ••••• с ЕГН ••••••••••, с последен адрес в с. •••, като определи ден на смъртта – денят в който последно е видян в •••• по свидетелски показания и да постанови да се състави от ••• акт за смърт на лицето, на основание чл.551 от ГПК във вр. с чл.35, ал.1 от ЗГР. Не се сочат конкретна дата на смърт на лицето. Представят писмени доказателства. Молителите – редовно призовани, не се явяват, в съдебно заседание се представляват от процесуален представител адв. Г. И. от ДАК, която заявява че поддържа молбата и моли да бъде уважена. Заинт.страна •••• - редовно призована, не изпраща свой представител в съдебно заседание. Заинт.страна Районна прокуратура – Силистра – редовно призована, явява се прокурор М.Р, която изразява становище за основателност на молбата и иска от съда да бъде уважена. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По делото са представени писмени доказателства – личен регистрационен картон на •••• с ЕГН ••••••••••, от записите в който става ясно че лицето е живяло в с.••• и е имало три деца – ••••, ••• с ЕГН •••••••••• и ••••/ с ЕГН ••••••••••. От удостоверенията за наследници се доказа единствено родствената връзка между лицето, чието обявяване на смърт се иска и молителя Ф. Б. М., която се явява снаха на ••• М. •••• с ЕГН ••••••••••. За молителя Д. А. О. не се доказва безспорно, че той се явява наследник на ••••, тъй като същият фигурира в удостоверение за наследници на •••/л.32 от делото/. За молителя А. В. К. също не се доказва безспорно, че той се явява наследник на ••••, тъй като същата фигурира в удостоверение за наследници на ••• М. К./л.16 от делото/. Доказателства относно наличие на родствена връзка между М. ••••• с ЕГН ••••••••••, ••• М. К. с ЕГН •••••••••• и ••• с ЕГН ••••••••••, не бяха събрани по делото. Липсват писмени доказателства за посочения факт на смърт на лицето М. •••••. Не са събрани и гласни доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че лицето М. ••••• е безследно изчезнало. Разпитаните по делото свидетели •••• О. /първи братовчед на молителя Д. О./ и ••••• /втори братовчед на молителя Д. О./ заявиха, че не познават лицето М. •••••, а само са чували за него и че това лице се е изселило в Република Турция около 1989г., 1990година. Не знаят колко време е живял в с.••••. Нищо повече не са чували за него. Не заявяват да им е известна дата и място на смъртта на лицето. Правният институт на обявяване на смърт се регламентира от разпоредбите на чл. 549- 552 ГПК. Решението на съда, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта и поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Въз основа на него се съставя акта за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за отразените в тях данни и е средство за публичното им разгласяване. Съобразявайки тази същност на института, с твърдяните правно релевантни факти по молбата относно мястото, в което е настъпила смъртта- Република Турция, където лицето е живяло непосредствено преди твърдяното си изчезване и вероятния момент на смъртта, съдът квалифицира искането, като такова по чл. 549 ГПК- искане за издаване на документ за гражданско състояние- Акт за смърт на М. •••••, какъвто не е бил съставен. Следва да се приеме, че след като фактът е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска само доколкото молителите са доказали, че не могат да се снабдят с необходимите документи или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на отрицателно условие изцяло в тежест на молителите, тъй като се става въпрос за охранително производство касаещо съдебно съдействие за установяването на факт, като в случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от чуждата държава или от Министерство на външните работи. В този смисъл е Решение № 78 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска. Разпоредбата на чл.542 от ГПК урежда възможност, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, и такъв документ не е бил съставен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд установяването му. Когато фактът е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска, само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Молителите в молбата си твърдят че лицето М. ••••• е починало някъде около 1990година в Република Турция, където се е изселил със семейството си през 1989 г. С оглед на това, съдът намира че няма как приеме, че лицето М. ••••• е изчезнало и да обяви неговото отсъствие и смърт, при наличие на твърдения от страна на самите молители че същото е починало в Република Турция. В настоящия казус липсват всякакви доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 548 от ГПК, които задължително следва да бъдат представени и въз основа на които съдът може да разпореди на съответната община издаването на акт за смърт, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 38 ал. 4 от ЗГР, във вр. с чл. 548, във вр. чл. 542 от ГПК. При липса на изискуемите от закона доказателства, съдът не би могъл да постанови съдебен акт, който да уважи искането на молителя, с конкретно посочена дата и място на смъртта. Предвид възрастта на лицето- 117години, може да се приеме, че лицето М. ••••• е починало, но реда за установяване на този факт е по чл. 548 от ГПК, а не по чл.549 и сл. от ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът