Решение № 114 от 29.3.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 804/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 184 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 316 / 2023 г., поправено с Решение № 232 от 01.11.2023 г., Ихтиманският районен съд е осъдил А.П.И. да заплати на ЗД “Е.“ АД сумата от 543, 03 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500876551 (за ПТП от 07.05.2022 г. на републикански път 1-8, около 138 км. в посока гр. М.П.), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 480 лева. Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения за неговата неправилност. С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата. Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа. Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на А.П.И. да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от А.П.И.. Видно е от застрахователна полица № 00500100441741 за застраховка „Каско на МПС“ от 25.11.2021 г., е че същата има за обект лек автомобил марка „BMW”, модел X5 с рег. № ••••, като застраховано лице е Д.Р.С., а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие бил една година - от 26.11.2021 г. до 26.11.2022 година. От представения по делото протокол за ПТП № 1431374 от 07.05.2022 г. и обективираната в него скица, изготвен от пътен полицай при ОДМВР – София без да е посетено мястото на произшествието, се установява, че същият е съставен на 07.05.2022 г. за това, че на 07.05.2022 г. водачът Д.С. при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••• по републикански път 1-8, около 138 км. в района на с. М. в посока гр. М.П. е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Били са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на превозното средство. Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № 0500876551, от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 09.05.2022 година. Били изготвени опис и оценка на щетите. Ремонтът на автомобила, съгласно представения описен протокол (фактура) възлиза на 446.07 лева. Съгласно приложената фактура от 09.05.2022 г. Д.С. е заплатил сумата от 96, 96 лв. за репатрирането на автомобила. На 20.05.2022 г. ищецът е изплатил на застрахованото лице обезщетение от 543, 03 лв., от който е удържал 3-та и 4-та вноска от застрахователната премия в размер на 247, 19 лв., а остатъкът заплатил по банков път, видно от приложеното по делото платежно нареждане. Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 543, 03 лева. От заключението към САТЕ на вещото лице Ст. Д., изслушано в производството пред районния съд, неоспорено от страните, и устните разяснения на вещото лице при разпита му в съдебно заседание се установява, че механизмът на настъпилото на 07.05.2022 г. ПТП е свързан с преминаване върху и през необезопасена дупка, при което са били увредени предна дясна гума и дясна джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 525, 25 лева. Както и че автомобилът е имал възможност да продължи движението си на собствен ход. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал писмени доказателства – декларация, съставена от водача на автомобила, ведно със искане за завеждане на претенция, гласни доказателства чрез разпита на водача на автомобила и съдебно-техническа експертиза, която обаче е обосновала извод за начина на настъпване на произшествието единствено въз основа на съставените от водача писмени документи и протокол за пътно транспортно произшествие, което не е посетено на място от полицейски служител. Вярно е, че подписаните от водача декларация и искане за завеждане на претенция (и схема) са частни свидетелстващи документи, непротивопоставими на ответника и съдът не е обвързан с тяхната материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП обаче, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Разгледани в съвкупност посочените доказателства и доказателствени средства обосновават еднозначен извод за механизма на произшествието и наличие на причинно- следствена връзка на вредите с произшествието. Обстоятелството, че произшествието не е посетено на място от служители на МВР, не оборва материалната доказателствена сила официалния свидетелстващ документ. Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП. Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата № Iз-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране е посочено, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Следователно доколкото по делото се установи (от изготвената автотехническа експертиза), че след настъпването на ПТП процесният автомобил е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. По делото недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая лекия автомобил се е движил със скорост от около 30- 40 км/ч. и причината поради която водачът не е могъл да избегне дупката на пътното платно е не несъобразената му скорост, а това, че другата лента е била заета от насрещно движещ се лек автомобил. Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Воден от горното, Софийският окръжен съд