Решение № 214 от 18.2.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3470/2024 г.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба предявена от Н. С. Н., ЕГН ••••••••••, против НП № 13/ 05.08.2024 год. на Кмета на Община - Аврен, област Варна с което за нарушаване нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. и е било постановено да за плати обезщетение за причинени вреди в размер на 290.00 /двеста и деветдесет/ лв. по сметка на Община – Аврен, област Варна. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено и при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено както поради допуснати съществени нарушения на процес. правила, така и поради недоказаност на адм. наказателното обвинение. Претендират се направените по делото разноски Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкция, както и за липса на допуснати съществени нарушения на процес. правила. След като прецени обжалваното НП с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Във връзка със заведена на 14.06.2024 г. в деловодството на Община – Аврен, жалба с вх. № Ж-18/14.06.2024 г. от "Фармланд" ООД, ЕИК 200388715, представлявано от управителя Д. Г. било посочено, че са нанесени щети върху част от стопанството му от бестопанствено отглеждани на не известен брой домашни животни /коне и кози/, собственост на Н. Н.. Въз основа на Заповед № 736/19.06.2024 г. на Б. Г. – за кмет на Община – Аврен е била назначена комисия, да извърши документална проверка и на място да установи фактическата обстановка по случая. Изготвен е бил Протокол № 1/21.06.2024 г. в който е посочено, че при извършения оглед на место не са били установени животни в масива, както и че същия е бил засят с зърнено-житна култура – ечемик. При разговор с жалбоподателя Н. Н. същия признал, че неговите животни – коне и кози навлезли в имота засят с ечемик. След приключване на проверката на 24.06.2024 г. бил съставен АУАН №1 срещу Н. С. Н., като технически акта бил изготвен /написан/ от св.М. К. /видно от показанията и по делото/ под диктовката на св.Р. И. – кмет на с.Приселци, който го подписал на: - "съставил акта". Актът бил съставен в отсъствието на въззивника Н., който му бил предявен и връчен на 25.06.2024 г.. Последният го подписал с възражения - "животните не са влизали в нивата системно, отъпканите пътеки не са по моя вина". На 05.08.2024 год., въз основа на съставения АУАН, Ем. М. – Кмет на Община – Аврен, област Варна издал атакуваното НП № 13/05.08.2024 г., като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника – Н. С. Н. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ му наложил адм. наказание "глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лв. като постановил и същият да заплати обезщетение в полза на Община - Аврен в размер на 290.00 /двеста и деветдесет/ лв. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗОСИ. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно- наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН). Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът констатира пропуски в производството по издаване на НП, а именно: от АНО не е направена обстойна проверка относно съставомерните признаци на нарушението. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по никакъв начин не се доказа съставът на нарушението, авторството на същото и вината на нарушителя. Наказателното постановление е издадено за нарушение, което не е доказано по безспорен и несъмнен начин, при наличието на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата незаконосъобразност. По-конкретно, чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ предвижда административно наказание "глоба" от 100 до 500 лв. за лице, което пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. От доказателствата по делото не се доказа, че жалбоподателя Н. е осъществил състава на визираното в чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ нарушение. Безспорно е установено по делото, че в имота, стопанисван от "Фармланд" ООД с управител Д. Г. са влезли животни, които са унищожили продукцията от ечемик. От административно – наказателната преписка и разпита на свидетелите е видно, че не у установена датата на която се твърди, че жалбоподателя е извършил нарушението. Самия пострадал посочва в жалбата "Моля в предвид предстоящата жътва в най кратки срокове да сфирмирате комисия по установяване на нанесените върху част от стопанството ми щети от безстопанственото отглеждане на неизвестен за мен брой домашни животни /кози и коне/…като посочва: г-н Н. Н.". НП почива на предположения, което е недопустимо, прилагайки по аналогия правилата на НПК. Не стана ясно защо и как пострадалия е решил, че именно коне и кози са влезли в имота му (т.к. не е заварил животните на място), а не крави например и че тези животни са именно на Н.. Същия не е посочил месец, година, дата на извършеното от Н. нарушение. Следователно дори да приемем, че са били коне и кози по делото не бяха събрани доказателства (извън оттеглените признания на Н. Н.), че неговите животни са унищожили продукцията. Друго, нарушение на процедурата е НП да почива само на самопризнание. Както стана ясно в хода на извършената проверка Н. е признал, че е животните му – коне и кози са влезли в имота стопанисван от Д. Г., и това е било достатъчно за АНО да пристъпи към издаване на атакуваният акт. Както се оказва направените признания са оттеглени от нарушителя– в о.с.з., а санкционният акт се оказва, че почива само на преразказани от св.М. К., пред когото са дадени, самопризнания. Същите са негодно доказателствено средство и НП не може да почива само на тях (по аналогия от правото на защита на подсъдимия по НПК). От всичко до тук изложено следва да се приеме, че не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението и авторството на привлеченото към административно наказателна отговорност лице и вината му. В настоящото производство следва да се има предвид, че задължението да докаже нарушението е на АНО, от което задължени последния изцяло е абдикирал. За съдебния състав не стана ясно и каква е причината за налагане на наказание в размер на 500.00 лева при законови граници от 100 до 500 лева съгласно чл. 40, ал.1.ЗОСИ. От АНО не бяха ангажирани доказателства за наличието/ липсата на предходни нарушения на жалбоподателя по ЗОСИ. Следователно в частта относно наказанието НП също страда от пороци. Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено без изобщо да бъде разглеждан казуса по същество. С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н. С. Н. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за процесуално представителство (видно от приложения Договор за правна защита и съдействие). В случая възнаграждението е над минимума, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че производството по делото е протекло в две съдебни заседания, като същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно- 400.00 /четиристотин/ лева. Водим от горното съдът