РЕШЕНИЕ

№ 1145

гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100900160 по описа за 2022 година Предмет на разглеждане са искове по чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „МТК Г.“ ООД твърди да е сключил договор за извършване на обществен превоз № СО16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. с ответника С.О. при договорена клауза за индексация на възнаграждението при увеличаване цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) с повече от 20 %. Застъпва теза, че този подход осигурява запазване на първоначално определената еквивалентност на престациите и да съставлява утвърден с Регламент )ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. механизъм за разпределение на разходите, гарантиращо подходяща възвръщаемост на капитала. Смята, че клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 3 от договора води до автоматично индексиране на договореното възнаграждение при посочения праг на промяна в цените на ГСМ. Твърди за месец ноември и декември 2019 г. Националният статистически институт да е отчел нарастване на цените с повече от 40 %. За месец ноември ищецът осъществил пробег от 527 676, 047 км., а за месец декември. 530 240, 045 км. Ищецът смята, че за месец ноември и месец декември 2019 г. ответникът не е заплатил следващото му се възнаграждение, поради което претендира разликата до пълния размер на дължимото в размер от 94 981, 69 лв. за месец ноември, а за месец декември – 95443, 21 лв.

В отговор по исковата молба ответникът С.О., представляван от адв. С. Г., застъпва теза, че цената на природния газ е нормирана по силата на чл. 30 ал. 1 т. 7 от Закона за енергетиката, а нормата на чл. 210 ЗЕ изключва ценообразуване без санкцията на Комисията за енергийно и водно регулиране. При тези съображения поддържа, че клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора противоречи на императивна норма. Евентуално оспорва да е налице клауза за автоматично индексиране на възнаграждението. Застъпва теза промяната в цената на гориво-смазочните материали да е основание за провеждане на преговори по реда на чл. 5 ал. 4 т. 3 от договора при договорена процедура за претендирано плащане – чл. 5 ал. 3 от договора. Позовава се и на практика в отношенията между страните в тази насока. Оспорва да е предлагано предоговаряне на цената за процесния период, което ищецът следвало да инициира най-късно до 30.09.2019 г., за да постигне промяна в размера на възнаграждението за месец ноември. Смята за наложително отчитане и цената на смазочните материали за съответния месец както и оспорва да е доказано изменение в цената на природния газ към процесния период. Оспорва претенцията и по размер с довод за допустимо еднократно увеличение с 2, 5 %.

В отговор по допълнителната искова молба ответникът конкретизира, че за процесния период ищецът е купувал природен газ по цени на КЕВР.

Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за претендираната част от неизплатеното възнаграждение като свързва забавата с изтичане на договорения срок за плащане. Твърди за периода от 15.12.2019 г. до 24.01.2021 г., включително да е формирано обезщетение в размер на 20394, 68 лв. върху дължимата част от възнаграждението за месец ноември 2019 г., а за дължимата част от възнаграждението за месец декември за периода от 15.01.2020 г. до 24.01.2021 г., включително да е формирано обезщетение в размер на 19671, 91 лв.

Ответникът оспорва да е определен срок за плащане на претендираната индексация.

Позовава се и на неизпълнено от ищеца задължение да представи пред ответника издадени фактури за претендираната сума. При тези обстоятелства оспорва да дължи лихва преди датата на предявяване на иска (мораторна лихва).

По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Н. от САК, поддържа исковете. Навежда довод, че противно на заетата от процесуалните представители позиция страните по договора тълкуват клаузата като допускаща многократна актуализация. Сочи, че преговори не са проведени въпреки изпратена покана до ответника като за мотивирано смята аргументираното предложение без да дължи да ангажира доказателства. Претендира разноски като представя и списък.

Процесуалният представител на ответника – адв. К., оспорва исковете. Смята клаузата за актуализация на възнаграждението за спорна като поддържа и да не е отправено мотивирано предложение за преговори, каквито твърди, че ответникът не отказва. Оспорва и да е налице основание за многократно актуализиране на цената. Претендират се разноски, за което е представен и списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

По делото не се спори, а от представения договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., указващ да е сключен при съобразяване разпоредбите на Регламент )ЕО) № 1370/2007, чл. 19 от Закона за автомобилните превози и чл. 26 ал. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, се установява изразено съгласие, че по възлагане от ответника – наричан възложител, ищецът, наричан по договора изпълнител, приема да осъществява превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О.. Посочено е превозът да обхваща общо 5 579 000 км., а договорът да се сключва за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. Съгласно чл. 5 (1) от договора за извършения превоз възложителят заплаща 3, 00 лв. на километър без ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание като 30 % от сумата за планирания пробег заплаща до 15-то число на текущия месец, а разликата – до 14-то число на следващия месец. Изрично е указано, че изпълнителят издава фактури в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец. Съгласно чл. 5(3) възложителят заплаща одобрените суми по фактурите в 30-дневен срок от получаването им, а при оспорване е длъжен да започне преговори с изпълнителя за разрешаване на спора относно неизплатената сума като оспорената част се заплаща в 30- дневен срок от разрешаването на спора.

Съгласно чл. 5(4) определената цена на километър маршрутен пробег при сключване на договора се променя при конкретизирани условия сред които и при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор като за целта страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо цената към датата на подписване на договора. При непостигане на съгласие при преговорите е договорено възнаграждението на километър маршрутен пробег да се променя с 2, 5 %. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 3 всяка от страните има право да направи мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите започват в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпва посочената последица – индексиране в редуциран размер.

По делото не се спори, че на 28.09.2017 г. ищецът е поискал предоговаряне размера на възнаграждението по договора с довод за настъпила промяна в цената на газа според решение на КЕВР.

По делото не се спори, че за месец ноември 2019 г. ищецът е осъществил превоз на пътници от 527 676, 047 км., а през месец декември – 530240, 045 км.

От заключението на вещото лице Д. се установява, че с оглед осъщественото потребление и при отчитане на обособена група потребители на газ И4, превишението в цената на газа през процесния период спрямо цената към датата на сключване на договора е повече от 40 % независимо от базата – тримесечие или шестмесечие или година. При отчитане на превишението и ставка от 2, 5 % увеличението за месец ноември 2019 г. е определено на 79147, 10 лв. без ДДС и 96143, 27 лв. с ДДС, а за месец декември – на 79538, 31 лв. без ДДС и 95931, 16 лв. с ДДС, Страните не спорят, че въз основа на споразумение от 05.10.2021 г. ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 1 872 739, 99 лв., съставляваща размера на половината от натрупаната инфлация за периода от датата на сключване на договора до 31.12.2020 г. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД.

Ищецът основава твърдяното в процеса свое право на постигнато съгласие с привлечения в процеса ответник. С оглед и заетата от ответника позиция спорът между страните е съсредоточен върху правните въпроси – обвързва ли валидно клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора страните по спора и ако да как следва да се тълкува. Съгласно чл. 20 ЗЗД съдържанието на договорно установено правило се установява при изследване на общата воля на страните, изводима и от връзката на отделните му разпоредби и в съзвучие с произтичащия от договора смисъл, целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

При все че Законът за автомобилните превози визира сключен договор с възложителя като основание за осъществяване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдена транспортна схема (чл. 19 ал. 5 ЗАП), липсва детайлизация на съдържанието на правоотношението. Настоящият състав приема, че доколкото предметът му се осъществява чрез предоставена услуга към трети лица срещу възнаграждение в изпълнение на обществен ангажимент за възложителя договорът се явява ненаименован договор за услуга. Предвид очаквания от изпълнителя определен резултат с негови средства и организация, приложими по аналогия са правилата на договора за изработка. Макар и договорът за поръчка да се родее с този за изработка, в отношението между страните липсват типичните за мандатното правоотношение изпълнение за чужда сметка и утвърдения в теорията и практиката обичаен предмет – резултат, настъпващ в правната сфера на доверителя. Ето защо и предложената от адв. Н. правна рамка не намира приложение към процесния договор.

Клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора не сочи на определяне цената на природния газ по воля на страните, а клаузата визира регистрирана от Националния статистически институт (НСИ) – изменение от 20 % на цените на видово определени ресурси за изпълнение на договорената услуга. НСИ е ангажиран да събира и анализира информация за цените на основни продукти и да оценява влиянието им върху покупателната способност на българския лев. Газа е елемент от гориво-смазочните материали. Понеже страните не се намесват в регулирано от държавата отношение, а се позовават на последиците от регламентираната и установена по утвърден ред промяна в цената на газа, необоснована се явява поддържаната от процесуалните представители на ответника теза за противоречие на клаузата с императивна норма.

Нормата на чл. 8 ЗЗД овластява страните по договор да определят съдържанието на правоотношението им. Договорът е средство за посрещане на законни интереси като задълженията на всяка страна в правоотношението, осигуряват посрещане на обявения от насрещната страна интерес. Описаното в договора съдържание на транспортната услуга определя еднозначно интереса за възложителя, заради който участва в сделката, а договореното възнаграждение отчита интереса за изпълнителя, мотивирал го да встъпи в правоотношението. Точното изпълнение на транспортната услуга в рамките на договорения 8 годишен срок обезпечава безусловно и очакваната от ответника полза от договора – трети на правоотношението лица да получат дължима от възложителя услуга. Тази престация е еднозначно утвърдена и постоянна във времето за разлика от насрещната парична престация. Ползата за изпълнителя от договореното възнаграждение е пряко свързана с покупателната способност на валутата, в която се измерва паричното му вземане. Тази сума включва както печалбата, така и набавяне на необходимите средства за осигуряване на договорената услуга. Ето защо и прекомерното оскъпяване на ползваните ресурси поставя под въпрос както постигането на заявения при сключване на договора интерес от изпълнителя, така и качеството на предоставяната услуга. Този интерес за изпълнителя изрично е утвърден и от закона. Съгласно чл. 266 ал. 2 ЗЗД настъпила промяна в себестойността на използваните за изпълнението ресурси се изменя дори и да липсва клауза за индексация.

Използваната от Националния статистически институт методология се опира на наблюдение върху нивото на цени на ключови за обществото продукти в рамките на определен период и сравняването им с предходно достигнати. Положителният резултат (инфлация) сочи на намалена покупателна способност на паричната единица, поради което обезпечаването на декларирания при сключване на договора интерес за изпълнителя логично предполага индексиране на възнаграждението. Понеже интересът на изпълнителя се съизмерява с покупателната способност на паричната единица, в която се измерва и очаквания приход, отрицателният индекс на инфлацията обосновава редуциране размера на възнаграждението. При тези обстоятелства балансът в отношението между страните е гарантиран. Отчетената реална покупателна способност на използваната от страните парична единица осигурява съпоставимост на заявения при сключване на договора интерес от страна на изпълнителя през целия срок на договора. Обвързването на цената на услугата с обявения от Националния статистически институт индекс на инфлацията е в съзвучие както с обичайната търговска практика, така и със закона. Възприетият от страните източник на информацията определя представяната от НСИ обобщена информация за по-голям период като относима към всеки включен в този период месец Регламентирайки правоотношението си страните изрично се позовават и на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (Регламента). Този акт, отчитайки значението на услуги от общ интерес, каквато се явява и договорената транспортна услуга в случая, еднозначно утвърждава и частния интерес на оператора, от когото се очаква и да осъществи услугата (срв. съображение шесто от Регламента). Ответникът се явява компетентен местен орган по смисъла на Регламента, комуто е възложено да гарантира предоставянето на услугата (член 1 параграф 1 от Регламента) в това число и чрез утвърден механизъм за разпределение на свързаните с услугите разходи, с цел постигане подходяща възвръщаемост на капитала (чл. 4 пар. 1 б. „в“ от Регламента). Оттук следва, че възложителят на услугата обществен превоз не може да се освободи от непредвидими при сключване на договора допълнителни разходи за изпълнителя.

Свободата на страните да уредят отношението помежду си ги ангажира и да се подчинят на създадената от тях регулаторна рамка (чл. 20а ал. 1 ЗЗД). Регулаторната сила на договора се опира на възможността при спор от съдържанието му да бъдат извлечени принципно защитими положения без оглед на последваща интерпретация от страните. Еднозначно произтичащото от клаузата право за изпълнителя и ищец в процеса е разпределение на тежестта на разходите за ГСМ. И от съдържанието на договора се налага извод, че финансовият ангажимент на ответника за предоставяне на дължима от него услуга е ограничен до договореното възнаграждение. Ищецът дължи за своя сметка да осигури и поддържа в техническа изправност транспортните средства. Горивото и смазочните материали се явяват съществен ресурс за реализация на услугата, която ищецът следва да покрие. Фиксираният размер на компенсация, включително и при осъществило се договаряне изключва съгласието на ответника за пълното им поемане като при увеличение ищецът следва да поеме разликата. Следователно клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора не облагодетелства ищеца Частният интерес на изпълнителя да бъде подкрепен финансово при промяна на икономическите условия не се конфронтира с обществения, а напротив, осигурява адекватното му удовлетворяване. Същевременно ответникът, делегирайки изпълнението дължима от него обществена услуга, дължи да сподели обективно увеличената имуществена тежест за осъществяването й.

По изложените съображения клаузата за индексация в размера на възнаграждението според регистрирана от Националния статистически институт промяна не само че не противоречи на императивна норма, но и осигурява реализацията на обществен интерес, което в крайна сметка е и изводимата от договора негова цел.

Ответникът оспорва претенцията и с довод, че не е съобразена предвидена в договора процедура за промяна в размера на възнаграждението. Процедурата, включително и когато произтича от волята на страните в правоотношението, определя реда за постигане на конкретен резултат. Затова и процедурата не може да повлияе върху произтичащото от договора право за страната. При все че по правило договорът се изменя по съгласие на страните, няма пречка още при създаване на рамката на отношението си – сключване на договора, да регламентират условия, при настъпването на които да настъпи определена по съдържанието си промяна. В случая клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 предвижда процедура на преки преговори, очертавайки и достижимия резултат от нея. Изрично обаче е указано, че и при непостигнато съгласие възнаграждението се индексира с договорена ставка от 2, 5 %. Следователно в контекста на очертания вече законен интерес за изпълнителя и целта на договора, условие за индексиране на възнаграждението се явява достигнатия праг на промяна в цената на гориво-смазочните материали. Съгласуваната процедура е само средство за актуализация цената на услугата. За пълнота следва да се посочи, че бездействието на ответника да откликне на предходно отправено му предложение я лишава от практическо приложение.

Регулацията на отношението налага балансиране на частния интерес на превозвача и възложения на грижите на ответника обществен интерес, а не противопоставянето им. Очакваното от ищеца качество на услугата е немислимо без адекватно финансово обезпечение на тази дейност. Затова и самият Регламент допуска промяна в размера на възнаграждението. Съвместяването на тези интереси се обезпечава посредством надлежна обосновка на изменението въз основа на обективно съществуващи и надлежно установени факти и обстоятелства, относими към себестойността на услугата. Освен че клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 не предписва еднократност на индексацията, посочените съображения налагат извод, че договореното споделяне на ефекта от промяна на цената обезпечава търсения баланс при своевременно индексиране размера на възнаграждението. При тълкуване на клаузата и в контекста на изискването на чл. 4 пар. 1 б. „в“ от Регламента до 20 % увеличение на разхода за ГСМ се поема от изпълнителя, а достигането на този праг ангажира имуществено и възложителя. Нормативно утвърдените правила за тълкуване на договорно установена регулаторна рамка не предполагат стриктно дефиниране, а очертаване на рамка, обезпечаваща предвидимо развитие на правоотношението за постигане на планирания при възникването му резултат. В тази връзка именно дори и да не е възпроизведен в договора, обичаят формира представа за типичното развитие на конкретното правоотношение и го изпълва със съдържание. От изрична регламентация се нуждае единствено желано отклонение от типичното развитие на отношението и то при положение, че се включва в обхвата на договорната свобода. Еднократното увеличение поставя под въпрос изпълнението на договора при последващо възникнал непредвидим разход за изпълнителя. В контекста на отпаднал икономически интерес изпълнителят може да преосмисли участието си по договора, но това поставя под въпрос и реализацията на дължимата от ответника обществена услуга. От друга страна по силата на договора и за посрещане нуждата на обществото ищецът дължи да инвестира в превозни средства. Предписаното задължение за възложителя на обществена услуга в сферата на транспорта е да осигури възвращаемост на капитала. Това предполага подлежащи на планиране и фактически осигурени приходи, компенсиращи необходимите за изпълнение на услугата разходи. Тези условия именно се обезпечават чрез договорения срок и възнаграждение. Принципно мислимата преждевременна смяна на изпълнителя би довела до недопустим от правилата резултат противно на договореното. Макар и конкретният спор да касае увеличена имуществена тежест, клаузата визира основание за промяна в размера на възнаграждението и при намаляване на цената над уговорения праг.В тази хипотеза (при последващо намаление) запазеният размер на възнаграждение би облагодетелствал неоправдано изпълнителя, а няма основание договорът да се тълкува различно спрямо страните при съпоставими обстоятелства. Ето защо предложеното тълкуване от процесуалните представители на ответника за еднократно увеличение противоречи на нормативно утвърдено задължение за възложителя и не намира опора в смисъла на договора – посрещане на заявения при сключването му законен интерес за всяка от страните.

Повелявайки споделяне на необходимите разходи за предоставяне на услугата нормата на чл. 4 пар. 1 б. „в“ от Регламента примерно указва и възможното им естество като изрично ги разграничава по вид. Клаузата на чл. 5 ал. 4 също разграничава две самостоятелни хипотези за индексация на възнаграждението. Според обявената информация от Националния статистически институт инфлацията в Република България се измерва според индекса на потребителските цени, който отчита общото относително изменение на цените на стоките и услугите, които се използват от българските (резидентни) домакинства за лично (непроизводствено) потребление. Тези данни влияят пряко върху цената на труда – различен разход от ГСМ, но също така присъщ за осигуряване на обществената услуга. Макар и разход за гориво и смазочни материали да е включен сред показателите за остойностяване на индекса (потребителската кошница), прави впечатление принципно различната основа за определянето му (различна цена) и изключително ниската относителна тежест. Несъпоставими са средно претегленият разход за ГСМ на домакинство (присъщ за посрещане на ежедневните му потребности) с произтичащия от регулярно осъществявана транспортна услуга. По тези съображения съдът споделя застъпената от процесуалния представител на ищеца теза, че получената сума на основание чл. 5 ал. 4 т. 1 от договора касае друг, също значим за транспортната услуга разход, пряко ангажиращо ответника да поеме част и от него. Затова изпълнението на това самостоятелно задължение не е в състояние да компенсира ангажимента на ответника и по отношение значимия разход за осигуряване на гориво.

Страните са в правото си да изменят сключения договор, но и властни да определят въздействието на постигнатата уговорка към завареното правоотношение. Допълнителното споразумение от 22.08.2022 г. регламентира отношението между страните за следващ спрямо процесния период – считано от 01.08.2022 г. Освен това договореният принципно различен механизъм за определяне размера на възнаграждението за транспортната услуга гарантира известна равнопоставеност между пряко контролиран от ответника стопански субект – „Столичен автотранспорт“ ЕАД и ищеца, комуто е възложена идентична обществена услуга. Споразумението обаче не сочи на съгласувана воля, относима към процесния спор – как да бъдат разпределени разходите за транспортната услуга, предоставена през месеците ноември и декември 2019 г. Заключението на вещото лице Дякова позволява еднозначен извод за настъпила промяна в цената на основен ресурс за осигуряване на транспортната услуга. Ответникът се позовава на намаление в цената на смазочните материали, компенсиращо увеличението на цената на газа. С оглед нормата на чл. 154 ал. 1 ГПК в негова тежест е да докаже това, което в процеса не се установява. Липсата на данни у визирания с клаузата източник не компрометира договорения механизъм за индексация при промяна в цената на газа. С оглед придаденото значение и на този консуматив няма пречка липсващата информация да бъде попълнена при условията на договорените преки преговори с достъпните на страните информация, а и в рамките на състезателното съдебно производство. От доказателствата обаче не се установява нито твърдяното намаление, нито да е довело до редукция на увеличението под 40 %. Ето защо съдът приема за доказано, че договореното между страните условие за индексиране на възнаграждението за процесните месеци е настъпило като за всеки 20 % превишение в цената на газа възнаграждението се индексира с 2, 5 % и предявените искове се явяват доказани по размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД Законът третира неизпълненото в срок парично задължение за източник на вреда като утвърждава необоримо предположение, че такава е възникнала и определя механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение.

Както бе посочено вече страните са договорили срок за изпълнение като нормата на чл. 84 ЗЗД свързва забавата с изтичането на деня, предвиден според правилата за изпълнение на задължението. Макар и търсеното вземане да се основава на клауза за индексация, то не се явява самостоятелно, за да предпоставя нарочна покана. Точното изпълнение на задължението на възложителя предполага плащане на дължимото. Договореният механизъм за актуализация не предписва като необходима инициативата на изпълнителя. Изискването за точно изпълнение на поетото задължение предполага активност от страна на длъжника. Длъжник по паричното задължение е ответникът. Полагайки грижа на добрия стопанин дължи да отчете настъпилата промяната и да предприеме нужните действия, за да плати своевременно в пълния дължим размер.

Отговорността в това число и досежно мораторните вреди отпада, ако въпреки положената дължима грижа длъжникът не е в състояние било поради фактически, било поради юридически съображения да изпълни задължението си. В тази връзка настоящият състав приема, че с оглед нормата на чл. 81 ал. 1 ЗЗД длъжникът не може да бъде държан отговорен за вреда, която не може да му се вмени във вина. Плащането предполага определено по размер вземане. Индексираното възнаграждение е определяемо при договорно установен механизъм. След като клаузата предписва индексация на възнаграждението от 2, 5 % и без да е постигнато съгласие ответникът не се нуждае от съдействието на ищеца, за да остойности задължението си. При изричното предписание на чл. 5 ал. 2, че издаваната фактура следва да е „в рамките на разчетената в договора сума“ ищецът не би могъл да отговори на останалите критерии в тази клауза, за да очаква и надлежно плащане. Дори да се приеме, че плащането е предпоставено от предварително документиране на стопанската операция, ответникът не твърди да е търсил съдействие от ищеца за очертаното като дължимо надлежно изпълнение, поради което и такова не е дължимо. Ето защо ответникът не е в състояние да оправдае забавата си и на основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД дължи да заплати разликата ведно с обезщетение за вредата от забавата.

С оглед придаденото значение на анализираните от НСИ данни и обстоятелството, че цените се обобщават периодично предпоставка за очакваната индексация е достъп до предвидения източник на информацията. Ответникът приема данните да са били достъпни към 01.01.2020 г. (така изрично в отговора по допълнителната искова молба), поради което и задължението за индексация се явява изпълнимо и дължимо с изтичане на първия работен ден или считано от 03.01.2020 г. Ето защо претенцията за мораторна лихва върху главницата за месец ноември 2019 г. следва да бъде уважена от тази дата до 25.01.2022 г., включително. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва възлиза на 19893, 39 лв., до която сума предявеният на това основание иск следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен. Основателен и доказан в пълен размер се явява предявеният иск за мораторна лихва по отношение на възнаграждението за месец декември 2019 г. По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

С оглед правилото на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД допуснатото закъснение при изпълнение ангажира длъжника да покрие и вредите от забавата, натрупана към момента на погасяване на лихвоносното вземане. Ето защо установените главници следва да бъдат присъдени ведно със следващото се обезщетение за закъснението както в рамките на съдебното производство, така за следващия го период до пълното погасяване на вземането.

По разноските Предмет на регламентация с чл. 78 ГПК е самостоятелно от правна гледна точка вземане при установен механизъм за остойностяването му. Основание за възлагане на сторените разноски е достигнатият изход от спора. Ето защо и настоящият състав приема за меродавно при разпределяне на отговорността за разноски в съдебния процес приноса им за постигнатия резултат. Това правило изключва санкционния характер на отговорността за разноски (арг. и от чл. 78 ал. 2 ГПК), а липсва логично обосновима причина по отношение на това вземане да бъде изключена общоутвърдената граница при обезвреда. Дори напротив, нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да прецени съответствието на пряко контролиран от страната разход за адвокатска защита. Ето защо съдът приема, че на възстановяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримо поведение. Необосновано провокиран или поддържан спор ангажира страната да възмезди правоимащата според установения от съда изход на спора.

Адвокатската защита е присъща за обезпечаване ефективен достъп до правосъдие, но размерът на съпътстващия тази услуга разход зависи изключително от избора на конкретен адвокат. Законът ангажира адвокатурата да осигури квалифицирана помощ при обявения минимален размер на възнаграждение, възлизащо в случая на 6139, 83 лв. поради което отклонението от него обосновава указаната връзка с поведението на насрещната страна само ако и доколкото конкретният спор се отличава с фактическа и/или правна сложност. По изричен текст на закона тази преценка е предпоставена от възражение на насрещната страна, каквото в случая е направено. Настоящият състав приема обаче, че множеството противопоставени от ответника възражения усложняват спора от правна страна и в крайна сметка оправдават договорения размер на възнаграждението.

Страната е в правото си да определи както поддържаната в процеса позиция по отношение на спора, така и средствата, с които да докаже фактите и обстоятелствата, на които се основава тя. Това определя разходите за събиране на доказателства като пряка и непосредствена последица от решението на поискалата ги страна. Основание за възлагането им на другата страна се явява едва приноса на доказателството към изхода от спора.

При съобразяване на очертания подход и предвид установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и доказани по делото разноски съобразно уважената част от претенциите.

Заплатеното от ответника възнаграждение за вещо лице не води до изясняване на значим за спора въпрос, поради което няма причина да бъде отчетено като разход, подлежащ на възстановяване от ищеца дори и частично. Ищецът обаче дължи да възстанови част от претендираното и заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното съдът