Решение № 13571 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1918/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 ал.2 от ДОПК и е образувано по жалба от И. Т., [ЕГН], от [населено място], против Решение №164/08.08.2025г на директора на ТД на НАП- Варна, с което е оставена без уважение жалбата й вх. №54-03-6842/04.08.2025г в качеството й на владелец на запорирана вещ по изп. дело №251706991/2025г и е потвърдено ПНОМ изх. №[рег. номер]-022-0089103/29.07.2025г на публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение с две групи възражения. На първо място оспорва извода на административния орган, че като владелец на автомобила, собственост на „ГЕ-ОКС“ ООД, тя не разполага с права, противопоставими на взискателя по образуваното изпълнително производство. Сочи, че правният й интерес да оспорва обезпечителната мярка като лице, което към деня на налагане на запора има право на владение върху вещта – предмет на същата, е законодателно установен, а изводът на решаващия орган в обратния смисъл противоречи на материалноправна норма и е незаконосъобразен. На второ място жалбоподателката изтъква, че с обжалваното решение не е извършена дължимата преценка за законосъобразност на наложеното обезпечение в контекста на изискванията на чл.195 ал.2 и ал.6 т.2 от ДОПК, конкретно – каква е застрахователната стойност на двете МПС – предмет на запора („БМВ Х5“ и „Нисан Джук“) и какъв е размера на дълга на „ГЕ-ОКС“ ООД, и твърди, че постановеното относно л.а. „Нисан Джук“ се явява свръхобезпечение. В заключение сочи, че наложената обезпечителна мярка – запор на л.а. „Нисан Джук“, нарушава законните й права и интереси на владелец на вещта и застрашава правата й на купувач по договора за продажба на МПС от 20.05.2025г при евентуално влизане в сила на ПНОМ, като препятства обявяването на сключения предварителен договор за окончателен. Твърди, че като не е съобразил всичко гореизложено, административният орган е постановил незаконосъобразно решение, и настоява за отмяната му. В съдебно заседание по същество адв.С. И. от АК – Варна, пълномощник на жалб.И. Т., поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания, настоява за уважаването й и за присъждане на разноски. Ответният директор на ТД на НАП-Варна чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Д. П. е депозирал писмени бележки с.д. №15919/03.10.2025г, с които твърди неоснователност на жалбата позовавайки се на факта, че с подписването на предварителния договор за продажба на л.а. „Нисан Джук“ жалб.Т. не е станала собственик на МПС, че към датата на налагане на запора същото е собственост на „ГЕ-ОКС“ ООД, и с него законосъобразно е обезпечено вземането срещу това дружество. Излага се, че застрахователната му стойност е 13 200лв, което не покрива размера на публичните задължения на дружеството. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество ст.ю.к.П. поддържа изцяло така мотивираното си становище по същество на спора. След преценка на събраните в производството релевантни писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното производство против „Ге-Окс“ ООД по изп.д. № 251706991/2025г по описа на ТД на НАП – Варна е образувано за събиране на установени и изискуеми публични задължения на дружеството за ДОО, ЗО, УПФ по декларация обр.6 за периода 2024г и 2025г. Към 29.07.2025г задълженията са в общ размер на 22 509.47лв, от които 21 748.43лв. главница и 761.04лв. лихви. На 29.05.2025г жалб.Т. в качеството й на управител на „Ге-Окс“ ООД подала заявление за разсрочване на плащанията, като поела ангажимент за внасяне на сума в размер на 3 000лв. до 25.06.2025г, и по 1 000лв. ежемесечно през всеки следващ месец до пълното погасяване на задълженията (л.10 по адм. преписка). След като поетият ангажимент не бил спазен, с постановление изх. №[рег. номер]-022-0089103/29.07.2025г за налагане на обезпечителни мерки на осн.чл.201 ал.3 вр.чл.195 ал.1 – 3 от ДОПК (л.16 по адм. преписка) публичният изпълнител по изп. дело наложил запор върху две МПС, собственост на дружеството: 1). Л.а. „БМВ“ модел Х5 3.0 ДИ, рег. № [рег. номер], рама № WBDFF41000L108452, двигател № 21126707, година на производство 2008, мощност 173 kw, със застрахователна оценка 0.00лв; 2). Л.а. „Нисан“ водел „Джук“, рег. № [рег. номер], рама № SJNFBAF15U60008439, двигател № HR16347544B, година на производство 2010, мощност 86 kw, със застрахователна оценка 0.00лв. Изпратено е запорно съобщение до Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията, като видно от писмо УРИ № 819000-42793/15.08.2025г от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна (л.23 по делото), налагането на запора на двете МПС е регистрирано в АИС-КАТ на 01.08.2025г. на осн.чл.201 ал.3 от ДОПК По отношение на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № [рег. номер] е налице официална информация, че е с прекратена регистрация от 02.02.2021г поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; не е открит на адреса на управление на „Ге-Окс“ ООД; не е обявен за общодържавно издирване; и няма регистрирано напускане на пределите на РБ от 01.01.2020г до м.08.2025г. (л.25 по делото), т.е. автомобилът е в неизвестност и принудителното изпълнение не може да бъде насочено срещу него. По отношение на л.а. „Нисан Джук“ с рег. № [рег. номер] – с предварителен договор от 20.05.2025г с нотариална заверка на подписите продавачът „Ге-окс“ ООД и купувачът И. Т. са се споразумели, че в 20 –дневен срок ще сключат окончателен договор за продажба от продавача в полза на купувача на правото на собственост върху л.а., за сумата от 9 000лв.; с т.2 от договора продавачът се задължава да предаде владението върху това МПС на купувача в деня на сключване на предварителния договор (л.26 -27 по адм. преписка). С допълнително споразумение от 29.05.2025г (с нотариална заверка на подписите) след като са констатирали, че продажбата на л.а. „Нисан Джук“ е отказано поради наличие на непогасени публични задължения към държавата от страна на продавача, страните по договора са решили да продължат срока му с 3 (три) месеца, считано от изтичане на първоначално договорения, т.е. до 30.08.2025г. (л.23 по адм. преписка). По повод жалбата на И. Т. против постановление изх. №[рег. номер]-022-0089103/29.07.2025г в частта за налагане на запор на л.а. „Нисан Джук“ с рег. № [рег. номер], е постановено оспореното понастоящем решение №164/08.08.2025г на директора на ТД на НАП – Варна. С него решаващият орган е изложил подробно мотивирани съображения, че по силата на предварителния договор за покупко-продажба на МПС собствеността върху същото не е прехвърлена на жалб.Т., т.е. че както към момента на издаване на постановлението за налагане на запор от 29.07.2025г, така и към момента на постановяване на решението движимата вещ е собственост на длъжника по изп. дело „Ге-Окс“ ООД – поради това правилно и законосъобразно публичният изпълнител е обезпечил задълженията му чрез налагане на запор върху същата вещ. Позовавайки се на разпоредбата на чл.197 ал.5 от ДОПК ответникът оставил без уважение жалбата на И. Т. в качеството й на владелец на запорирания л.а. „Нисан Джук“ и потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 29.07.2025г. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са взаимно обвързани, последователни и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните прави изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. На първо място оспореният ИАА е издаден от компетентен орган по чл.197 ал.1 от ДОПК – директорът на ТД на НАП – Варна, в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по чл.59 от АПК. В хода на производството по издаването на решението не са допуснати и съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. На първо място следва да бъде изрично отбелязано, че в производството по настоящото дело не са ангажирани доказателства, че към 29.07.2025г – датата на налагане на запора, л.а. „Нисан Джук“ с рег. № [рег. номер] действително се е намирал във владение на третото за производството по изп. дело № 251706991/2025г лице – жалб.И. Т.. Предварителният договор от 20.05.2025г и допълнителното споразумение към него от 29.05.2025г не съдържат такова волеизявление на продавача „Ге-Окс“ ООД, липсва и приемо-предавателен протокол между страните с предмет този л.а. Поради това по делото липсват доказателства владението върху вещта да е предадена реално на третото лице, и към кой момент е станало това. Решаващият административен орган не е съобразил тази липса и е приел, че предаването на владението е станало на 20.05.2025г, т.е. че жалбата на Т. против постановлението от 29.07.2025г е допустима в хипотезата на чл.197 ал.5 от ДОПК. Съдът в настоящия си състав няма правомощия да утежнява положението на жалбоподателката, поради което отбелязва липсата на доказателства за предаване на владението върху л.а. само за правна прецизност. При постановяване на оспореното решение е приложен правилно и материалния закон. Съгласно изричния текст на чл.197 ал.5 от ДОПК трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната. Анализът на разпоредбата сочи, че същата има за цел защита интересите на трети лица, владеещи вещи към момента на налагането на обезпечителни мерки спрямо тези вещи, тъй като се презумира, че владелецът е и собственик на вещта. Ако обаче се докаже, че въпреки владението вещта не е собственост на третото лице, а на длъжника по изпълнителното производство – мярката се явява законосъобразно наложена и е дължимо отхвърляне на жалбата на третото лице срещу постановлението за нейното налагане по аргумент от чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК. От събраните и анализирани от решаващия административен орган писмени доказателства безспорно се установява, че към датата на налагане на запора 29.07.2025г запорираният л.а.“Нисан Джук“ е бил собственост на длъжника „Ге-Окс“ ООД по изп. дело № 251706991/2025г. Жалбоподателката и не твърди, че е придобила правото на собственост върху него, понеже към тази дата (както и понастоящем) между нея и дружеството е съществувал само предварителен договор за покупко-продажбата му, който не е от естество правнорелевантно да прехвърли собствеността върху л.а. Така и дори независимо от липсата на доказателства да се приеме, че към момента на налагане на запора именно И. Т. е упражнявала владението върху автомобила, единственото законосъобразно произнасяне по жалбата й против постановлението за ПОМ е оставянето й без уважение – каквото е изричното предписание на чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК. При това по повод жалбата на третото лице решаващият орган не дължи никакво изследване и излагане на мотиви относно наличието на обстоятелствата по чл.195 от ДОПК при налагане на обезпечителната мярка – простият факт, че запорираната вещ е собственост на длъжника в производството, който е безспорно доказан в конкретния случай, безалтернативно налага оставяне на жалбата на третото лице против постановлението без уважение. В идентичен смисъл – при стриктно прилагане на приложимата правна норма на чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК – се е произнесъл и решаващият административен орган с проверяваното си решение. Наведените от жалбоподателката основания за незаконосъобразност не са налице в случая, а в хода на служебно дължимата проверка по чл.168 ал.1 от АПК не бяха констатирани и други основания за изменение или отмяна на оспорените ИАА – постановлението на публичния изпълнител за налагане на запор в частта му за л.а. „Нисан Джук“ и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган. Изложеното квалифицира жалбата като неоснователна и налага отхвърлянето й. При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна; тази на ответната администрация следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. на осн.чл.161 ал.1 от ДОПК вр.чл.10 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК съдът