РЕШЕНИЕ

№ 314

гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20221100902277 по описа за 2022 година Софийският градски съд е сезиран с иск предявен от ЕТ „В.И.К.“, с ЕИК: 104108825, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ул. „Клокотница“ № 5, представлявано от В.И.К., чрез пълномощника си адв. Й. С. У. - адвокат от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ №51, вх. А, ет. 1, ап. 3 против Държавата, чрез Министъра на финансите иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждането му да плати на ЕТ „В.И.К.“ сума в размер на 31 241, 34 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени строително-ремонтни работи в сградата на ВСУ „Любен Каравелов“ в периода от 18.12.2017 г. до 23.02.2018 г., заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на всички суми и разноски по делото.

Твърди се, че в края на 2017 г., между Висше строително училище „Любен Каравелов“, ЕИК: 131207254, адрес: гр. София, ул. „Суходолска“ № 175, като възложител и ЕТ „В.И.К.“ като изпълнител, възникнало правоотношение относно извършването на строително-ремонтни работи (СРР) в сградата на ВСУ „Любен Каравелов“, в помещенията: „Кафе-клуб“, Музей, Коридор, Зала № 1 и Копирен център. По настояване на тогавашния ректор Б.Б., ищецът започнал извършването на работите, преди да са извършени съответните процедури по подписване на писмен договор за възлагане им, съгласно Закона за обществените поръчки. За започването на работите бил съставен съответният Протокол за откриване на строителната площадка (Акт образец 2) от 18.12.2017 г. На 05.01.2018 г., BCУ „Любен Каравелов“ като възложител и ЕТ „В.И.К.“ като изпълнител сключили Договор за извършване на строително-ремонтни дейности, съгласно който изпълнителят трябвало да извърши възложените му работи строително-ремонтни работи (СРР) на помещение: „Кафе-клуб“, стопанисвано и управлявано от ВСУ „Любен Каравелов“, срещу уговорената в чл. 2 от договора цена, чиито размер да не надвишава 4832 лева. Съгласно чл. 8 от договора, приемането на работите се удостоверява с подписване на Акт образец 19. ЕТ „В.И.К.“ извършил договорените работи и те били приети от ВСУ „Любен Каравелов“, а възложителят, от своя страна, заплатил договорената цена. Към договора било подписано и Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и Пожарна и аварийна безопасност /ПАБ/, с което за координатор от страна на възложителя е определен инж. П. П. - Началник отдел „ЕиП“ към ВСУ „Любен Каравелов“.

В разговор между представителят на ищеца В.И.К. и тогавашния ректор на възложителя бил поставен въпроса, защо не е предоставен и договор за останалите строителни работи, които се извършват от ЕТ „В.И.К.“ в музея, коридора, Зала № 1 и Копирния център на сградата и от страна на ректора били уверени, че документите скоро ще са готови за подписване и призовал ищеца да не спира работите, а да ги завърши. Поддържа се, че ищецът изпълнил и тези възложени СРР, за които все още не е бил сключен писмен договор. Работите били извършени бързо и качествено, съгласно изискванията на възложителя. Ищецът бил допуснат до обекта и извършил възложените СМР със знанието и без противопоставянето на възложителя. Били съставени и подписани 6 броя Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта (Акт образец 12). След пълното приключване на работите на 23.02.2018 г. бил изготвен и подписан от страните Акт № 1/23.02.2018 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи (Акт образец 19). Съгласно акта, извършените работи са на стойност 31 241, 34 лева (тридесет и една хиляди двеста четиридесет и един лев и тридесет и четири стотинки) без включен ДДС или общо 37 489, 61 лева с ДДС. Изготвен и подписан бил и Приемо- предавателен протокол от 23.02.2018 г., който констатирал, че всички СМР са извършени, приети са от Възложителя и сумата подлежи на заплащане, съгласно подписания Акт № 1/23.02.2018г. От страна на ответника, всички документи били подписани от инж. П. П. — Началник отдел „ЕиП“ към ВСУ „Любен Каравелов“.

Въпреки, че всички възложени работи били извършени и приети със съответните актове, ректорът Б.Б. така и не представил на ЕТ „В.И.К.“ писмен договор съгласно ЗОП, който да бъде подписан от страните.

Ето защо, ищецът връчил на ВСУ „Любен Каравелов“ Покана вх. № 104 от 12.03.2019 г. да предприеме съответните действия за сключване на изискуемия от ЗОП писмен договор и да се извърши плащане на стойността на извършените работи съгласно Акт № 1/23.02.2018г., в размер на 31 241, 34 лева без включен ДДС. Те неполучили отговор на поканата, нито били предприети действия от страна на ректора на възложителя и между страните не бил сключен писмен договор, съгласно изискванията на ЗОП, а ВСУ „Любен Каравелов“ не заплатило на ищеца дължимата сума.

Поддържа се, че в приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, ответникът е задължен да заплати на ищеца исковата сума. Съгласно §2, т. 4 от ДР на ЗОП, договорът за обществена поръчка е възмезден писмен договор. Съгласно цитираната разпоредба и константата съдебна практика, писмената форма е форма за действителност на договора. Липсата на писмен договор води до нищожност. Поради това, извършените от ищеца работи били извършени без основание - в изпълнение на договор, който е нищожен поради неспазване на предвидената в закона писмена форма. Тъй като ищецът не може да поиска заплащане стойността на СМР на основание валидно сключен договор за изработка, то за него е налице само възможността да защити правата си с иска по чл. 59 ЗЗД. Сочи, че надлежен ответник по него е лицето, което се е обогатило неоснователно. Сградите, в които са извършени СРР и в които се помещава ВСУ „Любен Каравелов“, са собственост на Република България в режим на публична държавна собственост. Сградите на висшите училища са публична държавна собственост, което е изрично предвидено в чл. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 89, ап. 2 от Закона за висшето образование.

След като ищецът е бил допуснат до обекта от възложителя ВСУ „Любен Каравелов“ и извършил възложените СМР със знанието и без противопоставянето му, като е подписал и всички актове и протоколи в строителния процес, включително Акт обр. 2 за откриване на строителната площадка и Акт обр. 19 за приемане на извършените работи по количества и стойност, то същото е приело фактическото извършване на работите. Същите са били подробно описани и остойностени в съставените актове - Акт № 1/23.02.2018г. (Акт образец 19), като ЕТ „В.И.К.“ е извършил работи на чиста стойност без ДДС в размер на 31 241, 34 лева, с която сума той се е обеднил и това е сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.

При липсата на договор и при незаплащане на възнаграждение за реално извършената работа, то собственикът на сградите, а именно Република България, си е спестила разходите, които би направила за заплащането им при наличие на едно валидно договорно отношение. Това от своя страна имало за последица увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца, тъй като увеличението на имуществото включва и спестяването на разходи. Налице било и обедняване на ищеца, защото той пропуснал да увеличи имуществото си със сумите, които би получил за извършената от него работа при валидно сключен договор. Предвид изложеното, сочи че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като е налице увеличаване имуществото на ответника, обедняване на ищеца и пряка причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. Размерът на обезщетението, което ответникът следвало да плати на ищеца се изразявало в пазарната цена на извършените работи и вложени материали (без начисляване на печалба или ДДС за обеднелия), която сума ответникът би заплатил, ако бе извършил сам работата.

ОТВЕТНИКЪТ, в писмения си отговор, оспорва иска като недопустим, тъй като е предявен при липса на пасивна процесуална легитимация на Държавата, а по същество неоснователен поради това, че не е осъществен фактическия състав на неоснователно обогатяване и е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца и ВСУ по повод извършените СМР. Оспорва и да са реално извършени посочените СМР на посочената стойност.

Конституирано е трето лице помагач ВСУ „Любен Каравелов“ на страната на ответника изразява писмено становище, че липсва основание за обосноваване необходимостта от съответните възложени ремонтни дейности, нито за възлагане на такива извън подписания договор №03/05.01.2018 г. за извършване на СРР сключен на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗОП.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че на 18.12.2017 г. е бил подписан Протокол за откриване на строителна площадка (Образец 2) за Строеж: „Строително- ремонтни дейности във ВСУ Любен Каравелов“ от представител на възложителя ВСУ „Любен Каравелов“ инж. П. П., н-к отдел „ЕиП“ и представител на изпълнителя инж. С.И. – технически ръководител, назначена със заповед № 20 от 15.12.2017 г., като Строител бил посочен ЕТ „В.И.К.“. В т. 4.1. от Протокола е посочено, че строителната площадка се намира в помещения в сградния фонд на ВСУ „Любен Каравелов“, както следва: Музей, Коридор, Зала № 1 и Копирен център.

Като доказателства по делото са приети и Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта, както следва: Акт обр. 12 от 05.01.2018 г.; Акт обр. 12 от 10.01.2018 г.; Акт обр. 12 от 19.01.2018 г.; Акт обр. 12 от 08.02.2018 г.; Акт обр. 12 от 18.02.2018 г. и Акт обр. 12 от 21.02.2018 г., в които са изброени извършените СМР в обособените обекти Музей, Коридор, Зала № 1 и Копирен център, като е посочено единична мярка, количество и оценка на постигнатите показатели. Всеки един от актовете е подписан от инж. Соня Бойчева Иванова – технически ръководител, представител на изпълнителя и инж. П. П., н-к отдел „ЕиП“ – представител на възложителя.

Представен е Акт № 01/23.02.2018 г. за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи (образец 19), съгласно който е установено, че са извършени и подлежат на заплащане въз основа на протокола и приложенията към него изброените строителни и монтажни работи, които са конкретизирани по ремонти дейности, мярка, количество, единична цена и обща стойност по обекти, които възлизат на обща стойност 31 241, 34 лв. без вкл. ДДС или 37 489, 61 лв. с вкл. ДДС. Акт обр. 19 е подписан от представителите на възложителя и изпълнителя.

С приемо-предавателен протокол от 23.02.2018 г. е удостоверено приемането на СМР, съгласно обект Строително-ремонтни дейности във ВСУ „Любен Каравелов“, между ВСУ „Любен Каравелов“ и фирма ЕТ „В.И.К.“. С него комисията е констатирала, че 1) СМР са изпълнени съгласно изискванията на строителните документи и в договорения срок; 2) Видовете и количествата СМР са посочени и разписани в акт протокол обр. 19 № 1/23.02.2018 г.; 3) Представителя на Възложителя приема изпълнените СМР, като настоящия протокол е основание за разплащане на стойността от 37 489, 61 лв. с вкл. ДДС; 4) С подписването на протокола изпълнителя предава на възложителя строителната площадка.

С покана с вх. № 104/12.03.2019 г. ЕТ „В.И.К.“ е поканил ВСУ „Любен Каравелов“ да бъде сключен договор за възлагане на извършените СМР, да се оформи документацията и да се заплати стойността посочена в акт обр. 19 - 31 241, 34 лв. без вкл. ДДС или 37 489, 61 лв. с вкл. ДДС в срок от 10 дни след получаване на поканата.

Третото лице-помагач ВСУ „Любен Каравелов“ е представило като доказателство по делото трудов договор на П. Л. П., сключен на 01.09.2017 г., с който е бил назначен на длъжността Ръководител отдел „Експлоатация и поддържане“. Трудовият договор бил прекратен на 01.04.2018 г. със Заповед № 296/28.03.2018 г. В периода от 08.01.2018 до 25.01.2018 г. П. П. е представил болничен лист № Е20176567585, като е бил определен болничен режим 8 дни и домашен режим 10 дни. Със заповед № 84/26.01.2018 лицето е ползвало 1 ден платен годишен отпуск на 29.01.2018 г., а със заповед № 164/19.02.2018 г. е ползвал 4 дни платен годишен отпуск от 20.02.2018 г. до 23.02.2018 г. Със становище с вх. № 103517 от 09.11.2023 г. ВСУ „Любен Каравелов“ е изложило твърдения, че в резултат на проведен търг с тайно наддаване бил сключен договор за наем с „Копикс“ ЕООД на 06.11.2017 г. за помещението предназначено за копирен център. Договорът бил сключен за срок от 4 години, а на наемателя му било вменено извършване за негова сметка на всякакви подобрения и ремонти на наетия период, които след прекратяване на договора остават в полза на ВСУ „Любен Каравелов“. От приложения договор става ясно, че е било наета Закрита складова площ в масивна сграда – учебен корпус, блок 6 „А“, фоайе, вляво от главен вход – 18 км. м., но никъде не е упоменато, че помещението е предназначено за копирен център, а още по-малко има доказателства, че става въпрос за процесното помещение посочено като „Копирен център“, в което е извършен ремонт в периода от откриването на строителната площадка (18.12.2017 г.) до подписването на Акт № (образец 19) на 23.02.2018 г. По отношение на втория приложен договор с „Копикс“ ЕООД от 04.06.2019 г., за които се твърди че е отдаден обект с предназначение – Копирен център е отдадено друго помещение – закрита складова площ в масивна сграда – учебен корпус, бл. 1, партерен етаж – 72 кв. м. за период, след като вече е бил извършен процесния ремонт.

От показанията на свидетеля Н.К.И. се установява, че от края на м.декември 2017 г. до края на м.февруари 2018 г. е работил като отговорник, който описвал ползваните материали за ремонт във ВСУ „Любен Каравелов“. Бил нает от В.К., като на обекта имало и други негови работници. Сочи, че ремонтът се е извършвал в Копирен център, Музей, Зала № 1 и в едни коридори между залите. Ремонтните работи включвали изкъртване на стени и настилки, боядисване, шпакловане, мазилки, ел. инсталации, циклене на мозайки, поставяне на гранитогрес и балатум. С.И. също отговаряла за обекта. Докато извършвали ремонтните работи работниците били проверявани как работят от техническото лице г-н П. П. и понякога от ректорът г-н Б.. Никой не възразявал срещу извършваните ремонтни дейности, дори им казвали, че може да им възложат още работа. Твърди, че подовата настилка в музея била гранитогрес, а в копирния център балатум. Свидетелят е запознат, че за ремонта на заведението имали сключен договор, но за останалите обекти нямали.

Свидетелят П. Л. П., установява, че в периода от началото на м.декември 2017 г. до 23.02.2018 г. е работил във ВСУ „Любен Каравелов“. Сочи, че в този период са се извършвали СМР в сградата, в помещенията музей, в коридора преди музея, в една зала и в копирен център. Свидетелят е подписвал актове № 12 и № 19 за извършените работи от ЕТ „В.К.“, като след предявяване на актовете в съдебно заседание потвърждава, че положеният под тях подпис е негов. СМР били извършени с добро и много добро качество и след оглед били приети. Сочи, че се е говорило, че ще бъде разписан договор, но не знае защо не е бил подписан такъв. Твърди, че ректорът Б. бил поканил ЕТ „В.К.“ да извърши СМР.

Свидетелят изяснява, че във военното училище настилките обикновено били балатуми. Състоянието преди ремонта на обектите е било много лошо. Твърди, че не си спомня да е бил болничен или отпуск по време на извършване на СМР-тата, но по принцип е живеел в стая на територията на училището под наем и наблюдавал ежедневно извършваните ремонтни работи.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза се установява, че ремонтните дейности са извършени в помещенията, цитирани в Акт обр. 12 и обобщени в Акт обр. 19. След извършен оглед на обектите, предмет на производството вещото лице е определило стойността на извършените СРР в размер на 29 239, 21 лв. без вкл. ДДС или 35 087, 05 лв. с вкл. ДДС, като е посочило, че сумата от 1636, 69 лв. без ДДС или 1964, 03 лв. с ДДС подлежи на доказване, тъй като към момента на огледа посочените дейности не са видими.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С понятието „обогатяване“ се отбелязва всяка имуществена придобивка (придобиване на право, вещно или облигационно, получаване на владение, ползване на една вещ или просто придобиване на благоприятни стопански позиции, получаване на услуги и др.). Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило.

Фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т. е. не чрез престиране от другото лице и когато за него не е налице друга правна възможност за предяви правата си. Институтът на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения, за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните кумулативни елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от един или няколко общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Съгласно задължителните указания, дадени с ПП ВС № 1 от 28.05.1979 г. правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.

За да е основателен така предявеният иск е необходимо да се установи, че ответникът е обогатил своето имущество, ищецът е обеднял и това имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група факти (така в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).

Обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е свързано с увеличаване на актива, т. е. придобиване на нови имуществени блага за сметка на друго лице, или с намаляване на пасива му, т. е. избягване на разходване на средства, които е следвало да бъдат направени от обогатилия се, но са направени от обеднялото лице. Обогатяването в случая представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба (други ползи).

В случая ищецът е извършил строително-монтажни работи в обособените обекти Музей, Коридор, Зала № 1 и Копирен център, находящи се във ВСУ „Любен Каравелов“, които са приети с добра оценка на постигнатите показатели от служител на ответника. От приетия по делото акт за установяване на извършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи и подписания между страните приемо-предавателен протокол, се установява, че СМР са изпълнени съгласно изискванията на строителните документи и в договорения срок.

Неоснователни са възраженията на ответника, че подписаните от служителя актове образец 12 и образец 19 са компрометирани, тъй като лицето подписало актовете било в отпуск за временна нетрудоспособност поради заболяване и платена годишен отпуск, тъй като през този период той не е загубил качеството служител и правомощията, с които разполага. Отделно от това няма забрана, но няма и задължение да подписва документи свързани с изпълнение на трудовите му функции. Съдът кредитира показанията на инж. П. П., в частта, в която потвърждава, че всички положени подписи на предявените му документи в открито съдебно заседание на 16.01.2024 г. са негови, като пояснява, че е живеел на територията на училището под наем. Ответникът не твърди и не представя доказателства за наличието на правно основание за извършените СМР.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е налице имуществено разместване в патримониума на страните, изразяващо се в увеличаване на имуществото на ответника – собственик на имота, представляващо спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Този размер по делото е установен и от заключението на съдебно техническата експертиза на 29 239, 21 лв. С решение № 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на ВКС, I т. о., е прието, че при извършени СМР по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвидения в закона ред или при нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка.

Правоотношенията между страните изпълнител на СМР и собственикът на недвижимия имот, в който същите са извършени се уреждат именно от института на неоснователното обогатяване, предвид това че помежду им липсва договорноправна връзка и друго основания за възлагане на извършването на СМР. В този смисъл Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД, с който се претендира стойността на разходите за извършени извън договора строителни работи (решение № 179 от 16.12.2016 г. по т.д. № 2235/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). По силата на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия ВСУ "Л. Каравелов" е девоенизирано и преименувано във Висше строително училище "Любен Каравелов" (ВСУ "Л. Каравелов") със статут на държавно висше специализирано училище, поради което спрямо него е приложим ЗВО. Съгласно §7, т.1 от ПЗР от закона, Висшето военно инженерно строително училище "Любен Каравелов" (ВВИСУ) - до 31 август 2000 г., като се преименува във Висше строително училище "Любен Каравелов" (ВСУ) със статут на държавно висше специализирано училище съгласно чл. 13 и чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование и привежда структурата си в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование. Съгласно чл.89, ал. 2 от ЗВО недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища са публична държавна собственост. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия- чл. 13 ЗВО. Ето защо, легитимиран ответник по предявеният иск за неоснователно обогатяване от извършените в държавния имот СРР е Държавата, чрез МФ. В този см. съдът съобрази и съдебната практика Решение №124 от 11.05.2021 г. по т.д.№ 630/2019 г. на ВКС, ТК, II отд.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира, че съгласно възложената му доказателствена тежест в хода на делото, ищецът доказа намаляване на имуществото му и обогатяването на ответника без правно основание, които произтичат от един и същи факт, а именно извършените строително-ремонтни работи в сградата на ВСУ „Любен Каравелов“ в периода от 18.12.2017 г. до 23.02.2018 г. Установи се, че е налице имуществено разместване в патримониума на страните, изразяващо се в увеличаване на имуществото на ответника – собственик на имота, представляващо спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването в случая е реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба (други ползи). С оглед на горното предявеният главен иск е частично основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 29 239, 21 лв., като до пълния предявен размер от 31 241, 34 лв. следва да бъде отхвърлен.

Като законна последица ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху сумата от 29 239, 21 лв., каквато ищецът претендира от датата на предявяване на иска 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 3378, 32 лв., както следва: държавна такса в размер на 1169, 57 лв., за възнаграждение на свидетел в размер на 56, 15 лв., за възнаграждение за вещо лице по СТЕ в размер на 748, 73 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1403, 87 лв., които следва да му се присъдят с решението по делото. Съдът, намира възражението на ответника за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като уговореното и заплатено възнаграждение в размер 1500 лв. е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и дори не надвишава размера на адвокатските възнаграждения, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 23, 07 лв., определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Водим от горното, съдът