Решение № 40 от 28.3.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 27/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД №243/2023 г. по описа на Районен съд - Кнежа, отмяна на определение №415/16.11.2023г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че с определение от 16.11.2023г. по НОХД № 243/2023г. Районен съд - Кнежа е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Плевен и защитника на обв.П. А. Д.. С одобреното споразумение подс. П. Д. се признал за виновен в извършено на 15.10.2023г., престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, му е определено и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. На основание чл. 343г от НК на П. Д. е наложено наказание лишаване от управление на МПС за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл. 55, ал.3 от НК на П. Д. не е наложено по-лекото наказание, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода - глоба. На основание чл.343б, ал.5 във вр. с чл. 53, ал.1, б.“б“ от НК П. Д. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 820 лв., представляваща половината от стойността л.а. „Опел Астра“, регистриран като собственост на съпругата му Щ. И. И. и представляващ семейна имуществена общност. Определението е влязло в сила на 16.11.2023г. и не подлежи на касационна проверка. Твърди се, че при постановяване на определението си Районен съд - Кнежа е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК, като не е изпълнил задължението си по чл.14 НПК да вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съгласно чл. 343б, ал.5 от НК в случаите по ал. 1-4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Още се твърди в искането, че съдът е одобрил споразумението в частта, с която на основание чл. 343б, ал.5 вр. с чл. 53, ал.1, б.“б“ от НК, е осъден П. Д. да заплати сумата от 820лв., представляваща една втора от стойността на лек автомобил, който е семейна имуществена общност. Счита се в искането, че КРС е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.2, вр. ал.1, т. 1 НПК, тъй като е приложил неправилно закона. Съгласно справка за регистрация на МПС е видно, че собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№X52•••• е съпругата на П. Д. - Щ. И.. По делото не са събрани данни, кога е придобит лекият автомобил от И. и дали е по време на сключения граждански брак с Д., тоест не са събрани доказателства моторното превозно средство да е семейна имуществена общност. Освен това, съдът неправилно е осъдил Д. да заплати стойността на една втора от лекия автомобил, за който е приел, че представлява семейна имуществена общност, вместо да постанови отнемане на една втора от собствеността на автомобила, собственост на П. Д. и да го осъди да заплати в полза на държавата една втора от стойността на автомобила, собственост на съпругата му Щ. И.. Съдът е одобрил споразумението в нарушение на изискванията на чл.382, ал.7 НПК. Постигнатото между страните съгласие за прилагане на чл. 353б, ал.5, вр. чл. 53, ал.1, б. „а“ НК и за отнемане на веществените доказателства в полза на държавата е извън допустимите, лимитативно изброени в разпоредбите на чл. 381, ал.5 НПК въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие и противоречи на предвидения в нормата на чл. 383, ал.2 НПК ред. Последица от неспазването на процедурата по чл. 383, ал.2 НПК, която препраща към нормата на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, е невъзможността на страните да инициират инстанционен контрол. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото и излага съображения, че при постановяване на съответния съдебен акт е следвало да бъдат установени категорични и безспорни доказателства за придобиването на собствеността върху лекия автомобил и за правилното определяне на неговата собственост предвид наличието на брак между осъденото лице и неговия съпруг. Също така да се вземе предвид и разпоредбата на чл.383 ал.2 от НПК така както е посочено в искането и за възможността за постигане на съгласие за решаване на делото между прокурора и защитника на съответното виновно лице и по повод отнемането на съответното МПС. Осъденото лице П. И. В. не се явява за изразяване на становище. Процесуалния представител на осъденото лице адв. Ш. посочва, че във връзка с изменената нормативна уредба няма Тълкувателно решение, което да я уеднакви противоречивата практика. Всеки самостоятелно формира своето вътрешно убеждение в рамките на закона като това е изпълнено в РС-Кнежа от районния съдия, който е одобрил постигнатото споразумение. Осъденият е заплатил изцяло стойността на собствения си дял върху МПС и по тази причина искането е неоснователно и моли да не бъде уважавано. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно, като съображенията за това са следните: С определение от 16.11.2023г. по НОХД №243/2023г. Районен съд - Кнежа е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. С одобреното споразумение подс. П. Д. се признал за виновен в извършено на 15.10.2023г., престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, му е наложено съответно наказание. Съдът е приложил и чл.343г от НК. На основание чл.343б, ал.5 във вр. с чл. 53, ал.1, б.“б“ от НК П. Д. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 820 лв., представляваща половината от стойността л.а. „Опел Астра“, регистриран като собственост на съпругата му Щ. И. и представляващ семейна имуществена общност. Съгласно чл. 343б, ал.5 от НК в случаите по ал. 1-4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Съдът е одобрил споразумението в частта, с която на основание чл. 343б, ал.5 вр. с чл. 53, ал.1, б.“б“ от НК, е осъден П. Д. да заплати сумата от 820лв., представляваща една втора от стойността на лек автомобил, който е семейна имуществена общност. Съгласно справка за регистрация на МПС е видно, че собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ X 52•••• е съпругата на П. Д. - Щ. И.. По делото не са събрани категорични данни, кога е придобит лекият автомобил от И. и дали е по време на сключения граждански брак с Д.. В обясненията си обвиняемия показва несигурност както за времето на придобиване на автомобила, така и за времето на сключване на граждански брак. Отделен е въпросът дали тези обяснения могат да бъдат категорично доказателство за факти, за които следва да има писмени доказателства. Това означава, че няма категорични доказателства, че моторното превозно средство е семейна имуществена общност. Постигнатото между страните съгласие за прилагане на чл.353б, ал.5, вр. чл. 53, ал.1, б. „а“ НК и за отнемане на веществените доказателства в полза на държавата е извън реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.381, ал.5 НПК. Одобреното споразумение противоречи на предвидения в нормата на чл. 383, ал.2 НПК ред. Последица от неспазването на процедурата по чл.383, ал.2 НПК, която препраща към нормата на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, е невъзможността на страните да инициират инстанционен контрол. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд