РЕШЕНИЕ

№ 110

гр. Б.С., 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20201410100869 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес и управление гр.С. 1680, общ.К.С., представлявано от К.В. Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт К. П., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Р. Г. В. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. В., ж.к.Сениче, № 67, вх.В, ет.1, ап.49, настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Любен Каравелов“ № 1 и с адрес, посочен в исковата молба -гр.С.-1712, общ.М., ж.к.“М. 3“ бл.335, вх.4, ап.25, за сумата от 42, 09 лв., представляваща главница, дължима на основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.-1712, общ.М., ж.к.“М. 3“ бл.335, вх.4, ап.25, аб. № 185291, за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г., както и 10, 83 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2019г. /датата на постъпване в РС -С., изпратено по подсъдност на РС-В., впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Б.С./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Поддържа се от ищеца, че на 17.10.2019г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 3075631 срещу ответника Р. Г. В. с ЕГН: •••••••••• за сумата от 52, 92 лева, от които 42, 09 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец октомври 2015г. до месец март 2016г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 17.10.2019г. до изплащане на вземането, 10, 83 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до 10.10.2019г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 619/2020г. по описа на Районен съд- Б.С. искането е уважено, като на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника-ответника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 18.08.2020г., съдията докладчик по цитираното дело е указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника – ответника в едномесечен срок. Поддържа се, че ответника е клиент на ищеца по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдаването. С оглед ответника е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр.С., които се изготвят от „Топлофикация С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Поддържа се, че в този смисъл задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45 дневния срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава - т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Сочи се, че с ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г. „Топлофикация С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г. с влизането в сила на ОУ от 2016г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлоенергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб- страница на „Топлофикация С." ЕАД. Поддържа се, че ответника е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на иска не е погасил задължението си. Сочи се, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в етажната собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Поддържа се, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ собствениците в сградата – етажна собстненост, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

На основание чл.146, ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването (обн. в ДВ, бр.31 от 26.03.2002 г.) „Топлофикация С." ЕАД има сключен договор при общи условия с „Техем. Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда – етажна собственост. През процесния период. „Топлофикация С." ЕАД е остойностявала топлинна енергия за процесния имот по данни, предоставяни от „Техем сървисис“ ЕООД. Отношенията между ищеца и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Топлофикация С.“ ЕАД и търговец по смисъла на ЗЕ, за-извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост в гр.С., приети с Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005г. на Съвета на директорите на „Топлофикация С.“ АД, одобрени с Решение № ОУ- 013/20.06.2005г. на ДКЕВР на основание чл.146, ал.2 от ЗЕ и чл.298, ал.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.14 от тези ОУ търговецът разпределя потребената топлинна енергия между клиентите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за „Топлофикация С.“ ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинна енергия за разпределение, и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който поддържа, че иска е допустим, но неоснователен.

Поддържа се, че ответникът е абонат на дружество за доставка на топлоенергия „Топлофикация С." ЕАД като съсобственик в сграда - етажна собственост - вх.Г, бл. 335, в жк.“М. 3“, гр. С., с абонатен № 185291, инсталация: 4000255607, договорна сметка: 2100286809. Поддържа, че има монтирани четири броя топломери за отчитане дяловото разпределение на потребена топлоенергия, както и два броя водомери за отчитане на потребеното количество топла вода. Поддържа, че заплаща месечни фактури на база прогнозни количества, както и годишна изравнителна фактура, на база отчетени показания на монтираните топломери и водомери в апартамент 25, вх. Г, бл. 335, в ж.к. „М. 3“, гр. С.. Начислените суми за топлоенергия в окончателните фактури след края на всеки отоплителен сезон са по данни на топлинния счетоводител на сградата – етажна собственост, на база реално отчетени показания на всеки монтиран уред за дялово разпределение. При издаване на годишна окончателна фактура, с ДКИ към нея се приспадат всички платени прогнозни месечни фактури. Поддържа се, че топлинен счетоводител от отоплителен сезон месец май 2012 – месец април 2013г. до подаване на отговора на исковата молба е „Топлофикация С." ЕАД. Наясно е, че при забава на плащанията по окочателните изравнителни фактури дружеството за доставка на топлоенергия „Топлофикация С." ЕАД начислява лихви за просрочие. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия, В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл.31, ал, 1 определя реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението му да заплаща дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Фактури, с описаните номера и дати, които "Топлофикация С." ЕАД твърди, че не са заплатени, не са публикувани на интернет страницата на ищеца. "Топлофикация С." ЕАД не е „качила" гореописаните фактури на електронния си портал, обявен на официалната страница на дружеството. За задължението си по тези фактури, както и за самите фактури нямам информация, те не фигурират в профила на ответника, следователно не са негови задължения и не е длъжен да ги заплати на това основание.

Оспорва наличието на гореописаните фактури, които се водят като негови задължения, защото не са му поискани по установения от „Топлофикация С." ЕАД ред, а именно: не са публикувани на интернет страницата на ищеца. Плащанията по горепосочените фактури са неизискуеми, защото към днешна дата все още не са качени на интернет страницата на ищеца. От представените доказателства на ищеца не може по ясен и категоричен начин да се твърди, че това са задължения на ответника.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 619/2020г. по описа на БСлРС.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д № 619/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Р. Г. В. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. В., ж.к.Сениче, № 67, вх.В, ет.1, ап.49, с настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Любен Каравелов“ № 12 и с адрес посочен в заявлението гр.С.-1712, общ.М., ж.к.“М. 3“ бл.335, вх.4, ап.25, е издадена заповед в полза на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес и управление гр.С. 1680, общ.К.С., за изпълнение по чл.410 от ГПК № 311/14.07.2020г., за сумата от 42, 09 лв., представляваща главница, дължима на основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.-1712, общ.М., ж.к.“М. 3“ бл.335, вх.4, ап.25, аб. № 185291, за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г., както и 10, 83 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2019г. /датата на постъпване в РС -С., изпратено по подсъдност на РС-В., впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Б.С./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски, от които 25, 00 лв. внесена държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково.

При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От доказателствата по делото е видно, че топлоснабден имот – находящ се в гр.С., гр.С.- 1712, общ.М., ж.к.“М. 3“ бл.335, вх.4, ап.25, аб. № 185291, е потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). За периода по исковата молба от м.10.2015г. до м.04.2017г., от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл139 от ЗЕ се извършва по система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Ответника е клиент на ищеца по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдаването. С оглед на това ответника е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр.С., които се изготвят от „Топлофикация С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Няма данни по делото ответникът да е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45 дневния срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава - т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г. „Топлофикация С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г. с влизането в сила на ОУ от 2016г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлоенергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С." ЕАД. Поддържа се, че ответника е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на иска не е погасил задължението си. Тези обстоятелства не се опровергават от представените от ответника писмени доказатевлства.

С оглед обсъденото до тук съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и ще следва да бъде уважен.

Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото, в общ размер на 75, 00 лева, от които внесена държавна такса от 25, 00 лева и и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.26 от НЗПрП вр.чл.78, ал.8 от ГПК.

Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 75, 00 лева, от които внесена държавна такса от 25, 00 лева и и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.26 от НЗПрП вр.чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, съдът