Решение № 45 от 31.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 171/2022 г.

С присъда № 10/17.06.2022г. по НОХД № 92/2022г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия К. М. Т., роден на...г. в гр.Ямбол, ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 09.01.2020 г. на път ІІІ-5305 - на ЖП прелез в с. Желю войвода, общ. Сливен, при управление на МПС - л.а. Фолксваген Шаран с per. № К... АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл. 52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 53 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в лекия автомобил Н. В.в Х., ЕГН ••••••••••, М.И.Т., ЕГН •••••••••• и В. М. Х., ЕГН ••••••••••, като случаят е особено тежък, поради което и на основание по чл.343 ал.3 б.”б” предл.2, вр, чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. с чл. 54 от НК НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия К. М. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от петнадесет години, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а от НПК, считано от 17.01.2020 г. до привеждане в изпълнение на това наказание. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител А. В. Х. сума в общ размер от 2 600 лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатски хонорар в досъдебното и съдебното производство. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител С. Я. Х. сумата от 800 лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители З. Я. Х. и Д. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители М. Я. Х. и А. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители К. М. Х., И. М. Х. и Н. М. Х. сумата от 1000 лева, представляваща направените по съдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Сливен направените в досъдебното производство разноски в размер на 2 237, 05 лева. ОС-Сливен се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К... АТ – да се върне на подсъдимия К. Т., а един брой кожена обшивка от волан на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К... АТ да се отнеме в полза на държавата и унищожи, след влизане на присъдата в сила. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. С. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия К. М. Т.. В жалбата се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се поддържа, че при индивидуализацията му съдът не се е съобразил с критериите по чл.36 и чл.54 от НК. Твърди се, че отмереното наказание от десет години лишаване от свобода е прекомерно по тежест. Направено е искане за изменяване на присъдата в нейната санкционна част и намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадената жалба е постъпило писмено възражение от частните обвинители З. Г. Б. и В. Н. Х., чрез пълномощника на последните – адв. Р. М. от САК, в което се излагат подробни съображения в насока нейната неоснователност. Сочи се, че в процеса по индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд задълбочено е изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец, така и коректно е отчел наличните по делото отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи за справедливия размер на санкцията. Твърди се, че съдът е дал обективна оценка на поведението на подсъдимия преди и по време на произшествието, както и на предходната му дейност като водач на МПС, свидетелстваща за допуснати от него множество нарушения на пътните правила, обусловили не само санкционирането му по административен ред, но и осъждането му за извършени престъпления против транспорта. Подчертава се тежестта на престъпното деяние от гледна точка на настъпилия тежък резултат, както и с оглед сериозността на допуснатите от водача нарушения на пътните правила. Изразява се съгласие със заключението на съда относно отсъствието на обективни данни по делото, които да имат характера на смекчаващи отговорността на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че първата инстанция основателно е отказала да цени в положителен за подсъдимия аспект изразеното от него съжаление за случилото се, определяйки го като формално, както и правилно не се е доверила на твърденията на подсъдимия за принос на останалите пътници в автомобила към настъпване на ПТП. С горните съображения се моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена във всичките й части. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при правилно изяснените по делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатите от водача К. Т. нарушения на чл. 20, ал.1; чл. 51, ал. 1; чл. 52 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП и настъпилата смърт на три лица, законът е приложен правилно. Присъединява се към аргументацията на съда, с която е приел, че деянието е извършено при форма на вина „самонадеяност“, както и че случаят е особено тежък. Намира, че първата инстанция основателно е отхвърлила като недоказана защитната теза на подсъдимия относно приноса на пътуващите в автомобила лица за настъпване на ПТП. Наложените на подсъдимия наказания счита за справедливи и съответни на извършеното престъпление. Сочи, че преценката на съда относно липсата в случая на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, е правилна. Изтъква, че с признанието си по фактите на обвинението, подсъдимият не е имал за цел да подпомогне разследването, а единствено да облекчи собственото си правно положение. Поради това и намира, че процесуалното му поведение не следва да бъде отчитано като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съгласявайки се също с приложения подход при оценката на отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът акцентира върху факта на предходно осъждане на Т. за престъпление по транспорта с причинена смърт, както и върху множеството санкции, наложени на последния за допуснати нарушения на пътните правила, данните в каквато насока намира, че го очертава като лице с много висока степен на обществена опасност. Подчертавайки на следващо място тежестта на инкриминираното деяние от гледна точка на броя и характера на извършените нарушения на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, прокурорът поддържа, че не са налице основания за редукция на наказанията, наложени на подсъдимия. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Сливен - потвърдена. Частните обвинители Л. И. О. и В. Л. О. /В. М.Т./, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от повереника - адвокат С. Р. от АК-В. Търново, преупълномощен от адв. С. Ч. от САК. Повереникът ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че искането за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания не може да бъде защитено с никакви аргументи. Изтъква, че в мотивите към присъдата подробно и в пълнота са обсъдени както събраните по делото доказателства и изводимите на основата на същите релевантни факти, така и всички данни, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. Отмереното на подсъдимия наказание от десет години лишаване от свобода намира за съобразено с тежестта на деянието, което разкрива изключително висока обществена опасност, личността на дееца – неговото утежнено съдебно минало, множеството му наложени наказания по ЗДвП, и поведението му на пътя преди настъпване на ПТП, за което сочи, че граничи с евентуален умисъл. Поддържайки, че обжалваната присъда е постановена изцяло в унисон със съдебната практика по този род дела, без проява на снизходителност от страна на съда, повереникът пледира за нейното потвърждаване. Частните обвинители К. М. Х., И. М. Х. и Н. М. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от упълномощения повереник - адвокат П. Н. от АК-Сливен, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при несъмнената установеност на фактите по обвинението срещу подс.Т., санкцията, определена па последния е в справедлив размер. Позовавайки се на данните за съдебното минало на подсъдимия, повереникът изтъква липсата на постигнато поправяне на Т.. Сочи, че въпреки предходните осъждания за извършени престъпления по транспорта, сред които и такива с причинена смърт, подсъдимият не е коригирал поведението си като водач на МПС, а напротив, демонстрирал е за пореден път незачитане на правилата, разписани в ЗДвП, с което е причинил смъртта на три лица, пътували в управлявания от него автомобил. Като значим изтъква факта, че настъпилото ПТП е извършено в зоната на ЖП прелез, която е рискова за преминаващите автомобили. Солидаризирайки се напълно с аргументацията на съда при отмерване на наказанието на подсъдимия, повереникът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Частните обвинители З. Г. Б., В. Н. Х. и Т. И. Н., както и техните повереници - адвокат Р. М. от АК-София и адвокат М. Б. от АК-Ямбол, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция. В писмени молби до АС-Бургас, поверениците - адвокат Б. и адвокат М. са заявили искане присъдата на ОС-Сливен като правилна да бъде потвърдена. Частните обвинители Я. В. Х.-лично и като майка и законен представител на З. Я. Х., Д. Я. Х., А. Я. Х., М. Я. Х., както и частният обвинител С. Я. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Частният обвинител А. В. Х., както и повереникът й – адвокат А. Б. от САК, редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до АС-Бургас, адвокат Б. е заявил, че оспорва подадената от подсъдимия жалба срещу присъдата. Пред въззивния съд подсъдимият К. Т. се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат С. П. от АК-Сливен. Защитникът ангажира позиция за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс.Т., което счита за необосновано завишено. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение при индивидуализацията на санкцията, а се е ограничил в анализа единствено на отегчаващите отговорността такива, някой от които е отчел повторно, в нарушение на чл.56 от НК. Изразява несъгласие с направеното от съда заключение за изключително завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, като намира, че същото не почива на обективен прочит на наличните по делото данни за предходна съдимост на Т.. Твърди, че при обсъждане на справката за съдимост на подсъдимия, съдът не е отчел факта на настъпила реабилитация по чл.88а от НК за четири от общо петте осъждания на последния, както и обстоятелството, че постановената последна по време присъда, касаеща извършено престъпление по транспорта, е влязла в сила след датата на деянието, предмет на настоящото наказателно производство. Изтъква на следващо място, че съдът не е имал основание да пренебрегва обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимия, а именно доброто му процесуално поведение, оказаното от него съдействие при разследването, изразеното разкаяние за деянието, влошеното му здравословно съС.ие, семейното му положение и липсата на други квалифициращи деянието признаци, извън установения такъв на причинена смърт на повече от едно лице. С неотчитането на същите според защитника съдът е изключил възможността за определяне на наказание в минимален размер, което стои в противоречие със закона. Поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е обусловено единствено от обществените нагласи и очаквания и в противоречие с принципите за определяне на наказанието, съобразно извършеното деяние и личността на дееца. Отправя искане за намаляване размера на наложените на подс. Т. наказания. В личната си защита подсъдимият К. Т. поддържа доводите на защитника и моли за намаляване на наложеното му наказание. Сезиращата въззивния съд жалба като подадена от лице, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното: Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият К. Т. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият К. М. Т. е роден на...г. в гр.Ямбол, български гражданин, завършил основно образование, неженен, осъждан, с поС.ен адрес по местоживеене - гр.Ямбол, ул. „П.“ № 231. Същият е правоспособен водач на МПС от 2010 год. - притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №.... за категории – В и АМ, издадено на 05.11.2010 г., валидно до 05.11.2020г. /спр. т.2, л.20-22 от ДП/. Като водач на МПС, подс. Т. е многократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, като за периода от 2011г. до датата на инкриминираното деяние спрямо последния са издадени осем наказателни постановления, тридесет и шест фиша, както и три заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/. В хода но воденото досъдебно производство по настоящото дело, с постановление от 17.01.2020г. на Окръжна прокуратура - Сливен, на подс. К. Т. е наложена мярка за процесуална принуда по чл.69а от НК – временно отнемане на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с №.... от 05.11.2010 г., издадено от ОД на МВР – Ямбол /спр. т.1, л.17 от ДП/. На 09.01.2020г. в късния следобед, подс. К. Т. предприел пътуване от гр.Ямбол към с.Сотиря, общ.Сливен, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ, собственост на Х.Н.К. от гр.Кърджали /спр. т.2, л.23 от ДП/. Заедно с подсъдимия в автомобила пътували свид. А.А. /на предна дясна седалка до водача/ и пострадалите В. М. Х. /на задната дясна седалка/, Н. В.в Х. /на задната лява седалка/ и М.И.Т. /на задната седалка по средата/. Пътуването на подсъдимия и спътниците му до с.Сотиря било осъществено с цел провеждане на среща с техни познати, с оглед уговаряне на работа в Италия и датата на заминаване. Пътят към с.Сотиря преминавал през с.Желю войвода, общ.Сливен, където имало железопътен прелез с функциониращи бариери. Към момента на приближаване на автомобила, управляван от подсъдимия на ж.п. прелеза бариерите били спуснати, въпреки което Т. ускорил движението на същия и преминал през железопътния прелез. След пристигане на подс.Т. и спътниците му в с.Сотиря, последните провели планираната среща с приятели, с които се уговорили за пътуването до Италия, като престоят им в селото продължил около 40-50 минути. По време на пребиваването в с.Сотиря никой от пътниците в автомобила, както и самият подсъдим, не употребили алкохол или наркотични вещества. Тръгвайки да се прибират към гр.Ямбол, всички пътуващи в автомобила, управляван от подсъдимия Т. – свид. А.А. и пострадалите В. Х., Н. Х. и М.Т., се настанили на същите места в автомобила, на които били по време на пътуването от гр.Ямбол до с.Сотиря, като никой от тях не си поставил предпазен колан. Управлявайки лекия автомобил в тъмната част на денонощието, около 19, 00-19, 30 часа, подс.Т. поел обратно по пътя, по който се движил от гр.Ямбол до с.Сотиря – път III 5305. Времето било сухо, асфалтовата пътна настилка – също била суха. При наближаване на ж.п. прелеза на с.Желю войвода в посока от север на юг към центъра на селото подс. К. Т. намалил скоростта на автомобила до около 20 км/ч. С тази скорост управляваният от Т. лек автомобил достигнал до железопътния прелез, който бил сигнализиран с пътни знаци, със спусната електрическа бариера и с включен звуков и светлинен сигнал. Подсъдимият не предприел действия по спиране на автомобила, а продължил движението си, навлизайки в зоната на железопътния прелез, като преди това направил само маневра, с която изнесъл автомобила в лявата пътна лента, тъй като в затворено съС.ие двете бариери заемали само десните ленти за движение спрямо двете посоки. По същото време влак № 80144 на „БДЖ ПП" ЕООД, обслужван от локомотив № 44-185 с локомотивен машинист - свид. Ц.Д. и помощник- локомотивен машинист свид. К. Р. - служители на Локомотивно депо - София, който потеглил в 19.54 часа от гара Желю войвода в посока гара Сливен, приближавал към жп прелеза на с.Желю войвода. Влаковата композиция се движела със скорост около 79 км/ч, която не надвишавала максимално разрешената за конкретния железопътен участък. Свидетелите Д. и Р. притежавали необходимата квалификация, правоспособност, професионален опит и стаж за управление на влаковата композиция. При приближаване към жп прелеза на влаковата композиция, състояща се от локомотива и два вагона, машинистът – свид. Д. подал звуков сигнал „Внимание", като същият забелязал, че отдясно по посока на движение на влака се приближавал управлявания от подс. К. Т. лек автомобил „Фолксваген Шаран“, който вече навлизал в сервитута на прелеза. Независимо от съществуващото обозначение на железопътния прелез с пътни знаци, както и включената за последния светлинна сигнализация и спуснати автоматични бариери от двете посоки на движение, подс.Т. решил да рискува и да премине през прелеза непосредствено преди влаковата композиция. Възприемайки движението на автомобила, свид. Д. отново подал звуков сигнал „Внимание" и привел влаковата спирачка в режим „Бързо спиране" /екстрено/. По същото време подс. К. Т. навлязъл пред влаковата композиция, при което последвал удар между челната лява част на локомотива и страничната задна лява част на лекия автомобил. В резултат на настъпилия удар лекият автомобил, управляван от подс.Т., претърпял множество деформации в лявата странична част, обхващаща задната лява врата, задния ляв панел, счупване на задното ляво стъкло и др. деформации, а локомотивът на влака получил незначителни и леки деформации. Вследствие удара между влаковата композиция и лекия автомобил пътуващите в последния лица Н. Х., В. Х. и М.Т., както и подс.Т., изпаднали от купето, като в същото останал единствено свид. А.А.. В резултат на получените при произшествието травми пострадалият Н. В.в Х. починал на място. Останалите пътници - В. Х., М.Т. и свид. А.А., както и подс.Т. били откарани с отзовалите се на мястото на произшествие екипи на ЦСМП при МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" - Сливен в болничното заведение. На следващия ден – 10.01.2020г., в резултат на получените при произшествието травми, пострадалият М.И.Т. починал в болничното заведение, а на четвъртия ден след произшествието – 13.01.2020г. починал и пострадалият В. М. Х.. Свид. А.А. бил с установени при прегледа повърхностни наранявания, поради което и същият напуснал болничното заведение по собствено желание. Водачът на автомобила - подс. К. Т., който вследствие на произшествието също получил наранявания, след няколко дни престой в лечебно заведение, бил изписан в добро общо съС.ие. Местопроизшествието било посетено от полицейски екип на РУ на МВР – Сливен. Извършен бил оглед на местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от 09.01.2020г. ведно с изготвен фотоалбум към него /спр. т.1, л. 51-63 от ДП/. На машиниста и помощник-машиниста на влака – свидетелите Ц.Д. и К. Р. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с отчетен отрицателен резултат. Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото. Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите А.А., К. И., Ц.Д., К. Р., М.В., И.И., С.С., М. Х., А. Х., З. Б., Я. Х. и Т. Н.; писмените и веществените доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 09.01.2020г. ведно с фотоалбум към него; писмените доказателства - писмена кореспонденция със сектор „ПП" при ОД на МВР - Сливен; кореспонденция и медицински документи от МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" - Сливен; кореспонденция и документи от Община Ямбол; кореспонденция и документи от „БДЖ ПП" ЕООД, ИА "ЖА", ДП „НКЖИ", справки за съдимост; характеристична справка; декларации за семейно и материално положение и имотно съС.ие; договор за покупко-продажба на МПС; приемо-предавателен протокол № 281, удостоверения за наследници; заключенията на изготвените по досъдебното производство експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на труп № 8/20г. на Н. Х.; съдебномедицинска експертиза на труп № 9/20 г. на М.Т., съдебномедицинска експертиза на труп № 14/20 г. на В. Х., автотехническа експертиза, протоколи за химически експертизи с №№7/10.01.20г., №8/10.01.20г., №9/10.01.20г. и химикотоксикологични експертизи с №№ И-2535/12.03.2020г.; № И- 2537/12.03.2020г.; № И-2538/12.03.2020г. и № И-2536/12.03.2020г. Правилно в преценката си по чл. 372, ал. 4 от НПК, за доказателствена обезпеченост на признатите от подс. Т. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Сливен е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по назначени в хода на досъдебното производство три съдебномедицински експертизи за оглед и аутопсия на труп, автотехническа, химически и химикотоксикологични експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища, представени в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна област и на основата на събрания по делото доказателствен материал. Констатациите, съдържащи се в тях са описани достъпно и ясно, с разяснения относно подходите и методите на анализ и изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността изготвените експертни заключения, в каквато насока отсъстват и възражения на страните. Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 8/2020 г., изготвена от вещото лице д-р Ч. /спр. т.1, л.69-73 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Н. В.в Х. е установена тежка, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и корема, както и органите, разположени в областта на гръдната и коремната кухина и тежки травми в областта на крайниците. Описвайки в подробен план характеристиките на всяка от травмите, констатирани върху трупа на Н. Х., като непосредствена причина за смъртта на същия, настъпила на 09.01.2020 г., вещото лице е приело констатираната при аутопсията тежка съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците и острото шоково съС.ие, в което е изпаднал пострадалият непосредствено след железопътната травма, както и коматозното съС.ие, в което е изпаднал вследствие тежката черепно-мозъчна травма. Шоковото съС.ие експертът е посочил, че се дължи на съчетаната травма - травмата на главата, гръдния кош, корема и крайниците, а комата - на получената тежка черепномозъчна травма. Уврежданията по тялото на Н. Х. според експертизата са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети по травмираните области на тялото, както и притискането на тези области на тялото между такива предмети. Всички увреждания се сочи, че са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил, а незначителна част от тях са причинени при изпадането на пострадалия от автомобила. Възприето е в експертизата, че констатираните травми и настъпилата смърт на Х. са пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие. За установяване причините за смъртта на пострадалия М.И.Т. в хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 9/2020г. /спр. т.1, л.79-82 от ДП/. При огледа и аутопсията върху трупа е установена тежка, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и корема, както и органите, разположени в областта на гръдната и коремната кухина. Характеризирайки всяко от уврежданията, констатирани по тялото на пострадалия М.Т., като непосредствена причина за смъртта на последния, настъпила на 10.01.2020 г., вещото лице е приело тежката съчетана травма, обхващаща главата, гръдния кош и корема, острото шоково съС.ие, в което същият е изпаднал непосредствено след железопътната травма, както и коматозното съС.ие, обусловено от получената тежка черепно-мозъчна травма. Шоковото съС.ие се сочи в експертизата, че се дължи на съчетаната травма - травмата на главата, гръдния кош и корема, а комата - на получената черепно-мозъчна травма. Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил съприкосновението на тялото на пострадалия с твърди тъпи и тъпоръбести предмети – удряне с такива предмети по травмираните области на тялото, както и притискането на тези области на тялото между такива предмети. Според заключението на експерта локализацията на уврежданията сочи, че пострадалият е бил блъснат от лявата странична повърхност на тялото му, като в случая не се касае за директен удар между влака и травмираните области на тялото, а за увреждания, получени вследствие блъскане на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият и удряне на травмираните области на тялото и тяхното притискане от деформиралите се части на самия автомобил. Констатираните увреждания експертът е посочил, че са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил и незначителна част от тях - при изпадането на пострадалия от автомобила. Настъпването на смъртта на М.Т. по данни от експертизата е в пряка и непосредствена връзка с получените от него при ПТП травматични увреждания и настъпилите усложнения в тази връзка. По данни от назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 14/2020 г. /спр. т.1 л.88-92 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на В. М. Х. е установена тежка съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък. По отношение на Христо е констатирано, че след произшествието е изпаднал в тежко шоково съС.ие, наложило приемането му в МБАЛ “Д-р И. Селимински“ АД- гр.Сливен. Смъртта на същия е посочено, че е настъпила на четвъртия ден от приемането му - 13.01.2020 г., въпреки предприетите адекватни медицински интервенции за спасяване на живота му. Като непосредствена причина за смъртта на В. Х. вещото лице е приело установената при аутопсията тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък и острото тежко шоково съС.ие, в което същият е изпаднал непосредствено след травмиране при ПТП на съответните области от тялото. Представяйки в заключението характеристиките на всяка от констатираните по тялото на Х. травми, експертът е посочил, че същите са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети по травмираните области на тялото на пострадалия, както и притискането на тези области между такива предмети. Основавайки се на обективните находки при огледа на тялото на жертвата - локализацията на уврежданията, експертът е ангажирал становище, че Х. е бил блъснат от лявата странична повърхност на тялото и е бил притиснат към дясната половина на автомобила. Разяснил е, че уврежданията не се дължат на директен удар с влака по травмираните области на тялото на пострадалия, а вследствие блъскане на лекия автомобил, в който се е возел последният и удряне на травмираните области на тялото и тяхното притискане от деформиралите се части на блъснатия лек автомобил. Направил е заключение, че всички увреждания са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил. Констатирайки отсъствие на данни за заболявания при пострадалия на вътрешните органи, експертът е възприел, че констатираните травми и настъпилата смърт на В. Х. са пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие. На основание обсъдените по-горе данни от медицинските заключения, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Сливен относно доказателствената подкрепеност на признатите от подс.Т. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от всеки от пострадалите – Н. Х., М.Т. и В. Х. при процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта на последните от травмите, причинени им при произшествието. Интерпретирайки коректно в своите мотиви заключенията на експерта д-р Т.Ч.., съдът правилно е приел, че няма основание да не кредитира същите в констатациите си относно тежестта на уврежданията, получени от пътувалите в управлявания от подсъдимия лица, съответно броя на жертвите вследствие допуснатото от него произшествие. Правилна оценка съдът е дал и на заключенията по назначените в хода на досъдебното производство три химически експертизи, обективирани в протоколи с №№7/10.01.20г., №8/10.01.20г., №9/10.01.20г. /спр. т.1, л.105, л.107, л.109 от ДП/, данните от които разкриват, че при изследване на иззетите проби кръв от подс.Т. и пътувалите в автомобила „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ, управляван от последния - В. Х. и А.А., не се доказва наличие на етилов алкохол. Биологичните проби /кръв и урина/, иззети от подс. Т. и свид. А.А., както и пробите кръв, иззети от труповете на М.Т. и Н. Х., са били обект на изследване и от назначени по делото химикотоксикологични експертизи -№№ И-2535/12.03.2020г.; № И-2537/12.03.2020г.; № И-2538/12.03.2020г. и № И- 2536/12.03.2020г. /спр. т.1, л.125-127, л.131-132, л.136-138 и л.142-143 от ДП/, с обсъждането на които съдът се е занимал подробно. Представените експертни заключения сочат, че в кръвта и урината на подсъдимия и в кръвта на пострадалия Н. Х. не се установяват следи от наркотични вещества. Изследването на пробата кръв, взета от трупа на М.Т. по данни от химикотоксикологичната експертиза установява наличие на алкохол /етанол/ с концентрация 1.28 ± 0.034 g/L; наличие на Диазепам - лекарствен продукт от групата на бензодиазепините с антиконвулсантно, анксиолитично, седативно и мускулно-релаксиращо действие, включен в Списък III /Рискови вещества/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, както и Лауданозин - метаболит на лекарствено вещество атракуриум, прилагано в болнични условия като миорелаксант при реанимационни действия. В разясненията си по направените констатации, вещите лица са посочили, че установената концентрация на алкохол (етанол) в кръвта на Т. съгласно таблицата на DUBOWSKI