Решение № 45 от 31.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 171/2022 г.

Апелативен съд31.05.2023 г.докладчик Петя Иванова Петрова Дакова

Диспозитив

ИЗМЕНЯВА присъда № 10/17.06.2022г., постановена по НОХД № 92/2022г. по описа на Окръжен съд – Сливен, като: ПРИЗНАВА подсъдимия К. М. Т., ЕГН: •••••••••• за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП. НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия К. М. Т. наказание по чл.343г от НК - Лишаване от право да управлява МПС от петнадесет години на тринадесет години. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

С присъда № 10/17.06.2022г. по НОХД № 92/2022г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия К. М. Т., роден на...г. в гр.Ямбол, ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 09.01.2020 г. на път ІІІ-5305 - на ЖП прелез в с. Желю войвода, общ. Сливен, при управление на МПС - л.а. Фолксваген Шаран с per. № К... АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл. 52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 53 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в лекия автомобил Н. В.в Х., ЕГН ••••••••••, М.И.Т., ЕГН •••••••••• и В. М. Х., ЕГН ••••••••••, като случаят е особено тежък, поради което и на основание по чл.343 ал.3 б.”б” предл.2, вр, чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. с чл. 54 от НК НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия К. М. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от петнадесет години, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а от НПК, считано от 17.01.2020 г. до привеждане в изпълнение на това наказание. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител А. В. Х. сума в общ размер от 2 600 лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатски хонорар в досъдебното и съдебното производство. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител С. Я. Х. сумата от 800 лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители З. Я. Х. и Д. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители М. Я. Х. и А. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители К. М. Х., И. М. Х. и Н. М. Х. сумата от 1000 лева, представляваща направените по съдебното производство разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Сливен направените в досъдебното производство разноски в размер на 2 237, 05 лева. ОС-Сливен се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К... АТ – да се върне на подсъдимия К. Т., а един брой кожена обшивка от волан на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К... АТ да се отнеме в полза на държавата и унищожи, след влизане на присъдата в сила. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. С. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия К. М. Т.. В жалбата се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се поддържа, че при индивидуализацията му съдът не се е съобразил с критериите по чл.36 и чл.54 от НК. Твърди се, че отмереното наказание от десет години лишаване от свобода е прекомерно по тежест. Направено е искане за изменяване на присъдата в нейната санкционна част и намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадената жалба е постъпило писмено възражение от частните обвинители З. Г. Б. и В. Н. Х., чрез пълномощника на последните – адв. Р. М. от САК, в което се излагат подробни съображения в насока нейната неоснователност. Сочи се, че в процеса по индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд задълбочено е изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец, така и коректно е отчел наличните по делото отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи за справедливия размер на санкцията. Твърди се, че съдът е дал обективна оценка на поведението на подсъдимия преди и по време на произшествието, както и на предходната му дейност като водач на МПС, свидетелстваща за допуснати от него множество нарушения на пътните правила, обусловили не само санкционирането му по административен ред, но и осъждането му за извършени престъпления против транспорта. Подчертава се тежестта на престъпното деяние от гледна точка на настъпилия тежък резултат, както и с оглед сериозността на допуснатите от водача нарушения на пътните правила. Изразява се съгласие със заключението на съда относно отсъствието на обективни данни по делото, които да имат характера на смекчаващи отговорността на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че първата инстанция основателно е отказала да цени в положителен за подсъдимия аспект изразеното от него съжаление за случилото се, определяйки го като формално, както и правилно не се е доверила на твърденията на подсъдимия за принос на останалите пътници в автомобила към настъпване на ПТП. С горните съображения се моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена във всичките й части. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при правилно изяснените по делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатите от водача К. Т. нарушения на чл. 20, ал.1; чл. 51, ал. 1; чл. 52 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП и настъпилата смърт на три лица, законът е приложен правилно. Присъединява се към аргументацията на съда, с която е приел, че деянието е извършено при форма на вина „самонадеяност“, както и че случаят е особено тежък. Намира, че първата инстанция основателно е отхвърлила като недоказана защитната теза на подсъдимия относно приноса на пътуващите в автомобила лица за настъпване на ПТП. Наложените на подсъдимия наказания счита за справедливи и съответни на извършеното престъпление. Сочи, че преценката на съда относно липсата в случая на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, е правилна. Изтъква, че с признанието си по фактите на обвинението, подсъдимият не е имал за цел да подпомогне разследването, а единствено да облекчи собственото си правно положение. Поради това и намира, че процесуалното му поведение не следва да бъде отчитано като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съгласявайки се също с приложения подход при оценката на отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът акцентира върху факта на предходно осъждане на Т. за престъпление по транспорта с причинена смърт, както и върху множеството санкции, наложени на последния за допуснати нарушения на пътните правила, данните в каквато насока намира, че го очертава като лице с много висока степен на обществена опасност. Подчертавайки на следващо място тежестта на инкриминираното деяние от гледна точка на броя и характера на извършените нарушения на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, прокурорът поддържа, че не са налице основания за редукция на наказанията, наложени на подсъдимия. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Сливен - потвърдена. Частните обвинители Л. И. О. и В. Л. О. /В. М.Т./, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от повереника - адвокат С. Р. от АК-В. Търново, преупълномощен от адв. С. Ч. от САК. Повереникът ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че искането за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания не може да бъде защитено с никакви аргументи. Изтъква, че в мотивите към присъдата подробно и в пълнота са обсъдени както събраните по делото доказателства и изводимите на основата на същите релевантни факти, така и всички данни, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. Отмереното на подсъдимия наказание от десет години лишаване от свобода намира за съобразено с тежестта на деянието, което разкрива изключително висока обществена опасност, личността на дееца – неговото утежнено съдебно минало, множеството му наложени наказания по ЗДвП, и поведението му на пътя преди настъпване на ПТП, за което сочи, че граничи с евентуален умисъл. Поддържайки, че обжалваната присъда е постановена изцяло в унисон със съдебната практика по този род дела, без проява на снизходителност от страна на съда, повереникът пледира за нейното потвърждаване. Частните обвинители К. М. Х., И. М. Х. и Н. М. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от упълномощения повереник - адвокат П. Н. от АК-Сливен, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при несъмнената установеност на фактите по обвинението срещу подс.Т., санкцията, определена па последния е в справедлив размер. Позовавайки се на данните за съдебното минало на подсъдимия, повереникът изтъква липсата на постигнато поправяне на Т.. Сочи, че въпреки предходните осъждания за извършени престъпления по транспорта, сред които и такива с причинена смърт, подсъдимият не е коригирал поведението си като водач на МПС, а напротив, демонстрирал е за пореден път незачитане на правилата, разписани в ЗДвП, с което е причинил смъртта на три лица, пътували в управлявания от него автомобил. Като значим изтъква факта, че настъпилото ПТП е извършено в зоната на ЖП прелез, която е рискова за преминаващите автомобили. Солидаризирайки се напълно с аргументацията на съда при отмерване на наказанието на подсъдимия, повереникът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Частните обвинители З. Г. Б., В. Н. Х. и Т. И. Н., както и техните повереници - адвокат Р. М. от АК-София и адвокат М. Б. от АК-Ямбол, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция. В писмени молби до АС-Бургас, поверениците - адвокат Б. и адвокат М. са заявили искане присъдата на ОС-Сливен като правилна да бъде потвърдена. Частните обвинители Я. В. Х.-лично и като майка и законен представител на З. Я. Х., Д. Я. Х., А. Я. Х., М. Я. Х., както и частният обвинител С. Я. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Частният обвинител А. В. Х., както и повереникът й – адвокат А. Б. от САК, редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до АС-Бургас, адвокат Б. е заявил, че оспорва подадената от подсъдимия жалба срещу присъдата. Пред въззивния съд подсъдимият К. Т. се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат С. П. от АК-Сливен. Защитникът ангажира позиция за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс.Т., което счита за необосновано завишено. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение при индивидуализацията на санкцията, а се е ограничил в анализа единствено на отегчаващите отговорността такива, някой от които е отчел повторно, в нарушение на чл.56 от НК. Изразява несъгласие с направеното от съда заключение за изключително завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, като намира, че същото не почива на обективен прочит на наличните по делото данни за предходна съдимост на Т.. Твърди, че при обсъждане на справката за съдимост на подсъдимия, съдът не е отчел факта на настъпила реабилитация по чл.88а от НК за четири от общо петте осъждания на последния, както и обстоятелството, че постановената последна по време присъда, касаеща извършено престъпление по транспорта, е влязла в сила след датата на деянието, предмет на настоящото наказателно производство. Изтъква на следващо място, че съдът не е имал основание да пренебрегва обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимия, а именно доброто му процесуално поведение, оказаното от него съдействие при разследването, изразеното разкаяние за деянието, влошеното му здравословно съС.ие, семейното му положение и липсата на други квалифициращи деянието признаци, извън установения такъв на причинена смърт на повече от едно лице. С неотчитането на същите според защитника съдът е изключил възможността за определяне на наказание в минимален размер, което стои в противоречие със закона. Поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е обусловено единствено от обществените нагласи и очаквания и в противоречие с принципите за определяне на наказанието, съобразно извършеното деяние и личността на дееца. Отправя искане за намаляване размера на наложените на подс. Т. наказания. В личната си защита подсъдимият К. Т. поддържа доводите на защитника и моли за намаляване на наложеното му наказание. Сезиращата въззивния съд жалба като подадена от лице, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното: Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият К. Т. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият К. М. Т. е роден на...г. в гр.Ямбол, български гражданин, завършил основно образование, неженен, осъждан, с поС.ен адрес по местоживеене - гр.Ямбол, ул. „П.“ № 231. Същият е правоспособен водач на МПС от 2010 год. - притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №.... за категории – В и АМ, издадено на 05.11.2010 г., валидно до 05.11.2020г. /спр. т.2, л.20-22 от ДП/. Като водач на МПС, подс. Т. е многократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, като за периода от 2011г. до датата на инкриминираното деяние спрямо последния са издадени осем наказателни постановления, тридесет и шест фиша, както и три заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/. В хода но воденото досъдебно производство по настоящото дело, с постановление от 17.01.2020г. на Окръжна прокуратура - Сливен, на подс. К. Т. е наложена мярка за процесуална принуда по чл.69а от НК – временно отнемане на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с №.... от 05.11.2010 г., издадено от ОД на МВР – Ямбол /спр. т.1, л.17 от ДП/. На 09.01.2020г. в късния следобед, подс. К. Т. предприел пътуване от гр.Ямбол към с.Сотиря, общ.Сливен, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ, собственост на Х.Н.К. от гр.Кърджали /спр. т.2, л.23 от ДП/. Заедно с подсъдимия в автомобила пътували свид. А.А. /на предна дясна седалка до водача/ и пострадалите В. М. Х. /на задната дясна седалка/, Н. В.в Х. /на задната лява седалка/ и М.И.Т. /на задната седалка по средата/. Пътуването на подсъдимия и спътниците му до с.Сотиря било осъществено с цел провеждане на среща с техни познати, с оглед уговаряне на работа в Италия и датата на заминаване. Пътят към с.Сотиря преминавал през с.Желю войвода, общ.Сливен, където имало железопътен прелез с функциониращи бариери. Към момента на приближаване на автомобила, управляван от подсъдимия на ж.п. прелеза бариерите били спуснати, въпреки което Т. ускорил движението на същия и преминал през железопътния прелез. След пристигане на подс.Т. и спътниците му в с.Сотиря, последните провели планираната среща с приятели, с които се уговорили за пътуването до Италия, като престоят им в селото продължил около 40-50 минути. По време на пребиваването в с.Сотиря никой от пътниците в автомобила, както и самият подсъдим, не употребили алкохол или наркотични вещества. Тръгвайки да се прибират към гр.Ямбол, всички пътуващи в автомобила, управляван от подсъдимия Т. – свид. А.А. и пострадалите В. Х., Н. Х. и М.Т., се настанили на същите места в автомобила, на които били по време на пътуването от гр.Ямбол до с.Сотиря, като никой от тях не си поставил предпазен колан. Управлявайки лекия автомобил в тъмната част на денонощието, около 19, 00-19, 30 часа, подс.Т. поел обратно по пътя, по който се движил от гр.Ямбол до с.Сотиря – път III 5305. Времето било сухо, асфалтовата пътна настилка – също била суха. При наближаване на ж.п. прелеза на с.Желю войвода в посока от север на юг към центъра на селото подс. К. Т. намалил скоростта на автомобила до около 20 км/ч. С тази скорост управляваният от Т. лек автомобил достигнал до железопътния прелез, който бил сигнализиран с пътни знаци, със спусната електрическа бариера и с включен звуков и светлинен сигнал. Подсъдимият не предприел действия по спиране на автомобила, а продължил движението си, навлизайки в зоната на железопътния прелез, като преди това направил само маневра, с която изнесъл автомобила в лявата пътна лента, тъй като в затворено съС.ие двете бариери заемали само десните ленти за движение спрямо двете посоки. По същото време влак № 80144 на „БДЖ ПП" ЕООД, обслужван от локомотив № 44-185 с локомотивен машинист - свид. Ц.Д. и помощник- локомотивен машинист свид. К. Р. - служители на Локомотивно депо - София, който потеглил в 19.54 часа от гара Желю войвода в посока гара Сливен, приближавал към жп прелеза на с.Желю войвода. Влаковата композиция се движела със скорост около 79 км/ч, която не надвишавала максимално разрешената за конкретния железопътен участък. Свидетелите Д. и Р. притежавали необходимата квалификация, правоспособност, професионален опит и стаж за управление на влаковата композиция. При приближаване към жп прелеза на влаковата композиция, състояща се от локомотива и два вагона, машинистът – свид. Д. подал звуков сигнал „Внимание", като същият забелязал, че отдясно по посока на движение на влака се приближавал управлявания от подс. К. Т. лек автомобил „Фолксваген Шаран“, който вече навлизал в сервитута на прелеза. Независимо от съществуващото обозначение на железопътния прелез с пътни знаци, както и включената за последния светлинна сигнализация и спуснати автоматични бариери от двете посоки на движение, подс.Т. решил да рискува и да премине през прелеза непосредствено преди влаковата композиция. Възприемайки движението на автомобила, свид. Д. отново подал звуков сигнал „Внимание" и привел влаковата спирачка в режим „Бързо спиране" /екстрено/. По същото време подс. К. Т. навлязъл пред влаковата композиция, при което последвал удар между челната лява част на локомотива и страничната задна лява част на лекия автомобил. В резултат на настъпилия удар лекият автомобил, управляван от подс.Т., претърпял множество деформации в лявата странична част, обхващаща задната лява врата, задния ляв панел, счупване на задното ляво стъкло и др. деформации, а локомотивът на влака получил незначителни и леки деформации. Вследствие удара между влаковата композиция и лекия автомобил пътуващите в последния лица Н. Х., В. Х. и М.Т., както и подс.Т., изпаднали от купето, като в същото останал единствено свид. А.А.. В резултат на получените при произшествието травми пострадалият Н. В.в Х. починал на място. Останалите пътници - В. Х., М.Т. и свид. А.А., както и подс.Т. били откарани с отзовалите се на мястото на произшествие екипи на ЦСМП при МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" - Сливен в болничното заведение. На следващия ден – 10.01.2020г., в резултат на получените при произшествието травми, пострадалият М.И.Т. починал в болничното заведение, а на четвъртия ден след произшествието – 13.01.2020г. починал и пострадалият В. М. Х.. Свид. А.А. бил с установени при прегледа повърхностни наранявания, поради което и същият напуснал болничното заведение по собствено желание. Водачът на автомобила - подс. К. Т., който вследствие на произшествието също получил наранявания, след няколко дни престой в лечебно заведение, бил изписан в добро общо съС.ие. Местопроизшествието било посетено от полицейски екип на РУ на МВР – Сливен. Извършен бил оглед на местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от 09.01.2020г. ведно с изготвен фотоалбум към него /спр. т.1, л. 51-63 от ДП/. На машиниста и помощник-машиниста на влака – свидетелите Ц.Д. и К. Р. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с отчетен отрицателен резултат. Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото. Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите А.А., К. И., Ц.Д., К. Р., М.В., И.И., С.С., М. Х., А. Х., З. Б., Я. Х. и Т. Н.; писмените и веществените доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 09.01.2020г. ведно с фотоалбум към него; писмените доказателства - писмена кореспонденция със сектор „ПП" при ОД на МВР - Сливен; кореспонденция и медицински документи от МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" - Сливен; кореспонденция и документи от Община Ямбол; кореспонденция и документи от „БДЖ ПП" ЕООД, ИА "ЖА", ДП „НКЖИ", справки за съдимост; характеристична справка; декларации за семейно и материално положение и имотно съС.ие; договор за покупко-продажба на МПС; приемо-предавателен протокол № 281, удостоверения за наследници; заключенията на изготвените по досъдебното производство експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на труп № 8/20г. на Н. Х.; съдебномедицинска експертиза на труп № 9/20 г. на М.Т., съдебномедицинска експертиза на труп № 14/20 г. на В. Х., автотехническа експертиза, протоколи за химически експертизи с №№7/10.01.20г., №8/10.01.20г., №9/10.01.20г. и химикотоксикологични експертизи с №№ И-2535/12.03.2020г.; № И- 2537/12.03.2020г.; № И-2538/12.03.2020г. и № И-2536/12.03.2020г. Правилно в преценката си по чл. 372, ал. 4 от НПК, за доказателствена обезпеченост на признатите от подс. Т. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Сливен е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по назначени в хода на досъдебното производство три съдебномедицински експертизи за оглед и аутопсия на труп, автотехническа, химически и химикотоксикологични експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища, представени в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна област и на основата на събрания по делото доказателствен материал. Констатациите, съдържащи се в тях са описани достъпно и ясно, с разяснения относно подходите и методите на анализ и изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността изготвените експертни заключения, в каквато насока отсъстват и възражения на страните. Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 8/2020 г., изготвена от вещото лице д-р Ч. /спр. т.1, л.69-73 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Н. В.в Х. е установена тежка, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и корема, както и органите, разположени в областта на гръдната и коремната кухина и тежки травми в областта на крайниците. Описвайки в подробен план характеристиките на всяка от травмите, констатирани върху трупа на Н. Х., като непосредствена причина за смъртта на същия, настъпила на 09.01.2020 г., вещото лице е приело констатираната при аутопсията тежка съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците и острото шоково съС.ие, в което е изпаднал пострадалият непосредствено след железопътната травма, както и коматозното съС.ие, в което е изпаднал вследствие тежката черепно-мозъчна травма. Шоковото съС.ие експертът е посочил, че се дължи на съчетаната травма - травмата на главата, гръдния кош, корема и крайниците, а комата - на получената тежка черепномозъчна травма. Уврежданията по тялото на Н. Х. според експертизата са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети по травмираните области на тялото, както и притискането на тези области на тялото между такива предмети. Всички увреждания се сочи, че са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил, а незначителна част от тях са причинени при изпадането на пострадалия от автомобила. Възприето е в експертизата, че констатираните травми и настъпилата смърт на Х. са пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие. За установяване причините за смъртта на пострадалия М.И.Т. в хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 9/2020г. /спр. т.1, л.79-82 от ДП/. При огледа и аутопсията върху трупа е установена тежка, несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и корема, както и органите, разположени в областта на гръдната и коремната кухина. Характеризирайки всяко от уврежданията, констатирани по тялото на пострадалия М.Т., като непосредствена причина за смъртта на последния, настъпила на 10.01.2020 г., вещото лице е приело тежката съчетана травма, обхващаща главата, гръдния кош и корема, острото шоково съС.ие, в което същият е изпаднал непосредствено след железопътната травма, както и коматозното съС.ие, обусловено от получената тежка черепно-мозъчна травма. Шоковото съС.ие се сочи в експертизата, че се дължи на съчетаната травма - травмата на главата, гръдния кош и корема, а комата - на получената черепно-мозъчна травма. Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил съприкосновението на тялото на пострадалия с твърди тъпи и тъпоръбести предмети – удряне с такива предмети по травмираните области на тялото, както и притискането на тези области на тялото между такива предмети. Според заключението на експерта локализацията на уврежданията сочи, че пострадалият е бил блъснат от лявата странична повърхност на тялото му, като в случая не се касае за директен удар между влака и травмираните области на тялото, а за увреждания, получени вследствие блъскане на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият и удряне на травмираните области на тялото и тяхното притискане от деформиралите се части на самия автомобил. Констатираните увреждания експертът е посочил, че са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил и незначителна част от тях - при изпадането на пострадалия от автомобила. Настъпването на смъртта на М.Т. по данни от експертизата е в пряка и непосредствена връзка с получените от него при ПТП травматични увреждания и настъпилите усложнения в тази връзка. По данни от назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 14/2020 г. /спр. т.1 л.88-92 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на В. М. Х. е установена тежка съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък. По отношение на Христо е констатирано, че след произшествието е изпаднал в тежко шоково съС.ие, наложило приемането му в МБАЛ “Д-р И. Селимински“ АД- гр.Сливен. Смъртта на същия е посочено, че е настъпила на четвъртия ден от приемането му - 13.01.2020 г., въпреки предприетите адекватни медицински интервенции за спасяване на живота му. Като непосредствена причина за смъртта на В. Х. вещото лице е приело установената при аутопсията тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък и острото тежко шоково съС.ие, в което същият е изпаднал непосредствено след травмиране при ПТП на съответните области от тялото. Представяйки в заключението характеристиките на всяка от констатираните по тялото на Х. травми, експертът е посочил, че същите са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети по травмираните области на тялото на пострадалия, както и притискането на тези области между такива предмети. Основавайки се на обективните находки при огледа на тялото на жертвата - локализацията на уврежданията, експертът е ангажирал становище, че Х. е бил блъснат от лявата странична повърхност на тялото и е бил притиснат към дясната половина на автомобила. Разяснил е, че уврежданията не се дължат на директен удар с влака по травмираните области на тялото на пострадалия, а вследствие блъскане на лекия автомобил, в който се е возел последният и удряне на травмираните области на тялото и тяхното притискане от деформиралите се части на блъснатия лек автомобил. Направил е заключение, че всички увреждания са били причинени в купето на катастрофиралия лек автомобил. Констатирайки отсъствие на данни за заболявания при пострадалия на вътрешните органи, експертът е възприел, че констатираните травми и настъпилата смърт на В. Х. са пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие. На основание обсъдените по-горе данни от медицинските заключения, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Сливен относно доказателствената подкрепеност на признатите от подс.Т. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от всеки от пострадалите – Н. Х., М.Т. и В. Х. при процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта на последните от травмите, причинени им при произшествието. Интерпретирайки коректно в своите мотиви заключенията на експерта д-р Т.Ч.., съдът правилно е приел, че няма основание да не кредитира същите в констатациите си относно тежестта на уврежданията, получени от пътувалите в управлявания от подсъдимия лица, съответно броя на жертвите вследствие допуснатото от него произшествие. Правилна оценка съдът е дал и на заключенията по назначените в хода на досъдебното производство три химически експертизи, обективирани в протоколи с №№7/10.01.20г., №8/10.01.20г., №9/10.01.20г. /спр. т.1, л.105, л.107, л.109 от ДП/, данните от които разкриват, че при изследване на иззетите проби кръв от подс.Т. и пътувалите в автомобила „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ, управляван от последния - В. Х. и А.А., не се доказва наличие на етилов алкохол. Биологичните проби /кръв и урина/, иззети от подс. Т. и свид. А.А., както и пробите кръв, иззети от труповете на М.Т. и Н. Х., са били обект на изследване и от назначени по делото химикотоксикологични експертизи -№№ И-2535/12.03.2020г.; № И-2537/12.03.2020г.; № И-2538/12.03.2020г. и № И- 2536/12.03.2020г. /спр. т.1, л.125-127, л.131-132, л.136-138 и л.142-143 от ДП/, с обсъждането на които съдът се е занимал подробно. Представените експертни заключения сочат, че в кръвта и урината на подсъдимия и в кръвта на пострадалия Н. Х. не се установяват следи от наркотични вещества. Изследването на пробата кръв, взета от трупа на М.Т. по данни от химикотоксикологичната експертиза установява наличие на алкохол /етанол/ с концентрация 1.28 ± 0.034 g/L; наличие на Диазепам - лекарствен продукт от групата на бензодиазепините с антиконвулсантно, анксиолитично, седативно и мускулно-релаксиращо действие, включен в Списък III /Рискови вещества/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, както и Лауданозин - метаболит на лекарствено вещество атракуриум, прилагано в болнични условия като миорелаксант при реанимационни действия. В разясненията си по направените констатации, вещите лица са посочили, че установената концентрация на алкохол (етанол) в кръвта на Т. съгласно таблицата на DUBOWSKI

2006

за фазите на острото алкохолно повлияване/интоксикация се отнася към фаза на Възбуда, характеризираща се с емоционална нестабилност; загуба на критична преценка; повлияване на възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор; повишено реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение; промени в акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие; завалена реч; повръщане; сънливост. Относно установеното в кръвта на Т. вещество диазепам експертите са посочили, че се касае за лекарствено средство, отпускано само по лекарско предписание /отслабва вниманието, забавя рефлексите/, като са направили допускане, че е възможно същото да е било приложено от екипа на ЦСМП или в Спешно отделение. Предвид обаче отсъствието на информация в тази насока, са приели, че не могат да се ангажират със заключение за произхода на наркотичното вещество, т.е. дали е употребено предварително или е с ятрогенен характер. Обосновали са извод, че намереният диазепам е приложен в сравнително кратък период от време преди вземане на кръвната проба (средно 2-6 часа), тъй като липсват метаболити в изследваните биологични проби. Във връзка с изведения при изследването на кръвта на Т. Лауданозин експертите са приели, че доколкото се касае за вещество, което се прилага в болнични условия като миорелаксант при реанимационни дейности, произходът му в конкретния случай се отнася като ятрогенен и няма съдебно токсикологично значение за целите на експертизата. Извършените изследвания на предоставените биологични проби от кръв и урина на свид. А.А. съгласно заключението на химикотоксикологичната експертиза не установяват наличие на наркотични вещества. Регистрираният положителен резултат на имуноаналитичния тест за тетрахидроканабинол/ метаболити в пробата урина на А. на база на отрицателния резултат от доказателствения анализ за наличие на тетрахидроканабинол/ метаболити в кръвната проба, се сочи в експертизата, че предполага възможна употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол (ТНС) от изследваното лице, която да е била в период по-голям от 24-36 часа спрямо момента на вземане на биологичните проби, както и възможна употреба на продукт, съдържащ ниско количество ТНС или прием на малко количество (напр. 1-2 всмуквания от цигара с по-ниско съдържание на ТНС). С оглед на това поясняват, че към момента на медицинското изследване и вземането на кръвната проба не може да се обективизира употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол със съдебно-токсикологична значимост. Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е позовал на заключението по назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза, извършена от вещото лице доц. д-р инж. Х.У., което в достатъчна степен на обоснованост и пълнота дава отговор на всички значими за правилното решаване на делото въпроси, свързани с изследване техническите параметри на възникналото ПТП /спр. т.1, л. 95-103 от ДП/. Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза, същата установява скорост на влаковата композиция преди пътнотранспортното произшествие - около 79 км/ч. /в рамките на разрешената за съответния пътен участък/. Опасната зона за спиране на влаковата композиция при тази скорост е изчислена на 156 метра. Скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ, управлявана от подс.Т., преди ПТП, вещото лице е определило на около 20 км/ч. Анализирайки пътната обстановка в района на произшествието на база на констатираното при огледа, вещото лице е посочило, че железопътният прелез е сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера, светлинна и звукова сигнализация, като всички тези сигнализации са били в изправно съС.ие към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие. На основата на изчислените параметри на движение на участниците в ПТП експертизата приема, че с навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ в зоната на жп прелеза при включена сигнализация и спуснати електрически бариери, забраняващи преминаване на превозни средства, същият е попаднал в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Според представените изчисления, когато челната част на влаковата композиция се е намирала на около 44 метра от мястото на удара, лекият автомобил е бил преди около 12 метра от геометричното му разположение към мястото на удара и непосредствено преди бариерата. При създалата се пътна обстановка, изведена по експертен път, вещото лице прави извод, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да намали скоростта на достатъчно голямо разС.ие и да предотврати пътнотранспортно произшествие чрез спиране преди да премине покрай спуснатите бариери. Относно възможността за предотвратяване на ПТП от страна на машиниста на влаковата композиция, вещото лице е приело, че такава в случая не е била налице, тъй като същият е възприел опасността от удар на разС.ие около 44 м от мястото на удара, към който момент навлезлият в зоната на жп прелеза автомобил вече е попадал в опасната зона за спиране на композицията. Според експертизата машинистът не е имал техническа възможност да възприеме опасността в по-ранен момент. Въпреки предприетите от последния действия по задействане на спирачната система, произшествието към този момент е било непредотвратимо. Отчитайки особеностите на пътната ситуация и с оглед резултатите от проведените техническо изследване и анализ, експертът е формулирал заключение, според което техническата причина, довела до възникването на ПТП, е навлизането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно според експертизата е водачът на лекия автомобил да предприеме намаляване на скоростта на движение, спиране преди спуснатите бариери и пропускане на влаковата композиция, едва след което същият да предприеме пресичане на жп прелеза. Основателно, пристъпвайки към анализ на гласните доказателствени източници, първостепенният съд е констатирал, че подсъдимият не е дал обяснения по фактите на обвинението, като същият се е възползвал от предоставеното му от закона право да запази мълчание. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели, с оглед значимостта им в установяването на релевантните факти, съдът се е ангажирал със задълбоченото им изследване и оценка за достоверност, изводите в каквато насока се споделят напълно от въззивния съд. Отчитайки отсъствието на противоречивост в данните, съобщени от свидетелите, възприели процесната пътна обстановка, в различни етапи от динамичното и развитие, и при съпоставката им с останалите, налични по делото доказателства, вярно съдът е заключил, че техните показания се явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Правилно в изводите си по фактите на обвинението, първостепенният съд е кредитирал данните, изнесени от разпитаните по делото свидетели А.А. – пътник в автомобила, управляван от подсъдимия, К. И. – стрелочник- прелезопазач на ж.п.гара с.Желю войвода, общ.Сливен, Ц.Д. и К. Р. – първият- локомотивен машинист, а вторият - помощник локомотивен машинист на процесния пътническия влак, които се установяват като очевидци на произшествието и еднозначно съобщават възприетите от тях факти както от гледна точка на поведението на подс.Т., така и цялостната пътна обстановка, при която е възникнало произшествието. Сведенията, които тези свидетели представят като лични възприятия за обстановката на ПТП, в своята релевантна насоченост напълно кореспондират с данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.01.2020г. и фотоалбума към него /спр. т.1, л.51-63 от ДП/, а също и с експертното заключение по назначената автотехническа експертиза, представящо механизма на възникналото произшествие. Като страничен наблюдател на обстановката, при която е възникнало произшествието, свид. К. И. е категорична по отношение на обстоятелството, че електрическата бариера на жп прелеза е била спусната, а също и задействани звуковата и светлинната сигнализация. В непосредствената си видимост към мястото на произшествието същата е възприела приближаването към жп прелеза на автомобила, управляван от подсъдимия, за който сочи, че е навлязъл в железопътната зона без да намали скоростта, очевидно, разчитайки, че ще може да премине преди влаковата композиция. В кореспонденция с изложеното от тази свидетелка са и показанията на свидетелите Ц.Д. и К. Р., които поддържайки твърдение, че влаковата композиция е потеглила от жп гара Желю войвода при даден зелен сигнал, съобщават за възприетото от тях в следващ момент движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия при приближаването му към жп прелеза, без да намали скоростта и спре пред спуснатата бариера. Сочат, че са оценили това поведение на водача Т. като опасност за движението, поради което и са подали непрекъснат звуков сигнал „Внимание“, а веднага след това е била задействана и спирачката за екстрено спиране. Свидетелстват, че въпреки подадената от тях сигнализация за опасност, автомобилът не е преустановил движението си, като непосредствено преди прелеза същият преминал в насрещната лента за движение, за да заобиколи спусната бариера и предприел пресичане на прелеза, с последвал от това удар /спр. т.1, л.39-42 от ДП/. Подходът на съда в оценката за достоверност на показанията, дадени от свид. А.А., който е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, управляван от подс.Т., също не търпи критика. Напълно обосновано при обсъждане на същите, първата инстанция е приела, че доводите на защитата, с които се поддържа, че подсъдимият е бил провокиран да предприеме рисковото преминаване през жп прелеза при спуснати бариери и включена сигнализация, не могат да намерят необходимата доказателствена подкрепа. В показанията си, дадени на 10.01.2020г. /ден след произшествието/ и на 17.01.2020г. пред съдия /спр.т.1, л.26, л.49-50 от ДП/, свид. А. дава подробно описание на обстановката, при която е протекло пътуването от гр.Ямбол до с. Сотиря, общ.Сливен и обратно, като съобщава, че не само при завръщането им от селото, но и по пътя към него, при преминаване през с. Желю войвода подсъдимият е пресякъл жп прелеза при спуснати бариери. Разказвайки за възникналия пътен инцидент, свидетелят убедено твърди, че нищо не е отвличало вниманието на водача Т., който карал бавно, следял пътя, пушил цигара и се „майтапил“ с пострадалия М.Т.. Според заявеното от свид. А., на пътя не е имало други автомобили или някакво препятствие, които да попречат на подсъдимия да види, че бариерите са спуснати. Напротив, сочи, че подсъдимият ясно е възприел обстановката на жп прелеза, като дори направил коментар, че бариерите отново са спуснати. Съобщава, че в района на жп прелеза е било осветено и макар подсъдимият да виждал спуснатите бариери, само намалил малко скоростта, изнесъл се в лявата лента, за да избегне бариерата и продължил да се движи. Твърди, че никой от пътниците не е настоявал да преминат жп прелеза при спуснати бариери, дори обратното, самият той, виждайки, че автомобилът не спира, се обърнал към подсъдимия с думите “Влакът идва, какво правиш?“. Представените в горното съдържание показания на свидетеля-очевидец на произшествието, съдът правилно е отчел, че имат съществено значение за изясняването на поведението на подс.Т., като на основата на същите се установява, че последният не е имал никаква извинителна причина да предприеме рисково преминаване на жп прелеза при наличие на ясна сигнализация за движението на влакова композиция и съществуваща забрана за навлизане в железопътната зона. Правилен подход съдът е демонстрирал и в оценката си за достоверност на показанията, дадени от свидетелите М.В. и И.И. – младши автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – Сливен, които са посетили мястото на произшествието и свидетелстват за обстановката и поведението на участниците в него, както и дават сведения за извършените от тях тестове за употреба на алкохол на локомотивните машинисти Д. и Р., с отчитане на отрицателни резултати /спр. т.1, л.46, л.47 от ДП/. По отношение на останалите разпитани по делото свидетели, съдът коректно е констатирал, че същите се явяват близки на пострадалите при ПТП лица, които не са присъствали на мястото на пътния инцидент и поради това данните, съобщени от тях, разкриват единствено съществуващите помежду им отношения на родство и емоционална близост. Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие с изискванията на НПК /чл.125 - чл.132 от НПК/, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите. При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия К. Т., съставомерна по чл.343 ал.3 б.”б” предл.2, вр. чл.342 ал.1 от НК. Аргументирайки правната рамка на изведената от доказателствата по делото и призната от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактология по казуса, първостепенният съд правилно е приел, че при управление на процесния лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К... АТ подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл. 52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 53 ал. 1 от ЗДвП. В конкретиката на фактите по делото се установява, че в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към железопътния прелез и преминаване през него подсъдимият не е проявил необходимото внимание. Законодателят въвежда задължение за особено внимание, тъй като основен принцип на движение при различни превозни средства от пътния и железопътния транспорт е нормативно установеното предимство на релсовото пред нерелсовото превозно средство. Безспорно установено е също, че подс.Т. е предприел преминаване през жп прелеза без да се съобрази със спуснатите бариери и включената светлинна и звукова сигнализация, забраняващи навлизане в прелез, включително с подадената от приближаващия влак звукова сигнализация, като по този начин е действал в нарушение на чл. 52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП. Налице е и нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗДвП, предвид че като водач на МПС преди да премине железопътния прелез, независимо от съС.ието на бариерите, на звуковата и светлинна сигнализация, подсъдимият не се е убедил, че към прелеза не приближава релсово превозно средство и че преминаването му през прелеза е безопасно. Визираната законова норма задължава всички водачи да се съобразяват не само със съС.ието на предвидените възпиращи движението сигнализиращи средства, но и допълнително да се убедят, като се огледат, че не приближава влакова композиция, както е в конкретния случай, като по този начин се гарантира безопасното преминаване през жп прелеза. Посочените нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, който е можело да бъде предотвратен, ако подсъдимият бе проявил особено внимание при приближаване на прелеза, ако бе съобразил спуснатото съС.ие на бариерите, включените звукова и светлинна сигнализации, съответно ако се бе убедил чрез лично наблюдаване на релсовия път в двете му посоки, че към жп прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването му прелеза ще бъде безопасно. При тези несъмнени обстоятелства верен е изводът, че основната техническа причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил, управляван от подс.Т., в жп прелеза към момента на преминаване на влакова композиция въпреки забраната за това. В случая по експертен път е изяснено, че влаковата композиция се е движела с разрешена за съответния участък скорост от 79 км/ч, както и че от момента на възникване на опасността, съвпадащ с възприетото от двамата машинисти движение на автомобила, не е имало обективна възможност чрез аварийно спиране да се предотврати сблъсъка поради попадането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на композицията. Технически правилно според заключението на автотехническата експертиза е водачът на лекия автомобил – подс.Т. да предприеме намаляване на скоростта на движение, спиране преди спуснатите бариери и пропускане на влаковата композиция, едва след което същият да предприеме пресичане на жп прелеза. Анализирайки правнорелевантните факти по казуса, въззивният съд намери, че вмененото на подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, което налага оправдаването му за това деянието да е извършено и чрез нарушаване на посоченото правило по ЗДвП. Контролът, който има предвид чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, представлява владеене на управляваното превозно средство, във всяко отношение, и той обхваща всички действия на водача, които засягат не само техническото съС.ие на пътното превозно средство и показанията на съответните негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой /Решение № 960 от 09.10.1980 г. по н. д. № 866/1980 г. на ВС, ІІІ н. о., Решение № 164 от 14.04.1988 г. по н. д. № 148/1988 г. на ВС, ІІІ н. о. и др./. Цитираната норма въвежда задължение за водачите да бъдат съсредоточени и концентрирани в максимална степен върху управлението, да следят всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по пътя и в хода на този процес да не отклоняват вниманието си. В разглеждания казус данните по делото, в частност показанията на свид. А., пътувал в процесния автомобил, установяват, че при управлението му подс.Т. е бил в достатъчна степен концентриран, като същият внимателно е наблюдавал пътя, следил е изменящата се пътна обстановка, и е контролирал движението на колата. Според съобщеното от същия свидетел района на жп прелеза е бил осветен и на пътя не е имало други автомобили или някакво препятствие, които да попречат на подс.Т. да възприеме, че бариерите са спуснати. По твърдение на свидетеля вниманието на подсъдимия не е било отвличано от останалите пътници и същият ясно е възприел наличието на спусната бариера, реагирайки с думите „Ей, тези бариери пак са спуснати“, въпреки което е предприел преминаване на жп прелеза, като само намалил малко скоростта, изнесъл се в лявата лента, за да избегне бариерата и продължил да се движи. Така проявеното от подсъдимия поведение е било възприето и от останалите свидетели – очевидци на произшествието - К. И., Ц.Д. и К. Р., което се съобщава от тях в показанията им. Горното дава основание на съда да приеме, че в случая не е налице хипотеза на невъзприемане на опасност или закъснялото й възприемане поради отклонено внимание на водача Т., а за проява на съзнателно пренебрегване от страна на последния на правилата от ЗДвП, уреждащи преминаването през железопътен прелез, в частност, визираните такива в чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл. 52, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 53 ал. 1 от ЗДвП. Именно несъобразяването с предписанията, дадени в посочените правила за движение по пътищата, вменяващи му безусловно задължение като водач на МПС да го управлява с особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него, да спре ППС пред железопътния прелез при спуснати бариери и включени светлинна и звукова сигнализации, както и независимо от съС.ието на светлинната и звукова сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и преминаването през прелеза е безопасно, са довели до настъпване на общественоопасния резултат – удар между челната лява част на локомотива и страничната задна лява част на лекия автомобил, при който тримата пътували в автомобила са претърпели тежки увреждания, обусловили и тяхната смърт. В съответствие с така направения извод и на основание чл.337 от НПК въззивният съд прие, че следва да измени присъдата, като оправдае подсъдимия Т. по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Правилно, основавайки се на безспорно установения по делото факт на причинена вследствие процесното ПТП смърт на три лица - пътуващите в лекия автомобил Н. В.в Х., ЕГН ••••••••••, М.И.Т., ЕГН •••••••••• и В. М. Х., ЕГН ••••••••••, съдът е приел наличието на обективния съставомерен признак „смърт на повече от едно лице”, обуславящо квалификация на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, б.”б” от НК. Въззивната инстанция се присъединява към становището на първата, че разгледаното престъпление притежава признаците на „особено тежък случай”, уредени в чл.93 т.8 от НК и обуславят подвеждането му по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, б.”б”, предл.2 от НК. За преценката дали едно деяние е "особено тежък случай" е необходимо да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани както с неговата обществена опасност, така и тези, касаещи обществената опасност на дееца, начинът на извършване на деянието, тежестта на вината, личността на пострадалия и пр. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т. е да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност и с висока степен на вина, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и по отделно /Р 557-81-I; Р 748-73- II/. Преценката за обществената опасност на дееца е изводима както от неговата минала дейност, така и от проявите му при конкретното престъпно деяние. Първостепенният съд не се е отклонили от така установеното разбиране на съдебната практика за обстоятелствата, при които престъпните прояви следва да получат правна квалификация "особено тежък случай". В мотивите към присъдата надлежно са отразени обстоятелствата, които преценени в контекста на предписаното в чл. 93, т. 8 от НК, са дали основание на съда да приеме, че е налице това квалифициращо обстоятелство. Основание за този извод са обсъдените от първата инстанция обстоятелствата, характеризиращи деянието от гледна точка на броя, значението и тежестта на допуснатите от дееца нарушения на правилата за движение, значението на квалифициращите обстоятелства, тежестта на настъпилите вредни последици, както и негативните данни за личността на подсъдимия, които в своето съдържание и насоченост разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и неговия автор. За да оцени степента на обществената опасност на разгледаното деяние като изключителна, първоинстанционният съд правилно е съобразил съчетаното действие на допуснатите от подсъдимия три много груби нарушения на правилата за движение, които предпоставят изключително висок риск от настъпване на произшествие. Касае се за самонадеяна проява на преминаване през железопътен прелез, при ясно сигнализирана както посредством спуснати бариери, така и чрез звукова и светлинна сигнализация опасност от преминаващ влак, респ. забрана за навлизане в съответния участък от зоната на релсовия път, и при отчетливо подаден от машиниста на влаковата композиция сигнал за приближаване на композицията към жп прелеза. Неизпълнението в случая от страна на подс.Т. на въведените в закона изисквания за безопасно преминаване през железопътен прелез, убедително сочи на съзнателно поставяне в риск здравето и живота на пътуващите в управлявания от него автомобил четири лица, трима от които като последица от неправомерното му поведение са загинали. Демонстрираното в горния аспект поведение на подсъдимия, без съмнение е показател за пренебрежителното му отношение към правилата, уреждащи безопасността на движение, като същевременно представя личността му в негативен аспект. При дефиниране на извършеното от подсъдимия деяние като особено тежък случай съдът правилно е съобразил и настъпилия много тежък резултат - смъртта на три лица – в млада възраст, работоспособни, който вредоносен резултат значимо надвишава необходимото и изискуемото за правната квалификация на деянието по чл.343, ал.3, предл.3, б.”б” предл.1 от НК и не позволява характеристика на настоящия случай като обикновен квалифициран състав на престъплението по чл.343, ал.3 предл.3, б.”б” от НК. Наред с горното, както правилно е приел първоинстанционният съд, степента на обществена опасност на подс. Т. като деец на престъпление по транспорта се определя като изключително висока, предвид цялостното му поведение като водач на МПС, допуснатите от него много груби нарушения на основни правила за движение по пътищата, проявените дързост и безразсъдство, както и безотговорно отношение към поетото задължение да превози безопасно наелите го лица - пътници в автомобила от гр.Ямбол до с.Сотиря, общ. Сливен и обратно, а също и към задължението му да не създава опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. В случая данните по делото сочат, че подс.Т. двукратно е осъществил преминаване през железопътния прелез при активирана сигнализация, забраняваща навлизане в него, а именно при придвижването от гр.Ямбол до с.Сотиря, общ. Сливен и при пътуването обратно към Ямбол, като именно при тази втора самонадеяна проява се е достигнало и до настъпване на общественоопасните последици – възникване на пътно произшествие, довело до смъртта на трима от пътниците в автомобила. Сведения в горната насока се съдържат в показанията на свид. А., които съдът правилно е преценил, че няма основание да не кредитира с доверие, предвид че в цялостния си контекст същите бележат последователност и кореспонденция с останалите доказателства по делото. От друга страна, реалната оценка на степента на обществена опасност на личността на подс.Т. изисква да се отчетат и данните, присъстващи по делото, за богатото съдебно минало на последния. Видно от справката за съдимост на Т. същият е многократно осъждан, включително и за престъпления по транспорта – по нохд № 596/2012 г. на РС-Ямбол и нохд №1412/2013г. на РС-Ямбол, които осъждания първата инстанция правилно е преценила, че не са заличени по силата на настъпила реабилитация, както се твърди от защитата /спр. т.1, л.148-151 от ДП/. Съдържащата се в справката за съдимост информация сочи, че постановената последна по време присъда спрямо Т., предхождаща датата на настоящото деяние, е по нохд № 1561/13г. на РС-Сливен, за извършено от него престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, влязла в сила на 12.09.2013г. Цитираното осъждане на Т. е предпоставило активиране по реда на чл.68, ал.1 от НК на предходна условна присъда, а именно по нохд №1412/2013г. на РС-Ямбол, с която същият е бил осъден на десет месеца лишаване от свобода. По данни от справката за съдимост се установява, че това наказание е изтърпяно от Т. на 24.01.2015г., т.е. към датата на инкриминираното по настоящото дело деяние – 09.01.20г. не е налице изтичане на срока по чл.82, ал.1, т.4 от НК, за да се приеме, че е настъпила реабилитация по чл.88а от НК. Установява се също така от приложената по делото справка за нарушител /спр. т.2, л.20-22 от ДП/, че в периода от 2011г. до датата на инкриминираното деяние подс.Т. е бил многократно санкциониран за допуснати множество нарушения на правилата за движение, визирани в ЗДП, като спрямо него са издадени осем наказателни постановления, тридесет и шест фиша, както и три заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/. Сред допуснатите от Т. нарушения на пътните правила, за които същият е санкциониран по административен ред, са налице и такива, пряко свързани с безопасността на движението - управление на МПС с превишена скорост; превозването на по- голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство; използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, а също и управление на моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен/административен ред. Наличието на тези обстоятелства на свой ред разкрива особено високата степен на обществена опасност на личността на Т., тъй като поведението му като водач на МПС сочи на системно пренебрегване на установените правила за безопасно движение по пътищата. С оглед тези съображения, настоящият въззивен състав в пълна степен споделя правния извод на първата инстанция, че извършеното от подсъдимия Т. престъпление представлява особено тежък случай на транспортно престъпление и осъществява състава на чл. 343, ал. 3, б. "б", пр. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК. В настоящия казус не е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала обективна възможност при правомерно поведение от страна на подсъдимия, а именно съобразено с изискванията на чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл. 52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 53 ал. 1 от ЗДвП, да бъде предотвратено възникналото ПТП. При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, първостепенният съд с основание е споделил застъпената в обвинителния акт позиция на представителя на обвинението относно проявената при подс. Т. форма на вина. Като е съобразил указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год., че вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав на НК, а не отношението към нарушаването на съответните правила за движение, които могат да са нарушени както умишлено, така и непредпазливо, съдът законосъобразно е приел, че деецът е действал виновно, при форма на вината съзнавана непредпазливост /самонадеяност/, по смисъла на чл. 11 ал.3 предл. второ от НК. В аспекта на установените по делото фактически положения, сочещи, че подс. Т. съзнателно е предприел преминаване през жп прелез въпреки ясната сигнализация, че по железопътната линия преминава влакова композиция, и в нарушение на забраната за навлизане в прелеза, убедително може да бъде дефинирано, че последният е предвиждал в една сравнително ясна конкретика възможността да настъпят неблагоприятни последици, но необосновано и самонадеяно е бил уверен, че ще ги преодолее. Постановената от първостепенния съд присъда не е атакувана от прокурора и частните обвинители. Същата е обжалвана пред настоящата инстанция единствено от подсъдимия Т. чрез неговия защитник с основно оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, намери следното:

–

Развитите от защитника на подсъдимия съображения за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода не могат да се споделят, поради което и искането за намаляване на неговия размер, настоящият съдебен състав намери за неоснователно.

–

При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият Т. следва да изтърпи за осъществената престъпна деятелност по чл.343 ал.3 б.”б”, предл.2, вр, чл.342 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от пет до двадесет години, както и изискването по чл. 58а ал. 1 от НК за редуциране на отмереното наказание с една трета, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК. Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанието, окръжният съд е определил на подсъдимия наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, в размер на петнадесет години лишаване от свобода, като след редукцията п о чл. 58а, ал.1 от НК с една трета, е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години.

–

Въззивната инстанция се присъедини към становището на първата такава за изключително висока степента на обществена опасност на разглежданото престъпление, съобразявайки механизма на неговото извършване, тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, обусловили настъпването на ПТП, извършването им при проявена самонадеяност, както и причинения тежък резултат - смъртта на трима души. Значима в преценката за обществена опасност на деянието според въззивния съд в случая се явява и причинената на пътувалия в автомобила свидетел А.А. лека телесна повреда /спр. т.2, л.31-34 от ДП/, която макар и несъставомерна, се установява като последица от ПТП. Тежестта на общественоопасните последици, измерваща се с причинена смърт на трима от пътниците в л.а. „Фолксваген Шаран“, съществено надвишава необходимото и изискуемото за правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3 б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и не позволява случаят да се характеризира като типичен за този род престъпления. В този смисъл ОС-Сливен законосъобразно е приел, че надхвърлящите изискуемите за съставомерността на деянието по-тежки последици следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

–

Решението на въззивния съд да оправдае подсъдимия по обвинението за допуснато от последния нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради отсъствие на пряка причинна връзка между същото и настъпилите вредни последици, не повлиява изводите, направени от първостепенния съд за тежестта на деянието.

–

Правилно е отчетено обстоятелството, че настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимия Т., доколкото поведението на машиниста на влаковата композиция, се установява от данните по делото, че е било в пълно съответствие с изискванията на закона. Основателно съдът е приел също, че в случая липсват каквито и да е странични фактори извън волята на подсъдимия, които да са повлияли поведението му като водач на МПС в създалата се пътна обстановка, и решението на последния да предприеме рисково преминаване на жп прелеза въпреки спуснатите бариери и задействаните светлинна и звукова сигнализация на прелеза към момента, в който го е приближил. Доводите на защитата, че неправомерните действия на подсъдимия са били провокирани от поведението на пътуващите в автомобила лица, за които се твърди, че са „го насърчили“ да пренебрегне забраната за преминаване и да продължи движението през прелеза, съдът правилно е приел, че не намират своята доказателствена подкрепа в материалите по делото. Застъпената в горния аспект теза на защитата е напълно опровергана от показанията на свид. А. – единствения оцелял пътник в автомобила, който е категоричен по отношение на обстоятелството, че никой от останалите пътници не е настоявал подсъдимият да предприеме опасната маневра по заобикаляне на бариерата и навлизане в зоната на жп прелеза. Доказаният по делото факт, че пострадалият М.Т. е бил повлиян от алкохол, сам по себе си не предпоставя извод, че последният е демонстрирал поведение, с което е мотивирал подсъдимия да пренебрегне забраната за преминаване на прелеза, както се поддържа от защитата. За подобна активност на Т. е видно, че свид.А. не съобщава в своите показания. Описвайки обстановката в автомобила по време на пътуването, свидетелят ясно сочи, че между подсъдимия и пострадалия Т. се е водил само един шеговит разговор. Съвсем отделен е въпросът, че преценката за това дали следва да се съобрази с предписанието на пътните сигнализации принадлежи единствено на водача на автомобила, комуто е и задължението да съблюдава изменящата се пътна обстановка и да управлява автомобила по начин, който да не поставя в опасност живота и здравето както на пътниците, които превозва, така и на останалите участници в движението.

–

Обсъждайки по-нататък данните, отразени в справката за съдимост на подс.Т., ОС-Сливен е направил обоснован извод, че същите характеризират в отрицателен план дееца. Фактическите констатации сочат, че подсъдимият е с налични предходни осъждания, като две от присъдите – по нохд № 596/2012 г. на РС-Ямбол и нохд №1412/2013г. на РС-Ямбол имат за предмет извършени престъпления по транспорта – по чл.343а, ал.1, б.а“, предл.2, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК и по чл. 343в, ал.1 от НК /спр. т.1, л.148-151 от ДП/. По отношение на визираните осъждания на Т. първата инстанция правилно е преценила, че не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, както твърди защитата. Заличаването на осъждането и последиците от него при условията на чл. 88а от НК е вид реабилитация по право, за настъпването на която е необходимо изтичането на предвидения в закона срок, в рамките на който деецът да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В разглеждания казус по данни от справката за съдимост се установява на първо място, че в срока на изтърпяване на наказанието „Пробация“, наложено му с присъдата по нохд № 596/12г. на РС-Ямбол, Т. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, с предвидена за него санкция лишаване от свобода, а именно престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, за което е осъден с присъда по нохд № 1561/2013г. на РС-Сливен. По- нататък, данните от цитираната справка установяват също, че от датата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено на Т. по нохд №1412/2013г. на РС-Ямбол - 24.01.2015г., до датата на инкриминираното по настоящото дело деяние – 09.01.2020г. не е изтекъл срокът по чл.88а, вр. чл.82, ал.1 от НК. В случая няма спор, че престъпното деяние, за което понастоящем Т. е предаден на съд, е с характера на непредпазливо такова, поради което и извършването му не се явява пречка за реабилитация на осъдения по предходното му осъждане. Меродавен обаче за преценката е моментът на извършване на новото престъпление, както правилно е приел първостепенният съд, а не моментът на постановяване на съдебния акт. В конкретния случай, по отношение на предходното осъждане на Т. – по нохд №1412/2013г. на РС-Ямбол /условното наказание от десет месеца лишаване от свобода по което е активирано по реда на чл.68 от НК/, срокът по чл. 88а, л.1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е петгодишен, и той започва да тече от датата, на която е изтърпяно наказанието - 24.01.2015г. Този срок не е изтекъл към датата на извършване на настоящото престъпление – 09.01.2020г., а едва на 24.01.2020г., поради което и няма основание да се приеме приложимост в казуса на последиците от реабилитацията по чл.88а от НК, в каквато насока се прави възражение от защитата.

–

Съобразявайки горното, въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция, че предходната съдимост на Т. го разкрива като личност с висока степен на обществена опасност, налагащо от своя страна по-голяма строгост при отмерване на наказанието за извършеното от него престъпление.

–

Обсъждайки отразените в справката за съдимост на подсъдимия данни, ОС-Сливен основателно не е подминал без внимание и съществуващите такива за постановена срещу него и влязла в сила на 03.10.2020г., присъда по нохд № 84/ 2020г. по описа на ОС-Ямбол, с която е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, извършено на 11.04.2019г. – само няколко месеца преди реализиране на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело. В случая макар да се отчита, че цитираната присъда е постановена и влязла в сила след датата на инкриминираното по настоящото производство деяние, доколкото същата установява факта на осъществено от подсъдимия поредно престъпление по транспорта с причинен смъртен резултат, е несъмнено, че има пряко отношение към характеристичните данни на последния, като очертава личността му в негативен план.

–

Информацията, отразена в справката за съдимост на Т., убедително свидетелстват за това, че предприетата в миналото спрямо него наказателна репресия, включваща налагане на наказания лишаване от свобода и ефективното им изтърпяване, се е оказала неспособна да постигне корекция в нагласите и поведението му. Повече от ясно е също така, че положителна промяна в поведението на подсъдимия не е настъпила и на основата на реализираната спрямо него административнонаказателна отговорност, респ. не са постигнати целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН - да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на установения правен ред. Показател за това са множеството издадени срещу Т. наказателни постановления, за извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП - общо 8 на брой, както и наложените му санкции с фиш – 36 на брой и прилаганите 3 пъти спрямо него принудителни административни мерки със Заповеди на Началника на ОД МВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“ и на ОД МВР - Ямбол, сектор „Пътна полиция“ /спр. т.2, л.20-22 от ДП/. Действително, сред наложените на Т. административни санкции, са налице и такива с голяма давност, а именно от 2011 г. и 2012 г., които обективни данни, преценени в контекста на съображенията, развити в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. ОСНК ВКС и ТП №1/2015г. по т.д. №1/2014г. ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, не позволяват същите да бъдат поставени в основата на изводите за лична степен на обществена опасност на дееца. В случая обаче по важна се явява картината на системност на нарушенията, допускани от Т. като водач на МПС, тъй като се установява, че в периода от 2011г. до датата на инкриминираното деяние – 09.01.2020г. фигурират само две години /2014г. и 2015г./, през които същият не е бил санкциониран за неспазване на пътното законодателство. Във всички останали години, обхванати от посочения период, е видно, че Т. е демонстрирал очевидно незачитане на нормативните правила за безопасно движение по пътищата, във връзка с което през 2016 г. същият е санкциониран пет пъти /с издадено едно НП и 4 фиша/, през 2017 г. – 8 пъти / с издадени 2 НП и 6 фиша/, през 2018г. – 7 пъти / с издадено 1 НП и 6 фиша/, както и 2 пъти прилагани принудителни мерки, през 2019г. – 2 пъти с фиш и 2020г. – веднъж с фиш. Следва да се отбележи, че липсата на регистрирани през 2014/2015г. нарушения от страна на Т. на пътните правила, не може да се обясни с промяна в нагласите му към спазване на правовия ред в страната, а с факта на задържане на последния в местата за лишаване от свобода в изпълнение на наложените му с присъди по нохд № 1561/13г. на РС-Сливен и нохд № 1412/2012г. на РС-Ямбол наказания лишаване от свобода, последното от които по данни от справката за съдимост се установява да е изтърпяно на 24.01.2015г. Факт е също така, че санкциите, налагани на Т., са за различни по вид нарушения, сред които и такива, пряко свързани с безопасността на движението - управление на МПС със скорост над разрешената; превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство; използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, а също и управление на моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен/административен ред. Съдържимите в досието на водача Т. обективни данни за прояви в нарушение на пътното законодателство, без съмнение рефлектират върху преценката за поведението му като водач на МПС, в какъвто аспект същите правилно са оценени от съда като отегчаващи отговорността му обстоятелства, със сериозна тежест, предпоставящи по- строгото му санкциониране като гаранция за постигане на преследваните от закона цели.

–

Основателно, в дейността си по индивидуализация на наказанието, съдът не е отчел самопризнанието на подс. Т. като благоприятстващо правното му положение. В случая, данните по делото разкриват, че при разпита му на досъдебното производство, Т. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Самопризнание за извършване на деянието и било депозирано едва пред първоинстанционния съд, като по реда на чл.371, т.2 от НПК подсъдимият е признал фактите, изложени в обвинителния факт, към който момент вече са били събрани достатъчен обем обвинителни доказателства. Това е станало след извършването на редица действия по разследването – оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, възприели обстановката на произшествието непосредствено след настъпването му, назначаване и извършване на съдебномедицински и автотехническа експертизи. Горното сочи, че установяването на авторството на деянието, на неговия механизъм и причините за настъпването му е било възможно и гарантирано и без самопризнанията на подс. Т.. Съобразявайки тези данни, първата инстанция правилно и в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, е приела, че признанието на подсъдимия по фактите на обвинението не следва да се цени като отделно смекчаващо обстоятелство със съответната тежест.

–

Въззивният съд обаче не може да се съгласи с изразената от първата инстанция позиция, че демонстрираното от подсъдимия разкаяние и критично отношение към извършеното не следва да се цени като обстоятелство с характер на смекчаващо такова. Преценката за неискреност на подсъдимия в изказаното от него съжаление относно настъпилите от деянието тежки последици, е видно, че съдът е направил единствено на основата на поддържаната защитна позиция за принос на пътниците в автомобила към взетото решение да предприеме рисково преминаване през жп прелеза, който оценъчен подход е неправилен. Изборът на процесуално поведение на подсъдимия е в обсега на гарантираното му от закона право на защита, поради което и наведените от него твърдения относно случилото се на инкриминираната дата, не могат да бъдат еднозначно интерпретирани във вреда на последния. В случая е видно, че макар в личната си версия за причините, довели до произшествието, подсъдимият да сочи и поведението на пътуващите в автомобила лица, изразявайки отношението си към настъпилите вредни последици, същият е демонстрирал разкаяние, което няма основание да се счете, че не е искрено, както е приел първоинстанционният съд. Ето защо, в отличие от приетото от ОС-Сливен, въззивната инстанция намира, че изразеното от подс. Т. в личната му защита пред съда /спр. л.230 от нохд № 92/22г. на СлОС/ съжаление и проявата му на разкаяние за извършеното, следва да се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство.

–

Необосновано критичният подход на първата инстанция при оценка на изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното деяние, е необходимо да се посочи, че не повлиява крайната й преценка относно справедливия размер на наказанието. Касае се за смекчаващо обстоятелство, което не е с особена тежест, поради което и отчитането му не може да предопредели по- нисък размер на наказанието лишаване от свобода.

–

Здравословното съС.ие на подс.Т., върху което защитата акцентира и за което са налице данни по делото, също по мнение на въззивния съд не обосновава необходимост от редуциране на основното наказание лишаване от свобода. Видно от представената по делото Епикриза от Урологично отделение на МБАЛ „Централ Хоспитал“ – Пловдив /спр. л.279 от внохд №171/22г./ подс.Т. е претърпял оперативна интервенция във връзка със заболяване на бъбреците, като при изписването му от болничното заведение е констатирано, че липсват клинични данни за медицински риск от приключване на лечението. Ето защо и доколкото извън посочените данни, не са налице други, които да свидетелстват за влошено здравословно съС.ие на подсъдимия, съдът счете, че доводите на защитата за неправилна оценка на значимите за отговорността на дееца обстоятелства, са неоснователни.

–

Не се установи от въззивния съд и твърдяното от защитата нарушение на правилото по чл.56 от НК, поради което и изтъкнатите в тази насока възражения също се явяват неоснователни.

–

Предвид горното, въззивният съд не може да се съгласи с поддържаната от защитата позиция, че отмереното от ОС-Сливен наказание от 15 години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 от НК на 10 години лишаване от свобода, не е съобразено с броя и действителната тежест на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Отчитайки в случая, че като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се оценява единствено демонстрираното от него разкаяние и съжаление за извършеното, настоящият състав намира, че намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и не би допринесло преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание.

–

Правилно съдът е приел, че определеното наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Законосъобразно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „общ“ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

–

При извършената служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че в дейността си по индивидуализиране на наказанието по чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК – Лишаване от право да се управлява МПС, първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон. Отмереният от ОС-Сливен срок от петнадесет години на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК се установява, че надвишава с пет години срока на наложеното на подс.Т. наказание лишаване от свобода, което противоречи на изискването на чл.49, ал.2 от НК. Според цитираната законова норма при налагане на наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК заедно с лишаване от свобода, срокът му може да надминава най-много с три години срока на лишаването от свобода, освен ако в Особената част на НК е предвидено друго. Съгласно чл. 58а, ал. 5 от НК разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 - 4 са неприложими за предвиденото в чл. 37, ал.1, т.7 от НК наказание Лишаване от право да се управлява МПС, поради което същото следва да бъде индивидуализирано по общите правила.

–

Постановяването на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е и разглежданият, предопределя задължителното приложение на чл. 58а от НК, който предвижда индивидуализация на наказанието лишаване от свобода до определен от съда размер и последващата му редукция с една трета. Едва когато процесът по индивидуализация на наказанието е завършен и е наложено окончателното наказание лишаване от свобода на подсъдимия, може да се преценява съответствието на размера на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с този на лишаването от свобода, съгласно изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК. Ето защо, като е приел в случая, че на подс.Т. следва да бъде наложено наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет години, съдът е допуснал нарушение на закона, отстраняването на което налага за въззивния съд да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.1 от НПК - да измени обжалваната присъда в съответната й част, като намали срока на посоченото наказание от петнадесет години на тринадесет години.

–

Индивидуализирана в този размер кумулативната санкция по чл. 343г от НК се явява съответна на степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, високата степен на обществена опасност на подсъдимия като личност и проявленията му като водач на МПС, както и на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе. Необходимостта тази санкция да надвишава размера на наказанието лишаване от свобода, въззивната инстанция извежда от данните в справката за нарушител, установяващи, че в практиката си като водач на МПС подс.Т. е допуснал нарушения на пътното законодателство, чийто вид, брой и тежест, го определят като системен нарушител. Значими в случая са и постановените предходни осъждания на дееца за престъпления по транспорта – по чл.343а, ал.1, б.а“, предл.2, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК и по чл. 343в, ал.1 от НК, както и последното такова по нохд № 84/ 2020г. по описа на ОС- Ямбол, за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, за които свидетелства приложената по делото справка за съдимост. Горното обуславя и по – строг подход при отмерване санкцията по чл. 343г от НК, в каквато насока преценката на първата инстанция се явява правилна.

–

Съблюдавайки разпоредбата на чл. 59, ал.4 от НК, съдът правилно е постановил да се приспадне времето, през което подс.Т. е бил лишен по реда на чл.69а от НК от възможността да упражнява това право, считано от датата на изземване на СУМПС - 17.01.2020г.

–

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия Т. направените по делото разноски в размер на 2237, 05 лева, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил – ОД МВР-Сливен. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК се явява и осъждането на подс.Т. да заплати на частните обвинители направените от последните в хода на съдебното производство разноски за адвокатски хонорар съобразно отразеното в представените по делото договори за правна защита и съдействие. Пред настоящата инстанция частните обвинители не представят доказателства за направени разноски по делото, поради което и не е налице основание за произнасяне на съда в тази насока.

–

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

–

След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

–

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334 т.3 и т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд

Цитирани разпоредби

52