Решение № 1711 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 64/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.35 ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по жалба на С. В. К., с [ЕГН] от гр.Сърница, [улица], А. В. К., с [ЕГН] от гр.Сърница, [улица] Р. В. К., с [ЕГН] от гр.Сърница, [улица]против Мълчалив отказ на Кмета на Община Сърница да издаде Заповед по чл.35 ал.3 от ЗОС - за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, по молба с вх.№СР-4990 от 02.12.2024г. По подробно изложени съображения в жалбата се иска да бъде отменен мълчаливият отказ на Кмета на Община Сърница да издаде Заповед по чл.35 ал.3 от ЗОС за изкупуване на общински имот с пл.№314 с площ от 732 кв.м., урегулиран в УПИ VІ в кв.36 по плана на гр.Сърница, които е законно построен с техни жилищна и стопанска сгради, като незаконосъобразен и да бъде върната административната преписка на Кмета на Община Сърница за произнасяне по подаденото от тях искане в молбата им с вх.№СР-4990 от 02.12.2024г., и да бъде определен едномесечен срок от влизане на решението в сила, в който кметът на Община Сърница да се произнесе по тяхното искане за изкупуване на описания по-горе поземлен имот, който е частна общинска собственост. Поддържа се, че оспорващите са собственици на законно построени сгради върху земя - частна общинска собственост, и за тях са налице предпоставките за закупуването й по реда на чл.35 ал.3 от ЗОС. Подали са молба с необходимите документи, но в срока за произнасяне кметът на Община Сърница не се е произнесъл, поради което е налице формиран мълчалив отказ, който те имат правен интерес да оспорват. Претендират разноските по делото. Ответникът - Кметът на Община Сърница, чрез процесуалния си представител, на първо място, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ. Излага доводи, че кметът на общината е осъществил своите функции като е предоставил докладна записка на Общински съвет – Сърница, който е компетентен да се произнесе по молбата на оспорващите за закупуване на имота, съгласно разпоредбата на чл.43 от НРПРУОИ. В случай, че се приеме, че жалбата е допустима, поддържа се, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Конституираната като заинтересована страна - Община Сърница не взема становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: По допустимостта на жалбата: С Молба с вх.№СР-4990 от 02.12.2024г., подадена от С. В. К. лично и по поръчение на братята му А. В. К. и Р. В. К., е поискано от Кмета на Община Сърница да изкупят от общината на основание чл.35 ал.3 от ЗОС цялата застроена и незастроена с техни сгради /жилищна и стопанска сгради/ земя на общинския имот 314-ти, който е частна общинска собственост и е с площ от 732 кв.м., урегулиран в УПИ VІ в кв.36 по плана на гр.Сърница. Поискано е на основание §8 от ЗУТ да се извърши корекция в действащия план, като южната граница на общинския имот 314-ти в кв.36 по плана на гр.Сърница, се премести по съществуващата и материализирана с ограда още през 1975г. южна имотна граница. Към молбата с вх.№СР-4990 от 02.12.2024г. са приложени всички необходими документи, изискуеми се по чл.43 от НРПРУОИ на Община Сърница, като по тези обстоятелства няма спор. По тази молба няма произнасяне на Кмета на Община Сърница, който е следвало да се произнесе, съгласно чл.57 ал.1 от АПК в 14-дневен срок. Следва да се съобрази, че когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган /както е в случая, видно от редакцията на чл.43 от НРПРУОИ/, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни, съгласно чл.57 ал.7 от АПК. В този случай административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока – чл.57 ал.8 от АПК. Датата на започване на административното производство е датата на постъпване на молбата /искането/ в деловодството на компетентния орган. В случая молбата е подадена на 02.12.2024г. и административният орган е следвало да се произнесе по нея до 30.12.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на оспорване. Според текста на чл.84 ал.2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата, предмет на разглеждане, е подадена на 14.01.2025г. При така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима - подадена е в преклузивния срок, съгласно правилата на чл.149 ал.2 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗОС е императивна и определя като единствено компетентен да осъществи или откаже продажба на общинска земя на собственика на законно построена върху нея сграда, кметът на общината. Текстът на чл.35 ал.3 от ЗОС не предвижда възможност кметът на общината да делегира тези свои правомощия на друг. Дори и да е налице такъв изричен отказ, то той би бил нищожен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че жалбоподателите С. В. К., А. В. К. и Р. В. К. са собственици /съсобственици, при равни права/, на следните недвижими имоти: Двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 501.314.1 със застроена площ от 100 кв. метра и на Селскостопанска сграда /плевня/ с идентификатор 501.314.2 със застроена площ от 41 кв. метра, изградени в дворно място – общинска собственост, съставляващо УПИ VІ-314 в кв.36 по плана на гр.Сърница, на [улица], обл.Пазарджик – видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №03, том ІІ, рег. №1163, н.дело №199/26.07.2016г. на Нотариус Георги Халачев №156 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград и Скица №С-0196/10.08.2022г. на Община Сърница, отдел „ТСУ“. От последния документ е видно още, че сградите, собственост на жалбоподателите, са построени в имот с №5010314, с площ от 732 кв.м., вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, вид собственост – общинска частна. За сградите в парцела в годините има съставени още два нотариални акта, предхождащи горепосочения, а именно: Нотариален акт за дарение на недвижим имот №150, том І, дело №357/15.03.1996г. на Нотариуса при Велинградския районен съд и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №182, том І, рег. №1233, дело №179/06.07.2009г. на Нотариус Симеон Даскалов №541 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград, които също са представени. Съхранени и представени са и издадените разрешения за строеж на сградите – Строително разрешение №9/21.04.1976г. за изграждането на селскостопанската сграда /обор с плевня/ и Разрешение за строеж №2/16.04.1982г. за изграждането на жилищната сграда, както и Скица-виза с печат на ОбНС - Пазарджик, Направление „Строителство и архитектура за одобряване на петно за застрояване на плевня с обор от 13.08.1975г. С Докладна записка с изх. №СР-5281 от 31.12.2024г. по описа на Община Сърница /и с вх.№СРОбС-376 от 31.12.2024г. по описа на Общински съвет - Сърница/, след изтичането на срока за произнасянето му чл.57 ал.7 от АПК и без уведомление до подателя по реда на чл.57 ал.8 от АПК, Кметът на Община Сърница е уведомил Общински съвет – Сърница за постъпилата молба с вх.№СР-4990/02.12.2024г. с искане по чл.35 ал.3 от ЗОС, представените с нея доказателства и установените обстоятелства, и е предложил на Общински съвет – Сърница за произнасяне по преписката по молбата, в качеството му на орган, осъществяващ управлението на общинската собственост, съобразно чл.8 ал.1 от Закона за общинската собственост и чл.21 ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ответникът представи Решение №12, прието на редовно заседание на Общински съвет-Сърница, проведено на 30.01.2025г., Протокол №1, т.12 от дневния ред, взето след подаването на жалбата, предмет на разглеждане и образуването на производството по настоящето дело, с което Общински съвет-Сърница: 1.Не разрешава извършването на продажбата на земя – ЧОС, представляваща УПИ VІ-314 – общински с площ от 648 кв.м., находящ се в кв.36 по регулационния план на гр.Сърница, на собствениците на построените върху нея сгради /жилищна и селскостопанска/ - А. В. К., С. В. К. и Р. В. К. в равни дялове в хипотезата на чл.35 ал.3 от ЗОС; 2.Не разрешава на Кмета на Община Сърница сключването на договор за покупко-продажба на земя – ЧОС, представляваща УПИ VІ-314 – общински с площ от 648 кв.м., находящ се в кв.36 по регулационния план на гр.Сърница, на собствениците на построените върху нея сгради /жилищна и селскостопанска/ - А. В. К., С. В. К. и Р. В. К. в равни дялове в хипотезата на чл.35 ал.3 от ЗОС; 3. Не предоставя съгласие и не разрешава в качеството си на орган, управляващ общинската собственост, промяната на регулационните граници на УПИ VІ и УПИ VІІ, както и кадастралните граници на ПИ с пл.№314 и ПИ с пл.№328 в кв.36 по плана на гр.Сърница, предвид наличието на спорове за материално право; 4. Задължава кмета на Община Сърница да изпълни решението. По делото е приложена административната преписка в цялост. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи. В настоящия случай се обжалва мълчалив отказ на кмета на Община Сърница да се произнесе по молбата с искане по реда на чл.35 ал.3 от ЗОС. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, следва на компетентния административен орган да му е вменено по силата на законова регламентация задължение да се произнесе в предвидения срок по отправено до него искане и бездействие /липса на произнасяне/ от негова страна. Наличието на тези две кумулативно предвидени предпоставки формират фактическия състав на чл.58 ал.1 от АПК, при който непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая искането е отправено до компетентния орган да се произнесе по молбата, съгласно разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗОС, във връзка с чл.43 от НРПРУОИ на Община Сърница. Нормата на чл.35 от ЗОС регламентира хипотезите за разпореждане с общинско имущество, една от които е визираната в ал.3, според която продажбата на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по реда, определен в Наредбата по чл.8 ал.2 от ЗОС. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. В случая редът за продажбата е уреден в Наредба за реда за придобиване, разпореждане и управление на общинското имущество /НРПРУОИ/ на Община Сърница. В хипотезата по чл.35 ал.3 от ЗОС е приложима Наредбата по чл.8 ал.2, респ. реда, регламентиран в чл.43 от посочената НРПРУОИ на Община Сърница. Съгласно ал.1 от нея, продажбата на земя - частна общинска собственост, се извършва от Кмета на общината, след решение на Общински съвет, без търг или конкурс на физически или юридически лица, собственици на законно построена сграда или на сграда, построена чрез учредяване право на строеж върху общинска земя – урегулран поземлен имот или поземлен имот в урбанизираната територия на общината. Съгласно чл.43 ал.3 от НРПРУОИ на Община Сърница правата по ал.1 имат лицата, придобили право на строеж върху общинска земя за построяване на жилищна, вилна или друг вид сграда както и тези, които са закупили или наследили сграда, построена върху общинска земя. Законът и Наредбата изискват наличието на законно построена сграда към момента на подаване на искането. Заявителят следва да докаже собственост върху законно построена сграда - изцяло изграден строеж, който е завършен и има функционална пригодност. В настоящия случай са налице доказателства за законността на построените сгради, собственост на жалбоподателите. По аргумент от горните разпоредби, компетентен да се произнесе по направеното искане за продажба на общинския поземлен имот е кметът на Община Сърница, който следва да образува, придвижи и приключи производството по издаване на административен акт - заповед за продажба, въз основа на решение на общинския съвет или да откаже да продаде процесния имот. По преписката няма данни молбата да е оставена без движение, поради нередовност или поради непредставени документи. Предвид изложеното, съдът приема, че кметът на Община Сърница е надлежно сезиран от оспорващите и е следвало да се произнесе по искането с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, включително и да извърши служебна проверка за наличие на предпоставките по чл.35 ал.3 от ЗОС и чл.43 от НРПРУОИ на Община Сърница, както и всички други предпоставки, предвидени в съответните нормативни актове, с който да продаде или да откаже да продаде процесния имот. Доколкото не са определени срокове за произнасяне в ЗОС и НРПРУОИ е следвало тези действия да се извършат и административният орган да се произнесе в срок от 28 дни от постъпване на молбата, съгласно разпоредбите на чл.57 ал.1 и ал.7 от АПК. Последицата от непроизнасянето на кмета на Община Сърница по подадената молба е невъзможност да бъде завършен фактическия състав по чл.35 ал.3 от ЗОС, и представлява мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.58 ал.1, във връзка с ал.2 от АПК. Несъмнено, наличието на решение на ОбС – Сърница за продажбата на общинския имот, е предпоставка за издаването на заповед за продажба на имота от страна на кмета на общината, но процесуалното бездействие на административния орган, да изпълни нормативно вмененото му задължение по предприемане на необходимите действия по служебно окомплектоване на преписката и отправяне на предложение до общинския съвет в законоустановения срок, не може да се приеме като законосъобразност на мълчаливия отказ. Бездействието на кмета на Община Сърница е в противоречие с основните принципи на административния процес, посочени в чл.4 ал.1, чл.6 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.11 от АПК, за упражняване на правомощията в съответствие със закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при съблюдаване на служебното начало, както и за извършване на процесуалните действия в рамките на законовите срокове и за най-краткото време, необходимо спрямо конкретните обстоятелства. Като приема, че в случая е налице валидно сезиране на компетентния орган с молбата с вх.№СР-4990 от 02.12.2024г., от една страна, и липсата на изрично произнасяне в срока по чл.57 от АПК, съдът приема, че е налице хипотезата на мълчаливия отказ по чл.58 ал.1 от АПК. По изложените съображения, тъй като административният орган дължи произнасяне по направеното искане с изричен акт, то мълчаливият отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен и на основание чл.173 ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне на административния орган, който следва да придвижи производството и се произнесе с надлежен акт, съобразно събраните доказателства. При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, с оглед представените платежни документи в размер общо на 830 лева, от които 30 лева – за държавна такса и 800 лева – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик