Решение № 54 от 7.1.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7175/2021 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него в залата се явява адв. М., който моли съда да отмени обжалваното НП. Намира за доказано, че не жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата. Сочи, че автомобилът се ползва от служителите във фирмата на жалбоподателя. Счита, че коректно в декларацията по чл.188 от ЗДвП наказаното лице е посочило, че не знае кой е управлявал автомобила към датата на нарушението. Намира презумпцията на чл.188 за оборима. Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: Лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ••••КР бил собственост на "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД с ЕИК 201006307, чиито едноличен собственик на капитала и управител бил жалбоподателят И.. На 29.10.2020 г. в 12: 24 часа, лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ••••КР се движил в гр. София, по ул.Околовръстен път с посока на движение от ул.Самоковско шосе към бул.Климент Охридски. До магазин „Декатлон“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 116 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 113 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M №506, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер, в клип № 11472 към преписка ПК-2/0142/20г. Към датата, часа и мястото на нарушението автомобилът бил управляван от съпругата на жалбоподателя – свидетелката Ч.-И.а, която имала работа във връзка с фирмата на съпруга си и трябвало да достави тениски, които взела от магазин „Декатлон“. На 04.02.2021г., след установяване, че собственик на автомобила е търговско дружество, бил призован управителят на фирмата, който посочил, в нарочна декларация, че към момента не може да посочи кой е управлявал заснетия на клипа автомобил. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен срещу подпис на лицето веднага след съставянето му. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са постъпвали. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. В НП било посочено, че И. е собственик на процесното МПС и към момента на нарушението той е управлявал личното си МПС БМВ 330 ХД с per № СВ••••КР. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С. и на свидетелката Ч.-И.а и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. От по-подробен анализ съдът намира, че се нуждаят показанията на свидетелката Ч.. Същата признава в хода на разпита си именно тя да е управлявала процесния автомобил в района на магазин „Декатлон“. Свидетелката пресъздаде ясен спомен за действията си, изтъкна логична причина да си спомня за случая, доколкото е проверила в календара си, че на тази дата е имала ангажимент, за който е бил необходим автомобилът, съответно твърденията за точната датата, на която е управлявала МПС БМВ 330 ХД с per № СВ••••КР са плод на логични съждения и записана от нея информация, а не са голословни и лишени от приемлива за съда основа. Няма пречка да се кредитират тези показания, доколкото свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК и не се откроиха други доказателствени материали, които да противостоят на изложеното. В самия снимков материал от заснетия клип няма никаква яснота за външния вид на водача, което косвено е в подкрепа на изложеното от св. Ч.. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които са логични и вътрешно непротиворечиви. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 113 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган. Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост. От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че знак за ограничение няма. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая се има предвид или по-висока, или по-ниска разрешена скорост. Следователно е възможно да бъде разрешена и по-висока скорост за движение в определени участъци, включително и в населено място. Такъв не е настоящият случай. Видно от представените от АПИ и СО схеми, в процесния участък максимално разрешената скорост е била 50 км/ч, определяна като общото ограничение за населено място. Видно от самата схема знаци, свързани с допустимата максимална скорост до магазин „Декатлон“ липсват, не е съществувало ограничение, въведено с нарочен пътен знак, позволяващо движение на МПС със скорост, по-висока от тази, определена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо при липса на изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на видеоконтрола попада в територията на гр. София. Макар и нарушението да е доказано, неговото авторство не е било надлежно установено от страна на наказващия орган. В случая, за да направи извод, че жалбоподателят Г.И. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ("При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 за населено място"), АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ("Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство."). При попълване на декларацията жалбоподателят не е могъл да посочи кое лице е управлявало автомобилът. С посочената разпоредба обаче законодателят е въвел една оборима презумпция, а не абсолютизиране на административнонаказателната отговорност на собственика, независимо от установяването на нови последващи факти в рамките на административнонаказателното производство. Още повече, че законодателят не е фиксирал пределен срок, в който собственикът може да посочи друго лице, управлявало автомобила му. Логично, това може да бъде сторено до приключване на административнонаказателното производство, независимо от неговата фаза. Точно такива неопровергани факти се установиха на съдебното следствие в рамките на въззивното производство, а именно, че процесният автомобил на посочените в НП дата и място е бил управляван не от управителя на "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД, а от св. Ч., негова съпруга. Поради тази причина, съдът счита, че следва да отдаде приоритет на гласните доказателства, изхождащи от св. Ч.. В този смисъл, презумпцията по чл. 188 от ЗДвП се явява оборена, което сочи, че от обективна страна нарушението се явява доказано, но не и неговото авторство. Последното е основание атакуваното НП да бъде отменено, поради недоказаност на авторството на деянието. В правомощията на АНО е да прецени дали преди изтичане на субсидиарния едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да ангажира административнонаказателната отговорност на св. Ч. за процесното нарушение на базата на отделно административнонаказателно производство. Съдът констатира и друго нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното НП. В АУАН е посочено правилно, че отговорността на жалбоподателя се ангажира на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП (макар и да не е посочен собственикът на МПС), уреждащ отговорността на законния представител на ЮЛ, собственик на МПС. В случая безспорно се установява, че собственик на процесното МПС е "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД, а негов управител е жалбоподателят И.. Неправилно в НП на две места е посочено, че И. е наказан в качеството му на собственик, който е управлявал личния си автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ••••КР. Чл.188 ЗДвП урежда в двете си алинеи различни хипотези, при които възниква отговорност за административно нарушение – според ал.1 следва да се наказва собственикът или лицето, на което е предоставено МПС в случай, че го посочи. Видно от изложеното в НП, именно като собственик е наказан Г.И.. В хода на делото и на база на изисканите от съда доказателства, се установи, че не това лице е собственик на МПС, а юридическото лице "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД. Поради това неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той не притежава правото на собственост върху въпросното МПС и не може да отговаря по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да посочи, че автомобилът е фирмен, т.е. собственост на юридическо лице, чиито управител се явява жалбоподателят, съответно да посочи, че отговорността на последния произтича по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, което не е сторено. Липсата на тези уточнения в НП и грешното посочване на жалбоподателя като собственик, е пречка за наказаното лице, съответно за съда, да разбере на какво основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което е основание за отмяна на атакуваното НП. Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, съответно съдът не следва да му присъжда. Така мотивиран, съдът