Решение № 173 от 7.7.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 65/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, предявена от "Г.М.Г." ЕООД, представлявано от К. С. С., чрез адв.Г. С. против Решение №16/22.03.2023г. на Районен съд - Ч. по АНД № 146/2022г., с което е изменено в часта на наложената санкция НП № 8255/13.09.2022г. издадено от Министъра на културата. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че не е осъществен фактическия състав на нарушението, като в случая произведението се възпроизвежда чрез колони с усилвател, включен към компютър с отворен браузер на интернет радио, като излъчените, като част от радиопрограмата записи губят своята самостоятелност. Сочи се, че обектът на закрила в случая е самата радиопрограма и по отношение на нея следва да се преценя спазени ли са разпоредбите на ЗАПСП, тъй като според чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за радиотелевизионните оранизации имат сродни права на авторските, при което отговорността е на собственикът на радиото, а не на лицето което разпространява програмата. При тези доводи се сочи, че дори да е допуснато нарушение, същото не е по чл.97, ал.1, т.5, предл.1, а на предл.6 от ЗАПСП. Освен това се сочи, че в случая не е спазена компетнтността при издаване на НП, тъй като според чл.98, ал.1 от ЗАПСП, контрол върху търговските обекти е предоставен на кмета на общината, като в случая стопанисвания обект–ресторант „Гламур“ в хотел Перелик, представлява туристически обект. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество да отмени изцяло издаденото НП. В отговора на касационната жалба се развиват съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, че дори музикалните произведения да са част от радиопрограма, което не е било установено, то авторските права включени в радиопрограмите съществуват паралелно със сродните права върху самата радоипрограма. Включването на музикални произведения в радиопрограма не води до поглъщане на авторските права върху тях. Дори да е било налице твърдяното, дружеството е осъществило нарушение на два различни обекта на закрила – музикалните произведения, като обект на авторски права и радиопрограмата, като обект на сродно авторско право. За неоснователни се считат и доводите за нарушена компетентност на издателя на НП. Молят съда да остави в сила постановеното въззивно решение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. С писмено становище „оспорва касационната жалба“. Ответникът редовно призован с писмен отговор оспорва подадената жалба. Счита, че решението на Районен съд-Ч. е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от ОП-[област] със становище за основателност на подадената касационна жалба. След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав приема следното: Обжалваното пред Ч.районен съд НП е издадено за това, че на 09.02.2022г. в стопанисван от "Г.М.Г." ЕООД, представлявано от К. С. С., ресторант „Г.“ в хотел П., к.к. П., използва чрез публично изпълнение на запис музикално произведение Lost in time в изпълнение на Mar G Rock. От наказващия орган е преценено, че деянието се квалифицира, като административно нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. първо ЗАПСП. Според цитираната норма, който в нарушение на разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение на запис произведения се наказва с предвидената в закона санкция от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., която с оспореното решение е намалена на 2000 лв. Не се спори по делото, и това е безспорно установено, че музиката звучи от тонколони, чрез екрана на лаптоп, на който е имало отворен плейлист. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че при фактическата обстановка, клиентите реално са слушали мизикалното поризведение, без санкционираното дружество да е имало разрешение за публично изпълнение, като стопанисващо обекта. Ползувано е защитено музикално произведение, което според Районен съд-Ч. покрива критериите, според които да се приеме наличието на публично изпълнение. Приел е, че в процесния случай контролните органи правилно са определили, кой е обекта на защита по смисъла на ЗАПСП, който се твърди, че е засегнат. В процесния случай музикалното произведение било разпространено без съгласие на организацията за колективно управление на авторски права „Музикаутор“ и само тя е могла да даде разрешение за публично изпълнение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на Районен съд-[община], като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Видно от събраните по делото доказателства в случая не е установено по- безспорен начин музикалното поризведение да е било част от радиопрограма, в какъвто случай практиката е противоречива и съответно доводите на касатора за незаконосъобразност на НП.В случая проверяващите са констатирали възпроизвеждането на произведението, директно от екрана на лаптоп, на който е имало отворена плейлиста, като съда е констатирал, че е без значение как е осъществено въпроизвеждането - чрез предварително направен запис или направо от мрежата. С оглед изложените мотиви на оспореното решение, настоящата инстанция намира, че фактите по делото са законосъобразно обсъдени. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. По отношение на твърдението за липса на материална компетентност на АНО, настоящият касационен състав намира за основателно да посочи, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 предл. 1 ЗАПСП. Според чл. 98, ал. 1 ЗАПСП, нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със Заповед на Министъра на културата, а съгласно чл. 98в, ал. 1 ЗАПСП, наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Съответно, според чл. 98 г ЗАПСП, доколкото в тази глава/Глава тринадесета Административнонаказателни разпоредби/ не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. Действително, с § 18 от ЗИД на ЗАПСП е създаден чл. 98в, който определя в различни норми друга компетентност. Така съгласно ал. 1 кметовете на общини упражняват контрол върху търговските обекти и туристическите обекти по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма за предварително уредените права за публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на части от тях; ал. 2- Лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма, при поискване най-малко веднъж годишно предоставят на кметовете на общини доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение.; ал. 3- При нарушение на ал. 2 на лицата, които стопанисват търговските или туристическите обекти по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до десет хиляди лв.; ал. 4- Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината; ал. 5- Наказателните постановления се издават от кмета на общината. Според чл. 98в, ал.1, ал. 2 ЗАПСП, съставомерно е деянието, извършено от лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма, изразяващо се в непредоставяне на кмета на общината доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение. А според нормата на чл. 97, ал. 1, т. 5 предл. 1 ЗАПСП, съставомерно е деянието, изразяващо се в използване чрез публично изпълнение на запис, произведения. Безспорно се изяснява, че нормата на чл. 98в, ал.1, ал. 2 ЗАПСП урежда самостоятелен състав на административно нарушение, с което се разширява обхватът на контрола по реда на ЗАПСП и не се урежда по нов начин наказуемостта на деяния от вида на разглежданото в случая. С оглед посоченото, настоящият съдебен състав намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. С оглед всичко гореизложено, наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни, при което следва касаторът да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените деловодни разноски в това производство в размер на 80 лв. Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав