Решение № 3528 от 21.11.2016 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 72/2016 г.

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 466 ТЗ предявен от „Агенция за събиране на вземания” АД, с ЕИК 203670940 против К.И.М., с ЕГН: ••••••••••. Ищецът в исковата си молба твърди, че на 29.03.2013 г. А.С.Т. издала в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД запис на заповед, авалиран от ответника – К.И.М., с който се задължили безусловно, неотменимо и без протест да заплатят на поемателя сумата от 963, 90 лева. Записът на заповед бил платим на падеж – 22.11.2013г. На посочената дата задължението не било погасено. Менителничният ефект бил прехвърлен с джиро на 14.08.2015 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е ищеца, като до момента не била платена сумата от 788, 51 лева. В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането й по частно гр. дело № 950 /201 5 г. по описа на Районен съд – К.. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 476/11.09.2015 г. за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 09.09.2015 г. до окончателното погасяване и разноски в размер на 325 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът образувал изпълнително дело № ••••••• по описа на ЧСИ •••., ••• действие ПОС. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, само ответникът /авалист/ подал възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата установителна претенция. Излагат се твърдения, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на изискванията за валидност, като същият е издаден от А.С.Т. и авалиран от ответника, собственоръчно подписан от тях, изразявайки свободна воля да се задължат по ценната книга. Въпреки че падежната дата на записа на заповед /22.11.2013г./ настъпила, до момента остатъчната сума по заповедта не била погасена. Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи описаното вземане по ефекта, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен представител – адв. З.З. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло фактическите твърденията на ищеца. Твърди, че не се е задължавал по записа на заповед. В тази връзка оспорва автентичността на записа на заповед от 29.03.2013г., като твърди че подписът положен за поръчител не е изпълнен от К.М.. Твърди се в отговора, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576454 и А.С.Т. /издател на документа/ имало каузални отношения по договор за заем, а ответникът бил поръчител за заема. За обезпечение на тези задължения бил издаден процесния запис на заповед. Сочи, че кредитора не е предявил иск против длъжника А.С.Т. в шестмесечния срок след падежа /22.11.2013г./, като заявлението по реда на чл. 417 ГПК било подадено едва на 09.09.2015г., поради което счита, че задължението на поръчителя спрямо кредитора е отпаднало. Излагат се в отговора съображения, че поръчителя се освобождава при бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник, тъй като в случая кредиторът не е предявил иска си срещу последния в шестмесечния срок от падежа. Отговорността на поръчителя оставала само, когато е дал изрично съгласие за това, каквото в случая липсвало. По гореизложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. С ъдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: От събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства се установява, че на 29.03.2013г. А.С.Т. е издала в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД Запис на заповед за сумата от 963, 90 лева, авалиран от ответника К.И.М., с падеж на задължението – 22.11.2013г. Видно от същия, на 14.08.2015г. Записът на заповед е прехвърлен с джиро на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, преобразувано в последствие на „Агенция за събиране на вземанията“ АД – ищец в настоящото производство. За част от сумата по ценната книга, в размер на търсената от ищеца сума – 788, 51 лева, същият е подал на 09.09.2015г. заявление по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 950/2015г. по описа на Районен съд – К.. Искането е уважено, като съдът е издал Заповед № 476/11.09.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил длъжниците А.С.Т. в качеството на издател и К.И.М. – авалист да заплатят солидарно на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата от 788, 51 лева, представляваща частично задължение по Запис на заповед от 29.03.203г. с падеж на плащане – 22.11.2013г., прехвърлен с джиро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 09.09.2015г. до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски в размер на общо 325 лева – заплатена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева. В срока по чл. 414 от ГПК от ответника К.М. е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си спрямо него. Като писмени доказателства по делото са приети още Договор за паричен заем с № 1810025 – 29.03.2013г. и пълномощни. От заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, извършена от вещото лице С.С. се установява, че подписът след „поръчител“ в Записа на заповед от 29.03.2013г. е изпълнен от ответника К.И.М.. Съдът изцяло кредитира заключението на графологичната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставения въпрос и неоспорено от страните. Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът формира следните фактически и правни изводи: От събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства и заключението на съдебно - графологичната експертиза, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че ответникът е авалист по напълно редовен от външна страна Запис на заповед, издаден на 29.03.2013г. от А.С.Т., с падеж 22.11.2013г. Установи се от приобщените писмени доказателства, че записът на заповед е издаден да обезпечи договор за паричен заем, страна по който е А.Т.. Същият е джиросан на ищцовото дружество на 14.08.2015г. Не се установиха възраженията на процесуалния представител на ответника, че ценната книга не е подписана от него и не го обвързва като авалист. Не се споделят от съда и възраженията му за приложение на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД и изтичане на предвидения в същата преклузивен 6 – месечен срок, в рамките на който е допустимо ангажиране отговорността на поръчителя. В процесния случай отговорността на авалиста по Записа на заповед произтича от разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, която се явява специална и изключва приложението на правилата на ЗЗД, на които страната се позовава. Доколкото в случая процесния Запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в ТЗ, то са налице и основания за ангажиране отговорността на авалиста, който не твърди, а и не се установява, да е заплатил сумата, дължима по силата на ценната книга. При тези данни предявеният установителен иск следва изцяло да се уважи. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. В тях се включва внесената държавна такса в размер на 25 лева, заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 325 лева – заплатена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, по отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България. С оглед изхода от спора ответника К.И.М. следва да заплати и по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения, съдът