Решение № 3906 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 365/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал. Образувано е по жалба на „Бългериън Риъл Естейтс“ ООД с ЕИК: 206012118, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Несебър, в.з.“Ч. чешма“, [улица], ап.А2, представлявано от С. С. П. срещу решение № 1-2/13-14.02.2025г. комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Счита решението за нищожно и прави искане тя да бъде прогласена. Ответникът – Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. От „Бългериън Риъл Естейтс“ ЕООД е подадено заявление вх.№ ПР-01-166/30.12.2024 г. до комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ – Бургас (л.53 от делото), с което е поискано потвърждаване на решение № 10/25.10.2007 г. (л.58 от делото) издадено от комисия по чл.17, ал.1 т.1 от ЗОЗЗ, за промяна на предназначението на 4 704 кв.м земеделска земя от VIII категория, в землището на [населено място], представляваща поземлен имот с [идентификатор], община Несебър, област Бургас, за изграждане на обект „Жилищно строителство“. Към заявлението са приложени документи по § 30, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, а именно - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том XI, рег.№ 11418, дело № 1949/2024 г. (л.67 от делото); становища/влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от ЗООС и по чл. 31 от ЗБР – решение № БС-143-ПР/23.12.2024 г. на РИОСВ - Бургас (л.62 от делото), становище изх.№ 10-259-3/06.11.2024 г. на РЗИ - Бургас (л.16 от делото), становище изх.№ 05-10-1651/А3/12.11.2024 г. на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (л.17 от делото); влязъл в сила подробен устройствен план съгласно заповед № 661/13.09.2007 г. за одобрен ПУП-План за застрояване на имот с [идентификатор] (л.60 от делото) и становище изх.№ Н2-УТ-5789/29.11.2024 г. на главния архитект на община Несебър по чл.17 от ЗУЧК (л.61 от делото). С допълнително заявление вх.№ ПР-01-166-1/04.02.2025г. (л.55 от делото) до комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ от дружеството е направено искане преди постановяване на решение да бъдат съобразени последните промени в ЗУЧК от 09.02.2024 г. относно обхвата на зона „Б“ по ЗУЧК. С решение № 1-2/13-14.02.2025 г. по т.2 от дневния ред на заседание на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, проведено на 13-14.02.2024 г. и обективирано в протокол № 1-2 (л.25 от делото), на основание §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ е постановен отказ за потвърждаване на решение № 10/25.10.2007г. на комисия по чл.17, ал.1 т.1 от ЗОЗЗ, ОД „Земеделие и гори“ - Бургас, за промяна предназначението на 4 704 кв.м. земеделска земя от VІІІ категория, неполивна, за изграждане на обект: „Жилищно строителство” в землището на [населено място], [ПИ], община Несебър, област Бургас до влизане в сила на ОУП на община Несебър, съгласно чл.17 от ЗУЧК. Решението е обжалвано с жалба вх.№ ПР-01-166-2/26.02.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ – Бургас, съобразно правомощията предоставени й с нормата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, във връзка с §30, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ, доколкото в случая се касае за земеделска земя с площ от 4 704 кв.м., находяща се на територията на област Бургас, на която земя с решение № 10/25.10.2007 г. е било променено предназначението. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалваното решение. Производството е образувано по заявление подадено от дружеството, което е собственик на земята, към което заявление са приложени документите посочени в нормата на §30, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ. Действително, комисията се е произнесла след предвидения в нормата на §30, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ, едномесечен срок, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не приклузивен, поради което не води до незаконосъобразност на решението. Решението е издадено в предвидената от законодателя писмено форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.17 от ЗУЧК, промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план. При подаването на заявлението от жалбоподателя е представено становище във връзка с чл.17 от ЗУЧК с рег.№ Н2-УТ-5789/29.11.2024 г. издадено от главния архитект на община Несебър (л.61 от делото), съгласно което поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], м „Бостанлъка“ попада в зона „Б“, със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси. Според действащия ТУП на община Несебър одобрен със заповед № 104/19.12.1997 г. имота попада в зона предвидена за „пасища, мери, мочурища“. Видно от изложеното, за територията на община Несебър няма одобрен Общ устройствен план, като към момента е действащ одобрения през 1997 г. Териториално устройствен план. За процесния имот със заповед № 661/13.09.2007 г. на кмета на община Несебър (л.60 от делото) е удобен ПУП-План за застрояване, с отреждане за „Жм“ и определени показатели за застрояване. С обжалваното решение административния орган е отказал да потвърди решението за промяна на предназначението на земята от 2007 г. до влизане в сила на ОУП на община Несебър, съгласно чл.17 от ЗУЧК. От жалбоподателя се твърди, че при последните промени на ЗУЧК и конкретно в чл.11, ал.1 имотите намиращи се в зона „Б“ са изключени от зоната и от наложените от закона ограничения за застрояване, тъй като в зоната не се включват урбанизираните територии на населените маста определени към датата на влизане в сила на закона – 31.12.2024 г. Жалбоподателя се позовава на нормата на чл.18 от Закона за административно-териториалното устройство на страната, според която територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището, т.е. всички урбанизирани територии, както и незастроените. Видно от изложеното, спорния по делото въпрос е имота на дружеството попада ли в зона „Б“ или не, съответно приложими ли са изискванията на чл.17 от ЗУЧК за него. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗУЧК (в действащата редакция обн.ДВ бр.16/2024 г.), зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове и 1, 6 км в частта след ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли“, „Бяла – Карадере“ и „Корал“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към влизането в сила на закона. Преди изменението на чл.11, ал.1 от ЗУЧК, нормата е предвиждала, че зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. При съпоставка на двете редакция на нормата на чл.11, ал.1 от ЗУЧК, се установява, че с последните законодателни изменения е конкретизиран териториалния обхват на зона „Б“ и как следва същия да бъде определен, като не е налице друго изменение. Съответно и в двете редакции на нормата, от зона „Б“ са изключени урбанизираните територии на населените места. С. З. за административно-териториалното устройство на Република България се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици в страната, както и извършването на административно-териториални промени. Същевременно, обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определянето на ограниченията върху собствеността за устройствени цели са уредени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно чл.1, ал.2. Ето защо, по въпросите относно обществените отношения свързани с устройството на територията, в частност обхвата на отделните територии и попадащите в тях имоти приложение намира ЗУТ, а не ЗАТУРБ, на който се позовава жалбоподателя. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ, според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Видно от цитираната норма на чл.7, ал.1 от ЗУТ, за да се приеме, че имота на жалбоподателя е част от урбанизирана територия трябва да попада в населено място, селищно образувание или в индустриален парк извън границите на населените места и селищните образувания. От представените по делото доказателства не се установява поземлен имот с [идентификатор] по КККР на община Несебър да попада в населено място, селищно образувание или в индустриален парк. Напротив, във всички представени документи е посочено, че имота попада в землището на [населено място], местност „Бостанлъка“, за която не се твърди и не се установява да е част от населено място, селищно образувание или индустриален парк. До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на обстоятелството, че за имота е одобрен и влязъл в сила ПУП-ПЗ, тъй като съгласно чл.8 от ЗУТ, този план определя конкретното предназначение на поземлените имоти. Съответно, съгласно чл.8, т.1 от ЗУТ, в урбанизираните територии или в отделни поземлени имоти извън тях конкретното предназначение на поземлените имоти може да бъде за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Ето защо, макар и конкретното предназначение на имота да е за жилищни нужди, след като не е част от населено място, селищно образувание или индустриален парк, то той не е част и от урбанизирана територия и попада в обхвата посочен в чл.11, ал.1 от ЗУЧК, поради което е и част от зона „Б“, както изрично е посочено и в становището на главния архитект на община Несебър. С оглед на изложеното, след като имотът по отношение на които се иска потвърждаване на решението за промяна на предназначението, е включен в охранителна зона „Б“, за него е приложимо императивното и специално правило на чл.17, ал.1 ЗУЧК, чиито кумулативни предпоставки не са изпълнени към настоящия момент, тъй като липсва влязъл в сила ОУП за О. Н., като не е достатъчно само наличието на влязъл в сила ПУП-ПЗ за имота. В потвърждението на изложеното следва да се имат в предвид мотивите на решение № 12/28.11.2013 г., постановено по конституционно дело № 9/2013 г. на КС, в които се сочи, че със ЗУЧК се създават две охранителни зони за териториалноустройствена защита: зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита и зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акватериториалните ресурси. Именно за тези зони, чл.17, ал.1 от ЗУЧК въвежда императивното правило, че промяната на предназначението на включените в тези зони имоти по Черноморското крайбрежие е допустимо единствено и само при кумулативното наличие на ОУП и ПУП одобрен по реда на ЗУТ, предвиждащи тяхното застрояване. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че наличието на влязъл в сила ТУП за Община Несебър, не води до отпадане на необходимостта от ОУП, за да бъде променено предназначението на имота. ЗУЧК е специален закон по отношение на ЗУТ и ЗОЗЗ, който предвижда засилена защита на имотите на Черноморското крайбрежие с цел създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, разумното използване на природните ресурси и опазване на естествения ландшафт - чл.2. Целта на специалния закон е по-силна защита, отколкото тази, която дават общите закони, като се има предвид предназначението на ОУП. Именно ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, а ПУП има подчинен положение, като ОУП има определящо значение, а ПУП следва да отговаря на неговите предвиденото. Въпреки изложеното, дори и да се приеме, че не е необходим влязъл в сила ОУП, при положение, че за Община Несебър има действащ ТУП, то от приложената по делото становище по чл.17 от ЗУЧК, се установява че процесния имот попада в зона предвидена за „пасища, мера, мочурища“, а не в такава за „застрояване“, поради което промяна на предназначението не е предвидена и съобразно действащия ТУП. С оглед на изложеното, обжалваното решение е законосъобразно, като прието от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав