Решение № 7105 от 31.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2572/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/19.01.2024г., постановено по НАХД № 8348/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-и състав. ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по производството. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на С. Й. М., чрез адв. Д. Г., срещу Решение № 354/19.01.2024г., постановено по НАХД № 8348/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-и състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-869 2022/25.04.2023г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на касатора, на основание чл.256а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.29, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.36, ал.1, т.4 ЗОП вр. § 131, ал.2 ПЗР ЗИДЗОП. Решението се обжалва с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се твърди, че касаторът не е наказателно отговорното лице в конкретния случай, тъй като с Вътрешните правила в „Столичен автотранспорт“ ЕАД са определени служители на различни длъжности в предприятието, които отговарят за различни задължения, свързани с организирането на обществените поръчки, провеждани от него, като тези лица, а не касатора, следвало да бъдат привлечени към отговорност. Неправилен и в нарушение на чл.29, ал.3 ЗОП бил изводът на съда, че не е налице неправилна квалификация на твърдяното нарушение. Оспорва се и извода на въззивния съд, че процесният случай не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като обявлението за приключване на договора било публикувано на 07.11.2022г. Моли за отмяна на решението на СРС като неправилно-постановено в нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2, пр.1 от НПК. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и моли решението на районния съд да бъде отменено по съображения, подробно изложени в нея. Изрично заявява, че не претендира разноски. Ответникът по касация, Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк.Х., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита, която представя. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор К., намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Административен съд София-град, ХІХ-ти касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима, като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. След анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал, от въззивната инстанция е приета за установена следната фактическа обстановка: „Столичен автотранспорт“ ЕАД е юридическо лице със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]’ №21, община „К. село“ с предмет на дейност извършване на превоз на пътници с автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол, както и всяка друга незабранена дейност. В структурата на дружеството са включени четири поделения: Централно управление, гараж „Д.“, гараж „М.“ и гараж „З.“. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община. Съгласно чл. 7 от Устройствения правилник на „Столичен автотранспорт“ ЕАД дружеството е с едностепенна система на управление - Съвет на директорите и се представлява от Изпълнителен директор, който ръководи оперативно цялостната дейност на дружеството. „Столичен автотранспорт“ ЕАД попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, по смисъла на чл. 4 т. 3 от ЗДФИ. Изпълнителният директор е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5 ал. 4 т. 2 вр. чл. 123 т. 4 и чл. 127 ал. 1 ЗОП, като представляващ публично предприятие, което извършва секторна дейност, свързана с транспортни услуги в областта на автобусния транспорт и в това си качество, за него е налице законоустановено задължение да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и/или по реда на Глава 17 ЗОП, при наличие на законови основания и предпоставки за това. За проверявания период изпълнителен директор на дружеството е С. Й. М., който е назначен с Договор за възлагане на управление №РД 12-66/13.03.2017 г. и впоследствие №РД 12-83/18.03.2021г. С Решение № РД 09-316/13.12.2019 г., по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1 ЗОП, С. Й. М. - изпълнителен директор на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, на основание на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез Договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставката на природен газ“ за срок от една година и прогнозна стойност в размер на 9 150 000 (девет милиона и сто и петдесет хиляди) лева без ДДС. На 30.12.2019г., е сключен договор № А-168/30.12.2019г. между „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор на дружеството- С. Й. М., и Доставчика „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място], представлявано от Н. П., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството. Договорът е с предмет „Доставка на природен газ“, като съгласно него, Доставчикът доставя на Клиента природен газ на изходен/и пункт/ове на газопреносна мрежа за транзитен пренос или национална газопреносна мрежа, срещу задължението на Клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на Договора. Съгласно Справка с изх. № 821/04.10.2022 г. за извършени разходи, по договор № А- 168/30.12.2019 г. сключен е „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място] са начислени и заплатени разходи в общ размерна 5 941 318, 40 лв. без ДДС (7 126 783, 48 лв. с ДДС). Видно от същата справка, последните единадесет плащания по договора са извършени на 17.06.2021 година. От направена на 22.07.2022г. разпечатка в електронната страница на Агенцията за обществените поръчки по партидата на възложителя, за обществена поръчка УИН №00088-2019-0027 контролните органи са установили, че обявление за информация за приключване изпълнението на горепосочената обществена поръчка е изпратено до Агенцията за обществени поръчки за публикуване в Регистъра на обществените поръчки на 01.11.2022г. и публикувано на същата дата. Контролните органи приели, че С. Й. М. е нарушил чл. 29, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ДВ бр. 86/18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. § 131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП (ДВ, бр. 83/2019 г.). Свидетелят Х. Х. Х., заемащ длъжността главен финансов инспектор в отдел „Първи“ на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ съставил и връчил надлежно АУАН № 11-01- 869/08.11.2022 г. Срещу съставения акт на 14.11.2022г. на основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН, постъпило възражение с доводи, навеждащи на маловажен случай. На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. Съставът на СРС е приел, че при така направения анализ на събраните по делото доказателства изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана. Съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Х., който е извършил процесната проверка и е съставил АУАН. Съдът е посочил, че от възпроизведеното от него се установява, че от изготвената от „Столичен автотранспорт“ ЕАД справка с изх. №821/04.10.2022 г. е видно, че последното действие, респ. плащане по договор № А-168/30.12.2019г. е именно извършено плащане на 17.06.2021г., като съдът е счел, че това обстоятелство е безспорно установено и от съдържанието на самата справка, от която е видно, че действително последното плащане по процесния договор за възлагане на обществена поръчка е от 17.06.2021 г. Същевременно, от представената справка от АОП по несъмнен начин се установявало, че обявлението за приключване на изпълнението на процесния договор за обществена поръчка е подадено от С. М. на 01.11.2022 г. Въз основа на така посочената фактическа обстановка, съставът на СРС е формирал своите правни изводи, като е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Приел е, че АУАН и НП е съставен, респ. издаден от компетентни длъжностни лица, както и че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 261, ал.1 ЗОП 6-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 3-годишен срок от неизпълнението на правното задължение, респ. наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Обсъдил е и е отговорил на всички възражения, наведени в жалбата, които са изтъкнати и пред настоящата инстанция, обосновал е и мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С тези изводи, съставът на СРС е потвърдил издаденото НП, като е приел същото за законосъобразно – при отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно, като изводите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и тя препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро АПК. Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Правилно съставът на СРС е съобразил, че съгласно разпоредбата на § 131, ал.2 ПЗР ЗИДЗОП /Изм. - ДВ, бр.102 от 2019г., в сила от 01.01.2020г./ за обществените поръчки, чието възлагане е започнало до 31 декември 2019г. включително, се прилага редът за възлагане, действащ до 1 ноември 2019г. Този ред се прилага и за сключване и изпълнение на рамковите споразумения и договорите, включително изпращане на изискуемата информация. Съгласно чл.29 ЗОП, в редакцията, действала към 01.11.2019г. /ДВ, бр.86 от 18 октомври 2018г./, възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка, в което посочват информация за изпълнението или за прекратяването на договора /ал.1/. Според ал.2 на с.р. обявлението по ал.1 се изготвя по образец и се изпраща в срок до 30 дни от изпълнението или прекратяването на договора. С оглед обстоятелството, че изпълнението на процесния договор е приключило на 18.06.2021г., а обявлението за това е изпратено за публикуване на 01.11.2022г., т.е. с почти година и половина закъснение, законосъобразен е извода на административнонаказващия орган и въззивната инстанция за осъществено от касатора нарушение по чл.29, ал.2 вр. ал.1 вр. § 131, ал.2 ПЗР ЗИДЗОП. Безспорно е установено по делото, че касаторът през процесния период е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, чийто капитал е собственост на Столична община, като по силата на устава на дружеството и другите му учредителни документи, цялата дейност на дружеството, вкл. представителство, се осъществява от изпълнителния директор – в случая С. М.. С оглед това му качество, по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 ЗОП той се явява секторен възложител. Предвид посоченото, съдът, в настоящия му състав определя като неоснователно възражението на касатора, че отговорността за неизпълнението на описаното по-горе задължение следва да бъде търсена от длъжностните лица в предприятието, на които са възложени различни задължения във връзка с провеждането на процедури по ЗОП. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази посока, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях. Споделят се и изводите му, че процесният случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, който се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните деянието от същия вид, тъй като дължимото обявление е изпратено за публикуване след повече от една година от приключване на изпълнението на договора. По изложените съображения съдът намери обжалваното решение за постановено при отсъствие на отменителните основания, сочени от касатора и такива, за които касационната инстанция следи служебно и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, следва да бъде определен на 80 лева. Мотивиран от горното, Административен съд София-град, XIX-и касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/19.01.2024г., постановено по НАХД № 8348/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-и състав. ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по производството. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш И: