Решение № 70 от 22.1.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1886/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.463 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.

По делото е постъпила жалба от „ПЕТКО И ИРА“ ЕООД, ЕИК: 203772984, със седалище и адрес на управление: гр. Китен, ул. Хан Крум“ №6, представляван от управителя Владимир Петков Димов против против разпределение от 23.10.2023г. по изп.д. № 329/2022г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег.№ 703, с район на действие - БОС.

В жалбата се изразява недоволство от извършеното по горепосоченото изп. дело, като счита същото за незаконосъобразно, в частта, с която е разпределена сума в общ размер от 2738.82 лв. в полза на Община Приморско за вземането й за такса битови отпадъци върху продадените имоти, без същата са се ползва от привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД. В подкрепа на становището си жалбоподателят се позовава на ТР от 22.11.2022г. по т.д. 2/2021г. на ВКС. Счита, че посочената сума следва да се изключи от разпределението, . Моли за отмяна на обжалваното разпределение и връщане на делото на съдебния изпълнител с указания за извършване на ново разпределение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Община Приморско е депозирал писмено становище не неоснователност жалбата по съображения, че в едно от становищата по горепосоченото тълкувателно решение вземането за такса за битови отпадъци се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Предвид това счита, че извършеното разпределение е правилно.

На основание чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Георги Михалев е представил мотиви във връзка с обжалваното разпределение, като е изразила становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че оставя не съда преценката дали такса за битови отпадъци се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Приложен е препис от изпълнителното дело.

След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК, в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона. Затова съдът намира жалбата за допустима, с оглед на което същата следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 329/2022 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег.№ 703, с район на действие - БОС е образувано по молба на взискателя –жалбоподател „ПЕТКО и ИРА“ ЕООД за принудително събиране на вземането му към длъжника „ХАРМАНИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД по изпълнителен лист от 31.01.2017 г., издаден по ч.гр.д.34/2017г. по описа на Районен съд –Царево за сумата от 42034.04 евро- за дължима главница, просрочена лихва и разсрочена лихва по споразумение от 11.03.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните и сумата от 118409.89 евро – наказателна лихва в размер на 0.9 процента по чл. 3 от споразумението за периода от 19.03.2016г.до 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 42034.04 евро, считано от 30.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6276.02лв- направени разноски.

Установява се, че в хода на изпълнителното са присъединени като взискатели по право са община Приморско за дължимите данъци и такси върху продадения имот, както и Държавата, чрез ТД на НАП- Бургас.

Принудителното изпълнение е насочено по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.142.1.17, находящ се в гр.Китен, ул. „Албатрос“, ет. 4, ап. 2/Г и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.142.1.18, находящ се в гр.Китен, ул. „Албатрос“, ет. 4, ап. 3/Т, собственост на ипотекарните длъжници Дейвид Оуен Фиър у Кери Лий Фиър, граждани на Великобритания, като имотите са ипотекирани в полза на взискателя. Посочените имоти са възбранени, описани и оценени, след което са изнесени на публична продан, която е приключила с обявяване за купувач на първоначалния взискател „ПЕТКО и ИРА“ ЕООД за сумата от общо 188 800лв.

Видно от обжалваното разпределение от 23.10.2023г. към датата на извършването му са били налице следните вземания: сумата от 233 463.85 лв. в полза на първоначалния взискател-ипотекарен кредитор „ПЕТКО И ИРА“ ЕООД, сумата от 5479.88лв. – в полза на присъединения по право взискател Община Приморско от която данък недвижим имот в размер на 2741.06 лв. и такса битови отпадъци в размер на 2738.82 лв. и сумата от 48 052.40 лв.- в полза на ТД на НАП- Бургас.

Тъй като продажната цена на имотите в размер на 188 800 лв. не е достатъчна за погасяване на всички вземания, на основание чл. 495 от ГПК и чл. 460 от ГПК същата е разпределена, с извършване на прихващане на вземането на купувача- взискател, който е ипотекарен кредитор, както следва:

1. по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1.1.неплатени обикновени такси, дължими в полза на ЧСИ – 330 лв. с ДДС; 1.2.допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ – 160.08 лв. с ДДС; 1.3.разноски по изпълнението- 1000лв.- неплатено възнаграждение на вещото лице Ненков за изготвена експертиза; 1.4. разноски по изпълнението –такси по т. 26 към ТТР към ЗЧСИ за събрана сума в полза на „ПЕТКО И ИРА“ЕООД в размер на 7656лв. с ДДС. 1.5.разноски по изпълнението-такси по т. 126 от ТТР към ЗЧСИ за събраната сума в полза на присъединения взискател Община Приморско- 550.07 лв. с ДДС;

2.по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ГПК- по сметка на Община Приморско– сумата в размер на 5479.88 лв. относно задълженията за продадения имот, от която данък недвижим имот в размер на 2741.06 лв. и такса битови отпадъци в размер на 2738.82 лв.

В тежест на купувач-взискател е възложено заплащане на такса по т. 23 съгласно ТТР към ЗЧСИ, платима от него за изготвяне на постановления за възлагане на възложените недвижими имоти – 3398.40 лв. с ДДС общо за двата имота. Същата не се ползва с привилегия и е дължима от купувача, без значение дали той е взискател или трето за изпълнението лице, поради което и не следва да бъде прихващана от цената на имота, съответно не следва да е възложена като част от задълженията на длъжника.

Посочено е, че общата сума която следва да внесе купувача- взискател след влизане в сила на разпределението е в размер на 18 574.43лв., като с нея ще бъдат погасени следните вземания: в полза на ЧСИ -сумата от 11934.47 лв. с ДДС, в полза на ЧСИ по т. 31 – сумата в размер на 160.08лв.; на вещото лице Ненков- сумата от 1000 лв. и на Община Приморско- сумата от 5479.88 лв., като с така изплатените суми в разпределението е посочено, че вземането на взискателя –купувач се намалява със сумата от 173 623.97лв. от общата му дължима сума 233 463.85лв.

Съгласно задължителните указания в ТР от 22.11.2022г. по тълк.д. № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи служебна проверка само за обстоятелството дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, което изискване в случая настоящата инстанция намира за спазено. В останалата част проверката за законосъобразност на извършеното разпределение е само в рамките н а изложените в жалбата доводи и основания, доколкото в производството по чл. 463 от ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция.

В случая видно от данните по делото цената на продадените имоти от 188 800лв., не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания, затова съдебният изпълнител е извършил обжалваното разпределение на основание чл. 460 от ГПК.

В жалбата си длъжникът е изразил недоволство от обжалваното разпределение, като оплакванията му се свеждат до това, че вземането на Община Приморско за такса битови отпадъци /такса смет/ незаконосъобразно е включено в реда привилегиите по чл. 136 ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като, в т.ч. незаконосъобразна се явява и определената за него такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 262.93лв., която следва да се начисли само за вземането на общината за данък върху възложените имоти в общ размер от 287.14 лв. с ДДС.

Съгласно указанията, дадени в ТР № 2 от 22.11.2022г. по тъл к.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС публичното общинско вземане за данъка върху недвижимите имоти пряко и безусловно се свързва със собствеността върху съответния имот и размерът му се определя изключително и само с оглед стойността на имота, поради което това вземане се ползва със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД, като се събира именно от стойността на имота, предмет на публичната продан, сумата от която се разпределя от съдебния изпълнител. Публичното общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях /стойността на същите/, поради което не може да попадне в приложното поле на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и да бъде събирана от стойността на имота, предмет на публичната продан, а се ползва с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, съгласно чл.136, ал.2 от ЗЗД.

С оглед така даденото разрешение, в случая съдебният изпълнител неправилно е определил вземането на община Приморско за такса „битови отпадъци“ за двата имота в общ размер на 2738.82лв. като привилегировано по чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД. Същото следва да бъде отнесено съобразно общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, което означава, че вземането на Община Приморско с предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД е само за данъците за двата имота, възлизащи в общ размер от 2741.06лв. С оглед обстоятелството, че предмет на разпределение в полза на Община Приморско остава само привилегированото вземане за сумата от 2741.06лв., само върху този събран размер следва да бъде определена и дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която възлиза в размер на 287.14 лв. с ДДС.

Допуснатата от съдебния изпълнител незаконосъобразност в поредността на привилегиите налага отмяна на изготвеното разпределение и постановяване на ново от съда с оглед правомощията му по т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение, като при новото разпределение вземането на община Приморско следва да бъде намалено със сумата от 2738.82 лв., дължима за такса „битови отпадъци“ съгласно приложената справка по изпълнителното дело, като тази сума бъде отнесена към вземанията на хирографарните взискатели по реда на чл.136, т.6 от ЗЗД, а по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД следва да остане само вземането на Община Приморско за дължими данъци за двата имота в общ размер от на 2741.06лв. Вследствие на намаляване на размера на събраната в полза на Община Приморско сума се променя и дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като същата от 550.07 лв. следва да бъде намалена със сумата от 262.93лв. и така дължимия й размер да се определи на сумата от 287.14 лв. с ДДС. Това води до намаляване на подлежащата на внасяне от взискателя-купувач сума от 18574.97лв. със сумата от 3001.75 лв., включваща вземането на Община Приморско за такса битови отпадъци в размер на 2738.82 лв. и начислената върху нея такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 262.93 лв., т.е. подлежащата на внасяне от взискателя –купувач сума е на обща стойност 15 572.68лв.

Мотивиран от изложеното, Бургаския окръжен съд