Решение № 4709 от 17.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 479/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на ДП „Югозападно държавно предприятие“ (ЮЗДП), [ЕИК], със седалище в [населено място], против решение N-38/20.02.2025 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, с което спрямо ЮЗДП е определена финансова корекция в размер 75 248, 21 лв., представляваща стойността на разходите признати от управляващия орган за допустими, съгласно междинни искания за плащания № 5 и № 9 по проект №BG16M1ОP002-3.035-0001 „Подобряване природозащитното състояние на горски местообитания от мрежата Натура 2000 в Югозападна България“. Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители в процеса, оспорва административния акт по подробно изложени съображения в жалбата и в хода на устните състезания. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (РУО), чрез процесуален представител, оспорва жалбата с отговор от 21.03.2025 г. Ответникът не участва в хода на делото по същество. С молба от 17.09.2025 г. се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски. Съдът няма да обсъжда представените на 26.09.2025 г. „писмени бележки“, тъй като РУО не е участвал в хода на устните състезания, респ. съдът не е предоставял срок за писмена защита на тази страна на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Недопустимо е, включително в административния процес, страните да аргументират позиции, които не са изложили пред съда и насрещната страна и по които тази страна не е могла да вземе отношение. По допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 1895/11.04.2025 г. по делото, което продължава да поддържа. Оспорваното решение има за предмет наложена финансова корекция спрямо жалбоподателя, в качеството му на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ по Програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Този акт подлежи на оспорване по реда на АПК на основание чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, респ. жалбоподателят като бенефициент има правен интерес от съдебна защита на основание чл. 147, ал. 1 от АПК срещу акта, с който се засягат негови имуществени интереси. Жалбата е подадена на 05.03.2025 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото актът е съобщен на 21.02.2025 г. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Между ЮЗДП, като бенефициент, и ответника е сключен Административен договор № Д-34-63/08.12.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект № BG16M1ОP002-3.035-0001 „Подобряване природозащитното състояние на горски местообитания от мрежата Натура 2000 в Югозападна България“. Договорът има за предмет извършването на различни дейности от ЮЗДП, сред които и дейност № 4, свързана с „Подобряване на структурата на горски природни местообитания чрез отгледни мероприятия“ и предвиждаща реализиране на лесокултурни мероприятия за отглеждане на горски насаждения, чрез извършване на отгледни сечи без материален добив – „осветления“ и „прочистки“. Не е спорно, че по дейност № 4 е заложено извършване на отгледни сечи без материален добив върху горски насаждения, инвентаризирани по см. чл. 7 от Закона за горите като горски териториални единици, представляващи подотдел 137 „а“ и подотдел 259 „д“, намиращи се на територията на Държавно горско стопанство „Пирдоп“ (ДГС Пирдоп), което стопанство е част (териториално поделение) на ЮЗДП. Не е спорно и че дейност № 4, в частта, заложена за изпълнение на отгледните мероприятия на територията на ДГС Пирдоп, обхваща общо 710 дка (308 дка за 2022 г. и 402 дка за 2024 г.), както и че договореният бюджет за изпълнението на тези мероприятия е на обща стойност 75 263, 21 лв. Не е спорно и че съгласно договора между страните разглежданите дейности следва да бъдат извършени до края на проекта през м. декември 2023 г. Във връзка с подаден сигнал № 1529 в Регистъра на сигналите и нередностите по Програма „Околна среда“ 2014-2020 г., поддържан при условията на чл. 69, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, е проведена процедура по администриране на нередност, имаща за предмет установяване на нарушения във връзка с изпълнение на мероприятията по дейност № 4 на територията на ДГС Пирдоп. Установените в хода на проверката данни са обективирани в писмо № 26-00-1969/31.12.2024 г. на ответника, според което ЮЗДП е представило „манипулирани/неверни сведения/неотговарящи на действителното фактическо състояние и обективна действителност сведения/данни, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове“. В писмото ЮЗДП е посочено като бенефициент, който е нарушил „разпоредбите на чл. 125, §1, б. „б“ от Регламент 1046/2018 г., във вр. с чл.115, §.2, от Регламент 1046/2018 г., вр. с чл. 186, §3, б. г) и б. е) Регламент 1046/2018г.“, защото е представил пред РУО разходоправдателни документи за извършени мероприятия по дейност № 4 за подотдели 259 „д“ и 137 „а“, които не са изпълнени. Конкретно за подотдел 259 „д“ е установено от РУО, че в окончателно искане за плащане № 9 от 02.02.2024 г. са представени Предавателно-приемателен протокол № 6/29.09.2023 г. и Стокова разписка № 2400000019/11.10.2023 г., с които е приета и заявена за извършена през 2023 г. отгледната сеч върху цялата площ от 62 дка на подотдела за сумата от 10 808, 97 лв., но че в действителност тази сеч не е извършена през 2023 г., тъй като за този потодел позволително за сеч за 2023 г. не е издавано. Посочено е, че позволителното за сеч за този подотдел е издадено на 05.01.2024 г. в 10, 58 часа с № 0751645, както и че на същия ден в 11, 09 часа е издаден и протокол за освидетелстване на сечището, като в него е отразено, че сечта е проведена на цялата площ от 6, 20 ха. Направен е и извод, че: „Следователно сечта не може да започне на датата на която е издадено позволителното за сеч, съответно на тази дата не следва да бъде създаден протокол за освидетелстване на сечта.“. Конкретно за подотдел 137 „а“ е установено от РУО, че в междинно искане за плащане № 5 от 14.08.2023 г. са представени Предавателно-приемателен протокол № 19/31.03.2023 г., Стокова разписка № 2400000010/31.03.2023 г. и Позволително за сеч № 0701587/05.01.2023 г. за „7, 00 ха“, със срок за сеч до 31.12.2023 г., с които е приета и заявена за извършена през 2023 г. отгледната сеч върху цялата площ от 73 дка на подотдела. В писмото е посочено, че сечището е освидетелствано с протокол № 0726380/11.12.2023 г. за изведена сеч върху „7, 0 дка“, както и че по това междинно искане за плащане са верифицирани и платени „73, 00 дка“. Посочено е, че „0, 3 дка“ от този подотдел са разрешени през 2024 г. с позволително за сеч № 0751653/05.01.2024 г., издадено в 11, 06 часа, „за площ 0, 30 ха“, респ. е издаден протокол за освидетелстване на сечището на същия ден в 11, 12 часа, като в него е отразено, че сечта е проведена на цялата площ от „0, 30 ха“. В писмото се сочи за установено, че: „На терен видимо са извършвани лесовъдски мероприятия върху цялата площ – старо отсечени, изсъхнали дървета основно от подлеса. В горната част на подотдела и около дерето интензивността е по-малка.“, но се поддържа, че „за 70, 00 дка има позволително за сеч от 2023 г., а за 0, 3 дка има позволително от 2024 г., но са били отчетени за плащане и платени през 2023 г.“. В срока, предоставен с писмо № 26-00-1969/31.12.2024 г., в съответствие с чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ не е депозирано възражение от бенефициента. С решение N-38/20.02.2025 г. на РУО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (Решение) е приключено разглеждането на сигнал № 1529 като е прието, че са допуснати нарушенията, така както са установени и предявени с писмото от 31.12.2024 г. Като издател на акта е посочена Г. С. „ръководител на УО на ПОС“. Актът е подписан с валиден електронен подпис, асоцииран с издателя, под формата на електронен документ, съгласно представения по делото удостоверителен файл в CD и справка от доставчик на удостоверителни услуги. По делото е представена заповед № РД-773/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която Г. С., в качеството й на главен директор на ГД „ОПОС“ в МОСВ, е определена за ръководител на управляващ орган на програма „Околна среда 2014-2020 г“. В Решението се съдържат и констатации за „съмнение за измама“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, от която се ползва бенефициера, и предприети действия по сезиране на разследващи органи – доказателства за сезирането не са представени. Това съмнение е обосновано във връзка с установеното за подотдел 259 „д“ и подотдел 137 „а“, но и за подотдел 137 „в“, които е извън предмета на договора за БФП. Самото Решение не съдържа обяснение (мотиви) за значението на установеното за подотдел 137 „в“ при издаването му. В становище, направено в хода на делото (л.52 - гръб), ответникът посочва, че: „Отразената информация за отдел 137, подотдел „в“ е за пълнота…“. При условие, че видно от Решението финансовата корекция е наложена по повод „…извеждането на сечи без материален добив и по конкретно в подотдели 259 „д“, 137 „в“ и 137 „а““ (виж.л.22 от Решението в курсив), то съдът не може да приеме, че позоваването на обстоятелства, свързани с подотдел 137 „в“, следва да бъде игнорирано. Следва да се отбележи, че въпреки указанията на съда, дадени с определение № 1895/11.04.2025 г., действия от ответника по отстраняване на технически грешки в акта не са предприети. Същевременно, наред със „съмнение за измама“, се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 64 от Условия за изпълнение, респ. не е следил и не е докладвал на управляващия орган за сигнали за нередности и измами при изпълнението на проекта. От решението и преписката по неговото издаване съдът не установи мотиви, които разкриват как РУО е разглеждал субективното отношение на бенефициера при представяне на писмените доказателства, касаещи процесните площи, доколкото едновременно се сочи нарушаване на чл. 64 от Условия за изпълнение и умишлено поведение във връзка със съмнението за измама, извършена от този бенефициер. В този смисъл не се установяват мотиви дали РУО твърди, че пред бенефициера са постъпили „сигнали за нередности“, които не е докладвал, или твърди, че е следвало да следи себе си за „нередности и измами при изпълнението на проекта“, или твърди, че процесните искания за плащания са заявени от бенефициера при знание, че мероприятията за цялата територия на 259 „д“ не е извършавана, респ. не е извършвана частично на територията на подотдел 137 „а“, или твърди, че при знание у бенефициера, че тези дейности са извършени и че са налице документални пропуски при отчитането на дейностите е подал процесните искания за плащания. Доколкото измамата винаги изисква субективно отношение към неправомерната цел, за да бъде отличена от случая на несъзнавана грешка, то РУО дължи конкретни мотиви в тази посока, позовавайки се на „съмнение за измама“. По отношение размера на корекцията, същият е определен „по диференциалния метод на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 4 от предложение първо от Наредбата за посочване на нередности, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ е в размер на 75 248, 21 лв., счетени за допустими в междинни искания за плащания № 5 и № 9“. Посочено е, че при определяне на размера е „отчетено естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ“ като е спазен принципа на пропорционалност, съгласно чл. 143 от Регламент №1303/2013 и „чл.131, § 4, букви „а“ и „б“ от Регламент 1046/2018 г“. Съдът не установи ясни мотиви към оспорвания акт, които обясняват как е отчетено естеството и сериозността на твърдяното частично неизпълнение и преценката за пропорционалност, както и обяснена връзка между това частично неизпълнение и приложения диференциален метод спрямо целия размер от 75 248, 21 лв., счетени за допустими в процесните искания за плащания № 5 и № 9. Съдът няма да зачете съображенията в тази посока, изложени в молбата на ответника от 30.04.2025 г. (л.53-54) във вр. с указания, дадени с определение № 1895/11.04.2025 г., тъй като те не са част от съображенията, изложени към момента на издаване на Решението. Всъщност липсата в Решението на аргументите, изложени в тази молба, са ясно свидетелство, че на първо място към момента на неговото издаване РУО никъде не сочи, че възприема за пропорционално да наложи корекция върху цялата сума от 75 248, 21 по дейност № 4, защото „…има достатъчно обосновано съмнение да счита, че и за другите подотдели по Дейност 4, би могло да са разходени незаконосъобразно (в см. средства), в случай, че бъдат обект на проверка …“, а на второ - че размерът на корекцията е определен, защото „Нарушението се квалифицира като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности“. В този смисъл, но и без да има възможност да вземе отношение по същество към опита за допълнително мотивиране на акта с молбата от 30.04.2025 г., съдът намира, че Решението е издадено при липса на пълноценни мотиви относно определянето на конкретния размер на корекцията. От събраните по делото доказателства съдът намира и за недоказано твърдението на РУО, че процесните дейности върху цялата площ на подотдел 259 „д“ и частично на подотдел 137 „а“ въобще не са извършени през 2023 г. Преки доказателства за състоянието на цялата площ на подотдел 259 „д“ към декември 2023 г. не са събрани от РУО в хода на административното производство. Такива доказателства не са събрани и по отношение „0, 3 дка“ от подотдел 137 „а“, за които се твърди, че сечта не е извършена през 2023 г., а през 2024 г. В Решението се сочи, че липсата на реално изпълнение е доказано с „…представяне на официална удостоверителна информация от орган с вменени функции и компетентности по управление и контрол на дейностите свързани с позволителни процедури, осъществяване на сечи, залесяване и др. на държавните и частни горски масиви в Република България“. Коя е и къде се представя посочената „официална удостоверителна информация“ е ясно посочено в Решението по отношение на подотдел за 137 „в“, а именно в „КП серия Р014 № 013162/20.08.2024 г., в който подробно е отразено състоянието на сечището към момента на проверката.“ Доколкото обаче вече се посочи, че РУО приема, че мотивите му за подотдел за 137 „в“ са за пълнота, както и че този подотдел въобще не е част от финансирания проект, то тези мотиви следва да се приемат за негодни. Всъщност, РУО никъде в писмото си от 31.12.2024 г. до ЮЗДП и в Решението си не се позовава на документи, които да са различни от разрешителни за сеч, протоколи за освидетелстване на сечища, предавателно-приемателни протоколи и стокови разписки, при мотивиране на твърдението му по фактите, че отгледна сеч не е извършвана през 2023 г. въобще в подотдел 259 „д“ и частично върху 3 дка (описвани едновременно в акта като „0, 30 ха“, което е равно на 3 дка, но и като “0, 3 дка“, което не е равно на 3 дка) за подотдел 137 „а“. Нещо повече, по отношение на подотдел 137 „а“ в Решението никъде не се сочи кои са точните координати и разположение на сочените като неизпълнени за сеч през 2023 г. площи (3 дка) от общата на този подотдел от 73 дка. Дори обаче да се приеме по подразбиране, че Решението е основано на Констативен протокол серия Р014 № 012983/05.08.2024 г., касаещ проверка на подотдел 137 „а“ от служители на РДГ – София, и Констативен протокол серия Р014 № 012982/05.08.2024, касаещ проверка на подотдел 259 „д“ от служители на РДГ – София, то констатациите в тези неофициални документи по см. на чл. 179 от ГПК или не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, или въобще не кореспондират с установяванията на РУО. По отношение на Констативен протокол серия Р014 № 012983/05.08.2024 г. (л.102), касаещ проверка на подотдел 137 „а“, следва да се посочи, че този документ свидетелства за „по-малка“ интензивност на извършената отгледна сеч за неуточнени места, както и че „…само на 01-02 ha, около стръмната ерозирана площ не е изведена (сечта) изцяло, а на точки, на терена“. Следователно това писмено доказателство не може да бъде аргумент нито за установяване, че въобще не е извършавана сеч върху 3 дка от подотдела, нито кои са тези 3 дка, нито кога в действителност е извършена сечта. По отношение на Констативен протокол серия Р014 № 012982/05.08.2024 г. (л.101), касаещ проверка на подотдел 259 „д“, следва да се посочи, че този документ свидетелства за извършена прочистка – отгледна сеч без материален добив за около „9-10 %“ от площта на отдела. Следователно това писмено доказателство не може да бъде аргумент за установяване на твърдението, че въобще не е извършавана сеч върху цялата площ от 62 дка на подотдела. Доколкото нито с Решението, нито в хода на процеса РУО поддържа, че корекцията е наложена единствено заради документално несъответствие при администриране на дейностите чрез издаване на съответните позволителни за сеч и освидетелстване на сечища, респ. поддържа липса на реално изпълнение на дейностите през 2024 г., то ако дори по „подразбиране“ Решението е мотивирано с двата посочени по-горе протокола, следва да са изложени ясни аргументи от ответника защо не зачита действителното съдържание на тези протоколи. Недоказаност на твърдението на РУО, че процесните дейности върху цялата площ на подотдел 259 „д“ и частично на подотдел 137 „а“ въобще не са извършени през 2023 г. следва и от събраните по делото гласни доказателства от свидетелите П. А., П. П. и А. А., както и от приетото по делото заключение на вещото лице инж. П. И. по допусната съдебно-ботаническа експертиза. С приетото по делото заключение на вещото лице инж. П. И. и при изслушването му, проведено на 17.09.2025 г., еднозначно се установява, че на територията на подотдели 259 “д“ и 137 “а“ е извършена отгледна сеч без материален добив през 2023 г.(без възможност за точно определяне дали през пролетта или късната есен) при интензивност коефициент 1.0 за подотдел 259 “д“ и 0, 9 за подотдел 137 “а“. Съдът няма основание да не възприеме заключението на вещото лице с оглед неговата безспорна компетентност, обхвата и пълнотата на проверката, въз основа на която е дадено това заключение. По делото РУО не сочи доказателства, оборващи верността на заключението. Реалното изпълнение през 2023 г. на отгледните сечи в подотдели 259 “д“ и 137 “а“ се установява и от показанията на свидетелите П. А., П. П. и А. А.. Тези свидетели, всичките със значителен опит в горското стопанство, последователно, непосредствено и аргументирано описват условията, при които е извършена сечта. Споделят за обективните трудности при реалното измерване на интензивността, при която е изведена процесната сеч, вкл. че точното й измерване е невъзможно с технически средства, а само окомерно и от позицията на натрупания опит. Тези показания се подкрепят и от заключението на вещото лице. Служебните отношения между свидетелите и ДГС Пирдоп се отчитат от съда, но при разпита им не се установи пристрастност, която да постави под съмнение възприетото от тях към 2023 г. Нещо повече, при разпита на св. А. А., същият обяснява подробно причините да издаде през януари 2024 г. позволителните за сеч за подотдел 259 „д“, а именно, че при рекапитулация в края на 2023 г. на издадените позволителни за сеч е установил, че „Не ми се засякоха площите, затова проверих всичко по издадените позволителни за сеч и установих, че за този подотдел не съм издал такова.“, т.е. касае са пропуск при администрирането на сеч, която е реално извършена. По отношение на показанията на св. [населено място] и св. Т. Г., следва да се посочи, че тези свидетели потвърждават констатациите от Констативен протокол серия Р014 № 012983/05.08.2024 г. и Констативен протокол серия Р014 № 012982/05.08.2024 г., чийто издатели са. В тази връзка и двамата свидетели сочат, че отгледната сеч в подотдел 137 „а“ е реално извършена: „Подотдел 137 „а“ беше почистен както трябва“ - св. Г. (л.122); „По отношение на подотдел 137 „а“ установихме, че действително са извършени дейности върху цялата площ с малко изключение, което не касае цялото насаждение“ – св. Б. (л.121). Тези свидетели не отричат, че „9-10 %“ от площта на подотдел 259 „д“ е била прочистена, както и не отричат, че не са мерили каквато й да е интензивност на проведената сеч. В този смисъл, макар показанията на тези свидетели само частично да се припокриват за обема на извършеното в подотдел 259 „д“, то съдът не намира повод да се довери на тях, при положение, че самият ответник е игнорирал установеното изпълнение на „9-10 %“ от площта на подотдел 259 „д“ при издаването на своя акт. Съдът няма да обсъжда показанията на св. Д. Л. и св. Е. А.. Свидетелят Л. е служител при ДГС Пирдоп, отговаряща за счетоводно-документалното отчитане на процесните дейности, и същата признава, че няма преки наблюдения върху дейностите извършени на място в двата подотдела. Свидетелят Е. А., в качеството си на присъствал при проверките, отразени в Констативен протокол серия Р014 № 012983/05.08.2024 г. и Констативен протокол серия Р014 № 012982/05.08.2024 г., по време на разпита си не може да възпроизведе обстоятелствата във вр. с проверка от 05.08.2024 г. на подотдел 259 „д“, и заявява, че няма служебни задължения, свързани с този подотдел, както и не познава документация, свързана съд същия. По време на разпита този свидетел не дава никакви показания, свързани с подотдел 137 „а“. Въз основа на така приетото, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Оспореният акт е валиден административен акт спрямо основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Издателят на акта е надлежно определен за РУО на програма „Околна среда 2014-2020 г“. със заповед № РД-773/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите. С оглед предмета на акта – определяне на финансова корекция по проект, финансиран по посочената програма, и доказаното качество ръководител на същата на издателя на акта, съдът намира оспорваното решение за издадено от компетентен орган. Решението е издадено съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК в писмена форма, но в нарушение изискванията за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на пълноценни мотиви, кореспондиращи с направените властнически волеизявления. В тази връзка, съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че Решението е издадено в резултат на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на фактически и правни позовавания, които да са достатъчно ясни и разбираеми и разкриващи причината за наложената финансова корекция. Този извод съдът прави, отчитайки съдържанието на Решението, в което липсват ясни мотиви относно позоваванията за „съмнение за измама“ и неизпълнение на чл. 64 от Условия за изпълнение, както и във вр. с позоваване на факти, свързани с дейности, които са свързани с подотдел 137 „в“, който е извън предмета на договора за БФП, но се използват като основание за налагане на корекцията. Също така съдът не установи ясни мотиви към оспорвания акт по отношение правните и фактически основания, при които е определен размерът на корекцията, респ. които обясняват как е отчетено естеството и сериозността на твърдяното частично неизпълнение на Дейност № 4 и преценката за пропорционалност, както и обяснена връзка между това частично неизпълнение и приложения диференциален метод спрямо целия размер от 75 248, 21 лв., счетени за допустими в процесните искания за плащания № 5 и № 9. Пълноценни мотиви не могат да бъдат извлечени и от другите документи от преписката по аргумент от Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Това разрешение следва от съображенията, че: „Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове …Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. ЗАП. ….допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.“ От така изложеното изглежда, че частично пълноценни „мотиви“ се съдържат в изявленията на ответника, направени чрез процесуалния му представител в хода на делото с молба от 30.04.2025 г. (л.52), но този опит за мотивиране на акта е недопустим, доколкото цели саниране на условията, при които е издадено Решението, и е в противоречие с правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Постоянната практика на административните съдилища не допуска допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в хода на образуваното съдебно производство. При така изложеното, съдът намира, че Решението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в условията на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото е неспазването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което нарушение от своя страна на основание по чл. 146, т. 3 от АПК налагат и отмяната на Решението на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. Същевременно Решението е и материално незаконосъобразно спрямо приложеното основание по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ и твърдение за нередност, изразяваща се в представяне пред РУО на разходоправдателни документи за извършени мероприятия по дейност № 4 от проекта за подотдели 259 „д“ и 137 „а“, които не са реално изпълнени. Ответникът не успя да докаже твърденията си по фактите, свързани с това, че през 2023 г. ЮЗДП не извършило отгледна сеч без материален добив в подотдел 259 “д“ въобще и частично върху неиндивидуализирана площ от 3 дка, която е част от площта на подотедл 137 “а“. В този смисъл, е ненужно изследване на приложената от органа норма на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г., доколкото фактическите твърдения, от които е изведен извода за нередност при изпълнение на финансирания проект не са доказани. При тези съображения Решението като материално незаконосъобразно по см. на чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 2902 лв., от които платени 2000 лв. за възнаграждение на вещо лице, 602 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв., определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, съдът