Решение № 260 от 21.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 966/2024 г.

производството по делото се установи, че ответникът „ГТП Мениджмънт“ ЕООД е предприело действия по осъществяване на инвестиционни проекти имащи за предмет извършването реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено- административна сграда „ПТС –Телефонна палата“ в многофункционална обществено-обслужваща сграда с офиси, технологични помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция“, както и „Рампа към подземен гараж в сграда с идентификатор 68134.101.33.1/с достъп от ул.“Княз Александър I” чрез понижен бордюр“. Предвидената преработка на произведението на архитектурата предполага промяна на предназначението му, както и на архитектурният му облик-изграждане на мансарден етаж, а това ще рече, че в случая ответникът „ГТП Мениджмънт“ ЕООД е предприело осъществяването на "преработка" по смисъла на посочените законови текстове. Съдът намира, че за да е правомерно използването на едно произведение на авторското право, следва да е налице предварително съгласие на автора за това, според чл. 35 от ЗАПСП, което съгласие следва да е дадено посредством сключването на договор по чл. 36 от ЗАПСП за отстъпване на изключителното или неизключителното право на използване на произведението. Разпоредбата на чл. 69 от ЗАПСП, на която се позовава ищцата, регламентира специална хипотеза на предварително съгласие за всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда, която касае ново реализиране на архитектурния проект чрез построяване на друга сграда, каквато в случая не е налице, а и липсва последващо ползване на оригиналният проект. В изрично предвидените от закона случаи произведението на авторското право може да бъде използвано и без предварителното съгласие на автора. Такова използване е допустимо в случая по чл. 24, т. 15 от ЗАПСП за сграда, която е произведение на архитектурата, но само ако е извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права, каквото съгласуване не се твърди и установява от ответниците да е било осъществявано. Допустимо е и използването на произведението на архитектурата в случаите по чл. 41 и чл. 42 от ЗАПСП, когато произведението на авторското право е създадено по трудово или служебно правоотношение или по поръчка. Установи се, че по отношение на архитектурният проект, в случай, че той беше наличен и използван, подобно ползване е било допустимо, защото в договора за възлагане на изработването му е предвидено, че след завършване на строежа, той ще принадлежи на възложителя. По отношение на авторското право върху самата сграда обаче, подобна договореност липсва и се налага извода, че арх.Б. е останал носител на авторското право на произведението на архитектурата-Телефонна палата. Съгласно чл.19 ЗАПСП авторът има право на справедливо и съразмерно възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Обстоятелството, че процесната сграда е претърпяла някои преустройства през годините, но извършени по начин, който не променя съществено архитектурния й облик, включително и надстрояването й по проект на арх. П. и арх. П. не води до извода, че авторските права на арх.Б. са загубени и не са все още обект на закрила. Без значение в случая е начинът, по който тези преустройства са осъществени, дали със съгласието или без съгласието на носителите на авторските права върху архитектурното произведение, защото евентуалното осъществяване на едно нарушение не обосновава правомерността на извършването на последващи такива. Дори да се приеме, че понастоящем е налице съавторство по отношение на архитектурното произведение, то арх.Б. със сигурност е съавтор с най-голям принос за създаването на сградата, при което на основание чл.8, ал.4 ЗАПСП наследниците също имат право на възнаграждение за ползването на произведението. Настоящият съд намира за неоснователни възраженията на ответниците, че от представените и приети писмени доказателства не може да се установи авторството на архитектурния проект на сградата. В случая, след като самият проект липсва, е допустимо авторството да бъде установено и чрез други писмени доказателства, представляващи запазени в Държавния архив стари документи, от които по делото са приложени извлечения. Авторството на арх.Б. по отношение на архитектурния проект на процесната сграда се установява безспорно, както от архивните документи, така и от Информационна карта на паметник на културата №628 съставена от НИПК, в която изрично е посочено, че автор на сградата е арх.Б., а в графата „историческа справка“ е отбелязано, че тя илюстрира творческия път на арх.С.Б.. Според чл.95 и чл.95а ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: 1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4, или 2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лв. Искът насочен срещу „ГТП Мениджмънт“ ЕООД за нарушаване на авторското право чрез преработването на произведението на архитектурата без наличието на разрешение за това ползване на авторското право от носителя му е доказан по основание в настоящото производство. Вземайки предвид вида на нарушението, евентуалните приходи, които ответникът ще получи при промяна на предназначението на сградата в хотел и административна сграда, както и необходимостта от предупредително и възпиращо въздействие спрямо нарушителя и останалите членове на обществото, съдът определя този размер на обезщетението за имуществени вреди от 40 000 лв. за справедлив. Предвид това съдът намира, че искът следва да бъде уважен до този размер и само по отношение на претендираните имуществени вреди от този ответник. Така определената сума като обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 13.05.2024г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението. В производството по делото не се установи вторият ответник „Вамос“ ООД да е извършил нарушение на авторските права, чиито носител е ищцата, както по отношение ползването или преработката на архитектурния проект, така и относно преработката на самата сграда. Тук следва да се отбележи, че изготвилият инвестиционният проект архитект, или колектив, не може да носи отговорност за нарушаване на авторските права чрез използването на архитектурното произведение-сграда от неговия собственик. Подобна отговорност може да носи само собственикът на сградата, извършил преустройствата без да заплати за това дължимото възнаграждение за авторските права. Това дружество не е използвало изработените от арх.Б. проекти, за да създаде инвестиционните проекти за преустройство на сградата, а освен това, авторските права върху тях са предоставени от автора на държавата. Затова съдът намира, че липсва основание за солидарното осъждане на ответника „Вамос“ ООД заедно с първия ответник, както за претендираните неимуществени, така и за претендираните имуществени вреди. Неоснователен и недоказан остана и искът насочен спрямо „ГТП Мениджмънт“ ЕООД относно претендираните от него неимуществени вреди и в частта му за претендираните имуществените вреди в следствие нерегламентираното ползване на архитектурни проекти на сградата. Предвид частичната основателност на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от него в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Във връзка с релевираното от страна на процесуалния представител на ответниците възражение за прекомерност на заплатеното в полза на адв.С. адвокатско възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на спора, която сочи към по-висока такава в сравнение с други подобни дела, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано от 10 000 лв. до 7000 лв., при предвиден размер на подобно възнаграждение в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. з а възнаграждения за адвокатска работа от 5450 лв. Така съразмерно с уважената част от иска в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 6266, 67 лв. В полза на ответника „Вамос“ ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски по делото съразмерно с отхвърлените спрямо него искове. Съдът намира, че заплатеното в полза на процесуалният му представител адв.С. адвокатско възнаграждение във връзка с релевираното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК също за прекомерно и счита, че то следва да бъде редуцирано, предвид правната и фактическа сложност на спора само до размера от 7000 лв. с ДДС. Затова в полза на ответника „Вамос“ ООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 7 000 лв. В полза на ответника „ГПТ Мениджмънт“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Последното предвид релевираното възражение за прекомерност от насрещната страна и съобразявайки правната и фактическа сложност на спора също следва да бъде редуцирано от 15 260 лв. до 7000 лв. с ДДС. Така в полза на този ответник следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2 333, 33 лв. Мотивиран от гореизложеното, съдът