Решение № 1733 от 27.10.2011 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 472/2011 г.

Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Образувано е по искова молба на Е.М.Р. •••, предявена срещу Община Пловдив и УМБАЛ "Св.Георги" (като правоприемник на ВМИ Пловдив), с която е поискано да бъде признато за неистинско с невярно съдържание съобщение № 1188/28.10.1982 г. на ВМИ Пловдив, както и да бъде признат за неистински Акт за раждане на М. Р., в частта, в която като неин баща е вписан М.К. Р. – баща на ищцата. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че исковата молба е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Алтернативно моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - УМБАЛ "Св.Георги", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Заинтересованата страна – М.М.Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на исковата молба, алтернативно моли същата да бъде приета за неоснователна и като такава да бъде отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски. Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Исковите претенции се основават на факта, че бащата на ищцата – М.К. Р. (починал на 28.09.2006 г.), за кратко е живял в гр. Пловдив, където на 12.07.1980 г. е сключил брак с М.Й.Р. •••. Този брак официално е прекратен на 23.12.1981 г. с влязло в сила решение на Върховния съд, ІІ гражданско отделение, постановено по гр. дело № 3094/1981 г. по описа на същия съд. М. Р. (сега М.Д.), чийто Акт за раждане се иска да бъде признат за неистински, в частта, в която като неин баща е вписан М.К. Р. – баща на ищцата, е родена на 308-я ден след прекратяване на брака между М.К. Р. и М.Й.Р., като няма данни за припознаване. Това според ищцата оборва презумпцията М. М. да е родена от брака на баща й с М.Р.. С тези именно съображения са обосновани исковите претенции да бъде признато за неистинско с невярно съдържание съобщение № 1188/28.10.1982 г. на ВМИ Пловдив, както и да бъде признат за неистински Акт за раждане на М. Р., в частта, в която като неин баща е вписан М.К. Р. – баща на ищцата. Правният си интерес последната обосновава с обстоятелството, че вече не е единствен наследник на баща си – М.К. Р.. При така изложените фактически обстоятелства и формулираните въз основа на тях искови претенции, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат обсъдени в контекста на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. Съобразно цитираната норма на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за установяване неистинността на административни актове по този кодекс. Доколкото коментираната разпоредба визира иск за установяване неистинност на административен акт, за преценка дали предявените искови претенции са процесуално допустими за разглеждане следва на първо място да се даде отговор на въпроса дали съобщение № 1188/28.10.1982 г. на ВМИ Пловдив и издадения въз основа на него Акт за раждане са административни актове по смисъл на закона. В тази насока следва да се посочи, че процесното съобщение има характер на уведомление на длъжностното лице по гражданско състояние относно факта на раждането на детето М. Р. (арг. чл. 35, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за гражданското състояние /отм./). Казано с други думи, неговото единствено предназначение е да се сведе до знанието на длъжностното лице посоченото юридическо събитие. По тези съображения коментираното съобщение няма белезите на индивидуален административен акт нито по смисъла на чл. 2 от ЗАП /отм./, нито по смисъл на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни интереси на граждани и организации, нито за тях възникват задължения. Само за пълнота следва да се посочи, че самото съобщение няма самостоятелно правно значение, доколкото същото е част от производството по съставяне на акта за раждане. Това налага крайния извод за недопустимост на исковата претенция за установяване неистинността на съобщение № 1188/28.10.1982 г. на ВМИ Пловдив, поради което същата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част ще следва да бъде прекратено. Относно процесуалната допустимост на второто искане, а именно да бъде установено, че процесният акт за раждане е неистински документ, в частта относно сочения в него баща на М. Р. (сега М.Д.), с Определение № 16 от 17.02.2011 г., постановено по адм.дело № 70/2010 г., петчленен смесен състав на ВКС и ВАС е постановил, че искът следва да бъде разгледан от Административен съд гр. Пловдив. При това положение преценка относно неговата процесуална допустимост не следва да бъде извършвана. Предмет на установяване в настоящото производство е обстоятелството дали актът за раждане на М. М.Р. относно вписването на М.К. Р. като неин бащата е съставен по предвидените в закона форма и ред. Казано с други думи, установяването на въпроса свързан с биологичния произход на М. Р. от определен баща, т.е. дали произхожда или не произхожда от определено лице, не е предмет на конкретния правен спор. Правният интерес от предявяването на този иск се свързва с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗГР, според която актовете за гражданско състояние, какъвто е актът за раждане, ако са съставени по установения в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност, т.е. до доказване на противното те се ползват с пълна доказателствена сила за това, което е отбелязано от длъжностното лице. Както вече бе казано, исковата претенция на ищцата се основава на обстоятелството, че М. Р. е родена на 308-я ден след прекратяване на брака между баща й М.К. Р. и М.Й.Р., като няма данни за извършено припознаване. В тази връзка по делото е приложено бракоразводно дело № 1339/1981 по описа на Окръжен съд Пловдив, по което е постановено Решение от 07.09.1981 г. за прекратяване на брака между М.К. Р. и М.Й.Р.. Последното е влязло в законна сила на 23.12.1981 г. От съдържанието на Акт за раждане на М. Р., се установява, че последната е родена на ••• г., няма отбелязване да е извършено припознаване, а като документ удостоверяващ раждането е посочено съобщение за раждане № 1188 от 28.10.1982 г. на ВМИ Пловдив. Независимо от положените от съда усилия, процесното съобщение не е приобщено към доказателствения материал по делото, тъй като не се съхранява като документ нито в Община Пловдив, нито в УМБАЛ “Св. Георги”. В тази насока от лечебното заведение е постъпила молба вх. № 4880 от 18.03.2011 г. по описа на съд, в която изрично е посочено, че според номенклатурата на делата и документите на многопрофилните болници за активно лечение на територията на Област Пловдив във връзка със Закона за националния архивен фонд, срокът за съхраняване на медицинска и друга документация, свързана с дейността на болницата е 25 година. Водим от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,