Решение № 71 от 1.4.2024 г. на Районен съд - Лом по дело № 1039/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от П. З. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „•••- 2“, бл.••••, вх. В, ет. 7, ап. 74, В. Б. Х. с ЕГН ••••••••••, поставен под пълно запрещение с Решение по гр. дело № 7761 /2019г. по описа на СГС, с настойник Л. Б. Х.а - С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „•••- 1“, бл. •••••, вх. В, ет. 5, ап. 59, и Л. Б. Х.а - С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „•••- 1“, бл. •••••, вх. В, ет. 5, чрез пълномощника адв. Н.Ч. от САК, срещу „Пепе груп“ ООД с ЕИК ••••• и адрес: гр. София, ж.к. „•••••••“, ул. „•••••“ № 2, бл. 120, вх. А, ет. 1, ап. 4, и Г. Х. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Черни връх, обл. МонтА., ул. „•••“ № 2. обл. МонтА.. Иска се да бъде допуснато изкупуването от ищците на 1/2 /една втора/ идеална част от описаните имоти, при същите условия и цена, отразени в договора за покупко-продажба - 4174.45 лв., от ответника-продавач Г. Х. С. с ЕГН ••••••••••, от село Черни Връх, обл. МонтА., ул. "•••"№ 2, обективирани в Нотариален акт № 187, том IXа, рег.№ 8918 нот.дело № 1235/2008 г. на нотариус М. с район на действие Районен Съд – Лом, с предмет земеделски земи, находящи се в землището на село Черни връх, община Вълчедръм, област МонтА., а именно: ПИ с идентификатор № 80933.408.107 - нива е площ 8158 кв.м., ІІІ категория, масив 408, парцел 107; ПИ с идентификатор № 80933.100.122 - нива е площ 11693 кв.м., ІІІ категория, масив 100, парцел 122 и ПИ с идентификатор № 80933.719.438 - пасище с площ 4017 кв.м., ІV категория, масив 719, парцел 438 и да бъде обезсилен Нотариален акт № 187, том IX а, рег.№ 8918, нот.дело № 1235/2008 год.на нотариус М. с район на действие Районен съд-Лом, с който първият ответник „ПЕПЕ ГРУП” ООД, с ЕИК •••••, с адрес: гр. София, ж.к. •••••••, ул. „•••••“ № 2, бл.120, вх.А, ет. 1, ап.4, чрез управителя му С. К. П. с ЕГН ••••••••••, е стА.л съсобственик на тази 1/2 ид.част от гореописаните имоти. Претендират се деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на починалия па 22.09.2021 год. Б. Х. С. с ЕГН ••••••••••, който е притежавал 1/2 ид.част от земеделски земи, находящи се в землището на село Черни връх, община Вълчедръм, област МонтА.: ПИ с идентификатор 80933.408.107 - нива с площ 8158 кв.м., Ш категория, масив 408, парцел 107; ПИ с идентификатор 80933.100.122 - нива с площ 11693 кв.м., ІІІ категория, масив 100, парцел 122 и ПИ с идентификатор 80933.719.438 - пасище с площ 4017 кв.м., ІV категория, масив 719, парцел 438, в съсобственост с втория ответник Г. Х. С., съсобственик на остА.лата ½ ид.част от тях в общ дял, при равни права, по силата на договор за доброволна делба, извършена на 17.10.1997 год. и вписан в Службата по вписванията към РС-гр.Лом, том XVI.№ 798, вх.рег. 4856/21.10.1997 год.на нотариус Т.. На 21.05.2008 год. вторият ответник Г. Х. С., чрез пълномощник Л.И.П., продал на първия ответник „ПЕНЕ ГРУП” ООД, чрез същия пълномощник Л.И.П., своята 1/2 ид.част oт гореописаните имоти и е съставен Нотариален акт за покупко - продажба № 187, том IX а, рег.№ 8918, нот.дело № 1235/2008 на нотариус М. с район па действие Районен съд- Лом, вписано в Служба по вписванията - гр.Лом, вх. рег. № 3550/2008 год., акт № 135, том VII, дело 1407/2008, стр.40127. Вторият ответник не е отправил покА. до своя брат Б. С. или до неговите наследници да изкупят неговата 1/2 ид.част от процесните земи, каквото е императивното изискване на чл.ЗЗ от ЗС. Първият ответник е завел дело за делба на процесиите земи, за което е образувано гр.д.№ 270/2022 год. по описа на РС-гр.Лом. По първия иск за делба, за което е образувано гр.д. № 471/2018 год. по описа на РС- гр.Лом, нито наследодателят, нито неговите наследници – ищците, са били уведомени, че Г. Х. С. е продал своята ид. част от наследствените земи на трето лице, не са били редовно призовавани и представлявани по това дело, поради което ВКС на РБ на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отменил влезлите в сила решения с указания на ответниците да бъде връчена искова молба с доказателствата и делото да бъде разпределено на друг съдебен състав. С Определение № 269 по гр.д. № 270/22 год. по описа на РС-Лом съдът е дал указания да се връчи копие от исковата молба с доказателствата па ответниците. При връчване на тази искова молба на 01.04.2022 год. ищците се запознават с доказателствата и от тази дата (датата на узнаване) за тях тече двумесечния преклузивеи срок по чл. 33 от ЗС за предявяване на конститутивен иск за принудително изкупуване на гореописаните земеделски земи. От тези приложени към исковата молба доказателства ищците узнават, че техният чичо е продал своята 1/2 ид.част от съсобствените земеделски земи на трето лице - първия ответник - ищец по делото за делба, за което е образувано гр.д. № 270/2022 г. по описа на РС-Лом. Както ищците, така и техният наследодател, починалият техен баща и съпруг - Б. Х. С., не са канени от втория ответник, негов брат и съсобственик, и до тях не е отправяна писмена покА. за изкупуване на неговата 1/2 ид. част от процесните имоти. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника „Пепе Груп“ ООД. В отговора си ответникът заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Прави се възражение относно твърденията, посочени в исковата молба, че продавачът Г. Х. С. не е отправил покА. до своя брат Б. С. - наследодател на ищците, същият да изкупи неговата 1/2 от процесните имоти. На 25.03.2008 г. под per. № 4565, том 1, акт 159 от нотариус Д. М. с per. №393 от РНК, с район на действие PC – Лом, е приета за връчване нотариална покА. от Г. Х. С. до неговия брат Б. Х. С. /тогава същият е с адрес с. Черни връх, община Вълчедръм, ул. „••••“ №82/ — двамата съсобственици по отношение на процесните имоти след извършена доброволна делба на 17.10.1997г., с която го уведомява за намерението си да продаде притежаваните от него 1/2 идеални части от три имота /с номера 100122, 408107 и 719438/ в землището на с. Черни връх, при цена от 350 лв. на декар или общо за сумата 4174.45 лв., като изрично го кани да изкупи притежаваните от него идеални части от имотите на същата цена. В тази връзка сочи, че го кани да се яви при нотариус Д. М. на 11.04.2008 г. в 14.00 часа. Под per. №9420/11.04.2008г. е удостоверено връчването на тази нотариална покА. от нотариус Д. М.. На същата дата под № 99, том 2, per. № 6090, в 14.30 часа е изготвен констативен протокол, с който е удостоверено, че адресатът Б. Х. С. не се е явил на посочените в нотариалната покА. ден и час. На 21.05.2008 г. е извършена продажба на 1/2 идеални части от трите процесни имота, оформена с нотариален акт №187, том IXA, per. №9918, нот.дело №1235/2008г. на нотариус №393, с продавач Г. Х. С. и купувач „Пепе груп“ ООД, с посочена цена в размер на 4174.45 лв. /колкото е посочена и в нотариалната покА./. На страница втора на нотариалния акт сред представените пред нотариуса документи, с които се удостоверява спазването на изискванията на закона, са посочени и описаните по - горе нотариална покА. и констативен протокол. Въз основа на тях нотариусът правилно е приел, че са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС - представени са писмени доказателства, че на съсобственика е предложено да изкупи частите от имотите на същата цена, както е договорено с третото лице, с изричното предупреждение, че неявяването му на посочените дата и час при нотариус Д. М. ще се счита за изявено нежелание същите да бъдат изкупени. Наследодателят на ищците е бил надлежно уведомен съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съответно за него срокът за предявяване на иск е започнал да тече от деня на продажбата, което прави предявения иск изцяло неоснователен. Освен това се твърди, че тъй като 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, евентуално се иска да бъде отхвърлен като недопустим искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС като предявен след изтичането на преклузивния 2- месечен срок. В обобщение се иска съдът да отхвърли изцяло предявения иск или да го остави без разглеждане поради изтекъл преклузивен срок за предявяването му по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Претендират се разноски. Ответникът Г. Х. С. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В съдебните заседания по делото ищцата Л. Х.а – С. се явява лично и се представлява от адв. Н.Ч. от САК, които поддържат иска. Ищците П. З. С. и В. Б. Х. не се явяват, като се представляват от адв. Н.Ч., която поддържа иска от името на същите. Постъпила е подробна писмена защита от пълномощника на ищците. В съдебните заседания ответникът „ПЕПЕ ГРУП“ ООД се представлява от адв. Р. Б. от МАК, който поддържа писмения отговор и иска претенцията на ищците да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. да бъде отхвърлена изцяло. Представя писмена защита. Ответникът Г. Х. С. е заместен в процеса на осн.чл. 227 от ГПК от наследниците си Р. И. С., В. Г. Х. и Х. Г. Н., конституирани с определение от 04.04.2023 г. /л. 173/. В хода на процеса е починал на 04.04.2023 г. и конституираният ответник В. Г. Х., като негов единствен наследник по закон е неговата майка – отв. Р. И. С., последната конституирА. в о.с.з. от 20.06.2023 г. В о.с.з. се явява ответницата Х. Г. Н., лично и като пълномощник на отв. Р. И. С., и не изразява конкретно становище по спора. Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното: Ищците П. З. С., В. Б. Х. и Л. Б. Х.а - С. са наследници по закон на починалия па 22.09.2021 год. Б. Х. С.. По силата на Договор за доброволна делба от 17.10.1997 год., вписан в Службата по вписванията - Лом, том XVI, № 798, на нотариус Т., наследодателят на ищците – Б. Х. С., и Г. Х. С. са стА.ли съсобственици /при равни права/ на земеделски земи, находящи се в землището на село Черни връх, община Вълчедръм, област МонтА.: а/пасище – имот № 719430, само на площ 4, 016 дка от същия, трета категория, масив 719, парцел 430, а съгласно КККР, одобрени със Заповед РД – 18- 175/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК - ПИ с идентификатор № 80933.719.438; б/нива - имот № 100120, само на площ 11, 664 дка от същия, ІІІ категория, масив 100, парцел 120, а съгласно КККР, одобрени със Заповед РД – 18- 175/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК - ПИ с идентификатор 80933.100.122; в/ нива - имот № 408100, само на площ 8, 156 дка от същия, Ш категория, масив 408, парцел 100, а съгласно КККР, одобрени със Заповед РД – 18- 175/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК - ПИ с идентификатор № 80933.408.107. На 25.03.2008 г. под per. № 4565, том 1, акт 159 от нотариус Д. М. с per. № 393 от РНК, с район на действие PC – Лом, е удостоверено представянето на нотариална покА. от Г. Х. С. до Б. Х. С., последният с посочен адрес: с. Черни връх, общ. Вълчедръм, обл. МонтА., ул. „••••“ № 82. С покА.та Г. С. уведомява адресата на същата - Б. Х. С., че желае да продаде притежаваните от него 1/2 идеални части от трите гореописани недвижими имота, находящи се в с. Черни връх, с номера по предходен план: № 100122, № 408107 и № 719438, при цена от 350 лв. на декар или общо за сумата 4174.45 лв., като на осн. чл. 33, ал. 1 от ЗС му отправя предложение да изкупи притежаваните идеални части от имотите на същата цена. В тази връзка сочи, че го кани да се яви при нотариус Д. М. на 11.04.2008 г. в 14.00 часа. /видно от приложен оригинал на нотариалната покА. на л.98/. Под per. № 9420/11.04.2008г. е удостоверено връчването на тази нотариална покА. от нотариус Д. М., видно от приложения оригинал на нотариалната покА.. На същата дата под акт № 99, том 2, per. № 6090, в 14.30 часа е изготвен констативен протокол /приложен оригинал на л.99/, с който е удостоверено, че адресатът Б. Х. С. не се е явил на посочените в нотариалната покА. дата и съответен час. Приложено е към нотариалното дело и Известие за доставяне № 8360000009420 на „Български пощи“ ЕАД в оригинал /л 97/. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 187, том IX а, рег.№ 8918, нот.дело № 1235/2008 на нотариус Д. М., с район па действие Районен съд- Лом, вписан в Служба по вписванията - гр.Лом под вх. рег. № 3550/2008 год., акт № 135, том VII, дело 1407/2008, на 21.05.2008 год. Г. Х. С., чрез пълномощника Л.И.П., прехвърлил собствеността върху своята ½ ид.част от описаните три имота на ответника „ПЕНЕ ГРУП” ООД, представлявано от пълномощника Л.И.П.. На л. 77 е представено удостоверение, видно от което е, че Б. Х. С. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Александровска“ на посочени в същото дати. Видно от Писмо с изх. № АР – 4592/02.09.2022 г. на ОСЗ – Вълчедръм към ОДЗ - МонтА. /л.78/ е, че Б. Х. С. със Заявление с вх. № 1428/04.07.2014 г. е заявил изготвяне на 7 броя скици за имоти в землището на с. Черни връх, включително описаните имоти – с ид. № 80933.100.122; № 80933.408.107 и № 80933.719.438 по КККР на с. Черни връх, общ. Вълчедръм, като изготвените скици са получени от Б. Х. С. на 10.07.2014 г. Приложени са и самите издадени скици /л. 79-82/, от които е видно, че съсобственици на трите посочени имота са Б. Х. С. и „ПЕПЕ ГРУП“ ООД. Ищците твърдят, че тези скици са издадени за нуждите на сключване на аренден договор и са получени от пълномощника на Б. С. /л. 84 о.с.з./, но видно от цитираното писмо на ОСЗ – Вълчедръм, същите са заявени и получени от самия Б. Хр. С. на 10.07.2014 г., а не от пълномощника И.Л.. Видно от справка от Агенция по вписванията /л. 101-103/ е, че на 28.07.2014 г. е вписан договор за аренда за процесните имоти с номера по предходен план: № 719438, № 408107 и № 100122, със собственик Б. Х. С. и арендатор И.Б.Л.. Съгласно Удостоверение за промени в поС.ен адрес /л.104/ Б. Х. С. има регистриран поС.ен адрес от 21.08.2000 г. до 14.10.2005 г. в с. Черни връх, обл. МонтА., ул. „••••“ № 82, а от 14.10.2005 г. – в гр. София, ж.к. „•••“ 2, бл. ••••, вх. В, ет. 7, ап. 74. Съгласно Удостоверение за промени на настоящ адрес /л.105/ Б. Х. С. има регистриран настоящ адрес от 04.08.1999 г. до 14.10.2005 г. в с. Черни връх, обл. МонтА., ул. „••••“ № 82, а от 14.10.2005 г. – в гр. София, ж.к. „•••“ 2, бл. ••••, вх. В, ет. 7, ап. 74. Съгласно Удостоверение за промени в поС.ен адрес /л.106/ П. З. С. има регистриран поС.ен адрес от 21.08.2000 г. до 02.11.2006 г. в с. Черни връх, обл. МонтА., ул. „••••“ № 82, а от 02.11.2006 г. – в гр. София, ж.к. „•••“ 2, бл. ••••, вх. В, ет. 7, ап. 74. Съгласно Удостоверение за промени на настоящ адрес /л.107/ П. З. С. има регистриран настоящ адрес от 04.08.1999 г. до 05.02.2004 г. в с. Черни връх, обл. МонтА., ул. „••••“ № 82, а от 05.02.2004 г. – в гр. София, ж.к. „•••“ 2, бл. ••••, вх. В, ет. 7, ап. 74. Съгласно съдебно - почеркова експертиза, изготвена от вещото лице А. Т. А. /л. 160/, подписът за получател, положен в известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД с адресат Б. Х. С. с баркод № 8360000009420 е кратка форма на подпис, положен от П. З. С. спрямо използвания сравнителен материал. В о.с.з., при изслушване на вещото лице, и с оглед изявленията на ищцата Л. Х.а- С., става ясно, че вещото лице е ползвало за сравнителен материал книжа от делото, съдържащи не подписа на П. З. С., а подписа на ищцата Л. Х.а- С., като в тази връзка вещото лице при разпита си заключава, че в такъв случай подписът върху известието за доставяне е на ищцата Л. Х.а – С. /л.168/. В повторното експертно заключение, изготвено от вещото лице П. М. П. /л. 222-249/, се дават следните отговори на поставените задачи: 1.Подписът за получател, положен в известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД с адресат Б. Х. С., с баркод № 8360000009420, не е положен от П. З. С., като не е възможно да се даде обоснован отговор на въпроса коя е датата и годината на полагане на подписа; 2. Ръкописният цифров текст, посочващ датата на получаване на известието за доставяне в графа „Получател“, е „02.04.08“; 3. Цифровият печатен текст в средната част на отпечатъка от кръгъл печат в графа „Получател“ на известието за доставяне е: „-24-8-16“; 4. При извършеното техническо изследване на отпечатъка от кръгъл печат в графа „Получател“ в известието за доставяне се установи следното съдържание: печатан текст с главни букви на български и латиница „ЧЕРНИ ВРЪХ CHERNI VRAH“, с горната част към кръга и цифров текст – числото 3649, с основата към кръга. В средната част на отпечатъка от кръгъл печат се чете цифров текст „- 24-8-16“; 5. При извършеното техническо изследване на отпечатъка от печат в обратната разписка в лявата част на известието за доставяне не се установиха признаци за техническа поправка, а датата в средната част на отпечатъка от кръгъл печат, положен върху приповдигнатата марка на известието за доставяне е „3 4 -8 12“; 6. Датата в средната част на отпечатъка от кръгъл печат, положен на гърба на известието за доставяне, е „-3 ІV 08-14“; 7. Подписът за „Подпис на получател“ в графа „Получател“ на известието за доставяне е изпълнен с подражание подписа на П. З. С., поради което не е възможно да се отговори на въпроса изпълнен ли е от Л. Б. Х.а – С.. В о.с.з. при разпита си вещото лице пояснява, че при изпълнен подпис с подражание на подписа на друго лице може да се установи действителният изпълнител на подписа, ако има вмъкнати елементи от подписа на изпълнителя, като в настоящия случай такива частни признаци не се откриват. Това становище е в противната насока на първоначалното експертно заключение, по което вещото лице Т. при разпита си достига до извод, че подписът върху известието за доставяне е положен от ищцата Л. Х.а – С.. Съдът кредитира с доверие повторното експертно заключение на вещото лице П., тъй като същият обосновава при разпита си трудността да се установи кой е действителният изпълнител на подпис, изпълнен чрез подражание, посочвайки, че са необходими вплетени елементи от реалния подпис на изпълнителя, като подобен въпрос от първото вещо лице не се изследва и не се обосновава. Вещото лице П. също така сочи като показателно и разС.ието между буквите „П“ и „З“, които се изписват от самата П. С. и разликата в разС.ието между тези букви в обратната разписка, което обосновава изводът за подпис, изпълнен с подражание. Също така използваният сравнителен материал от вещото лице П. е изхождащ именно от П. З. С. и е взето предвид какъв е бил подписът й към онзи момент – датата на получаване на известието за доставяне. Поради изложеното съдът кредитира с доверие именно повторното експертно заключение на вещото лице П. П.. В този смисъл съдът приема, че известието за доставяне не е получено от съпругата на Б. Х. С., а е получено от неизвестно лице, положило подпис с подражание на подписа на П. З.С.. От приложена служебна бележка от МБАЛ „Александровска“ АД /л. 256/ се установява, че ищцата Л. Х.а – С. през м. 04, 2008 г. има 21 отработени дни, като лицето не е ползвало платен/неплатен отпуск и болнични. В този смисъл не може да се заключи дали ищцата е ходила или не до с. Черни връх и съответно дали е могла да получи тя обратната разписка. Подобни предположения не могат да бъдат възприети – нито, че ищцата категорично не е посетила адреса в с. Черни връх през този период, което принципно може да е сторено и в почивни дни, нито обратният извод е възможен – че със сигурност е била на адреса, когато е получена обратната разписка. Подобни предположения в двете възможни насоки не следва да се обсъждат от съда. В Писмо на „Български пощи“ ЕАД с вх. № 9265/23.11.2023 г. /л.277/ се сочи, че в периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2008 г., както и до настоящия момент клеймото не е променяно и не е излизало от експлоатация, като клеймото, положено върху обратната разписка № ИД 8360000009420 е на ПС- Черни връх и същото е валидно и в настоящия момент. Приложено е и копие на отпечатъка на датното клеймо на ПС – Черни връх. Видно от писмо на ръководител ОПС- МонтА. /278/ отпечатъкът, положен върху ИД 8360000009420 „би трябвало да бъде 02.04.08. Клеймото е положено с гравитираните инициали обратно и погледнато правилно не може да се тълкува отпечатъка на годината за 03. Поради дългия период от време не може да сме категорични за датното клеймо. ИД е оформено с всички необходими реквизити, дата на връчване – 02.04.2008 г., подпис на получил пратката и родствената връзка /съпруга/. Положеното клеймо е клеймо за доставка и би трябвало да носи същата дата, и то не сменяно от 2003 г.“ Поради изтеклия срок на съхранение на книга обр. 242 се сочи, че не може да бъде дадена по-конкретна информация. В този смисъл съдът намира, че действително самото известие за доставяне е изхождащо в съответната установена форма от „Български пощи“ ЕАД по техен образец към съответния период. От приложеното гр. д. № 471 от 2018 г. по описа на ЛРС се установява, че е образувано делбено производство по предявен от „ПЕПЕ ГРУП“ ООД против Б. Х. С. иск за делба на съсобствени недвижими имоти в землището на с. Черни връх, обл. МонтА., които имоти са предмет и на настоящия иск – с ид. № 80933, 408, 107, № 80933.100.122 и № 80933.719.438 по КККР на с. Черни връх. С решение № 392 от 07.12.2018 г. по това гражданско дело съдът е допуснал делба между страните. С Решение № 299/06.11.2019 г. съдът се е произнесъл и по предявени искания по чл. 30, ал. 3 ЗС по същото дело, като е издаден и изпълнителен лист срещу ответника на 07.01.2020 г. С Решение № 2/15.02.2022 г. по гр.д. № 4544/2021 г. на ВКС, 1 ГО, са отменени на осн.чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК влезлите в сила две цитирани решения по гр.д. № 471/2018 г. на ЛРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ЛРС, като е образувано под нов номер - гр. д. № 270/2022 г. по описа на ЛРС. На мястото на починалия ответник по делбеното производство – Б. Х. С., са конституираните неговите наследници по закон – настоящите ищци. Образуваното гр.д. 270/2022 г. на ЛРС е спряно на осн. чл. 229, т. 4 от ГПК с Определение № 543/09.05.2022 г. /л.37/ до влизане в сила на съдебен акт по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, отделен в отделно производство - настоящото, което определение е влязло в сила на 09.06.2022 г. Приложеното ИД № 7/2020 г. по описа на ДСИ при ЛРС е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по Решение № 299/06.11.2019 г. по посоченото гр. д. № 471/2018 г. по описа на ЛРС, като Б. Х. С. е осъден да заплати обезщетение за ползите, от които съсобственикът „Пепе груп“ ООД е лишен по отношение на имоти с ид. № 80933, 408, 107, № 80933.100.122 и № 80933.719.438 по КККР, както и за деловодни разноски. Събрани са и гласни доказателства посредством показанията на св. А. В. и Р. М., сочещи, че Б. Хр. С. и съпругата му П. З. С. са живеели в село Черни връх по времето на изповядване на въпросната продажба. Видно от приложена на л. 70 по ИД № 7/2020 г. по описа на ДСИ при ЛРС ищцата Л. Х.а е отбелязА. като получател на покА.та за доброволно изпълнение, отправена до Б. Х. С., като същата я е получила на 23.06.2021 г. със задължение да я предаде на адресата. В молба с вх. № 3923/28.06.2021 г., приложена по ИД № 7/2020 г. на ДСИ при ЛРС /л.77/, подадена от Б. Х. С. лично, същият сочи, че иска спиране на изпълнителното дело, образувано по гр.д. № 471/2018 г. на ЛРС, тъй като завежда дело за отмяна на същото по извънредния способ пред ВКС на РБ, поради това, че едва сега е узнал от тази покА. за доброволно изпълнение за воденото срещу него дело, без да е надлежно представляван и е извършена имотна измама. По това изпълнително дело /на л. 81/ е приложена и молба от Б. Х. С. с вх. № 4091/06.07.2021 г., в която сочи, че освен покА.та за доброволно изпълнение, не е получил приложено копие от изпълнителен лист и иска да получи копие от същия. С тази молба представя платежно нареждане за платена сума 5456, 71 лв. Същата молба е приложена и към молба по гр.д. № 270/2022 г. /л.29/ от пълномощника на ищците адв. Ч., с която е искано издаване на обратен изпълнителен лист за събраните по ИД 7/2020 г. на ДСИ при ЛРС суми поради отмяната от ВКС на решение по гр.д. № 471/2018 г. на ЛРС. В приложеното гр. дело № 4544/2021 г. на ВКС /л.10/ се твърди в молба от адв. Н.Ч., пълномощник на Б. Х. С., че същият на 23.06.2021 г. на поС.ния си адрес в гр. София е получил ПДИ от ДСИ при РС- МонтА. по ИД № 7/2020 г., като от тази покА. „узнава, че е съсобственик с неизвестната за него фирма „Пепе груп“ ООД, която притежава ½ от наследствените му земи, собственост на неговия брат Г. Х. С..“ Сочи се още в молбата по чл. 303 от ГПК, че от тази покА. за доброволно изпълнение Б. С. узнава, че срещу него е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 471 от 2018 г. на ЛРС и следва да заплати на „Пепе груп“ ООД сумата от 5998 лв. Същите факти се повтарят и в писмената защита пред ВКС от пълномощника на Б. С. – адв. Ч. /л. 70/. Въпреки тези изложени твърдения - на самия Б. Х. С. пред съдебния изпълнител с молба от 28.06.2021 г., че завежда дело за отмяна на влязлото в сила решение по делбеното производство по гр.д. № 471/2018 г., и на пълномощника му адв. Ч. – в молбата по чл. 303 ГПК, то ищците – наследници по закон на Б. С., твърдят, че са узнали за извършената продажба на имотите на 01.04.2022 г. Действително, самите ищци е възможно да са узнали на посочената дата – 01.04.2022 г. Самият носител на материалното субективно право на изкупуване обаче е Б. Хр. С., като той е узнал за извършената продажба приживе. Той е узнал още с получаване на скиците на процесните имоти през 2014 г., като видно от Писмо с изх. № АР – 4592/02.09.2022 г. на ОСЗ – Вълчедръм към ОДЗ - МонтА. /л.78/ е, че Б. Х. С. със Заявление с вх. № 1428/04.07.2014 г. е заявил изготвяне на 7 броя скици за имоти в землището на с. Черни връх, включително описаните имоти – с ид. № 80933.100.122; 80933.408.107 и 80933.719.438 по КККР на с. Черни връх, общ. Вълчедръм, като изготвените скици са получени от Б. Х. С. на 10.07.2014 г. Приложени са и самите издадени скици /л. 79-82/, от които е видно, че съсобственици на трите посочени имота са Б. Х. С. и „ПЕПЕ ГРУП“ ООД. Т.е. същият е узнал с получаването на скиците, че вече е съсобственик не с Г. С., а с „ПЕПЕ ГРУП“ ООД. Но дори да не се сподели този извод, то най-късно Б. С. е узнал за продажбата на 23.06.2021 г., видно от твърденията в молбата му по чл. 303 от ГПК, депозирА. пред ВКС, както и от молба с вх. № 3923/28.06.2021 г., приложена по ИД № 7/2020 г. на ДСИ при ЛРС /л.77/. От последната дата – 23.06.2021 г., безспорно заявена от самия Б. С. като дата на узнаване, е започнал да тече двумесечният преклузивен срок, който е изтекъл на 23.08.2021 г. Б. С. е починал на 22.09.2021 г., видно от удостоверение за наследници на същия, т.е. около един месец след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. От правна стрА., съдът приема, че е предявен конститутивният иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС. Съдът приема, че не е спорно между страните, че е извършена разпоредителна сделка с имотите, изповядА. на 21.05.2008 г. Не е спорно и, че наследодателят на ищците е бил съсобственик на продавача Г. Х. С.. Спорен е фактът поканен ли е бил наследодателят на ищците да изкупи имотите, и то при същите условия на изповядА.та сделка. По иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ищците следва да докажат, че са узнали за сделката на твърдяната дата, т.е., че е спазен двумесечният срок за предявяване на иска, считано от узнаване на продажбата, с всички допустими по ГПК доказателства; както и наличието на съсобственост между наследодателя на ищците и продавача по договора за продажба. При установяване на тези обстоятелства от стрА. на ищците, в тежест на ответниците е да докажат, че е отправено предложение до съсобственика – наследодател на ищците, съгласно чл.33, ал.1 ЗС, както и, че това предложение е достигнало до него. Тежестта да установят това е на ответниците, тъй като съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, те извличат изгодни правни последици от този факт, а именно валидност на извършената покупко-продажба. Правото на изкупване по чл. 33, ал. 2 ЗС е от категорията на преобразуващите субективни права, защото то предоставя възможност съсобственикът – изкупвач едностранно да предизвика правна промяна в правната сфера на съсобственика–продавач. Фактическият състав, предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗС, за да възникне това субективно право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС включва следните изискуеми елементи: съсобственикът– продавач да се е разпоредил със своята идеална част от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице посредством действителна продажба; липса на предложение за продажба, отправено до другите съсобственици; или представяне на неистинска декларация пред нотариуса от съсобственика–продавач, че никой от остА.лите съсобственици не е приел неговото предложение; или наличие на продажба в полза на трето лице при условия, уговорени привидно във вреда на остА.лите съсобственици. Ответниците следва да установят, че преди сключването на договора между тях на ищците е било предложено изкупуване при същите условия. Законът не изисква предложението, което представлява волеви акт на съсобственика, решил да прехвърли дела си, да бъде облечено в някаква форма, но фактът на отправеното предложение подлежи на доказване само с писмени доказателства /не и със свидетелски показания/ - нотариална покА., телеграма, писмо, съдържащо изявления на продавача или на другия съсобственик, както и всякакви други писмени документи, обективиращи подобни изявления. Не е необходимо да е налице изричен отказ на направеното предложение от остА.лите съсобственици. В случая намира приложение чл.13, ал.1 ЗЗД, според който предложителят се счита обвързан от предложението до изтичане на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Този освобождаващ продавача - съсобственик мълчалив отказ ще намери приложение, ако предложението е било изпратено на точния адрес на остА.лите съсобственици. Ако този адрес е неточен, няма получаване на предложение, което практически означава липса на такова като условие за изкупуване на продадената идеална част от имота. В случая поС.ният и настоящият адрес на Б. Х. С. и на съпругата му П. С. са регистрирани към датата на въпросната продажба, извършена през 2008 г., в гр. София. Считано от 14.10.2005 г. Б. Х. С. има регистриран поС.ен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „•••“ 2, бл. ••••, вх. В, ет. 7, ап. 74, а съпругата му П. С. - от 05.02.2004 г. има същият настоящ адрес в гр. София, а от 02.11.2006 г. –и поС.ният й адрес е в гр. София. При наличие на спор обаче и за установяване на факта на получаването на покА.та, гласни доказателства са допустими. Водените от ответника „Пепе груп“ свидетели не установиха по категоричен начин, че Б. С. или съпругата му са получили нотариалната покА., като същите са концентрирани относно факта до кога са живели фактически в с. Черни връх. Съдът по-горе прие, че известието за доставяне не е получено от съпругата на Б. Х. С., а от неизвестно лице, положило подпис с подражание на подписа на П. З. С.. Т.е. не се доказа покА.та да е получена от лице от домакинството на адресата, а именно обратното според повторното експертно заключение. Освен това самата нотариална покА. е била изпратена на адрес, различен от поС.ния и настоящия такъв на Б. Х. С., поради което съдът намира, че предложението по чл. 33, ал. 1 от ЗС, отправено с нотариалната покА. от 25.03.2008 г. под per. № 4565, том 1, акт 159 от нотариус Д. М. с per. № 393 от РНК, не е достигнало до съсобственика Б. Х. С.. Следователно същият не е бил поканен да изкупи процесните имоти. В тази връзка, по направеното оспорване по чл.193 ГПК на известието за доставяне, съдът намира следното: В производството по проверка истинността на оспорения документи са допустими всички доказателствени средства – писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК. Съдът кредитира, като обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на вещото лице по назначената по делото повторна съдебно-почеркова експертиза, а именно, че подписът под процесния документ – известие за доставяне, не е положен от П. З. С., сочена като автор на подписа за „Получател“, поради което съдът намира направеното оспорване за доказано. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 ГПК и при доказА. неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. /Решене № 270/19.02.2015 г. по г.д. № 7175/2013 г. на 4 ГО/. В този смисъл съдът намира, че процесната обратната разписка с № ИД 8360000009420 на „Български пощи“ ЕАД съставлява неистински документ в частта й досежно подписа на получателя – съпругата на Б. Х. С., поради което същият документ следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Законът изрично очертава кръга от лица, имащи правото на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. В Решение № 492/01.10.2009 г. по гр.д. № 1377/2008 г. на 1 г.о. на ВКС е посочено, че правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател. Правото на изкупуване в този смисъл би могло да премине в патримониума само на наследник, който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя, вкл. и неупражнените субективни права, но не и по силата на прехвърлителна сделка. В настоящия случай правото на изкупуване е възникнало за съсобственика на имотите – Б. Х. С.. Същият, видно от молбата за отмяна на влязлото в сила решение по делбеното производство и от молбата му по изпълнителното производство, е узнал за разпоредителната сделка най-късно на 23.06.2021 г., както се обоснова по-горе. От последната дата е започнал да тече двумесечният преклузивен срок, който е изтекъл на 23.08.2021 г. Б. С. е починал на 22.09.2021 г., видно от удостоверение за наследници на същия, т.е. около един месец след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласно съдебната практика моментът на узнаването е този на фактическото узнаване за продажбата, като не е необходимо да бъдат узнати всички условия на сключената сделка в детайли. В този смисъл, Б. С. дори да не е узнал всички условия на сделката, както се твърди от пълномощника на ищците, че от ПДИ не ставало ясно за какво става дума, е достатъчно, че му е стА.ло известно, че вече е съсобственик с „ПЕПЕ ГРУП“ ООД досежно трите имота. Срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е преклузивен и към него не се прилагат правилата на ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове. Съдът се произнася с решение, независимо дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок - изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл.33 ЗС. Преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен искът, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т.е. изводите дали е спазен срокът или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост – Определение № 300/7.07.2010 г. по гр.д. № 290/2010 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 219/4.10.2013 г. по гр.д. № 2294/2013 г., ВКС, І г.о., Определение № 329 от 06.10.2008г. по ч.гр.д. № 1543/2008г., както и в Решение № 383 от 26.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г. на ВКС ІІ г.о. В тях се приема, че въпросът за спазването на срока по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос за съществуването или не на потестативното материално право на изкупуване и поради това е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя основателността, а не допустимостта на иска. Затова по този въпрос съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. Както се посочи, носител на това материално право е бил Б. Х. С., то е възникнало в патримониума на същия, който е узнал за въпросната продажба най-късно на 23.06.2021 г. и най-късно оттогава е започнал да тече преклузивният двумесечен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. Този срок е изтекъл на 23.08.2021 г., т.е. преди смъртта на Б. С., настъпила на 22.09.2021 г., като с изтичането на този срок материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС, възникнало в полза на същия, е погасено. След като правото е погасено, докато Б. С. е бил жив, защото същият е пропуснал преклузивния срок за предявяване на иска, то към датата на смъртта му това право вече не е съществувало в неговия патримониум и съответно не е могло да бъде наследено от ищците - негови наследници по закон. Както се посочи, съгласно Решение № 492/01.10.2009 г. по гр.д. № 1377/2008 г. на 1 г.о. на ВКС правото на изкупуване би могло да премине в патримониума на наследник, който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя, вкл. и неупражнените субективни права. Но в конкретния случай това право е било погасено още преди смъртта на Б. Х. С. поради бездействието му – непредявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правото на изкупуване е материално такова, при непритежаването на което материално право искът би се явил неоснователен, а не недопустим, по разбиране на настоящия съдебен състав. В случая ищците, които не са наследили това материално право, тъй като то е погасено приживе на техния наследодател поради неупражняването му, не разполагат с материалното субективно потестативно право и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В случай че бе наследено от ищците правото на изкупуване, например ако наследодателят бе починал преди изтичане на преклузивния срок, то при своевременното му предявяване искът би се явил основателен. Вследствие на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. По отношение на разноските: С оглед отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците сторените разноски съобразно с отхвърлената част на иска. Адвокатското възнгаграждение, заплатено от отв. «Пепе груп» ООД, е в размер на 1000 лв. първоначално и още 1750 лв. за проведени от 3-то до 9-то о.с.з., 150 лв. за експертно заключение и 60 лв. депозит за свидетели, или общо 2960 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищците. ОстА.лите ответници не са сторили разноски, поради което такива не им се дължат. При този изход на спора разноски в полза на ищците не следва да се присъждат. Водим от горното, съдът