Решение № 92 от 21.3.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 571/2023 г.

Производството по реда на чл.463, ал.1 във вр.с чл.278 от ГПК. Образувано е по жалба от „И.“ООД с ЕИК ••••••••••, представлявано от управителя А. А. К. – длъжник по изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д.Д. с рег.№887 с район на действие Окръжен съд –П. срещу разпределение, изготвено от съдебния изпълнител на 31.08.2023г., съгласно което сумата от 6401 лв., постъпила по изпълнителното дело от продажбата на имот- собственост на дружеството длъжник е разпределена между ЧСИ Д.Д. и търговското дружество „К.И.К.“ООД. Поддържа се в жалбата, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като „К.И.К.“ООД не е кредитор на „И.“ООД с ЕИК ••••••••••и съответно не може да бъде взискател по делото. Твърди се, че с решение №1 от 04.01.2023г по търг.д.№80/2022г по описа на Окръжен съд П. е отхвърлена като неоснователна молбата по чл.625 от ТЗ „К.И.К.“ООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството- длъжник „И.“ООД. За да отхвърли тази молба съдът е приел, че молителят не е кредитор и е следвало да проведе успешно пълно и главно доказване на фактите, от които твърди, че произтича активната му легитимация по чл.625 от ГПК като това доказване не било осъществено успешно, тъй като молителят не предоставил на съда в оригинал всички документи, относими към активната му легитимация. Според жалбоподателя напълно идентична е ситуацията и по настоящото дело. „К.И.К.“ООД не е представило на ЧСИ в оригинал договорите, от които черпи правата си. След като законът изисква взискателят да представи в оригинал изпълнителния лист, за да се образува изпълнително дело, то със същата тежест следва цесионерът да представи договора за цесия, за да бъде конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв. Според жалбоподателя съдебният изпълнител е процедирал незаконосъобразно, тъй като постъпилата по делото сума от 6401 лв. е разпределена именно на това дружество, което няма качеството на взискател по изпълнително дело. Прави се искане да бъде отменено обжалваното разпределение. В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от „К.И.К.“ООД, с което се изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага се довод, че производството по т.д.№80/2022г по описа на ОС-П. е образувано на основание чл.625 от ТЗ. Постановеното по това дело решение №1 от 04.01.2023г. все още не е влязло в сила. Освен това предмет на производството по чл.625 от ТЗ не установяване съществуването на конкретно материално право, а на състоянието на неплатежоспособност на длъжника. В решението си по чл.625 съдът се произнася със сила на пресъдено нещо единствено относно въпроса за наличие на обективното състояние на неплатежоспособност, но не и относно възникване на задълженията на длъжника. Предмет на това производство не са индивидуалните права или вземания на отделните кредитори към длъжника, както и спирането на плащането по всяко едно от тях, а неплатежоспособността на длъжника като обективно състояние. Решението, с което се уважава, респективно отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност формира сила на пресъдено нещо не относно вида, размера, обезпеченията и изискуемостта на вземането, а само относно състоянието на неплатежоспособност и началната му дата. Възраженията относно вземането не са преклудирани и могат да бъдат установявани във фазата на предявяването и оспорването им чрез възражения или в производството по установителния иск по чл.694 от ТЗ. Именно поради тази причина законът е предвидил, че всички кредитори, включително и този, по чиято молба е образувано производството, предявяват в определен срок своите вземания. В този смисъл доводът, касаещ цитираното решение по т.д.№80/2022г по описа на ОС-П., е неоснователен. В настоящото изпълнително производство са представени всички необходими доказателства за конституирането на „К.И.К.“ООД като взискател на мястото на банката, включително и официално потвърждение за извършената цесия от последната. Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Д.Д. с рег.№887 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд-П., в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че при изготвяне на разпределението не са допуснати сочените нарушения. Представя копие от изпълнителното дело. Пазарджишкият окръжен съд след преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази изложените в жалбата оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице / длъжник по изпълнително производство/ в законовоустановения 3- дневен срок срещу подлежащ на обжалване акт съгласно разпоредбата на чл.463 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д.Д., с рег.№887 е продължено на основание чл.427 от ГПК от изпълнително дело №20198820400616 по описа на ЧСИ Г.Т., което изпълнително дело от своя страна е образувано на 14.10.2019г. по молба вх.№14401/14.10.2019г. от „Ю.Б.“АД с ЕИК ••••••••• срещу длъжника“И.“ООД на основание изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016г. от РС-П. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4539/2010г. по описа на РС-П., изпълнителен лист от 08.02.2016г. на основание решение по гр.д.№759/2013г по описа на РС-П., изпълнителен лист от 19.09.2018г. въз основа на разпореждане по т.д.№52/2013г на ОС-П., изпълнителен лист от 04.10.2018г. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4540/2010г на РС-П., изпълнителен лист от 10.04.2018г. въз основа на разпореждане по т.д.№37/2013г на ОС-П., изпълнителен лист от 23.03.2018г. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4541/2010г. на РС- П., изпълнителен лист от 14.03.2018г. на основание разпореждане п от.д.№24/2013г на ОС- П.. По отношение на поземлен имот с идентификатор 55155.506.9601 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.П., ул.“Златица“№1, с площ от 119.00кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид поземлен имот за движение и транспорт, предходен идентификатор 55155.506.16, номер по предходен план квартал 22а, парцел VI, съседни 55155.506.15, 55155.506.69, 55155.506.1406, 55155.506.1405, 55155.506.1403 е проведена публична продан за времето от 04.02.2021г до 04.03.2021г и с протокол от 05.03.2021г е обявен купувач на имота. Цената е доплатена в срок и е издадено постановление за възлагане от 26.05.2021г. На 17.03.2022г е постъпила молба от „К.И.К.“ООД с ЕИК ••••••••••/ виж лист 459, том III от приложеното изп.д./за конституиране като взискател по изпълнително дело №20198820400616. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземания от 22.02.2022г., сключен между „С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК 205942517 като продавач и „К.И.К.“ООД с ЕИК •••••••••• като купувач, съгласно който договор на купувача се прехвърлят вземания на продавача, прехвърлени от първоначалния кредитор „Ю.Б.“АД съгласно договор за цесия от 30.06.2021г., сключен от „Ю.Б.“АД като продавач и „С.Г.Г.“ЕАД като купувач. Приложено е и писмено потвърждение на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД / лист 469 от изп.д./На длъжника е връчено уведомление по чл.99 от ЗЗД по реда на чл.47 от ГПК / лист 534/ С постановление на ЧСИ Тарльовски от 22.03.2022г / лист 471/ на основание чл.429, ал.1 от ГПК „К.И.К.“ООД с ЕИК •••••••••• е конституиран като взискател по изпълнителното дело №20198820400616, продължено на основание чл.427 от ГПК под изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Добромир рег.№887 при КЧСИ на 03.04.2023г. Видно от данните по изпълнително дело №20238870400180 постановлението за възлагане на недвижим имот от 26.05.2021г, влязло в сила 07.02.2023г е изпратено в оригинал на ЧСИ Д.Д.. Също така е преведена по сметка на ЧСИ Д.Д. и постъпилата от публичната продан сума в размер на 6401.00лв., която сума е цената на възложения с горното постановление недвижим имот. С процесното разпределение от 31.08.2023г / виж лист 750-752 от изп.дело/, което е предмет на обжалване по настоящото дело, е разпределена сумата от 6 401.00 лв. В това разпределение е включен като присъединен взискател „К.И.К.“ООД. В раздел II на разпределението са посочени към датата на изготвянето му вземанията на всички взискатели, включително и тези присъединени по право като за всеки взискател поотделно е посочен размера на вземането му, формиран от главница, законна лихва за точно посочени периоди, разноски и такси по ТТРЗЧСИ, както и таксите и разноските, които се дължат на ЧСИ като е посочен размера и основанието, на което е дължима таксата. Сумата от 6 401 лв. е разпределена съобразно първи ред на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД „ вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение“ като част от тази сума, а именно в размер на 6 281.96лв. е разпределена в полза на взискателя „К.И.К.“ООД, остатъка от сумата 376.44лв е разпределена на ЧСИ и включва начислени такси по т.4 от Таблицата. След извършена служебна справка по търг.д.№80/2022г по описа на Окръжен съд –П. настоящият съдебен състав установи, че производството по това дело е по реда на Глава 39 от Търговския закон и е образувано по молба от кредитор“К.И.К.“ООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника „И.“ООД с ЕИК 112113131. С решение №1 от 04.01.2023г, постановено по търг.д.№80/2022г Окръжният съд е отхвърлил като неоснователна молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.“ООД-П., подадена от „К.И.К.“ООД. Решаващите мотиви на този съд, за да постанови съдебния си акт в посочения смисъл са, че молителят „К.И.К.“ООД не е доказал качеството си на кредитор по отношение на длъжника. Това решение е обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив. С решение №5 от 08.01.2024г по възз.т.д.№478/2023г по описа на Апелативен съд-Пловдив е потвърдено първоинстанционното решение №1 от 04.01.2023г. по т.д.№80/2022г. по описа на Окръжен съд-П. като въззивното решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС, поради което производството по т.д. №80/2022г по описа на Окръжен съд –П. към настоящия момент все още е висящо. При тази фактическа обстановка настоящият състав на съда намира от правна страна следното: Съгласно чл.460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределението, като най –напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От горното следва, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно уводлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай, тъй като продажната цена на продадения имот не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното дело. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г по т.д.№2/2021г на ОСГТК на ВКС при извършването на проверката по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на молбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Според мотивите в т.1 от цитираното ТР с оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, по отношение на които не е бил сезиран с жалбата. Преценката на законосъобразността на разпределението изиска при извършването му съдебния изпълнител да посочи в акта си детайлно информация относно това: 1/ кои са взискателите по изпълнителното дело, 2/ какъв е размера на претендираното от всеки взискател вземане с посочване по вид – главница, лихва, разноски, какъв размер претендирано вземане по вид имат към момента на разпределението, в т.ч. има ли извършено погасяване и в каква поредност, както и размера на натрупаната законна лихва, какъв е вида и размера на дължимите разноски по изпълнението, 3/ реда за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това, 4 / отделените суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение и каква част от притезанията по вид се погасява с тях, 5/ начинът на формиране на коефициент „съразмерност“ за разпределяне при остатък за непривилегированите вземания. Този цялостен обем информация е необходим да бъде удостоверен от ЧСИ в разпределението по чл.460 от ГПК, за да се формира предметът на един възможен съдебен контрол. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване, а степента на удовлетворяване на вземанията от еднакъв ред- съразмерно, съгласно чл.136, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай разпределението е обжалвано единствено по съображения, че включеното в него дружество „К.И.К.“ООД не е кредитор на длъжника“И.“ООД, както било прието в решение №1 от 04.01.2023г. по търг.д.№80/2022г по описа на Окръжен съд – П., с което е отхвърлена като неоснователна молбата по чл.625 от ТЗ на това дружество за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.“ЕООД. Визираното по-горе Тълкувателно решение очертава кръга от въпроси, с които може да бъде сезиран съда при обжалване на разпределението по чл.463 от ГПК, като оспорването на качеството „кредитор“ на взискателя по изпълнението и защитата на длъжника срещу неправилно присъединен кредитор не попада в този обхват. Освен това, в изпълнителното производство при извършване на разпределение на постъпилата сума и неговото обжалване не може да бъде разрешаван материалноправен спор относно съществуването на предявеното за принудително удовлетворяване вземане на даден взискател, а единствено дали такова е надлежно удостоверено и предявено в рамките на изпълнителното производство от първоначалния взискател или неговите правоприемници и от присъдените взискатели по чл.456, чл.458 и чл.459 от ГПК с оглед визираните от закона предпоставки за конституирането им като такива. В приложеното изпълнително дело се съдържат достатъчно данни за такова надлежно удостоверяване, легитимиращи „Кредит консулт инвест“ООД като взискател в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател по договор за цесия и в качеството му на обезпечен с ипотека кредитор, явяващ се присъединен по право взискател по силата на вписани и ипотеки и цесия. Обстоятелството дали дружеството „К.И.К.“ООД е материалноправно легитимирано да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството- длъжник/ каквито доводи се съдържат в жалбата, инициираща настоящото производство/ само по себе си не е определящо за наличие на предпоставките за участието му като взискател в изпълнителното производство и в разпределението. В обобщение следва да се посочи, че защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение, когато той оспорва вземането на взискателя е по общия исков ред. Доколкото в жалбата не се съдържат други оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпределение и след като при извършване на служебна проверка се установи, че в разпределението са включени всички присъединени по право кредитори, то настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпределение от 31.08.2023г, постановено по изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д.Д. като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд