Решение № 5269 от 19.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 12144/27.03.2023г. по входящия регистър на ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ, депозирана от М. Й. К., ЕГН ••••••••••- срещу разпределение по Протокол № 1674/20.03.2023г. изготвено по изпълнително дело № 20227900402149 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ в частта, с която е определено, че съделителят К. следва да внесе на основание на чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД сумата от 267702, 01лв. за нейната квота - лична собственост в размер на 18/48 ид.ч. от делбения имот, защото тези части са ипотекирани в полза на У.К.Б.“АД, освен ако не изпълнят изискванията на чл. 175, ал.2 от ЗЗД. Навела е твърдения, че делото било образувано по изпълнителен лист издаден по дело за делба, с който съсобствения имот бил изнесен на публична продан, че върху нейните 9/24 ид.ч. била учредила ипотека в полза на банката, за дълг в който в последствие встъпила, че имотът бил изнесен на публична продан и и за купувач била обявена тя, съгласила се ипотеката върху тези 9/24 ид.ч. да остане с молба от 20.03.2023г., но ЧСИ с разпределението постановил да внесе сумата от 267702, 01лв. В случая ипотеката се запазвала и нямало основание да плаща на банката 267 702, 01лв., изпълнение били условията на чл. 175, ал.2 от ЗЗД. По договора за банков кредит задълженията били плащани редовно и внасянето на посочената сума от ЧСИ щяло да бъде предсрочно плащане на задължения по този договор, за което били предвидени такси. Била освен ипотекарен длъжник и солидарен длъжник по договора за банков кредит, придобивайки имота увеличила обезпечението за банката, защото отговаряла пред банката с цялото си имущество. Така била поела задължението към банката, същото било направено с анекси към договора за банков кредит, не било необходимо отново да потвърждава съгласие пред съдебния изпълнител Заличаване на ипотека след публична продан било възможно само ако ЧСИ издаде удостоверение, че купувач не е поел ипотеката, па в случая купувач бил солидарен длъжник по обезпеченото вземане по съгласие с ипотекарния кредитор, заявил пред ЧСИ да се запази ипотеката.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението - У.К.Б.“АД, ЕИК ••••••• е оспорил жалбата. Посочило е, че за да се запазела ипотеката било необходимо съгласие между ипотекарния кредитор и купувача на имота купувачът да поеме обезпеченото задължение. Такова съгласие не било представено доказателство че епостигнато. Молбата от 20.03.2023г не съдържала съгласие да се поеме обезпеченото задължение. Получаването на сумата от банката нямало да бъде предсрочно погасяване на задължението, а щяло да бъде получаване на ипотекарния кредитор на припадащата му се част от полученото от имота, изнесен на публична продан В случая купувачът не бил поел задължението по смисъла на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД. По смисъла на тази разпоредба съгласие за поемане на задължението следвало да се постигне след публичната продан, като законодателят не правел разлика между 3-то лице купувач и солидарен длъжник-купувач.

Ответниците по жалбата - участници в разпределението: Б. А. Г., ЕГН ••••••••••, М. Б. Г., ЕГН ••••••••••, Н. Б. Г., ЕГН ••••••••••, Ю. Н. К., ЕГН •••••••••• не са изразили становище.

В писмено изложение съдебният изпълнител е посочил, че разпределението е съобразено със закона. Имотът Бил продаден на публична продан за 743039, 99лв. От този имот лична собственост на М. К. били 9/24 ид.ч. и върху тях тя била учредила ипотека в полза на банката, сумата за тези идеални части била 267 702, 01лв. Приложимите разпоредби били чл. 495 и чл. 461 от ГПК, както и. чл. 459, ал.2 от ГПК. М. К. можела да прихване с предложената от нея цена припадащата й се за личните й 9/24 ид.ч. сума от 267702, 01лв. само ако са налице условията на чл. 175, ал.2 от ЗЗД. Д разпределението било посочено че тази сума тя трябва да плати на основание на чл. 136, ал.1, ал. 3 от ЗЗД на банката, освен ако банката се съгласи за оставане в сила на ипотеката. Поемането на задължението от купувача и съгласието на банката не можело да предшестват по време публичната продан и това следвало при граматическо тълкуване на нормата на чл. 175, ал.2 от ЗЗД Съгласието на банката при сключването на анексите по договора за кредит, с които жалбоподателят се задължила да отговаря за цялото задължение по договора за кредит не било такова по чл. 175, ал.2 от ЗЗД защото предшествало публичната продан, а и не отчитало осъществената публична продан. До банката изрично било отправена покана да изрази съгласие по чл. 175, ал.2 от ЗЗД, ако желае, но до такова не било дадено до момента.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20227900402149 по описа на ЧСИ Р. М., съгласно които същото е образувано по молба от 22.12.2022г. на М. Й. К., ЕГН •••••••••• срещу Б. А. Г., ЕГН ••••••••••, М. Б. Г., ЕГН ••••••••••, Н. Б. Г., ЕГН ••••••••••, Ю. Н. К., ЕГН •••••••••• за прекратяване на съсобствеността между тях въз основа на издадения на 21.12.2022г. по дело № 14700/2019г. изпълнителен лист върху поземлен имот с идентификатор 68134.513.386 на ул. ••••••• № 128, гр. София чрез изнасянето му на публична продан, като получената сума се разпредели между тях, както следва: 18/48 ид.ч. за М. Й. К., ЕГН ••••••••••; 4/48 ид.ч. за Б. А. Г., ЕГН ••••••••••, 3/48 ид.ч. за М. Б. Г., ЕГН ••••••••••, 3/48 ид.ч. за Н. Б. Г., ЕГН ••••••••••, 20/48 ид.ч. за М. К. и за Ю. Н. К., ЕГН •••••••••• при условията на съпружеска имуществена общност, имотът е изнесен на публична продан, като с протокол от 14.02.2023г. за купувач е обявен този, предложил най-исоката цена – съделителят М. К. предложила сумата от 603 719, 99лв. по писмени предложения а при устно наддаване- 743 039, 99лв.

Съгласно нотариален акт № 107/09.08.2007г., молба вписана с акт 24/2017г., М. К. е учредила договорна ипотека върху своите 9/24 ид.ч. от имота на ул. ••••••• № 128, гр. София в полза на У.К.Б.“АД за обезпечаване на задължения по договор за кредит от 09.08.2007г. предоставен на Ф.Н.“ЕООД-главница, лихва и разноски, вписването на ипотеката е подновено през 2017г.

С молба от 20.03.2023г. М. К. е заявила на съдебния изпълнител, че иска ипотеката да бъде запазена и това да се съобрази при разпределението.

С Разпределение от 19.03.2023г. и протокол от 21.03.2023г-. съдебният изпълнител е разпределил сумата от 743039, 99лв., и е предявил на 21.03.2023г. същото, както следва:

1. 886лв. за обикновени и авансови такси и разноски; 2. 2. 2828196лв. пропорционални такси за опис, такса по т. 24 от тарифа; 3. Оставащата сума от 713 872, 03лв. е разпределена между съсобствениците, както следва: За квотата от 18/48 ид.ч. за М. Й. К., ЕГН •••••••••• сумата в размер на 267702, 01лв. да се внесе от купувача М. К. по сметка на ипотекарния кредитор УниКреситБулбанк“АД на основание на чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД освен ако не са налице условията по чл. 175, ал.2 от ЗЗД 4/48 ид.ч. о сумата за Б. А. Г., ЕГН ••••••••••, 3/48 ид.ч. от сумата за М. Б. Г., ЕГН ••••••••••, 3/48 ид.ч. от сумата за Н. Б. Г., ЕГН ••••••••••, 20/48 ид.ч. от сумата за М. К. и за Ю. Н. К., ЕГН •••••••••• при условията на съпружеска имуществена общност По делото са приети анекси към договора за кредит от 03.08.2007г., съгласно които в анексите от № 3 /19.05.2010г. до № 26/28.03.2022г. М. К. е посочвана като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник за заплащане на задълженията по договора, към 29.01.2022г. същите са за текущ дълг от 784244, 79лв., като срок за погасяване е 30.06.2024г. ипотеките обезпечават текущия дълг за главница, за лихва, за такси, комисионни и разноски по договора.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Разпределението се извършва между взискателите, предявили по това изпълнително дело вземанията си преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и кредитор, за който е предвидено, че е взискатели по право - такива по чл. 458, чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същ ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, то те се удовлетворяват съразмерно, тоест пропорционално на размера на вземанията им.

Ипотекарният кредетор съгласно чл. 459, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК е присъединен взискател по право, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението и тогава припадащата се на този кредитор сума при разпределението се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава след като представи изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, се погасяват.

Съгласно чл. 175, ал.2 от ЗЗД и потеката може да се запази, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от ГПК урежда изключение от общото правило на чл. 175, ал.1 от ГПК. Тази разпоредба е императивна, изключителна, отклонение от общото правило, поради което и прилагането и следва да се направи при стриктно тълкуване на нормата. Това тълкуване съдът приема, че следва да се направи при съобразяване на целта на законодателя при въвеждането на тази разпоредба. Погасяването на ипотеките при публичната продан уредено в чл. 175, ал.1 от ЗЗД е в интерес на купувача на имота – да придобие имот върху който няма вещни тежести и обременявания. Тази разпоредба е в интерес и на ипотекарния кредитор, защото той е присъденине взискател по право и не прави разноски за извършените изпълнителни действия, а същевременно за удовлетворяването му е заделена сума при съобразяване на привилегията по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД. Запазването на ипотеката по чл. 175, ал.2 от ЗЗД е уредено в полза на ипотекарния кредитор. Този извод следва при съобразяване на условията, които законодателят е поставил, за да се запази ипотеката – поемане на обезпеченото задължение от купувача на имота и то със съгласието на кредитора. С изпълнението на това условие кредиторът ще получи още един длъжник, който ще отговаря с цялото си имущество за заплащане на обезпеченото вземане. Това е изцяло в интерес на кредитора, но само ако този длъжник има достатъчно имущество, с което да изпълни обезпеченото задължение. Купувач на имота при публична продан с активи в имуществото си, които са и бързо ликвидни, по общо правило е изгоден длъжник за всеки ипотекарен кредитор. При наличие на такъв купувач на имот на публична продан ипотекарният кредитор би могъл да се съгласи да не иска плащане на предложената при пубилчната продан цената на имота припадаща се на обезпеченото с ипокета задължение, а да се съгласи със запазването на ипотеката и така това задължение за плащане на припадащата се за ипотекарния кредитор част от цената на продадения на публична продан имот ще отпадне. Изцяло в преценката на ипотекарния кредитор е да реши дали купувача на ипотекирания имот е достатъчно платежоспособен и е от интерес за кредитора цялото муимущество като общо обезпечение да послужи за погасяване на задълженията, обезпечени с ипотека. Тази преценка ипотекарния кредитор може да направи и с оглед на бъдещите разноски по последващо принудително изпълнение за събиране на вземането и продажбата на ипотекирания имота. Отделно на тази преценка може да повлияят и пазарните фактори за цената на недвижимите имоти, прогнозите за повишаване или понижаване на цените на имотите, съпоставими с ипотекирания имот. При така възприетото съдът приема, че условията по чл. 175, ал.2 от ЗЗД следва да се осъществяват с оглед на проведената публична продан, като запазване на ипотеката върху имота следва да е специалната цел на постигнатото съгласие между ипотекарния кредитор и купувача на ипотекирания имот за поемане на обезпеченото задължение от купувача на ипотекирания имот.

В конкретния случай не се твърди да има постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор за поемането на обезпеченото задължение с цел да се запази ипотеката. Напротив, твърденията на жалбоподателя са, а и от приетите анекси към договора за кредит, се установява, че такова съгласие е постигнато малко след като е възникнало обезпеченото задължение, когато ипотекарния длъжник е встъпил като съдлъжник по договора за кредит – преди 19.05.2010г.. В този момент между страните не е постигнато съгласие за запазване на ипотеката при бъдеща публична продан на имота. Провеждането на публичната продан не се твърди и не е установено по делото да е довело до преговори между тях с оглед на запазването на ипотеката, нито да е постигнато съгласие за същото. Не е установено банката да се е съгласила да се запази ипотеката, а само при такова съгласие би могло да се приложи разпоредбата на чл. 175, ал.2 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че в случая целта на разпоредбата на чл. 175, ал.2 от ЗЗД реално е непостижима, поради което и тази разпоредба съдът приема за неприложима. Това е така, защото банката запазвайки ипотеката няма да получи едва тогава и при това условие като общо обезпечение на задълженията по договора за банков кредит цялото имущество на купувача на имота. С това свое имущество купувачът вече отговаря пред банката, защото той е съдлъжник по договора за кредит много преди да се образува изпълнителното дело – със сключването на анекса, с който е встъпил в задълженията по договора за кредит още преди 19.05.2010г. Така съдът приема, че основният интерес на кредитора по чл. 175, ал.2 от ЗЗД в случая със запазването на ипотеката не би бил постигнат. Този извод в случая се подкрепя и от спецификата на ипотеката в случая – само върху идеални части от имота, а не върху целия имот; отделно и на обстоятелството, че като присъединен взискател по право в случая банката не е направила разноски по изпълнителното дело. Тези обстоятелства в бъдещ изпълнителен процес, който ще се инициира от банката за събиране на обезпеченото вземане, би създало затруднения, разноски, отлагане във времето, а и е свързано с несигурност за цената, която би била постигната при бъдеща публична продан на имота.

При така възприетото съдът приема, че в случая извършените от жалбоподателя действия - поемането на задължението по договора за кредит през 2010г. и искане ипотеката да се запази при проведената публична продан, не е достатъчно за да настъпят правните последици на чл. 175, ал.2 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че в случая жалбоподателят е притежавал в своя индивидуална собственост 18/48 ид.ч. и само те са ипотекирани в полза на банката. При проведената публична продан по изпълнителния лист издаден по делбеното дело за прекратяване на съсобствеността върху имота жалбоподателят купува останалите части от имота, които не притежава, тоест той купува само идеални части от имота, които не са ипотекирани.

При така възприето съдът приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд