Решение № 765 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 18/2024 г.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване адм. акт по смисъла на чл.21 АПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от• на Община •••на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според които норми кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а” от ЗУТ. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице отменителни основания по чл.146, т. 1 от АПК.

Заповедта е в изискваната от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като съдържа изискуемите реквизити. С оглед на това, по аргумент от чл.146, т.2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва, че при издаване на административния акт е спазена установената форма.

При издаването на оспорваната заповед административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква констативния акт, с който се установява незаконно строителство, да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в закона е констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица, като видно от представени по делото обратни разписки, същият е връчен на жалбоподателя, който не се е възползвал от предоставената от адм. орган възможност да представи възражение. Административният орган е издал оспорваната заповед, след като е изяснил релевантни за случая факти, извършил е проверка в имота и е изпълнил задължението си по чл. 6 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от Община •••, в който е констатирано незаконно строителство. Описани са и техническите параметри на строежа, по които реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство – изграждане на външно стълбище с тераса към втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идент. 12259.1024.162.1 по КК на ••• е без разрешение за строеж и е извършено в чужд имот. Описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативният акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил фактическите и правни основания за издаване на акта, както изисква чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби съдът приема следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл.225, ал.2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.

Дефиницията на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.

В хода на съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, които да обори констатациите на органа, в това число и като представи разрешение за строеж. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да оборят изводите на административния орган. Не се представиха одобрени строителни книжа и документи за процесната сграда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на констативния акт не е оборена в настоящето производство и същият е годно доказателство. За извършеното строителство не е представено разрешение за строеж. Това обстоятелство е установено със събраните в хода на административното производство доказателства. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени в чл.151 от ЗУТ. За всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за констатирания строеж. Съгласно чл. 182, ал.1 от ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. В случая жалбоподателят е придобил с нотариален акт за дарение №7 на 15.04.21г. самостоятелен обект в сграда с идент. 12259.1024.162.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво първо., поради което жалбоподателя не попада в хипотезата на чл.182, ал.1 от ЗУТ.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в жалбата, че административният орган не е установил извършителя на строежа и не е установил действителната година на извършване на строителството. На първо място жалбоподателя е придобил втори жилищен етаж, чрез дарение от родителите си през 2021г. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесното „стълбище с тераса“ към 2012 г. не е било налице, видно от сателитните снимки на имота /л.59/, когато двуетажната сграда, към която са изградени е била вече построена и приета за търпим строеж. Едва през 2021г. тези стълби с тераса се появяват и са заснети от сателитни снимки /л.55-58/ и при съобразяване на дадените с декларации по §184, ал.8 от ЗУТ от М.В. и Л.В. данни за годината им на построяване, правилно е установен от административния орган периода на изграждането им – 2019г.-2022г. Дори същите да са били започнати от старите собственици /родителите на жалбоподателя/ на втори жилищен етаж към двуетажната сграда, то те са довършени от настоящия собственик на имота и в случая жалбоподателя се явява и извършител на строежа. Тези обстоятелства и крайния извод, до който е стигнал органа /извършител и период на построяване/ са посочени в заповедта, поради което настоящия съдебен състав приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя в тази насока.

От доказателствата по делото ясно се установява, че изградения строеж не попада в обема на двуетажната жилищна сграда със застроена площ 91 кв.м., за която има издадено Удостоверение за търпимост №83/09.06.2021г. от Главния архитект на Община ••• /л.48 от досъдебното производство приложена по АНД №674/2023г. на ВрРС приложено като доказателство по настоящето дело/. Последното е издадено след подадена нотариално заверена декларация от Д. С. Д., който е декларирал, че двуетажната жилищна сграда е построена преди 31.03.2001г. Видно от приложените в административната преписка сателитни снимки, както по-горе бе изяснено до 2012г. това външно стълбище и тераса не са съществували, поради което не може да се приеме, че процесния строеж попада в приложното поле на чл.9, ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони.

Предвид на изложеното, оспорената заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с процесуалния и материалния закон. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Въз основа на изложеното се налага извода, че административния орган правилно е приложил материалния закон, тъй като строежът „външно стълбище и тераса“ водещи към втори жилищен етаж на двуетажната сграда е незаконен, не е търпим и като такъв подлежи на премахване. Налице са всички законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Обжалваната заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.

Въз основа на изложеното, при извършената съдебна проверка, след като не се установиха отменителни основания по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, въпреки че искането е направено своевременно. От страна на ответника са претендирани разноски в размер на 100, 00 юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът намира за основателни и следва да му бъдат присъдени.