Решение № 312 от 20.9.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 190 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 429 / 2022 г. Елинпелинският районен съд е осъдил А. „П. и.“ да заплати на ЗАД “Б. В. И. Г.“ АД сумата от 556, 20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №.............. от застрахователно събитие, настъпило на 11.06.2021 г. на автомагистрала “Х.“, на 200 м. преди тунел „В.“, при посока на движение от гр. С.към гр. Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане. С решението ответникът А. „П. и.“ е бил осъден да заплати на ищеца ЗАД “Б. В. И. Г.“ АД и направените по делото разноски в общ размер на 1390 лв. С посоченото решение съдът е уважил обратния иск на А. „П. и.“ срещу „А.“ ЕАД и е осъдил посоченото дружество да заплати на Агенцията сумата от 556, 20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №.............., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 1 440 лева. Районният съд е осъдил А. „П. и.“ да заплати по бюджетната сметка на съда дължимата държавна такса от 50 лв. по обратния иск. Решението е обжалвано изцяло от третото лице помагач „А.“ ЕАД. Изложени са съображения за неговата неправилност. С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК А. „П. и.“ оспорва жалбата, като я счита за неоснователна, и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор от първоначалния ищец ЗАД “Б. В. И. Г.“ АД не е депозиран. Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяване наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество, заплащането на застрахователно обезщетение от страна на дружеството, размера на дължимото обезщетение, както и с установяване настъпването на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. Необходимо е още вредите да са били причинени вследствие на противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на А. „П. и.“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от А. „П. и.“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно А. „П. и.“. Видно е от застрахователна полица №.............. за застраховка „Каско Стандарт“, че същата има за обект товарно ремарке „K.“ с рег. №........... Срокът на застрахователното покритие e една година – от 01.08.2020 г. до 31.07.2021 г. От представените по делото декларации за настъпване на застрахователно събитие, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и доклад по щета №.............. се установява, че на 11.06.2021 г. водачът В. К. В. при управление на камион с прикачено към последния товарно ремарке марка „К.“, модел „СД“, с рег.№..............., по автомагистрала “Х.“, на 200 м. преди тунел „В.“, при посока на движение от гр. С.към гр. Б., поради препятствие на пътя (метален остър предмет) реализира ПТП, в резултат на което са нанесени щети в предна дясна гума на ремаркето. Представена е и образуваната при ищеца преписка по щета №.............., от която е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено на 14.06.2021 г. Били са изготвени и опис и доклад на щетите, въз основа на които ищецът е заплатил по банков път на собственика на увредения автомобил сумата от 556, 20 лв., видно от приложената по делото справка за движения по сметки за периода от 05.07.2021 г. до 27.07.2021 г. Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е бил сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е в предвидена писмена форма за действителност. Застрахователната полица съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования пътно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 556, 20 лв. От показанията на свидетеля Васил Велев се установява, че до пенсионирането си през 2023 г. е работел като шофьор във фирма „ЕР2 Т.“ ООД. През 2021 г. имал инцидент със служебния камион с прикаченото към него ремарке, докато пътувал по автомагистралата в посока към гр. В. през гр. Б.. Управлявал товарния автомобил в дясната лента за движение със скорост от около 60-70 км/ч. Подминал паркинга при Ж. и преди разклона на В. чул силен шум и съскане на въздух. Спрял и установил, че гумата на ремаркето е спукана. Сменил гумата и продължил пътуването. По-късно отишъл в сервиз, където пред него извадили от гумата желязо – метална пръчка, обла, с дебелина около 2 см и дълга около 10 см. С приетата от районния съд автотехническа експертиза се установява и механизмът на ПТП – спукване на гума при преминаване върху метален предмет на пътното платно. Стойността на вредите вещото лице определя на 556, 80 лв. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на пар. 1, т. 19 ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че на пътното платно е имало предмет, който представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба и именно този предмет – метална пръчка с дебелина около 2 см и дължина около 10 см, е причина за настъпилото ПТП. Съдът намира, че за обезщетяване на тези вреди следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. Нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидени препятствия по тях. Наличието на метален предмет на пътното платно на скоростен път създава непосредствена опасност за движението и подобни предмети следва да бъдат своевременно премахвани. Налице е виновно бездействие на длъжностното лице при ответника, комуто е било възложено поддържането на пътя, поради което Агенцията по линията на гаранционно-обезпечителната отговорност следва да отговаря за вредите. Съдебната практика приема, че при повреждане на автомобил или телесната цялост на пострадало лице в резултат на сблъсък с лежащ на пътя предмет държавата в лицето на АПИ (съответно общината, ако пътят е общински) отговаря на основание чл. 49 ЗЗД – за неизпълнение на задълженията на наети от нея лица. В такъв случай се поставя въпросът дали ответната Агенция е имала обективно достатъчно време, за да установи наличието на предмета на пътя, за да реагира и да го отстрани. В съдебната практика се застъпва становището, че е налице случайно събитие, ако предметът е изпаднал от движещия се непосредствено отпред автомобил, защото в този случай АПИ не би бил в състояние да реагира своевременно. По делото обаче не е установено металният предмет да е изпаднал от непосредствено движещо се пред товарния автомобил пътно превозно средство. В случая не е известно колко време този предмет е бил на пътя, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице случайно събитие, за да може да бъде изключена отговорността на ответника. АПИ е следвало да установи незабавно наличието му и да вземе мерки за отстраняването му. Ако не стори това, Агенцията чрез своите служители или други наети лица не изпълнява свое законово задължение и отговаря за настъпилите вреди. Без значение е с колко наети лица разполага Агенцията и дали има практическа възможност да узнава за наличието на предмети, попаднали на пътя, във всеки един момент, тъй като законът й вменява задължението да поддържа републиканските пътища, като осигурява целогодишна нормална експлоатация. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, с които ответникът е бил осъден на основание чл. 410, ал. 1 КЗ да заплати на ищеца сумата от 556, 20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №.............., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба на 10.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски от 1 390 лв. Предвид основателността на главния иск, правилно първоинстанционният съд е разгледал и предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице помагач на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. По делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 г, сключен между АПИ и „А.“ ЕАД. Видно от самия договор дейностите, които изпълнителят е длъжен да извършва, се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл. 5 от договора). Извънредните задания са приложими при настъпване на "непредвидени обстоятелства" и съгласно чл. 5, "В" от договора възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлагат писмено възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза изпълнителят е длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно Раздел I „Дефиниции“, т. 8, "извънредно задание" означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 от Закона за защита при бедствия. Към момента на извършеното произшествие от страна на АПИ няма възлагани както месечни, така и допълнителни и извънредни задания. Няма клауза в договора, която да предвижда задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или възникването на "непредвидени обстоятелства", каквото е наличието на внезапно появили се на платното предмети, включително и такива, които биха могли да доведат до ПТП. Съгласно чл. 12, ал. 8 от договора изпълнителят е длъжен да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия (ПТП), аварии и други извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища. Изпълнителят е длъжен да отстрани препятствията, включително последиците от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ. В конкретния случай на третото лице помагач не са възлагани допълнителни и извънредни задания, няма протоколи, в които да е описано, че се дължи отстраняване на препятствия от магистралния участък съгласно възложени допълнителни или извънредни работи. Разпоредбите на чл. 5 от договора ограничават правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени задачи, включително и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в тази хипотеза се изисква възлагане от възложителя на работи по отстраняване на неизправности на пътя, създаващи опасност за движението по него. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да започва работа веднага след възникване на необходимост от същото, да поддържа в готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност при движението. Тези задължения изпълнителят има само в рамките на дадените му по договора права, като тълкувайки клаузите на чл. 12 и на чл. 9 от договора се налага извод, че изпълнителят може да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението само в изпълнение на конкретно разпореждане на възложителя. За да може да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по Договор за възлагане на обществена поръчка №...../............. г., ответникът по главните искове трябва да докаже, че причинените на ищцата вреди произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от поетите с договора задължения. В случая възложителят по договора не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е възложил изрично на изпълнителя да извършва дейност по премахване на паднали предмети на пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП и ответникът не е изпълнил така възложената му работа. Отговорността на изпълнителя е договорна, а не гаранционна, поради което трябва да бъде доказана пряка причинна връзка между неизпълнението на възложената работа и причинените на третото лице вреди. При липсата на доказателства, че подобна дейност е възложена на ответника по предвидения в договора начин и в резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени вреди на ищеца, искът против "А. " ЕАД се явява неоснователен. По изложените съображения първоинстанционното решение в частите, с които съдът е осъдил „А.“ ЕАД да заплати на А. „П. и.“ сумата от 556, 20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №.............., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 1 440 лева, следва да бъде отменено, а въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което обратният иск по чл. 219, ал. 3 ГПК да бъде отхвърлен. С оглед крайния изход по делото, в тежест на ответника – ищец по обратния иск, следва да бъдат възложени направените от третото лице помагач разноски за двете съдебни инстанции. Ето защо А. „П. и.“ следва да бъде осъдена да заплати на „А.“ ЕАД сумата в общ размер на 225 лв., от които 25 лв. за държавна такса за въззивната жалба и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение – по 100 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд