Решение № 57 от 25.4.2023 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 96/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 530 и сл. ГПК. Кубратският районен съд е сезиран с подадена молба от „Банка ДСК“ АД, обективираща искане за определяне на срок на наследниците на Х. С. А., ЕГН ••••••••••, б. ж. на починал на 22.11.2013 г. в с. Божурово, обл. Разград, Акт за смърт № 0005/23.11.2013 г., издаден от Кметство с. Божурово, обл. Разград, а именно: С. Х. Ш., ЕГН ••••••••••, С. Х. Ш., ЕГН •••••••••• и И. Х. Ш., ЕГН •••••••••• да заявят дали приемат оставеното от наследодателя им наследство или се отказват от него. Молителят обосновава правния си интерес от иницииране на производството, с твърдения че между него и починалия Х. С. А. е бил сключен договор за кредит от 30.04.2013 г. В открито съдебно заседание молителят не изпраща представител. За датата на с. з. С. Х. Ш., С. Х. Ш. и И. Х. Ш., редовно призовани по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК не се явяват, не депозират молба, с която да заявят дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя си. След като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От приетия по делото договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2013 г. (л. 7) се установява, че на посочената дата между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитор, и Х. С. А. – кредитополучател, е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя карта с кредитен лимит от 1000.00 лева. Видно от приложеното към молбата доказателство – Удостоверение за наследници № 17/09.03.2023 г. издадено от Кметство с. Божурово (л.23), Х. С. А. е починал на 22.11.2013 г., като е оставил за законни наследници от първи ред следните лица: С. Х. Ш. (дъщеря), С. Х. Ш. (дъщеря) и И. Х. Ш. (син). При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 49 ЗН наследството може да бъде прието от наследника изрично – с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството, или мълчаливо – чрез извършване на действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. На основание чл. 51 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл.49, ал. 1 ЗН. Последното местожителство на Х. С. А. (регистриран негов постоянен адрес) е в село Божурово, поради което сезираният съд е компетентен да се произнесе по депозираната молба. Посоченото лице се явява длъжник на „Банка ДСК“ АД по силата на сключения между тях договор за кредит за текущо потребление, респективно след неговата смърт банката има възможност да насочи имуществените си претенции към неговите наследници, само ако те са приели наследството. От последното следва, че волеизявленията на наследниците биха се отразили в правната сфера на молителя, тоест по твърденията в молбата същият се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗН. С постановено по делото Разпореждане № 313/21.03.2023 г. съдът е определил срок на посочените наследници до датата на откритото съдебно заседание да заявят приемат ли или се отказват от наследството на техния наследодател Х. С. А.. С оглед обстоятелството, че наследниците С. Х. Ш., С. Х. Ш. и И. Х. Ш. не са намерени на регистрирания от тях постоянен и настоящ адрес, призовани са по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид неявяването им в съдебно заседание съдът намира, че по отношение на тях молбата на молителя следва да бъде оставена без уважение, доколкото в производството по чл. 51 ЗН не са приложими фикциите за връчване, установени в общите правила на граждански процес. Връчването чрез залепване на уведомление на посочения в справка НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на наследника предпоставя назначаване на страните на особен представител, който институт в производството по чл. 51 ЗН е неприложим, предвид спецификата на производството по приемане или отказ от наследство. В това производство е необходимо изрично и безусловно наследника да заяви, при това лично дали ще приеме или ще се откаже от наследството, след което съобразно заявеното пред съда, последния ще разпореди вписване в особената книга за приемане или отказ от наследство, водена в районния съд по местооткриване на наследството. Необходимо е уведомлението на съда, с което наследника се призовава в съдебно заседание за приемане или отказ от наследство да достигне знанието на заинтересованата страна, за да се приеме, че той е изгубил правото да приеме наследството останало от наследодателя му, за което страната предварително следва да бъде уведомена. Предвид изложеното и с оглед съобразяване указанията дадени с Определение № 315/23.06.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 3092/2015 г. на І-во, ГО на ВКС, съобразно които съдът се произнася с решение според релевираното от наследника, респ. оставя без уважение молбата при неявяване на същия след призоваване при залепване на уведомление или чрез ДВ, то молба от „Банка ДСК“ АД, с която се иска да бъдат задължени наследниците на Х. С. А., б. ж. на с. Божурово – С. Х. Ш., С. Х. Ш. и И. Х. Ш. да заявят дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя си следва да бъде отхвърлена. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решението постановено в охранително производство не се ползва със СПН, поради което и съдът намира, че не е пречка отново да бъде сезиран при настъпване на обстоятелства, които предполагат яснота относно местонахождението на наследника, с оглед обезпечаване на редовно връчване на съдебните книжа в производство по чл. 51 ЗН на последните. Водим от горното, на основание чл. 530 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗН, СЪДЪТ