Решение № 274 от 2.8.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 645/2024 г.

Производството е по чл.240 от Закона за задълженията и договорите В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.240 от ЗЗД от Й. Б. Р. от гр......., подадена чрез адв. И. В. от ПлАК против В. Х. Б., с ЕГН •••••••••• от гр........... за осъждане на ответницата да му върне сумата от 1190.00 лв., предоставена й в заем, законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 28.05.2024 г. и направените съдебни разноски, които да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2, т.2 от ЗА. В обстоятелствената част на молбата се поддържат доводи, че в периода 2021 г. - 2023 г., ищецът е заел на ответницата сумата от 1190.00 лева, но са индивидуализирани единствено дати на заема 31.03.2023 г. за сумата от 30.00 лева, 22.11.2023 г. - за сумата от 10.00 лева, като останалата част от сумата – 1150.00 лв. била предоставена на различни дати разпределена на по-малки суми до 18.01.2023 г. Твърди се още, че ответницата не спазвала уговорките за връщане на сумите, като дори продължавала да иска нови, без да е върнала старите. В исковата молба се твърди още и че, по повод пореден отказ на ответницата да върне дължимите суми ищеца се почувствал жертва на престъпление и подал сигнал в Районна прокуратура Плевен, където след извършена проверка бил постановен отказ да се образува досъдебно наказателно производство поради липса на престъпление, потвърден и с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен, обосновало правния му интерес от образуване на настоящето производство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати 1190.00 лв., дължима от нея сума. Прилага ксерокопия на бележки с ръкописно изписан текст за лица, индивидуализирани само с малките имена, които заявяват, че ще дадат определена сума пари /100.00 лв. и 130.00 лева/ до определен ден посочен само като дата и месец. Съдът е изпратил исковата молба на ответницата и й е дал едномесечен срок за отговор /чл.131 от ГПК/. В указания срок е постъпил такъв, с който се оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан, като се отрича получаването на каквито и да е суми от ищеца. Навежда доводи за нередовност на исковата молба. Оспорва истинността и авторството на представените ръкописно изписани писмени бележки по реда на чл.193 от ГПК. Прави доказателствено искане за изискване от РП – Плевен преписката образувана по жалба на ищеца срещу нея за обсебване, която е приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство поради липса на престъпно деяние. В условията на евентуалност прави изявление за настъпила погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Претендира разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. ИЩЕЦА – редовно призован се явява лично и с пълномощника адв. И. В. от ПлАК. Поддържа предявения иск. Позовава се на писмени и гласни доказателства. ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК. Поддържа изложеното в писмения отговор по чл. 141 от ГПК и отхвърля изцяло иска, като излага подробни доводи за липсата на каквито и да е договорни и/или извъндоговорни правоотношения на клиентката му с ищеца, обстоятелство, което се потвърждава и от материалите по приобщената пр.пр.№ 4578/2023 г. на РП – Плевен. Позовава се на писмени и гласни доказателства и на заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-графическа експертиза. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Процесуална легитимация ищеца притежава от твърдението, че с ответницата са сключили устен договор за заем. От тези твърдения се установява и пасивната легитимация на ответната страна в производството. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съгласно чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем е и неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне същата по количество. В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в гражданския процес всяка страна е длъжна да докаже твърденията си по категоричен начин и с допустими по ГПК доказателствени средства. По делото са събрани писмени доказателства – 3 бр. ръкописно изписани бележки, приобщени са материалите по пр.пр.№ 4578/2023 г. на РП – Плевен, изготвена е и приета от съда съдебно-графическа експертиза, със задача представените по делото ръкописно изписани бележки изтовени ли са от ответницата, изслушани са свидетели водени от ищеца и е проведена процедура по чл.176 от ГПК – отговор на ответницата на въпроси на ищеца. Приложени са и медицински документи установяващи неподвижността на ответницата. От представената и приобщена по делото пр.пр. № 4578/2023 г. на РП – Плевен се установява, че ищеца е дългогодишен служител на МВР, сезирал Прокуратурата със сигнал срещу майка и дъщеря /първата от които е ответницата в настоящето производство/ за извършени срещу него престъпни деяния изпълващи състава на престъпление по чл.206 от НК. По преписката са извършени множество процесуално-следствени действия, като техния анализ е показал липсата на каквито и да е обективни данни за извършване на деяние от страна на ответницата и майка й съставомерни не само по чл.206 от НК, а и изобщо на някое престъпление описано в особената част на с.з., като в изявленията си лицата са заявили, че познават ищеца единствено и само като служител на МВР, който отдава парични средства с лихви. Отричат каквато и да е комуникация и връзка с него. С оглед получените данни за деятелността на ищеца с постановление на наблюдаващия прокурор материалите са отделени и е образувана пр.пр. за престъпление по чл.252 от НК за хода на която в настоящето производство не са събрани данни, поради ирелевантността им по отношение предмета на делото. По повод оспорването от ответницата на представените ръкописно изписани писмени бележки по реда на чл.193 от ГПК е назначена и приета от съда съдебно-графическа експертиза, със задача представените по делото ръкописно изписани бележки изтовени ли са от ответницата. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице Ц. Ц., като почиващо на дългогодишния му опит и знания. Последния дава заключение, според което с категоричност може да се определи, че ищцата не е изготвила нито една от представените по делото ръкописно изписани бележки. В хода на съдебното производство са допуснати въпроси на ищеца към ответницата по реда на чл.176 от ГПК в които последната потвърждава, заявеното и пред органите на МВР по пр.пр. № 4578/2023 г. на РП – Плевен, че не познава ищеца, никога не е комуникирала с него и не е взимала пари на заем от него. При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че не се установи по безспорен и категоричен начин, че страните са били в облигационни отношения. Не се установи ищецът да е давал в заем на ответницата посочената сума от 1190.00 лева. В процеса ищцовата страна не ангажира никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, нито гласни – свидетелски показания, а представените писмени такива – ксерокопия на бележки с ръкописно изписан текст за лица, индивидуализирани само с малките имена и изявления, че ще дадат определена сума пари /100.00 лв. и 130.00 лева/ до определен ден посочен само като дата и месец не могат да бъдат кредитирани, като обосноваващи тезата на ищеца, поради категоричното заключение на вещото лице, че не са изписани от ответницата. Последното определя твърдението на ищцовата страна за сключване на договор за заем между страните по делото и неизпълнението му от страна на ответницата в претендирания размер се явява неоснователно и недоказано. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, че в обективната действителност, възприета и в съдебната практика, не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество, дарение, изпълнение на морален дълг) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.). С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на пълно доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК). При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, именно на това основание с ясно, точно индивидуализиране на лицата и също ясно изразено изявление за вида, размера и основанието на получената сума. При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: При така събраните писмени доказателства, съдът приема, че не се установи по безспорен и категоричен начин, че страните са били обвързани в облигационни отношения. Не се установи ищецът да е давал в заем на ответницата посочената сума от 1190.00 лева. След като се установи, че между страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, то няма как за ответницата да е възникнало задължението да върне заетата сума на твърдяното правно основание. При тези доказателства, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: С отговора на исковата молба ответницата е претендирала в тежест на ищеца да бъдат възложени направени от нея в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК – „Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.“. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. По делото ответницата е била защитавана от пълномощник – адв. И. А. от ПлАК видно от приложения по делото договор за правна помощ л.17 от делото. Представен е и списък с разноски по чл.80 от ГПК. При този изход на делото – отхвърляне изцяло на предявения иск, направени и поискани от ответницата разноски, ищеца следва да бъде осъден да й заплати направените от нея в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 620.00 /шестстотин и двадесет/ лева. Воден от гореизложените мотиви, съдът