Решение № 255 от 11.8.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 9694/2021 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“••••••••• представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., чрез АД „Г.И П.“, представлявано от управителя С.С., със съдебен адрес: гр.София, район „Слатина“, ул.“••••••• срещу Постановление за разноски с изх. № 35753 от 15.06.2021 г. по изп. дело № 20218510401597, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено процесното Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв., както и размера на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че адвокатският хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическата сложност на делото, поради което моли да бъде редуциран в размер на 200 лв. Сочи се още, че сумата за пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е прекомерна и в нея не следва да бъде включено адвокатското възнаграждение, а само присъденото вземане по изпълнителния лист. Ако съдът приеме, че следва да бъде включено в събраната сума, то моли да бъде намалено същото и съответно да бъде коригиран размерът на начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски за настоящето производство. Взискателят ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК •••••••, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.“••••••• не взема становище по жалбата По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата. Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното: Въз основа на молба от взискателя ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК •••••••, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.“••••••• и ИЛ от 05.10.2020 г., издаден на основание чл.404-406 и чл.408 ГПК за сумата от 517, 73 лв. главница, ведно със законната лихва и сумата от 600 лв. разноски в производството по съразмерност е било образувано изпълнително дело № 20218510401597, с взискател ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ••••••• и длъжник ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК •••••••. На 07.06.2021 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, връчена на 09.06.2021 г. В ПДИ са посочени разноски в общ размер от 1 908, 62 лв., от които главница в размер от 517, 73 лв., ведно със законната лихва от 175, 17 лв. за периода 20.02.2018 г.- 22.06.2921 г., 600 лв. присъдени разноски, 350 лв.. разноски по изпълнението, 265, 72 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.06.2021 г. Длъжникът е депозирал възражение вх. № 59134 от 15.06.2021 г. до ЧСИ М.П., рег. № 851 относно посочените в ПДИ адвокатски хонорар и разноски. Твърди се прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, както и на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които се моли те да бъдат намалени. С Постановление за разноски с изх. № 35753 от 15.06.2021 г. по изп. дело № 20218510401597, ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение. Срещу това постановление е била подадена жалба от ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК •••••••, с мотиви, изложени в жалбата. Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви: Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото, действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение като изпрати ПДИ, да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да наложи запор на банковите сметки на длъжника в търговска банка „УниКредит Булбанк“ АД, да събере разноските по изпълнението-такси и адвокатски хонорар, като е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ. Настоящият съдебен състав намира, че други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от пълномощника на кредитора. Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в общ размер на 1292, 90 лв. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „в“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 1000 до 10 000 лв.-100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв., а именно 100 + 23, 43 лв., общо 123, 43 лв., а с ДДС е 148, 16 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е 148, 16 лв. и таксата, следва да бъде намалена до този размер. При този изход на спора се следват разноски за съдебното производство за държавна такса от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС, или общо 265 лв., платими от ответника по жалбата. Водим от гореизложеното, съдът