Решение № 11678 от 14.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 7008/2024 г.

Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН. Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, от М. К. И., ЕГН •••••••••• с искане налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу В. Д. Н., с адрес: гр. София, 1 Твърди се, че молителката и ответникът са живели във фактическо съпружеско съжителство. Той упражнявал системно физическо и психическо насилие спрямо молителката, изнасилвал я, най-често в нетрезво състояние. Децата й били заченати, но неприпознати от него. На 28.2.2024 г. около 19: 00 часа ответникът дошъл в жилището й, находящо се в гр. София, 1. Бил в нетрезво състояние. Започнал да вика на молителката защо е отишла в полицията и защо е дала неговото ЕГН. Детето Майда го попитала: „Ти откъде знаеш, нали не можеш да четеш?“ Ответникът се ядосал, взел нож и го постави на врата на Майда, заплашвайки, че ще я убие. По-голямата й сестра Ангелина го блъснала и той паднал, понеже беше пиян. Молителката М. И. взела ножа му от ръцете. Когато станал, той взел друг нож и го сложил на печката, за да изгори детето Майда, поставяйки горещ нож върху врата й. Молителката успяла да го взема и да предотвратя това. Всичко това станало в присъствието на други две деца, Емануил и Радостина. По допустимостта на молбата: Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е лице, за което се твърди, че е живяло във фактическо съжителство с молителката, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което молбата е допустима. По основателността: След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира молбата за неоснователна. Изложеното в сезиращата и уточнителните молби е доказателствено необосновано. Фактическите твърдения не се подкрепят дори от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е неконкретна, изложени са актове на ответника, които не са конкретизирани по време, място и начин на извършване, поради което е и негодна да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти. Ето защо молбата следва два бъде оставена без уважение, като бъде постановен отказ за издаване на заповед за защита от домашно насилие. По разноските: На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на молителя, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева. В полза на ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на отправено искане в този смисъл. Водим от горното съдът