Мотиви към Решение № 7 от 1.6.2021 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 194/2021 г.
Районен съд - Димитровград01.06.2021 г.докладчик Петър Владимиров Петров
Мотиви
производство доказателства и гласните такива по реда на чл. 378, ал.2 от НПК.
Правни изводи по въпросите в чл. 301, ал.1, т.1- 2 от НПК.
- Несъмнено се установи, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл. 63, ал.1, т.5 от НК - на 20.08.2019 г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешително държал аналог на високорискови наркотични вещества - листна маса с общо тегло 2, 93 гр., съдържаща веществото метил-2-{[1- (5- флуоропентил) - индол - 3- карбонил]амиво}- 3, 3- диметилбутаноат (5F-MDMB-PICA), представляващо фармакологичен аналог на “Хашишово масло” и на метамфетамин /’’Екстази”/, на стойност 3, 00 лв., като случаят е маловажен и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значенето на извършеното на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
- Безспорно е установено, че именно държи на посоченото време и място вещества, включени в Приложение №1 към чл. 3, т.1 от Наредба №293/27.10.2011 г., релевантна към чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите(ЗКВНВП), като забранени за приложение.
- Обвиняемият няма надлежно разрешително(лицензия) да държи тези вещества по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗКВНВП.
- Стойността на наркотичните вещества е определена законосъобразно по реда на Постановление №23/29.01.1998 г.- на стойност от 3, 00лв.
- С оглед количеството наркотични вещества и ниска стойност, случаят следва да се приеме за маловажен в контекста на чл. 354а, ал.5 от НК.
- Не са налице изискванията за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Количеството, макар и не голямо е извън стандарта – еднократна доза, поради което може да се приеме, че дори и да е за лични нужди, като размер е сравнително не малко, за да обоснове малозначителност. Добрите характеристични данни, проявеното саморазкаяние не са достатъчни, за приложение на чл. 9, ал.2 от НК.
- Престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
- Няма съмнение, че макар и непълнолетен е разбирал свойството и значенето на извършеното на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
За наказанието.
- За извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; състава на специалната норма не включва причинени от престъплението имуществени вреди, такива липсват.
- По тези причини съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност на посоченото основание за така извършеното от нея престъпление.
- Единственото възможно в този случай наказание, предвид и непълнолетието е ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез поставяне на диспозитива на настоящото решение на определеното за това място от Кмета на населеното място, където Х. С. Б. живее- гр. Любимец.
По конфискация и разноски.
- Съдът постанови отнемане предмета на престъплението листна маса с общо тегло 2, 93 гр., съдържаща веществото метил-2-{[1- (5- флуоропентил) - индол - 3- карбонил]амиво}- 3, 3- диметилбутаноат (5F-MDMB-PICA), представляващо фармакологичен аналог на “Хашишово масло” и на метамфетамин /’’Екстази”/в полза на Държавата.
- С оглед признаването на обвиняемият за виновен, той трябва да възстанови направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР- Хасково в размер на 618, 75 лева.
Мотивиран така, съдът постанови своето решение.
Съдия:
Цитирани разпоредби
15- чл. 63, ал. 1, т. 5 НК
- чл. 78 НК
- чл. 354, ал. 5
- чл. 354
- чл. 7, ал. 1 ЗКВНВП
- чл. 11, ал. 2 НК
- чл. 194 НК
- чл. 354, ал. 5 НК
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 378, ал. 2 НПК
- чл. 20, ал. 2
- чл. 3, т. 1
- чл. 3, ал. 2
- чл. 301, ал. 1, т. 1
- чл. 63