Решение № 465 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 54/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от З. Т. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], •••, •••, подадена срещу Решение № 1012-19-51#1 от 27.12.2024 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Разпореждане № 2113-19-1039#2 от 21.11.2024 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. В жалбата си оспорващата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: неправилен е изводът на административния орган, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69 от КСО, няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО; нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО; трудът по чл. 69 от КСО е от п. к.; неправилен е изводът на решаващия орган за наличие на разлика между зачетен труд п. к. и отработен труд при условията на п. к. труд; има ••• г., ••• м. и ••• д., като н. ••• к., н. е ••• г. и ••• м., и отговаря на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Позовава се на съдебна практика. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 69б, ал. 1 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото разноски. По жалбата е представен писмен отговор от административния орган, с изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че: за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО се изисква реално полагане на осигурителния стаж при условията на п. к. труд; оспорващата не е заемала длъжности и не е полагала труд, попадащ в някоя от хипотезите на чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и следователно не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО; неоснователно се претендира, че на основание чл. 17, ал. 2 от НПОС, при натрупан осигурителен стаж по чл. 69 може да се придобие право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО; оспорващата не е придобила право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради това, че не е навършила изискуемата възраст, а не защото не й достига осигурителен стаж, следователно редът по чл. 69б от КСО е неприложим за нея. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, претендира присъждане и на разноските, направени в производството пред ТП на НОИ – Сливен. Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна, поддържа представения по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за процесуално представителство пред съда, счита за недопустимо искането за присъждане на разноски за процесуално представителство пред административния орган. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление – Вх. № 2113-19-1039 от 05.08.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващата М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Към датата на подаване на заявлението, оспорващата е на в. •••г. и ••• м. С Разпореждане № 2113-19-1039#2 от 21.11.2024 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващата е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е приело, че: към датата на заявлението – 05.08.2024 г., оспорващата е с н. в. ••• г. и ••• м.; зачетен е осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО ••• г. ••• м. и ••• д.; заявителката не отговаря на условията на чл. 69 ал. 2 от КСО и не може да се възползва от възможността, която дава чл. 18, ал. 4 от НПОС, защото има над 27 години осигурителен стаж, но няма навършена възраст 54 години и 2 месеца. Разпореждането е обжалвано от М. по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-51#1 от 27.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че: за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО от 1 януари 2024 г., изискуемата възраст е 54 години и 2 месеца за жените и за мъжете, и общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като д. с. по посочените в разпоредбата специални закони; условие за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 1 януари 2024 г. е ••• г. и ••• м. за жените; изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б са съществено различни, като на първо място задължително се изисква реално полагане на осигурителния стаж при условията на п. к. труд; видно от чл. 1 от НКТП, служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО, не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от п. к.; изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст; оспорващата има изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, но след като няма минимално изискуемата възраст, пенсионният орган правилно е отказал да приложи за нея чл. 69б от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, е съобщено на оспорващата на 03.01.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощата на 08.01.2025 г. С издаденото от пенсионния орган разпореждане, на М. е зачетен осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО ••• г. ••• м. и ••• д., придобит като д. с. в с. на ГД „И. на н.”. С оглед на изложеното, не е спорно между страните по делото, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия, оспорващата, която към тази дата е с н. в. ••• г. и ••• м., има осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО от ••• г. ••• м. и ••• д. – като д. с. по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Не е спорно между страните и че оспорващата не отговаря на изискването на чл. 69, ал. 2 от КСО за навършена възраст от 54 години и 2 месеца. Основният спорен въпрос между страните е отговаря ли оспорващата на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е издадено при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения: От 01.01.2024 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за д. с. по ЗИНЗС се придобива при навършване на възраст 54 години и 2 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като д. с. по посочените в разпоредбата специални закони. Оспорващата има изискуемия осигурителен стаж, но не е навършила възрастта по чл. 69, ал. 2 от КСО, поради което няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, от 01.01.2024 г., жените, които са работили 10 години при условията на п. к. труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст ••• г. и ••• м. и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Следователно, посочената норма изисква кумулативно наличието на три предпоставки, като условие за придобиване на правото на пенсия: 10 години осигурителен стаж от п. к. труд, минимална възраст – ••• г. и ••• м., и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за п. к. труд, какъвто несъмнено по силата на закона се явява положеният такъв от З. М. като д. с. в ГД „И. на н.”. От разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС може да се направи извод, че осигурителният стаж на лицата по чл. 69б от КСО се „зачита”, а не се „приравнява” на п. к. труд при пенсиониране, следователно трудът по чл. 69 от КСО е от п. к., а не от друг вид категория. Не съществува изрична правна норма, обективираща разлика между „зачетен” труд п. к. /чл. 69, ал. 2 от КСО/ и „отработен” при условията на п. к. труд /чл. 69б, ал. 1 от КСО/. Не се споделя и направеното от административния орган стеснително тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО като приложим само за дейностите и професиите от п. к. труд, посочени в НКТП. В разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е посочено, че лицата, които са работили 10 години при условията на п. к. труд, имат право на ранно пенсиониране. За оспорващата М. са налице предвидените в чл. 69б, ал. 1 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 05.08.2024 г., М. е на в. ••• г. и ••• м., и следователно има изискуемата от разпоредбата навършена възраст. За оспорващата са налице и другите две кумулативно предвидени в чл. 69б, ал. 1 от КСО условия: продължителност от 10 години работа при условията на п. к. труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94 /при съобразяване с правилото на чл. 104, ал. 4 от КСО, съгласно което осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория/. В чл. 18, ал. 4 от НПОС е предвидено, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Но тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО, поради което, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, следва да се приложат нормите на КСО, като нормативен акт от по-висока от наредбата степен. В практиката на Върховния административен съд е обсъждано мястото и значението на нормата от вторична правна уредба, дадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС /напр. с Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI отд., Решение № 2259/18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд.), като е прието, че институтите на чл. 69 и чл. 69б от КСО не са в условията на обуславящ/обусловен, и за придобиване право на пенсия от лица, работещи при условията на п. к. труд /чл. 69б, ал. 1 от КСО/, е без значение обстоятелството дали същите са и д. с. по ЗИНЗС, които не са достигнали изискуемата се възраст /но не и осигурителен стаж/ за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. При наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант. Привилегията, създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО, не създава пречка лицата, поначало отговарящи на условията на чл. 69б от КСО, какъвто е разглежданият случай, да се пенсионират по този преференциален ред. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и като норма от подзаконов нормативен акт не може да преустанови действието на норми от по висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО, а освен това е в противоречие с тях, тъй като въвежда различни правила от предвидените в нормите на КСО. В изложения смисъл е и непротиворечивата съдебна практика - Решение № 1468 от 18.02.2025 г. по адм. дело № 10885/2024 г. на ВАС; Решение № 562 от 22.01.2025 г. по адм. дело № 11098/2024 на ВАС; Решение № 13432 от 10.12.2024 г. по адм. дело № 5649/2024 г. на ВАС. От изложеното следва, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон, тъй като на оспорващата не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличие на предвидените в чл. 69б, ал. 1 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия. По изложените съображения, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да се изпрати като преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, за ново произнасяне по заявлението на З. Т. М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед мотивите на съда за наличие на предвидените в чл. 69б, ал. 1 от КСО условия за придобиване на право на пенсия от М.. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на разноските, направени в съдебното производство, е основателна, поради което ТП на НОИ – Сливен, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, и 1000 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно. Претенцията на оспорващата за присъждане на разноски в размер на 1000 лева, направени в производството пред административния орган, следва да бъде оставена без уважение. Направените разходи в производството по обжалване по административен ред, включително за адвокатска защита, не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК. Приложимите процесуални закони не предвиждат възможност с акт на съда да се присъждат разноски, сторени извън производството, в който този акт е постановен, включително и разноски, свързани с административното оспорване на административен акт, като възстановяването на последните би могло да се търси по реда на гражданското съдопроизводство. С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен