Решение № 52 от 22.3.2024 г. на Районен съд - Разлог по дело № 589/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от П.С.М., ЕГН•, с адрес в с.Б, о.Р., у.„Г.Д.“№26, чрез адв. И.Д., срещу НП №2010200211 от 15.06.2020 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Жалбоподателят по делото оспорва атакуваното НП, като моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че не е осъществил адм. нарушение по ЗГ, като обстоятелствата, отразени в НП не отговарят на действителното фактическо положение. Навежда доводи за съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които до незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП като цяло. Процесуалният представител на РДГ-Б. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното НП като законосъобразно. РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното: На 04.03.2020 г. в 13.00 ч. било установено, че лицето П.С.М. транспортира с джип Н.Т., с peг. №•, на изхода на г.Р., о.Р., 0, 55 куб. м. иглолистна дървесина от бял бор - ОЗМ с дължина 1, 20 м., немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка. Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №0404543/04.03.2020 г. Жалбоподателят е присъствал при изземването на дървесината. Съставена била и разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЗДП №6000662/04.03.2020 г. На жалбоподателя бил съставен Акт серия О №033189/30.04.2020 г. за констатиране на адм. нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, за транспортиране на 1 куб.м. игл. дървесина бял бор ОЗМ, с дължина 1, 30 см. Актът бил подписан от жалбоподателя, като същият обяснил, че не е съгласен с изложеното в акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите И.К., В.Д., К.Л., Л.Х. и Й.Я. от приложените по делото писмени доказателства. За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта. Тъй като гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите, са единни и непротиворечиви, като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията им, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. От друга страна твърденията на свидетелите относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставените АУАН и КП. Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК, писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В хода на същата съдът констатира следното: В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, длъжностно лице - служител в ДГС, заемащ длъжност за която се изисква лесовъдско образование, и съгласно нормата на чл.201, ал.1 от същия закон, според която служителите в ИАГ и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 ЗГ, НП се издава от оправомощени от министъра на ЗХ - длъжностни лица от РДГ. В процесното НП е цитирана Заповед №РД-49- 199/16.09.2011 г. на министъра на ЗХ, с която НО е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АНПреписка и е видно, че с нея се дават правомощия на директорите на РДГ да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице. Съдът установи, че в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. АУАН е съставен в рамките на предвидения с чл.34 от ЗАНН, едногодишен срок от извършване на нарушението, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, а самото НП също е издадено в рамките на отразения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, 6- месечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за извършеното нарушение. Актът е съставен от свидетел на констатиране на твърдяното нарушение в присъствие на друг такъв свидетел, съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. След съставянето на АУАН същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Свидетелите са категорични, че малко след констатиране на нарушението в присъствието на жалбоподателя са съставили КП и два броя актове, като този за нарушението, предмет на настоящето производство е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено адм. нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, която норма въвежда забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. В тази вр. основните доводи на жалбоподателя е за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на НП, поради неточно посочване на мястото на извършване на нарушението и разминаване в пространствено-количественото описание на транспортираната дървесина в АУАН (1 куб.м.) и посочената в НП (0.55 куб.м.). В тази насока съдът е длъжен да отбележи, че по посочения въпрос касационната инстанция по кнахд №386/2022 г. по описа на Бл.АС се е произнесла с решение №1897/14.11.2022 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Рг и мотивите по което са задължителни за настоящия съдебен състав разглеждащ делото след връщането му относно правилното приложение на процесуалния закон. Съдът съобразявайки задължителните указания дадени от касационната инстанция, приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно неточното посочване в НП на мястото на извършване на нарушението. В атакуваното НП, същото е достатъчно индивидуализирано като място на извършване на нарушението е посочено „Изхода на г.Р.“. Описанието е достатъчно да се прецени териториалната компетентност на контролните и НО. От друга страна не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя, доколкото от така направеното описание е ясно, че нарушението е установено на изхода на г.Р. Мястото на извършване на нарушението се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. св. Д., св. К., св. Л., св. Х., които в показанията си сочат, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил спрян за проверка на изхода на г.Р. в посока с.Б. По отношение твърдяното разминаване между количеството дървесина в АУАН (1 куб.м.) и в НП (0.55 куб. м.) и неточност с 10 см. в дължината на описания ОЗМ, съдът приема, че тези разлики сами по себе си не са основание да се приеме, че възпрепятстват възможността за защита на наказаното лице. Следва да бъде посочено, че количеството дървесина в конкретния случай, се установява от приложения констативен протокол от 04.03.2020 г., с който същата е иззета и е установено че е 1 м³ пр.-1 пространствен куб. м. Същото количество дървесина е отразено и в приложената към преписката разписка за отговорно пазене, като дървесината е описана като „1 м³ пр. дървесина с дължина 1.20 – 0.55 м³, но плътен куб. м“. При тези данни и съобразявайки задължителните указания с горецитираното решение на касационната инстанция относно приложението на материалния закон и доколкото се касае до благоприятен за наказаното лице пропуск при описание на количеството транспортирана дървесина в НП – 0.55 куб.м., при което не е отбелязан в каква горскостопанска единица е обемът й, респ. следва да се приеме, че посочения пропуск не е от такова естество, което да ограничава правото на защита до такава степен, че да води до отмяна на атакуваното НП. Описанието на деянието позволява правната му квалификация по законовия текст на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ и съдържа всички съставомерни признаци за ангажиране отговорността на жалбоподателя. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН, е неоснователно. В хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно, а довода за незаконосъобразност е неоснователен. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че е правилно. При така направените фактически констатации, съдът счита че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя за извършено от него адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ забранява се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна, безспорно се установи, че при извършена проверка на 04.03.2020 г. в 13.00 ч. било установено, че лицето П.С.М. транспортира с джип Н.Т. с peг. №• на изхода на г.Р., о.Р., 0, 55 куб. м. иглолистна дървесина от бял бор - ОЗМ с дължина 1, 20 м., немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели констатирали нарушението – И.К. и В.Д. – горски инспектори при РДГ-Б., чиито фактически констатации са материализирали в констативен протокол. Показанията се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредити изцяло. От субективна страна, в качеството на физическо лице, жалбоподателят е бил длъжен да знае задължения си по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, които в конкретния казус виновно и съзнателно е нарушил. Същият е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. По приложението на чл.28 от ЗАНН. НП се издава, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл.11 последната препраща към общата част на НК. В настоящата хипотеза не е налице маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид обществената опасност на този род нарушения, която е висока и начинът на извършеното от жалбоподателя нарушение, който не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния начин на извършване на другите нарушения от този вид. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, и чл.266, ал.1 от ЗГ, АНО е наложил на жалбоподателя адм. наказание "Глоба" от 300, 00 лева. Съгласно законовия текст, в редакцията към момента на установяване на нарушението наказва се с глоба от 50.00 до 3000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, ФЛ което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съдът намери, че при индивидуализация на наказанието, АНО не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието "Глоба" от 300, 00 лева, като не е отчел правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, данните за липса на други нарушения от жалбоподателя. Съдът приема, че с оглед на личността на дееца – липсват данни да е извършил други нарушения по ЗГ се следва наказателната репресия съобразно нейната справедливост да се изрази в налагането на Глоба от 60.00 лева, като се има предвид, че това е около минимума на предвидената нак. адм. санкция, която е от 50.00 до 3000.00 лева, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗГ, в редакцията към датата на установяване на нарушението. Съдът намира, че с така определения размер на наказанието "глоба" ще бъдат постигнати успешно целите на този вид наказания, визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя към спазване на установения правен ред, както и спрямо всички други граждани склонни към подобни нарушения. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът