Решение № 1 от 5.1.2021 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3120/2020 г.

Производството е с правно основание на чл.145 и сл. Административно- процесуалния кодекс във връзка с §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на М. П. М. и Д.П.К. против Заповед №10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на Комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714 от 09.10.2018г. на основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е признато на Г. И. Г. правото да придобие собствеността върху имот № 330.253 с площ от 500 кв.м. в м. „Юнаците“ в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.755, землищна граница, имот № 330.791 и имот № 330.657. Жалбоподателите счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като подробни съображения излагат в жалбата си. Молят съда да постанови решение, с което да отмени заповед №10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора като незаконосъобразна. Претендират направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата. Заинтересованото лице Г. И. Г. взема становище, че оспорва жалбата, като подробни съображения излага в представен по делото писмен отговор. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното удостоверение №695 от 08.11.1988г. за предоставяне право на ползване се установява, че ОбНС Ст.Загора в изпълнение на Постановление №11 на МС от 02.03.1982г. и решение №138 от 31.10.1988г. на ИК предоставя право на ползване на Г. И. Г. върху нива с площ 0, 5 дка, находяща се е в землището на гр.Ст.Загора, м.“Юнаците“, при граници: А.А., блок на АПК и път, която може да се използва за трайни насаждения. Със заявление вх.№0905063 от 02.06.1992г. Г. И. Г. е направил искане на основание §4 от ЗСПЗЗ във вр. с §5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване по отношение на описания по- горе имот да се превърне в право на собственост. В заявлението е посочено, че имотът представлява лозе, овощни дръвчета и има застроена сграда с площ 24 кв.м. От протокол от 01.11.2018г. на комисията назначена със заповед №10-00- 1714/09.10.2018г. е видно, че комисията е взела решение, че са налице условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за трансформиране правото на ползване в право на собственост по отношение искането на Г. И. Г. – към момента на подаване на заявлението имотът е представлявал лозе, овощна градина; има сезонна постройка без строително разрешение. Комисията е предложила на Кмета на Община Ст.Загора да издаде заповед, с която да признае по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на Г. И. Г. да придобие собствеността върху ползвания имот №253 с площ 500 кв.м., м.“Юнаците“, землище с.Малка Верея. Със заповед № 10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62 ал.З от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на Комисия, назначена със Заповед №10-00-1714 от 09.10.2018г. на основание §62 ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на Г. И. Г. е признато правото да придобие собствеността върху имот № 330.253 с площ от 500 кв.м. в м. „Юнаците“ в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.755, землищна граница, имот № 330.791 и имот № 330.657. От представеното решение №25261 от 10.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора е видно, че със същото е възстановено правото на собственост на П.М.К. в съществуващи (възстановими) стари граници на следните имоти: нива от 6, 500 дка, находяща се в землището на с.Малка Верея, м.“Джене дере“, нива от 7, 000 дка, находяща се в терен по §4 на с.Малка Верея в м.“Бобоолу“, лозе от 3, 000 дка, находящо се в терен по §4 на с.Малка Верея в м.“Бобоолу“, овощна градина от 2, 000 дка, находяща се в терен по §4 на с.Малка Верея в м.“Бобоолу“. От представеното удостоверение за наследници №3542/21.07.2020г. е видно, че П.М.К., б.ж. на гр.Ст.Загора е починал на 16.07.2017г., като за свои наследници е оставил синовете си М. П. М. и Д. П. К. – жалбоподатели по делото. За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно е видно, че в момента има изработен неодобрен План на новообразуваните имоти за землище с.Малка Верея, местността „Бащиното“ – „Бобоолу“ /“Юнаците“, като органите изготвили документацията по неодобрения план на новообразуваните имоти приемат, че м. „Бащиното“, „Бобоолу“ и „Юнаците“ преливат една в друга, като „главна“ е „Бобоолу“; съгласно изготвената комбинирана скица процесния имот 330.253 заема югоизточната част с площ 500 кв.м. от бивш имот 830.73 с площ 7 000кв.м., записан на П.М.К.. Вещото лице сочи, че ползвателят Г. И. Г. е ползвал площ 828 кв.м. при предоставени му 500кв.м.; разширението е в северна посока. В момента северните части на двете площи са лозово насаждение на около 40 години, обтегнато на тел чрез бетонови колове, което е в края на плододаването си; констатират се извадени складирани кютюци. В средната част на ползвания имот са констатирани обработени площи за зеленчуци, а в южната част са ситуирани кайсия на около 30г., две череши на около 30г. и две кайсии на около 20г., като становището на вещото лице е, че в момента имота е в много добро агротехническо състояние. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в процесния имот е налице сграден фон, състоящ се от жилищна сграда от 23 кв.м., външен склад от 15 кв.м. и навес на север от 6 кв.м.; конструкцията на жилищната сграда е от бетонови блокчета, а на външния склад и навеса – тухлена. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към момента на предоставяне на процесния имот на Г. И. Г. през 1988г. в същия имало лозе и няколко овощни дръвчета. Семейството на Георгиев изкоренило няколко реда от лозовите насаждения и през 1989г. започнало изграждането на къща с бетонова основа и тухли, която била готова през 1990г., съответно електроснабдена и водоснабдена чрез сонда. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. За да се трансформира правото на ползване в право на собственост в хипотезите на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1.) Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2.) Ползвателите да са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; Имотът да представлява лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът в хипотезата §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3.) Да е подадено заявление в определените от закона срокове. От събраните по делото доказателства се установи наличието на първата и третата предпоставки идентични по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост - правото на ползване по отношение процесния имот е предоставено на Г. И. Г. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Втората предпоставка за пораждане на правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е върху земята да е построена сграда до 1 март 1991г. В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице ведно с уточненията в съдебно заседание безспорно се установи, че в процесния имот е построена жилищна сграда, завършена през 1990г. с площ около 24 кв.м., изградена от бетонови блокчета, електрифицирана и водоснабдена. По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че по отношение сградата в процесния имот не са налице строителни книжа. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2 от 13.09.2011г. на ВКС по т.д. №2/2011г., ОСГК, построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/. В мотивите на решението се сочи, че последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а, при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към въпроса за законността на построеното, каквото изискване законът в настоящата хипотеза не поставя. С оглед на изложеното съдът намира, че е налице и втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху предоставения за ползване имот. В мотивите на обжалваната заповед се сочи наличието и на друго основание за уважаване на заявлението на Г. И. Г. за трансформиране на право на ползване в право на собственост, а именно наличието на лозе и овощна градина към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността. От показанията на разпитаните свидетели и заключението на назначената експертиза безспорно се установява наличието на около 40 годишни лозови насаждения и на няколко овощни дървета на около 30 години – кайсия и череши. С оглед на това съдът намира, че по делото се установи наличието на другата изискуема от закона кумулативна предпоставка по §4б /посочена като основание само в мотивите на обжалваната заповед/, а именно – земята, върху която е предоставено правото на ползване да представлява лози или овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за трансформиране правото на ползване в право на собственост, т.е. към 1992г. Предвид гореизложеното съдът намира, че заповед № 10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е законосъобразна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви, съдът