Решение № 13 от 24.1.2023 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 466/2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. В. Д. М. с ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес с.С., обл.С., ул.”•••” ••, чрез адв.С. С. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №•••/•••г. издадено от Директора на ОДБХ- С. област, с което за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици. В съдебно заседание В. Д. М. се представлява от адв.С., който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, като претендира за заплащане на направените от жалбоподателя разноски. Въззивната организация – ОДБХ- С. област, чрез пълномощника си гл. юрк. Юрий Манолов в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства. Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №••• година; пощенски плик; разписка на Еконт; известие за доставяне; констативен протокол от ••• г.; покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение; Заповед №•••г.; Заповед №•••г.; Заповед №•••г и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Б. П.– актосъставител, на длъжност “главен инспектор КХ” при ОДБХ – С. област и Г. С. Г. - “главен инспектор КХ” при ОДБХ – С. област, се установява следната фактическа обстановка: На •••г. свидетелите В. Б. П. и Г. С. Г., и двамата на длъжност “главен инспектор КХ” при ОДБХ – С. област извършили проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в с.С., обл.С., ул.”•••” ••. Проверяваният обект се стопанисвал от „•••” ЕООД – с.С., обл.С. с управител – жалбоподателя - В. Д. М.. Тогава, в присъствието на М., свидетелите П. и Г. установили, че в магазина се извършва търговия с храни с изтекъл срок на годност: млечна напитка „•••“ – 2бр. по 0.500л., с надпис най-добро до 11.02.22г.; млечно кисел десерт „•••“ – 2бр. по 0.200л. с надпис използвай преди 04.03.22г.; йогурт Том и Джери – 140гр. с надпис използвай преди 01.03.22г. На 15.03.22г., в гр.Б. св П., в присъствието на св.Г. съставила АУАН № •••г. на М. за това, че извършва търговия на хранителни продукти с с изтекъл срок на годност. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.4, ал.1 от ЗХ. Актът бил предявен на М. за запознаване със съдържанието и за подпис, и той го подписал. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №•••/•••г на Директора на ОБДХ- С. област. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съдът намира, че необосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя В. Д. М., т.е в случая на същия неправилно му е била вменена административна отговорност като физическо лице, за това че в горепосочения търговски обект се извършва търговия на хранителни продукти с изтекъл срок на годност. По делото е безспорно, че търговската дейност в горецитирания обект се е извършвала от „•••” ЕООД – с.С., обл.С., и респ. М. не е осъществявал търговска дейност в качеството си на физическо лице. Тъй като магазина, обект на проверката от св.П. и св. Г. се е стопанисвал от търговското дружество „•••” ЕООД – с.С., обл.С., то и административно - наказателната отговорност би следвало да е била насочена към него, а не към физическото лице, което го представлява - М.. В случая изброените по-горе хранителни продукти с изтекъл срок на годност не са предлагани за продажба от физическото лице М., а това е било част от търговската дейност на „•••” ЕООД – с.С., обл.С. и именно това дружество, като юридическо лице е следвало да е субект на административно- наказателната отговорност предвид на констатираното нарушение по чл.4, ал.1 ЗХ. С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че В. Д. М. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.4, ал.1 от ЗХ и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно. Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на В. Д. М. с ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес с.С., обл.С., ул.”•••” •• се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 380, 00 лв. Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 380, 00 лв. в полза на адв.С. С. от САК. Предвид гореизложеното, ОДБХ- София област следва да заплати на В. Д. М. с ЕГН••••••••••, с поС.ен адрес с.С., обл.С., ул.”•••” •• разноски в размер на 380, 00 лв. /триста и осемдесет лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 466/2022г. пред Районен съд Б.. Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от ЗАНН, съдът