Решение № 23835 от 18.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8980/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3511/29.07.2024 г. на СРС, по анд. 8701/2023 г., НО, 147-ми състав. ОСЪЖДА Б. Я. Я. да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производство е по чл.208 – чл.228 АПК вр. чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Б. Я. Я., срещу решение № 3511/29.07.2024 г. на СРС, по анд. 8701/2023 г., НО, 147-ми състав, с което е потвърдено НП № 23 – 4332 - 003161/07.03.2024 г. издаден от началник сектор към Столичната дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104А от с.з. Касаторът оспорва решението като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалноправните и процесуалните разпоредби. Счита, че са нарушение разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Искането до съда е за отмяна на решението на СРС и отмяна на НП. Алтернативно моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В съдебно заседание пред Административен съд София–град касаторът, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от 23.10.2024 г. от адв. П., с която излага становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за адвокатското възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, XXV касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в Софийски районен съд от надлежна страна в законоустановения срок в изпълнение на разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК, поради което същата е процесуално допустима. Според задължителните за тази инстанция съгласно чл.220 АПК вр. чл.63в ЗАНН.Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютна погасителна давност за административно-наказателно преследване. Въззивният съд, след обсъждане на събраните доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 13.02.2023 г., около 16: 19 часа, Б. Я. Я., в [населено място] на ул. Ч. М.“ се е придвижвал с личния си лек автомобил, „В.“ ХЦ, с ДК [рег.номер на МПС], с посока на движение от [улица]към [улица]и срещу № 15, било установено, че по време на движение водачът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. За констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз основа на него било издадено наказателно постановление № 23 – 4332 - 003161/07.03.2024 г. издаден от началник сектор към Столичната дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104А от с.з. За да потвърди НП, СРС е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на НП. Приел е, че посоченото нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на нарушителя. Решението е правилно. В хода на административно -наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, безспорно се установява, че посоченото в АУАН и в НП административно нарушение е било налице. Според чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”. Спрямо действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, административният орган е определил размера на административното наказание, в размер на 50 лева, настоящата инстанция, счита същата за правилно определена, тъй като е с фиксиран размер. От данните по делото не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касационния жалбоподател не е оборена тази доказателствена сила на акта. Моторното превозно средство, е било в движение и водачът му – Б. Я. Я. в процесния автомобил е ползвал мобилно устройство, без необходимото устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В случая, правилно въззивният съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че следва да потвърди НП с цел да се осъществят функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция. Съдът намира, че санкционната норма е приложена правилно, наложената санкция е във фиксиран размер, поради което на административнонаказващия орган не е предоставено правото да преценява размера ѝ. Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изхода на спора Б. Я. следва да заплати на ответника, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с чл. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание на изложеното съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно постановено, и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, XXV-ти касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3511/29.07.2024 г. на СРС, по анд. 8701/2023 г., НО, 147-ми състав. ОСЪЖДА Б. Я. Я. да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш И: