РЕШЕНИЕ

№ 2964

гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330106283 по описа за 2024 година Ищците Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР – Пловдив са предявили срещу „Макси Грива“ ООД по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да опразни и да предаде на ищците – наемодатели държането на част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ ••• кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. и е предоставен за управление на ОД на МВР – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че след проведена тръжна процедура бил сключен Договор за наем с peг. № •••••/12.11.2018 г. между Министерство на вътрешните работи и „Макси грива“ ООД за част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ ••• кв.м, с предназначение – търговски обект. Посочва се, че процесният имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. и същият е предоставен за управление на ОД на МВР – Пловдив. Поддържа се, че договорът за наем от 12.11.2018 г. бил сключен за срок от пет години, а в чл. 4 от същия била уговорена наемна цена в размер от 880 лева без включен ДДС. С Анекс peг. № •••••/23.01.2023 г. към договора за наем и на основание чл. 6, ал. 1 от същия, считано от дата 12.11.2022 г., наемната цена била актуализирана съобразно инфлационния индекс, като била определена в размер на 1028, 72 лева без включен ДДС. Твърди се, че срокът на процесния договор е изтекъл на дата 12.11.2023 г., поради което на ответника – наемател била връчена покана с рег. № 317000- 19824/13.11.2023 г. за освобождаване на имота. Същият бил посетен на 30.11.2023 г. от комисия, назначена със заповед на директор ОД на МВР – Пловдив, с оглед приемането му, но имотът не бил освободен от наемателя. Неосвобождаването на обекта от страна на ответника наложило връчване на втора покана на дата 13.03.2024 г., която била получена от ••• на ответното дружество Б.Г.-М.. Поддържа се, че и към момента на подаване на исковата молба ответникът – наемател отказва да освободи гореописания имот, поради което се предявява исковата претенция. Претендират се направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Макси Грива“ ООД. Не се оспорва фактът, че вследствие на тръжна процедура между Министерство на вътрешните работи и ответното дружество е сключен договор за наем с peг. № •••••/12.11.2018 г. за част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ от ••• кв.м, както и че наемното правоотношение е възникнало за срок от пет години, считано от датата на сключване на договора. Твърди се, че към момента на актуването на имота с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г., същият представлява четири броя гаражи с обща площ 80 кв.м., построени през 1978 г., като по силата на същия акт за държавна собственост, имотът се предоставя за управление и стопанисване от Районно полицейско управление – А. на основание Разпореждане на МС № 1717/08.09.1961 г. В резултат на реализиран инвестиционен проект с обект „Изграждане и възстановяване на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ в УПИ ••• – РУ на МВР, кв. •••, град А.“ с инвеститор „Макси Грива“ ООД, на мястото на четирите рушащи се гаража, които били съборени, била построена едноетажна сграда с нова електрическа и ВиК инсталация, със складови помещения и обща използваема площ от ••• кв.м. Посочва се, че предназначението на обекта е за магазин за месо, който се състои от търговско помещение, две камери за съхранение на месо и месни заготовки, последните с технически спецификации, които отговарят изцяло на особеностите на обекта, в който са разположени, съблекалня за персонала и офис помещение. Освен новата електрическа и ВиК инсталация били изградени отоплителна и охлаждаща система, видеонаблюдение, както и положено подово покритие от гранитогрес. Процесът по изграждане на едноетажната сграда със складови помещения и търговска площ на мястото на четирите рушащи се гаража, реализиран от ответното дружество, завършил с окончателен доклад на строителен надзор № •••/28.11.2008 г., последван от Разрешение за ползване на строеж № •••/12.12.2008 г. Твърди се, че от тогава до момента на подаване на писмения отговор, новоизграденият обект се ползва от ответника с конкретна и специфична търговска цел, по силата на договори за наем, последният сключен на 12.11.2018 г. за срок от пет години. Според ответника, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, съобразно която собственикът на земята става собственик на постройката, което обосновава собствеността на държавата и върху новоизградения обект, представляващ едноетажна сграда със складови помещение, в качеството й на собственик на поземления имот. С оглед изложеното счита, че надлежен ищец по предявения иск следва да е държавата, чието процесуално представителство е уредено в закона. Поддържа, че нито Министерство на вътрешните работи, нито ОД на МВР – Пловдив разполага с надлежна процесуална легитимация за предявяване на иска, което счита за недопустимо, доколкото държавата следва да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. На следващо място се излагат съображения за неоснователност на иска, доколкото Министерство на вътрешните работи и ОД на МВР – Пловдив не са собственици на процесния имот и не са оправомощени да представляват държавата като собственик на имота, за да инициират настоящото производство. Твърди се, че в случая не е налице валидна облигационна връзка между ищците и ответника по силата на сключен договор за наем. Поддържа се, че сключеният от Министерство на вътрешните работи като наемодател договор за наем е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от Закона за държавната собственост и не поражда правно действие, съответно не може да бъде прекратен. С оглед обстоятелството, че счита сключения договор за наем за нищожен, ответникът сочи, че владее построената от него сграда, като се позовава на чл. 69 от Закона за собствеността. Поддържа, че дори да се приеме, че не е добросъвестен владелец и няма правата по чл. 72 ЗС, то по силата на чл. 74 ЗС, доколкото собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72 ЗС. Предвид това е направено възражение за право на задържане на вещта до заплащане на подобренията и направените разноски за нейното създаване като подобрение и съответно за запазването на същата. Според ответника, изложеното представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Изложени са подробни съображения за това, че е налице правно основание ответното дружество да държи процесния обект. Твърди се и че с предявяването на иска се злоупотребява с право, като целеният резултат не съответства на вложените усилия от страна на ответника по изграждането и разработването на процесния обект. Поддържа се, че ако така предявеният иск бъде уважен, това ще засегне търговската дейност на ответното дружество, което ще доведе до имуществени вреди, както и негативно влияние в правната сфера на заетите при търговеца работници и служители, а последното ще доведе до накърняване на конституционно закрепеното право на свободна стопанска инициатива и гаранция за инвестициите на юридическите и физическите лица. Предвид изложените съображения е направено искане за отхвърляне на предявената претенция. Претендират се направените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Акт за държавна собственост № ••• – МВР, съставен на 03.12.1997 г. по реда на чл. 70, ал. 2 ЗДС от служба МТОСО- МВР-ДИ, с който е актуван като публична държавна собственост недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. „Р.О.“, представляващ масивна административна сграда на три етажа и четири броя масивни гаражи, построени през 1978 г. В акта е посочено, че имотът се стопанисва и управлява от Районно полицейско управление – гр. А. въз основа на Разпореждане на МС № 1717/08.08.1961 г. В доказателствената съвкупност по делото се съдържа извадка от Инвестиционен проект за възстановяване и изграждане на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ в УПИ ••• – РУ на МВР, кв. ••• по плана на гр. А. с възложител „Макси Грива“ ООД за ОД Полиция Пловдив. Видно от представените обяснителни записки към части „конструктивна“, „архитектурна“, „електротехническа“ и „ВиК“ проектът е предвиждал ремонт и преустройство на съществуващите в имота гаражи в магазин за месо. Видно от приложеното Разрешение за ползване № •••/12.12.2008 г., издадено от Дирекция МТОСО – МВР, е разрешено ползването на строеж:

„Възстановяване и изграждане на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ“ - УПИ ••• – РУ МВР, кв. •••, А., с местонахождение гр. А., ПИ •••••, с възложител: Областна дирекция на МВР – Пловдив.

От приетия като писмено доказателство Договор за наем с peг. № •••••/12.11.2018 г. се установява, че е сключен между Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощник – Директора на ОД на МВР – Пловдив, като наемодател, и ответното дружество „Макси Грива“ ООД, в качеството на наемател. Предмет на договора е част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., актуван с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г., представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с поземлен идентификатор •••••, с обща нетна площ от ••• кв.м. Договорът е сключен за срок от пет години, като е уговорено, че влиза в сила от датата на сключването му.

Видно от Анекс от 23.01.2023 г. към договор за наем № •••••/12.11.2018 г., сключен между Министерство на вътрешните работи и „Макси Грива“ ООД, страните са договорили, че считано от 12.11.2022 г. наемната цена се актуализира съобразно инфлационния индекс, като е уговорената наемна цена в размер от 1028, 72 лева без включен ДДС.

Представена е покана с рег. № •••••/13.11.2023 г. от Министерство на вътрешните работи, чрез Областна дирекция на МВР, до ответника „Макси Грива“ ООД, получена лично от ••• на 13.11.2023 г. съобразно направеното отбелязване, с която дружеството е поканено с оглед изтичане срока на действие на договор за наем № •••••/12.11.2018 г., в срок до 27.11.2023 г. да предаде имота с приемо-предавателен протокол. Със Заповед № 317з-12662 от 13.11.2023 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив е назначена специална комисия, която да приеме имота, предмет на процесния договор за наем.

Видно от протокол рег. № 5750р-3150 от 30.11.2023 г. на същата дата комисията е посетила имота, но е констатирала, че не е освободен в предоставения с поканата срок от наемателя, който отказвал да стори това. С нова покана с рег. № •••••/07.03.2024 г., получена лично от ••• на ответното дружество, Министерство на вътрешните работи, чрез Областна дирекция на МВР, е отправило ново искане за освобождаване на наетия имот с предупреждение, че в противен случай ще бъдат предприети действия по съдебен ред.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

По допустимостта на предявения иск: Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът следи служебно, както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. В конкретния случай по делото са представени доказателства, от които се установява, че с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. е актуван като публична държавна собственост имот, представляващ масивна административна сграда на три етажа и четири броя масивни гаражи, част от който, след извършено преустройство, е обектът, който е предмет на Договор за наем с peг. № •••••/12.11.2018 г. Посоченият акт е съставен от служба МТОСО – МВР по реда на чл. 70, ал. 2 ЗДС, съобразно който, в актуалната редакция към ДВ, бр. 55 от 11.07.1997 г., актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба „Държавна собственост“ на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Съгласно чл. 114 ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното, което в случая налага извода, че представеният Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. е достатъчен, за да се счете, че на Министерство на вътрешните работи е предоставено от Държавата правото да ползва, стопанисва и управлява процесния имот по установения за това ред. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 12 ППЗДС, следва да се приеме, че Министерство на вътрешните работи се явява процесуален субституент на Държавата и притежава активна процесуална легитимация да предяви процесната искова претенция (в този смисъл – Решение № 308 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7585/2013 г., по описа на ВКС, IV г. о.). С оглед изложеното направените от ответника възражения за липсата на легитимация и ненадлежно представляване на Държавата, чрез Министерство на вътрешните работи, се явяват неоснователни.

Предвид факта, че Министерство на вътрешните работи, в структурата на което попада и РПУ – А., се легитимира като лице, на което е предоставен за управление имот – публична държавна собственост, както и предвид факта, че наемните правоотношения по процесния договор са възникнали въз основа на проведен търг по ЗДС и ППЗДС, съдът намира, че Областна дирекция на МВР – Пловдив не притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Поради изложеното и доколкото процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, то производството по делото следва да се прекрати като недопустимо в частта, с която се претендира осъждане на ответника да опразни и да предаде на ОД на МВР – Пловдив държането на част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ ••• кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. Предмет на разглеждане по същество е предявеният от Министерство на вътрешните работи иск, с който се претендира осъждане на ответника да опразни и да предаде на ищеца МВР държането на част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляваща едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ ••• кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № •••/03.12.1997 г. По съществото на правния спор:

Основателността на предявената по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК исковата претенция с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на наемодателя и неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта.

В случая ищецът поддържа, че процесният обект е ползван от ответника след прекратяване на сключения между страните договор за наем, въпреки отправените към ответника – наемател покани да освободи имота. Правният спор е за неизпълнение на договорно задължение на ответника да върне наетия от него имот, след като е прекратен наемният договор, каквито фактически твърдения ищецът е въвел в исковата молба. Касае се за иск за реално изпълнение на договорно задължение, произтичащо от договор за наем, а съобразно неговия предмет и правно основание, разглеждането му по реда и условията на бързото производство, е допустимо в хипотезата на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

От съвкупността на събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, основано на Договор за наем с peг. № •••••/12.11.2018 г., сключен между Министерство на вътрешните работи и ответното дружество, вследствие на тръжна процедура за част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. "Р.О" №..., с поземлен идентификатор •••••, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ от ••• кв.м. В чл. 2 от същия е уговорено, че договорът се сключва за срок от пет години и влиза в сила от датата на сключването му. По делото е представен и приет като писмено доказателство и Анекс от 23.01.2023 г. към договор за наем № •••••/12.11.2018 г., сключен между Министерство на вътрешните работи и „Макси Грива“ ООД, в който страните са договорили, че считано от 12.11.2022 г. наемната цена се актуализира съобразно инфлационния индекс, като е уговорената наемна цена в размер от 1028, 72 лева без включен ДДС. Обстоятелството, че между страните е подписан процесният договор за наем за срок от пет години не е спорно между страните, като основното възражение на ответника се свежда до релевираното от последния възражение за нищожност на договора. В тази връзка ответната страна поддържа, че договорът не е сключен от субекти, по отношение на които Законът за държавната собственост позволява да управляват държавни имоти. Следва да се посочи, че доколкото по делото се установи, че страните са се намирали в договорна връзка по договор за наем, който е облигационен по своя характер, то с оглед тази негова правна същност, същият поражда само облигаторни последици. Искът по чл. 233 ЗЗД не е петиторен иск, поради което извън неговия обхват остава разглеждането на принадлежността на правото на собственост върху вещта – негов предмет. В настоящото производство съдът е сезиран именно с иск по чл. 233 ЗЗД, който предполага наличие на валидно сключен наемен договор между страните, като наемодателят следва да докаже, че е предоставил спокойното ползване на наетата вещ от наемателя и да установи прекратяване на облигаторната връзка. Това са елементите от фактическия състав на нормата, а наемодателят следва да установи юридическите факти, относими към този фактически състав (в тази връзка – Решение № 121 от 15.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 312/2009 г., I т. о.). В конкретния случай съдът намира, че с направеното възражение за нищожност на договора за наем ответникът се домогва да докаже твърденията си, че процесният обект не е собственост на отдалото го вътрешно министерство, поради което ищецът не е процесуален субституент, който има право да управлява имота и да го отдава под наем, съответно да защитава права в настоящото производство. В производството по чл. 233 ЗЗД не могат да бъдат обсъждани вещните права на наемодателя и с оглед спецификата на спора, съдът не се произнася по направеното по делото от ответника възражение за собственост. Въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено нещо, тъй като претенцията на ищеца е заявена на облигационно основание по реда на бързото производство на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК (в този смисъл – Решение № 50046 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г., по описа на ВКС, IV г. о.). Изложените от ответника твърдения очертават спор между страните за принадлежността на правото на собственост върху процесния обект, който спор, според съда, не може да бъде разрешен в настоящото производство предвид изложените по-горе принципни съображения. Поради това не следва да бъде обсъждано и релевираното от ответника възражение в тази насока (арг. от чл. 314, ал. 3 ГПК). Както вече бе изтъкнато, такива възражения е недопустимо да се разглеждат по искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на Глава 25, чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, по силата на изричната норма на чл. 314, ал. 3 ГПК, тъй като противното би обезсмислило бързината на производството (в тази връзка – Определение № 213 от 19.03.2020 г. по гр. д. № 606/2020 г., по описа на ВКС, III г. о.). В това производство съдът установява само съществуването на договора за наем и неговото прекратяване. Ответникът – наемател не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия недвижим имот, тъй като отношенията между тях са облигационни и въпросът за собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 113 от 28.07.2009 г. по т. д. № 753/2008 г., по описа на ВКС, II т. о., в което се приема, че активно легитимиран да води иска за опразване и предаване на наетия имот е наемодателят – страна по наемния договор, който не е длъжен да доказва качеството си на собственик в това производство. В настоящия случай ищецът Министерство на вътрешните работи извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по процесния договор за наем, който при прекратяване на договора има право да иска връщане на държането на наетата вещ.

По делото се установяват елементите от фактическия състав на предявената претенция, а именно – наличие на облигационно правоотношение по договор за наем, сключен между Министерство на вътрешните работи и „Макси Грива“ ООД; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на наемодателя и неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта, което налага извод за нейната основателност. От писмените доказателствата по делото се установява, че от страна на Министерство на вътрешните работи, чрез Областна дирекция на МВР, са отправени покани от дата 13.11.2023 г. и дата 07.03.2024 г. до наемателя да освободи обекта. Видно от отразеното върху самите покани е, че първата такава е получена от ••• на ответното дружество на дата 13.11.2023 г., а втората покана е получена на дата 13.03.2024 г. отново от ••• на ответното дружество. Дори и да се приеме, че в процеса е останало недоказано, че е отправено надлежно волеизявление до наемателя за прекратяване на договора, то следва да се приеме, че наемното правоотношение е било прекратено с подаване на исковата молба. В същата изрично е направено искане за освобождаване на наетия от ответника обект, който не желае доброволно да го предаде, поради което се използва и съдебният ред за реализация на правата на наемодателя. Съобразно трайната съдебна практика (Решение № 113 от 28.07.2009 г. по т. д. № 753/2008 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 1283/05.07.2002 г. по гр. д. № 35/2002 г., по описа на ВКС, V г.о. и др.), предявяването на иск с правно основание по чл. 233, изр. 1 ЗЗД има характер на предизвестие по чл. 238 ЗЗД, като според Върховния касационен съд е без значение дали волеизявлението за прекратяване е било направено в отделна покана преди подаване на исковата молба в съда или е заявено в нея. Волята на ищеца за прекратяване на наемното правоотношение е ясно и точно изразена с искането му в петитума да се осъди наемателят да освободи имота, който ползва, като с получаването на препис от исковата молба ответникът вече се счита за надлежно писмено уведомен за изявлението на наемодателя. Поради това следва да се приеме, че исковата молба представлява редовна форма на уведомление за прекратяване на договора, тъй като съдържанието й изрично включва съответното изявление на наемодателя, че не желае повече да продължава действието на договора между страните. С оглед изложеното, по делото се установява наличието и на предпоставката за прекратяване на договора, което обуславя и задължението на наемателя да върне вещта след приключване на отношенията му с наемодателя. Няма спор по делото, че ответникът – наемател не е освободил имота и не е предал държането му, като продължава да го ползва, въпреки изричното противопоставяне, изразено в исковата молба и обективирано в действията на ищеца по прекратяване на наемния договор. Предвид безспорно доказания факт на прекратяване на договора за наем, ищецът– наемодател има право да претендира, а за ответника – наемател възниква задължението да върне наетата недвижима вещ съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което задържането на наетия имот от ответника е без основание и той дължи връщането му, респективно освобождаването и предаването му на наемодателя.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че така предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като с решението ответникът бъде осъден да освободи имота, който ползва след като договорът за наем вече е прекратен, както и да върне държането на същия на ищеца Министерство на вътрешните работи.

По разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищеца Министерство на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева, а съобразно ал. 2 по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % от максимално предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 200 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 792, 54 лева, от които 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и 592, 54 лева – за държавна такса.

Така мотивиран, съдът