Решение № 238 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 246/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от К. Р. К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Г. срещу решение № 127 от 23.01.2024г., постановено по т.д. № 20231100902365 по описа на Софийски градски съд за 2023г., т.о., VI - 24 състав, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20231204121812/04.12.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър промяна по партидата на „Кен-А“ ООД, ЕИК 131431206, а именно прекратяване на участието му като съдружник и заличаването му като такъв. Въззивникът/заявителят - К. Р. К. счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно. На първо място твърди, че прекратяването на участието в дружеството е настъпило автоматично след изтичането на предвидения в закона срок на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Разпределението на дела на напусналия съдружник не било от значение за валидността на упражненото право. Приемането на решения от общото събрание на дружеството след напускане на съдружника не било в неговите правомощия, поради което нямало как да му бъде вменена отговорност за осигуряване на подобни действия. На следващо място твърди, че наличието на запор върху дружествените дялове на напусналия съдружник, не било пречка за упражняване на правата по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Според него, възприетото от съдебната практика на това ограничение, влизало в колизия с други действащи правни норми и причинявало ограничение на правата на гражданите – чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДС и чл. 68, ал. 1 КРБ. В допълнение счита, че разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК уреждала начина, по който се изпълнява срещу дял на ограничено отговорен съдружник. Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени процесния отказ в обжалваната от него част и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на исканите промени. Препис от въззивната жалба е връчен на Агенцията по вписванията на 29.02.2024г., която не е подала писмен отговор. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е влязло в сила в частта, с която е отменен отказа на длъжностното лице по регистрация и е постановено вписване по партидата на дружеството на напускането и заличаването на К. Р. К. като управител на „Кен-А“ ООД, ЕИК 131431206. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Надлежна страна в регистърното производство, чиито отказ е предмет на настоящото съдебно производство е К. Р. К., в качеството си на съдружник напуснал дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че напускащият съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ, съгласно ТР 1/2020г. на ОСТК на ВКС. След служебно извършена справка в ТР се установява, че към 10.04.2024г. по партидата на „Кен - А“ ООД има вписани четири запора върху дружествените дялове на съдружника К. Р. К., както следва: 1. Лизингова къща София лизинг до размера от 9 823, 86 лева; 2. Лизингова къща София лизинг до размера от 13 252, 52 лева; 3. Лизингова къща София лизинг до размера от 13 018 лева и 4. „Първа инвестиционна банка“ АД до размера от 28 377, 74 лева. Принципно е основателно възражението на въззивника, че разпределението на дела на напусналия съдружник няма значение за валидността на упражненото от него право по чл. 125, ал. 2 ТЗ. В случая, това право е валидно упражнено и участието на съдружника в дружеството е прекратено ex lege. Предмет на правния спор по делото не е напускането на съдружника от „Кен-А“ ООД, а правото му да заяви за вписване това обстоятелство в Търговския регистър. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение дадено с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Съобразно това решение, напускащият съдружник не е оправомощен да заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството, предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника. По същите съображения са неоснователни и възраженията на въззивника, че приемането на решения от общото събрание на дружеството след напускане на съдружника не било в неговите правомощия, поради което нямало как да му бъде вменена отговорност за осигуряване на подобни действия. Още повече, че наличието на вписани в ТР четири запора върху дружествените дялове на съдружника К. Р. К. в капитала на „Кен-А“ ООД, от негови кредитори, представлява изрично уредена от законодателя забрана, която вменява и задължава Агенцията по вписванията да постанови отказ за вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след вписването на запора. Наличието на изрична законова забрана за вписване на заявените обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 ДОПК, означава, че заявлението дори да беше подадено от оправомощено лице, искането за вписване на заличаване на съдружника, само на това основание щеше да бъде неоснователно. Ирелевантно за това производство са възраженията на въззивника, че това ограничение, влизало в колизия с други действащи правни норми и причинявало ограничение на гражданските и полинтическите права на гражданите – чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДС и чл. 68, ал. 1 КРБ. Както вече беше отбелязано, напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва по право, поради което неговите правни последици и зачитане на неговото действие, не са обусловени от вписването му в Търговския регистър, както неправилно счита процесуалният представител на въззивника. Ирелевантно за това производство са възраженията на въззивника, че разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК уреждала начина, по който се изпълнява срещу дял на ограничено отговорен съдружник в ООД. Производството по чл. 517, ал. 3 ГПК урежда производство за прекратяване на ООД по иск на кредитор. В това производство ищец е кредитора и ответник е дружеството, а не съдружника с прекратено участие. Напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ не води до заличаване на вече вписаните запори върху неговите дялове в ТР. Именно за това е и въведена забраната за вписване на прехвърляне на дружествени дялове след запора, която забрана следва да намери приложение и при напускане на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Така мотивиран, Софийският апелативен съд