Решение № 1692 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 7/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на M. S. /М. С./, роден на [дата]. в Турция, срещу Решение № 203/30.10.2023 г., постановено по АНД № 300/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград. Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт. Твърди се, че при извършените в Република Франция и Република Сърбия проверки не е установен проблем. На ГКПП „Капитан Андреево“ не били констатирани нарушения на митническата пломба, като за първи път там е констатирана липса на товар. По трасето – от Франция до Република Турция, не било установено разминаване между документите и товара. Липсата на изрична отметка в транзитните документи не означавало, че водачът на превозното средство се е съгласил с нередовността на товара. Дори това да било така, митническите учреждения не биха били поставили пломба. Вината на шофьора не се доказвала по безспорен начин. Съобразно цитирана съдебна практика следвало да се ангажира отговорността на превозвача на стоката – турското дружество, или на титуляря на режима транзит. Моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът М. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че при просто преброяване е било видно и е можело да бъде установено от касатора дали още при натоварването част от съответния брой колети е липсвала. Ако това не е сторил М. С., то той не бил изпълнил задълженията си като превозвач. Стоките били поставени под режим транзит в С.. Нито в С., нито във Ф., нямало данни да е осъществен физически контрол на стоките. Действително при задействане на транзитната операция в С. била поставена митническа пломба, но в клетка „Контрол от отправно митническо учреждение“ бил записан код А2, което означавало, че стоките са били вдигнати за транзит само след документен контрол /без физически контрол/ или без какъвто и да е било контрол. Правилно била ангажирана отговорността на шофьора на превозното средство. По изложените съображения моли съдебното решение да бъде оставено в сила. С писмена молба обективира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 03.03.2023 г. около 09: 15 часа на Митнически пункт /МП/ “Капитан Андреево”, на трасе „Изходящи товарни автомобили“, на път от Република Франция за Република Турция, пристигнал товарен автомобил с влекач с рег. № ••• и полуремарке с рег. № ••• на транспортна фирма S.T.. като МПС било управлявано от M. S. /М. С./ - турски гражданин. За превозваните стоки шофьорът представил транзитна митническа декларация Т1 с MRN № 23RS021091C6BNGEC6/01.03.2023 г., пътна товарителница, както и фактура № 2023-22040-0005/24.02.2023 г., с които декларирал превозваната от него стока. С транзитната митническа декларация били декларирани 165 бр. колета с тегло 20 430 кг, които били описани подробно в приложената проформа фактура към декларацията като 120 броя метални палети с размери 1200х1000х330 см и 45 броя метални палети с размери 1600х1200х370 см, общо 165 бр. колети. Товарният автомобил бил претеглен и регистриран на електронна везна, при което митническият служител св. К. Г. Д. констатирал несъответствие между теглото, отчетено на везната с контролен лист, и теглото на декларираната стока по представените документи. Превозното средство било насочено за пролъчване с рентгенова апаратура, който контрол завършил със заключение за физически контрол на стоката, при което товарният автомобил бил насочен към гаража на трасе „Входящи товарни автомобили“ за извършване на физически контрол на товарното помещение. Констатирано било, че митническата пломба на товарното помещение била в ненарушена цялост, като били налични 63 броя метални палети с размери 1200х1000х330 см и 45 броя метални палети с размери 1600х1200х370 см, а 57 броя метални палети с размери 1200х1000х330 см липсвали в товарното помещение. За проверката е съставен протокол. Поискани са лични обяснения от водача на МПС, като същият собственоръчно вписал, че е взел стоката от Ф., не знаел какъв е товарът и когато се обадил във фабриката, поели отговорност за товара. За нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ - отклонение на стоки, поставени под режим транзит, на основание чл. 230 ЗМ на шофьора бил съставен АУАН № BG3032023/1000/М-621/03.03.2023 г., като съдържанието му било преведено на турски език. Извън срок е постъпило възражение. Определена е стойността на предмета на нарушението в размер на 11 817, 24 лева на основание §1, т. 38 от ЗМ. Въз основа на горното е издадено Наказателно постановление /НП/ № BG2023/1000-812/НП/22.05.2023 г. на и. д. Заместник Директор на ТД Митница Бургас, с което на M. S., роден на [дата]. в Турция, на основание чл. 234а, ал. 1 ЗМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 11 817, 24 лева. Направен е анализ на чл. 17, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 5, т. 40, б. „б“ и чл. 233, § 3 от Регламент № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Констатирано е, че съобразно представените пред митническите органи транзитни документи не било отбелязано в клетка 18 забележки относно товаренето на стоките. Прието е, че МП К. А. било получило статут на получаващо митническо учреждение по транзитната операция, тъй като в случая транзитната операция е била обработена в системата за транзит и приключена с несъответствие в това МУ съгласно разпоредбата на чл. 37, § 5 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен режим. С НП не е присъдена равностойността на липсващите стоки - предмет на нарушението, и не се отнемат в полза на държавата товарен автомобил-влекач и полуремарке, използвани като превозно средство при преминаване на държавната граница. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Свиленград доказателствен материал, като същият е потвърдил НП в оспорената му част. В конкретния случай не е спорно, че няма как да е налице завършване на режима „транзит“ чрез представяне на стоките в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство поради факта, че стоките, които следва да достигнат до получаващото МУ не съответстват на декларираното в транзитна митническа декларация количество, т.е. налице е несъответствие с митническото законодателство - отклонение от режим „транзит“. Не е спорно и, че МП „Капитан Андреево“ следва да придобие статут на ПМУ поради установеното несъответствие с митническото законодателство, а оттам и невъзможността режимът „транзит“ да завърши правилно. Съгласно чл. 232а, ал. 1 ЗМ при нарушение по чл. 234а ЗМ /процесното/, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка. В случаите по чл. 232а, ал. 1 ЗМ, когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка /чл. 232а, ал. 2 ЗМ/. Съгласно чл. 234а, ал. 1 ЗМ „който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките - предмет на нарушението“. Съгласно чл. 233, § 3 Регламент № 952/2013 г. „превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране“. Разпоредбата е с адресат, както превозвача на стоките, така и получателя им, като същото задължение се предвижда и за титуляря на режима съгласно чл. 233, § 1 Регламент № 952/2013 г. В случая е спорно дали шофьорът на ППС може да носи отговорност по чл. 234а, ал. 1 ЗМ. Разпоредбата на чл. 17, § 1 от CMR ясно постановява, че „превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ“. По смисъла на чл. 5, т. 40, б. „б“ от Регламент № 952/2013 година превозвач означава „лицето, което извежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките извън митническата територия на Съюза“. В конкретния случай в митническа декларация от 01.03.2023 г. като превозвач е посочено S. T.. Цитираните по-горе разпоредби задължават превозвачът, който е приел стоките, като е знаел, че са поставени под такъв режим, в качеството им на фактически държател на тези стоки, да ги представи в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, приети от митническите органи. Превозът на стоките, поставени под митнически надзор, се извършва под отговорността на превозвача, който има задължението да предаде стоките в получаващата митница. Превозвачът носи отговорност за броя на палетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил. В случая шофьорът не е превозвач, а представител на същия, който физически представя стоката за проверка на митническите органи и за него също важи цитираното задължение за проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил, съгласно чл. 8, § 1 от Конвенция CMR шофьорът носи отговорност за броя на палетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил, който управлява. В действителност след като касаторът не е направил възражение за наличието на разлика между декларираното и наличното количество стока, няма как да е освободен от отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на внесената в страната стока и за съответствието ѝ с отразеното в документите, които я придружават, тъй като според Конвенция CMR се презюмира, че щом като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в тях не съответства на фактическите данни. Съгласно съдебната практика физическото лице шофьор е отговорно за верността и точността на данните в придружаващите стоката документи, вкл. и когато безспорно е доказан обективният факт на количественото разминаване - несъответствието в количеството на стоката, вписана в CMR, и фактически наличните в ППС. В конкретиката на казуса са налице достатъчно данни, обосноваващи вината на водача на ППС като проявление на субективното му отношение към настъпването на неправомерните общественоопасни последици от деянието. Такива данни могат да се изведат от установените факти и представените писмени доказателства, независимо от констатираното, че поставената пломба е в ненарушена цялост. Касаторът е бил длъжен да знае, че в управлявания от него на 03.03.2023 г. товарен автомобил, е натоварена стока, различна, по-малка като количество от описаната в придружаващите товара документи. Предвид горното настоящата съдебна инстанция приема, че по безспорен начин са установяват елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон. С НП законосъобразно и явно справедливо на основание чл. 234а, ал. 1 ЗМ наказващият орган е наложил предвиденото от законодателя административно наказание „глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая. Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред настоящата съдебна инстанция в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени на Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/. Така мотивиран, Административен съд - Хасково